№ 10208
гр. София , 06.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ в закрито заседание на шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Частно гражданско
дело № 20211110139864 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх.
№ 23781 от 07.07.2021г., подадено от СТ. Г. В. срещу П.Й. А============ за сумата от
7400 лева, представляваща главница по договор за заем с нотариална заверка на подписите
от 23.06.2020г.
Вземането се основава на документ по чл. 417, т. 3 ГПК – договор с нотариална
заверка на подписите. В заявлението се сочи, че по силата на цитирания договор,
заявителят-заемодател е предоставил на длъжника-заемополучател в паричен заем сумата от
7400 лева, която последният е следвало да изплати на поредни погасителни месечни вноски
от по 200 лева, съгласно погасителния план. Длъжникът не е направил никакво месечно
плащане от дадената му в заем парична сума и съгласно чл. 2.2. от договора заемодателят
бил в правото си да иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК поради
предсрочна изискуемост на цялото вземане. Към заявлението е представен дълговия
документ в оригинал и копие, ведно с погасителен план.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания за частичното му отхвърляне поради
следните съображения. Претенцията произтича от договор за паричен заем между физически
лица съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД, съгласно който заявителят СТ. Г. В. предоставя на
заемополучателя П.Й. А============ сумата от 7400 лева в заем за срок до 25.07.2023г.,
която заемополучателят се задължава да връща на вноски от по 200 лева месечно на всяко
25-то число на месеца по банкова сметка с дата на първата вноска – 25.07.2020г., а на
последната вноска – 25.07.2023г. Съгласно чл. 1.2 от договора, заемополучателят е
потвърдил, че е получил изцяло и без остатък уговорената парична сума в брой при
сключване на договора, за което същият служи като разписка. Съгласно чл. 2.2. от договора,
при невръщане на заема от страна на заемополучателя, заемодателят има право да предяви
вземанията си срещу заемополучателя за сумата по реда на чл. 417 ГПК в родово и
местнокомпетентния Софийски районен съд.
Съгласно нормата на 240, ал. 4 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемодателят следва да
върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В случая страните са
уговорили конкретен падеж на задължението по договора – до 25.07.2023г., като кредиторът
се е съгласил изрично да получава плащането на части – на вноски от по 200 лева месечно
до 25-то число на всеки месец. При липса на друга уговорка и доколкото друго не следва от
1
естеството на задължението, така уговореният срок е в полза на длъжника съгласно чл. 70,
ал. 1 ЗЗД – в тази насока е и уговореното в чл. 3.1 от договора право на предсрочно
погасяване за заемополучателя. Следователно при така уговорения срок на плащане на
сумата по заема, кредиторът-заявител не може да иска предсрочното връщане на заетата
сума, освен в уредените в чл. 71 ЗЗД хипотези – неплатежоспособност на длъжника,
намаляване или непредоставяне на дължимите обезпечения. Нормата е диспозитивна и
допуска страните да уредят в договора и други хипотези, при чието наличие ще възникне
правото на кредитора на предсрочна изискуемост на заетата сума – например просрочие на
една или повече месечни вноски. В процесния договор за заем подобна уговорка липсва.
Клаузата на чл. 2.2 от договора, на която заявителят се позовава, урежда единствено начина,
по който заемодателят може да събере вземането си - правото му да предяви вземанията си
по реда на чл. 417 ГПК пред Софийския районен съд, не и уговорка относно конкретни
хипотези, в които заемодателят има право да направи вземането си предсрочно изискуемо.
Следователно правото на предсрочна изискуемост настъпва единствено в уредените в чл. 71
ЗЗД хипотези, чието наличие, обаче, не се установява от представения дългов документ,
нито от останалите приложения към заявлението.
Наред с това, съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017г. на
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление
или за кредит, уредена в нормите на чл.71 ЗЗД и чл.432 ТЗ, представлява преобразуващо
право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да
достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие,
ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в
договора или предвидени в закона. Според изричната норма на 418, ал. 3 ГПК, когато според
представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпване на друго
обстоятелство /обявяването на вземането за предсрочно изискуемо/, настъпването на
обстоятелството следва да бъде удостоверено с официален или изходящ от длъжника
документ. В конкретната хипотеза заявителят не е представил такъв документ,
удостоверяващ достигналото до длъжника негово волеизявление за обявяване на вземането
по договора за изцяло предсрочно изискуемо на някое от законоустановените основания.
Ето защо съдът намира, че заповедта за изпълнение следва да бъде издадена само по
отношение на вземанията за месечни вноски, чиито падеж е настъпил към датата на
подаване на заявлението /07.07.2021г./, а именно 12 месечни вноски от по 200 лева за
периода от 25.07.2020г. до 25.06.2021г. в общ размер на 2400 лева. За разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 7400 лева заявлението следва да бъде отхвърлено поради
неизискуемост на претендираното вземане.
С оглед частичното отхвърляне на вземането по заявлението, искането за присъждане
на разноски също следва да бъде отхвърлено за разликата над сумата от 48 лева до пълния
претендиран размер от 148 лева – за държавна такса и за разликата над сумата от 162,16 лева
до пълния претендиран размер от 500 лева. – за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с вх. №
23781 от 07.07.2021г., подадено от СТ. Г. В. срещу П.Й. А============, в следните части:
В ЧАСТТА за главницата – за разликата над сумата от 2400 лева до пълния претендиран
размер от 7400 лева и В ЧАСТТА за разноските за държавна такса за разликата над 48 лева
2
до пълния претендиран размер от 148 лева, и за адвокатско възнаграждение – за разликата
над 162,16 лева до пълния претендиран размер от 500 лева.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3