М О Т И В И
към Присъда по НЧХД № 455
по описа за 2019 година на
Районен съд гр.Пловдив
С частна тъжба Е.И.К. ***, ЕГН **********
повдигнала обвинение срещу Х.М. ***, ЕГН ********** за престъпление по чл.148, ал.2 вр. с чл.148, ал.1, т.1 и т.2,
вр. чл.147, ал.1 от НК за това, че на 05.04.2016 г., като гост на предаването „Зад
кулисите”, излъчвано от П.о.т., с начален час 10:55 часа, публично да е разпространил
за Е.И.К. позорящи обстоятелства чрез следните конкретни изрази:
а.) - „става дума за една нагла,
арогантна, безсрамна кражба, интелектуална кражба”;
б.) - „... откраднато от двете дами... и
транспонирано в някакъв техен проект Д.Е. ... арогантна кражба на пари”;
в.)
- 24:16 мин. – „това е изключително нагла, отвратителна лъжа и кражба на
интелектуална собственост“...;
г.)
- 24:44 мин.- „... едната дама беше гонена от медиите 2 пъти за кражба
на пари, другата пък стана известна, вчера приятели ми казаха, че била
любовница на някакъв полицейски шеф в Пловдив... с това са много известни двете
каки, които са направили този проект... но проектът е откраднат,
интелектуалната собственост е открадната и въобще не мъ интересува Общината, че
го подкрепяла, Б.Б. и т.н. става дума за нагла, изключително нагла, кражба“;
д.)
- ... Ако беше нещо направено да се поканят **, ****... там да покажат
автентичността на етноса, това, което отличава етноса... да покаже нещо на
публиката, да покаже нещо на Европа, ако го бяха направили по този начин нямаше
да реагирам въобще, но да откраднеш една идея и нескопосно да я правиш по този
начин само и единствено за пари, това е грозно, отвратително посегателство
върху интелектуалната собственост ...“;
е.) -
30:08 мин. – „става дума за пари от данъците на хората във този град и ако
дават в безсмислени и напълно нефункционални проекти, ще има още много време
търпим и да се чудим и да се правиме на ударени и да се питаме във последствие
какво става с нашите пари. Не бива на гърба на Европейска столица на културата
да се подкрепят напълно безсмислени проекти, които при това са откраднати, тук
няма нито една дума оригинална, създадена от тези две каки“ ;
ж.)
- 37:32 мин. – „платформата З. е до голяма степен директен препис ....
но да се открадне по този начин и да се експериментира по такъв некадърен начин
темата за етносите е грозно...“.
За съвместно разглеждане с наказателния
процес е предявен граждански иск от тъжителката Е.И.К. ***, ЕГН ********** срещу подсъдимия Х.М. ***, ЕГН
********** за сумата от 10 000 / десет хиляди/
лева за претърпени неимуществени вреди от деянието по чл.148, ал.1, т.1
и т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази
сума, считана от 05.04.2016г. до окончателното й изплащане, както и направените
по водене на делото разноски, включително и разноските за адвокатско
възнаграждение.
Било е образувано НЧХД №
3296/2016г. по описа на ПРС, което дело с Присъда от 26.01.2017г. е признат
подсъдимия М. за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. С присъдата е
отхвърлен и предявения против подсъдимия М. граждански иск. Присъдата е била
обжалвана от името на частната тъжителка и образувано ВНЧХД № 423/2017г. по
описа на ПОС по което дело с Решение № 155/25.05.2017г. състав на ПОС е
отменена присъдата на Районен съд гр.Пловдив и върнато делото за разглеждане от
друг състав.
Било е образувано НЧХД №
3308/2017г. по описа на ПРС, по което дело с Присъда от 06.10.2017г. е признат
подсъдимия М. за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. С присъдата е
отхвърлен и предявения против подсъдимия М. граждански иск. Присъдата е била
обжалвана от името на частната тъжителка и образувано ВНЧХД № 2171/2017г. по
описа на ПОС по което дело с Решение № 369/19.12.2017г. състав на ПОС е
отменена присъдата на Районен съд гр.Пловдив и върнато делото за разглеждане от
друг състав.
Било е образувано НЧХД № 8303/2017г. по описа на ПРС по което дело с Присъда от
20.04.2018г. е признат подсъдимия М. за виновен за извършено престъпление с
посочената в тъжбата квалификация, освободен от наказателна отговорност и на
основание чл.78а от НК му е било наложено административно наказание Глоба в
размер на 1000 лева. С присъдата е осъден подсъдимия М. да заплати на
тъжителката К. сумата от 1000 /хиляда/ лева представляващи обезщетение за
причинени от престъплението неимуществени вреди. Присъдата е била обжалвана от
подсъдимия и образувано ВНЧХД № 1141/2018г. по което дело с Решение № 15 от
21.01.2019г. е отменена присъда от 20.04.2018. по НЧХД № 8303/2017г. и върнато
делото за разглеждане от друг състав на съда.
В съответствие с Решение № 15/21.01.2019г. е образувано и
настоящето НЧХД № 455/2019г. по описа на ПРС.
При разглеждане на делото
показанията на свидетелите бяха приобщени по реда на чл.281 от НПК, по искане и
със съгласието на страните по процеса.
Частната тъжителка, чрез своя
повереник поддържа повдигнатото с тъжбата по отношение на подсъдимия Х.М.
обвинение. Счита, че същото е несъмнено доказано от приетите по делото писмени
и гласни доказателства и за установеност на неверността на разпространените от
подсъдимия обстоятелства, както и техния позорящ характер. Счита, че предявения
граждански иска за доказано по основание и размер. Моли за осъждане на
подсъдимия и за уважаване на предявения граждански иск в целия му размер, както
и за осъждане на подсъдимия М. да заплати на тъжителката направените по делото
разноски.
Подсъдимият Х.М. се явява и лично
участва в наказателното производство. Не се признава за виновен. Пледира за
признаването му за невиновен.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Подсъдимият Х.М.М. Е роден на *** ***, б., български гражданин, разведен,
с висше образование, **, неосъждан, с ЕГН **********.
Частната тъжителка Е.И.К. е
българска гражданска, с висше образование, с дейност в национални и местни
медии. Към датата на подаване на тъжбата е работила като *** и *** в „Дарик
Радио-Пловдив“, където *** е била свидетелката Л.З..
Х.М.М. е бил **
на идейна концепция със заглавие „Градът-европейска различност на общностите
/гласът на подземието, субкултурата срещу етноцентризма/“, регистрирана в
Общинска Фондация „П.**“ в рамките на открит конкурс за създаване на обща
идейна концепция за подготовка на кандидатурата на Пловдив за Европейска
столица на културата. Според общата идейна концепция на проекта на Х.М. концептуално ядро в кампанията на Пловдив за
Европейска столица на културата следва да бъде етническото разнообразие на
Пловдив, включващ общности на ** **,
с акцент върху ** специфичност. Концепцията на
кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата следвало да
се базира на експониране на етническото разнообразие на града, представяне на
всички аспекти на ** култура, а като съпътстваща програма Пловдив да предложи
вариация на основната тема, а именно подземната underground култура. Същината на идейната
концепция на Х.М. е
била да се експонира ** проблем, да се фокусира върху него като основен проблем
в гр.Пловдив и да се докаже пред Европейското жури, че можем да решим този
проблем чрез средствата на културата. Град
Пловдив спечелва конкурса за Европейска столица
на културата за 2019г. под наслова „Пловдив З. 2019г.“ /Plovdiv together 2019/.
Същият слоган е използван и върху бланките на общинска фондация „П.**“
отговаряща за подготовката на кандидатурата на града за европейска столица на
културата, при осъществяване на
комуникацията им както и на официалната интернет страница на града, като
европейска столица на културата.
Подсъдимият Х.М. и тъжителката Е.К.
се познават и са били в
добри отношения помежду си. От приетите по делото писмени
доказателства – „Фейсбук кореспонденция“ между подсъдимия Х.М. и тъжителката К. се установява, че подсъдимият е препращал на
тъжителката свои интервюта свързани с концепцията му за етносите, че и е препращал текста на концепцията при което тъжителката е обещала да я прочете без да я
„краде“. Тъжителката е публикувала
с разрешението на подсъдимия редица негови материали. В многобройни интервюта
тъжителката е предлагала на подсъдимия да изготвят двамата проект за ромите,
който да представят пред „Ф.А.Б.“.
С Решение от 26.06.2015г. на
Пловдивски окръжен съд е била учредена фондация „З.“ с ** Е.И.К. и Л.М. З..
Фондацията е била вписана в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на
13.11.2015г. Тъжителката е била
освободена от заеманите от нея длъжности във фондацията на 10.11.2016г. Съгласно
учредителния акт на фондацията, същата се е самоопределяла главно за
осъществяването на дейност в обществена полза, като целите които си поставяла
са били за приобщаване на етносите в съвременния обществено-културен живот на
Пловдив, чрез разработване на подходящи програми и събития, разработване на
модели за общуване на база зачитане на етническите, религиозните и културните
различия в града. Един от проектите който
бил разработен от фондацията е
създаването на така наречения „Д.Е.“. След неговото одобрение от на фондацията
била предоставена къща находяща се в гр.Пловдив, Стария град. Въпросната сграда била предоставена през 2005
година от кмета на гр.Пловдив - И. Ч. като офис на Д.п., на която партия подсъдимия Х.М. от 1991 година бил **
на Върховния партиен съвет. Къщата обаче нямала
покрив, тъй като той бил паднал. Наложило се Д.п. да възстанови със свои
средства покрива. Подписали допълнително споразумение със кмета на гр.Пловдив – И. Ч., че за сметка на изразходените от Д.п. средства за ремонт на покрива се приспада
наем. Наема бил 13 лв. на
месец и според вложените пари трябвало да ползват къщата до 2034 година. След
това обаче къщата била включена в патримониума на Пловдивския панаир и Д.п.
била отстранена от ползването. Сградата на „Д.Е.“ е била отдадена от
Международен панаир Пловдив на Фондация „З.“ срещу месечен наем от
200 лв.
„Д.Е.“ представлява къща на
три етажа. На горния етаж има нещо като мини музей за всеки един етнос.
Представлява нещо като битов кът, с вещи, дрехи, съдове, мебели и т. н.
Предметите са били предоставени
от различните етноси, като кой каквото е решил да донесе на различните етноси. Самите представители на етносите сами са аранжиратли предоставените от тях
предмети в мини музея.
Узнавайки за проекта „Д.Е.“ подсъдимият Х.М. ***
и Общинска фондация „П.**“ за намерението си да запознае представителите на
Европейския съюз, извършващи мониторинга на Пловдив, с подробностите относно това, което е
възприел като „нагла и безочлива кражба на творчески идеи“, а именно препис на
идеите му от проекта „Градът-европейска различност на общностите, в проекта на
тъжителката „Д.Е.“. На неустановена по
делото дата подсъдимият М. подал жалба до
Европейския парламент, до комисията по култура и образование на европейския
парламент и до председателя на същата
комисия с оплакване, че е налице директен
препис и взаимстване на творческите му идеи от проекта „Градът-европейска
различност на общностите“ в проекта на тъжителката „Д.Е.“. Датата на подаване на
жалбата е била преди
провеждане на предаването „Зад кулисите“ в рамките, на което са произнесени
инкриминираните фрази.
На 02.04.2016г. в интернет блога на Х.М.
било публикувано от подсъдимия материал,
озаглавен: „ Не е първоаприлска – Гочиту влива в културата с две каки“. В публикацията се посочвало, че „ двете
каки… чопват идеята… за съжителството на етносите“, както и че са откраднали неговия интелектуален труд, като
автор на проект относно оригиналната субкултура на етносите и ънъдрграунда,
създаден през вековете в Пловдив“. Свидетелката Г.В.Н. – Ч. била *** в П.о.т.,
както и *** на предаването „Зад кулисите“. С подсъдимия М. се познавали от
събитията по Ж.В. време, предвид на
протестите -
като го познавала като виден **и
**. От тогава до този
момент работела с него формално, като го използвала като експерт по политически
и социални въпроси чрез интервюта. През 2012 година Община Пловдив инициирала
конкурс за идейни концепции, с цел подготовка за кандидатстване на Пловдив за
Европейска столица на културата. От 34 проекта, спечелили и били класирани девет проекта, в тази бройка и проекта на Х.М. – „Градът еврейската
различност на общностите.” Подсъдимият М.
предоставил на свидетелката Н. – Ч. концепцията на неговия проект.
Тя я изчела и след уговорено интервю направили предаване в две части, в което
разяснили целите, структурата, задачите на идейната концепция на Х.М..
В началото на месец април на 2016
година, подсъдимият М. се обадил на свидетелката Ч. и с
възмущение съобщил, че тъжителката Е.К. е
откраднала идеята му, както и
че това свое възмущение изразил в блога
си в интернет, който свидетелката Ч.
прочела.
Свидетелката
Н. – Ч. предложила на Х.М. организирането на
телевизионен дебат за изясняване на въпроса откраднала ли е тъжителката концепцията
му. За дата на дебата била определана датата 5 април на 2016 година, ден вторник,
който да се проведе по П., в предаването „Зад
кулисите“. Подсъдимият М. П.ърдил
участието си. Свидетелката Н. – Ч. се
свързала с тъжителката, за да я покани да участва.
В „Право на отговор“ тъжителката К.
и свидетелката Л.З. до Директора на П. отказали да
участват в организирания от свидетелката Н. – Ч. дебат, като
изложили просторни съображения защо не възнамеряват да вземат участие в
предаването, за което били поканени а именно защото считат поканата за участие
в предаването, като отправена с нападателен тон и недостатъчна информираност и
безпристрастност на журналистите.
На 05.04.2016г. от Пловдивска обществена
телевизия било излъчено предаването „Зад кулисите“, в което предаването
се явил само подсъдимият М.. В рамките на
предаването, с начален час 10:55 часа
подсъдимият М. произнесъл следните инкриминираните
с тъжбата фрази:
а.) - „става дума за една нагла,
арогантна, безсрамна кражба, интелектуална кражба”; (11:10 мин. от предаването)
б.) - във времевия интервал 12:15-12:38 часа „...
откраднато от двете дами... и транспонирано в някакъв техен проект Д.Е. ...
арогантна кражба на пари”;
в.)
- 24:16 мин. – „това е изключително нагла, отвратителна лъжа и кражба на
интелектуална собственост“...;
г.)
- 24:44 мин.- „... едната дама беше гонена от медиите 2 пъти за кражба
на пари, другата пък стана известна, вчера приятели ми казаха, че била
любовница на някакъв полицейски шеф в Пловдив... с това са много известни двете
каки, които са направили този проект... но проектът е откраднат, интелектуалната
собственост е открадната и въобще не мъ интересува Общината, че го подкрепяла, Б.Б.
и т.н. става дума за нагла, изключително нагла, кражба“;
д.)
- ... Ако беше нещо направено да се поканят **, ****... там да покажат
автентичността на етноса, това, което отличава етноса... да покаже нещо на
публиката, да покаже нещо на Европа, ако го бяха направили по този начин нямаше
да реагирам въобще, но да откраднеш една идея и нескопосно да я правиш по този
начин само и единствено за пари, това е грозно, отвратително посегателство
върху интелектуалната собственост ...“;
е.)
- 30:08 мин. – „става дума за пари от данъците на хората във този град и
ако дават в безсмислени и напълно нефункционални проекти, ще има още много
време търпим и да се чудим и да се правиме на ударени и да се питаме във
последствие какво става с нашите пари. Не бива на гърба на Европейска столица
на културата да се подкрепят напълно безсмислени проекти, които при това са
откраднати, тук няма нито една дума оригинална, създадена от тези две каки“ ;
ж.)
- 37:32 мин. – „платформата З. е до голяма степен директен препис ....
но да се открадне по този начин и да се експериментира по такъв некадърен начин
темата за етносите е грозно...“.
На 05.04.2016г. тъжителката К.
имала служебни ангажименти в „Д.Р.“ като *** в ефир на предаване в часовия
диапазон 10,10 – 11,48 часа, което също е било пречка за нейното явяване и
участие в предаването на П..
След узнаване за проведеното
предаване по П. тъжителката К. подала частна тъжба до Районен съд гр.Пловдив с
която е предявено обвинение за извършено на 05.04.2016г. от Х.М. ***
престъпление по чл.148, ал.2, вр. чл.148, ал.1, т.1 и т.2, вр. чл.147, ал.1 от НК.
За нуждите на наказателното
производство е бил представен запис на предаването „Зад кулисите“ излъчено от П.
телевизия, на 05.04.2016г. с начален час 10:55 часа, който запис съгласно представеното заключение на вещо лице по
назначена съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, е
автентичен и не е манипулиран. Фразите
посочени в тъжбата на тъжителката К. са били изречени от подсъдимия Х.М..
Подсъдимият Х.М. не се признава
за виновен. Дава обяснения по така предявеното му обвинение. От обясненията на
подсъдимия по представени по делото се установява, че в лична кореспонденция между
него и тъжителката К., тъжителката К. му
обещала да не „краде” идеите му, но в крайна сметка според него е сторила
именно това. Подсъдимият посочва че
неговота концепция я написал 2012г., както и че през 2015 година г-жа К. е
представила своя проект. По отношения на самата концепция, в обясненията си
подсъдимия М. посочи, че не е писал само **те като малцинсство както г-жа К. се
е опитвала да разиграва с г-жа Б.. Подсъдимият посочва че в случая използва **
като символ на Пловдив, а и други страни, както и в България. Разлика между
турци, ** и влах нямало. **те ги използвал като събирателен образ за
малцинствата и многообразието, което се фиксира в Пловдив. След това видял
всичко това, което е написал в неговата концепция буквално преписано.
В хода на проведеното наказателно
производство се разпитаха поисканите от страните свидетели. От показанията на
свидетелките В. Б., К. Ш. и свидетел Ю. Г. се установи, че тъжителката К. е
изживяла тежко в емоционален план казаното от подсъдимия Х.М. в ефир по П..
Съгласно посочените свидетели инцидента и се отразил на нейната работа като и
пречело да се съсредоточи върху това което прави, както и че не преставала да
мисли за случилото се.
От показанията на свидетеля С., ** на *** на Общинска Фондация „П.**“ и член
на работната група по кандидатурата на Пловдив за европейска столица на
културата се установява, че същината на идейната концепция на Х.М. е била да се
експонира ** проблем, да се фокусира върху него като основен проблем в гр.
Пловдив и да се докаже пред Европейското жури, че можем да решим този проблем
чрез средствата на културата.
Безспорно е обстоятелството, че
гр.Пловдив спечелва конкурса за Европейска столица на културата за 2019г. под
наслова „Пловдив З. 2019г.“ /Plovdiv together 2019/.
По принцип няма спор между страните
относно трудовото досие на тъжителката К.. От 1992 година до
септември 1998 година била служител на трудов договор в Б. – Пловдив. От 1998
година септември до 1999 година била служител на трудов договор към Е. -
Пловдив. От 1999 година юни била служител на „***”, която представлявала частна фирма на нейния съпруг Ю. Г.. С тази
фирма работили с Ю. Г. за Б. от 2000
година до 2008 година. От 2008 до 2009г работила за „Р.“. От 2014 година до
2015 година работила за Н.т. **“. Всеки път,
когато е прекратявано трудовото и правоотношение юридически това е било
оформено като прекратяване по взаимно съгласие - чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Тези
обстоятелства се установяват по несъмнен начин и от представеното заверено
копие от трудова книжка, Заповед за прекратяване на Т..
За проявените *** качества тъжителката К. е
получавала: ЖУрналистическа награда - Категория „Аудиовизуални медии“, Първо
място през 2010г., Грамота „Офицър“-2007г., Грамота за второ място в ** конкурс
за най-добър материал-2005г., Грамота за ** на годината - 2002г.
В хода на наказателното производство от
показанията на свидетел К. който твърди, че не е чувал слухове тъжителката К.
да е напускала работата си, заради злоупотреба с пари.
От показанията на свидетелите Б.В. и Г.Н. –
Ч. обаче се установява, че в журналистическата гилдия се говорело, че
действителната причина тъжителката да напусне телевизия Е. била възникнал скандал със скрита реклама на
фирма „Ондулин“, която тя извършвала във воденото от нея предаване „Елит“ по посочената
телевизия. В гилдията се говорело и че тъжителката била замесена в още един
скандал със скрита реклама, докато работела за Б., в периода 2007-2008г. във
връзка с отразяване на спортно събитие, провеждащо се на писта „Дракон“.
В хода на наказателното производство
показания е дал и свидетел Ю. Г., съпруг на тъжителката който посочва като
причина за напускането на тъжителката от телевизия Е. следния версия: С
тъжителката били колеги в телевизия Е.-Пловдив. Тъжителката била омъжена по
това време. Започнали извънбрачна връзка, която станала причина за развода на
тъжителката. Поради възникналите усложнения свързани с развода на тъжителката
решил да напусне телевизията и да започне частна журналистическа кариера.
Тъжителката го последвала, за да продължат З. личния и професионалния си
път.
Според свидетелите В. и Н.-Ч. тъжителката напуснала телевизия Е.-Пловдив,
поради възникнал скандал със скрита реклама на фирма Ондулин в предаването
което водела. Напускането не било оформено юридически като уволнение,
юридически действия по ангажиране отговорността на тъжителката не били
предприети, но действителната причина била скандала със скритата реклама.
От друга страна доведения от тъжителката
свидетел Б. свидетелства, че в телевизия
Е.-Пловдив действително възникнал
проблем във връзка с констатирана скрита реклама в предаването на тъжителката,
по този случай били проведени срещи на ръководството, както и разговори между
ръкъводството на телевизията и тъжителката. В крайна сметка резултатът бил, че
тъжителката напуснала телевизията, като напускането било оформено като
прекратяване на Т. по взаимно съгласие, но сам свидетелят не знаел дали възникналия скандал бил
причината тъжителката да пожелае да напусне телевизията или други лични
причини.
Гореизложените фактически обстоятелства се установяват по
несъмнен начин от посочените доказателствени източници, поради което и съдът
приема за доказано тяхното
осъществяването в обективната действителност. Между самите посочени
доказателствени източници досежно обстоятелствата при които тъжителката е
напуснала своите работни места са налице реални противоречия. Както вече бе посочено по-горе, видно от
представената трудова книжка, като основание за напускането на телевизия Е.-Пловдив
от тъжителката е посочено прекратяване на ТПО по взаимно съгласие- чл.325,
ал.1, т.1 от КТ. Несъмнено установено е
обаче, както се посочи и по горе, че такова впечатление с останало в
журналистическата гилдия и затова се е говорело през годините, което както
съдът спомена е останало като действително впечатление за напускането на телевизията
от тъжителката и у подсъдимия М..
С оглед
гореизложената фактическа обстановка не може да се приеме, че са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на престъплението клевета.
Действително, както
вече се посочи при доказателствения анализ, по делото се установява по несъмнен
начин произнасянето от подсъдимия Х.М. на инкриминираните фрази по времето и
мястото, така както се твърди в тъжбата. Правната оценка на тези фрази обаче
налага извод за несъставомерност на деянието.
Съгласно трайната
съдебна практика първият елемент от обективна страна на престъплението клевета
е разгласяването на позорни обстоятелства. „Разгласяването” като форма
на изпълнителното деяние изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които
застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт. Под
разгласяване по смисъла на чл.147, ал.1 от НК следва да се разбира довеждане до
знанието на трето лице на приписваните неистински позорни обстоятелства.
Доколкото се установи, че подсъдимият е произнесъл инкриминираните фрази не
само пред водещата на предаването „Зад кулисите“- свидетелката Н. - Ч., но и по
телевизията в национален ефир, което е дало възможност на неограничен брой
адресати да ги възприемат, то следва да се приеме, че е налице не само
съставомерния признак разгласяване, но и квалифициращия признак-
разгласяването, да е публично. Следващият съставомерен признак от обективна
страна е разгласеното обстоятелство да е позорно. Безспорно е в доктрината и
съдебната практика, че позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, отнасящ се до минали или настоящи прояви от личния му живот или
неговата професионална реализация, укорим от гледна точка на общопризнатите
морални норми или отразяващ отрицателни качества на субекта, характеризиращи го
негативно, който е от
естество на накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и
достойнството.В
съдебната практика е прието, че предмет на престъплението по чл.147 от НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за
точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно,
укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да
предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява
оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други
форми на субективна психическа дейност. С оглед посочените критерии като
отговарящи на дефиницията на „позорно обстоятелство“ следва да се посочат
следните по конкретни изрази, от инкриминираните с тъжбата фрази: - „… арогантна, безсрамна
кражба, интелектуална кражба” ; -
„...арогантна кражба на пари” ; „… кражба на интелектуална собственост“...; - „...
едната дама беше гонена от медиите 2 пъти за кражба на пари,... но проектът е
откраднат, интелектуалната собственост е открадната … става дума за нагла,
изключително нагла, кражба „ ; - „ .. да откраднеш една идея …само и
единствено за пари“. Действително в
конкретните инкриминирани фрази, цитирани в тъжбата и приети за установени от
съда не става ясно за каква точно кражба става въпрос. Това обстоятелство обаче
се изяснява, ако инкриминираните фрази се разгледат в контекста на цялото
интервю, в рамките на което са произнесени. Става дума за това, което подсъдимият възприема като взаимстване
на идеите му от проекта „Градът-европейска различност на общностите и
транспонирането му в проекта на тъжителката „Д.Е.“ . Или ако трябва да се
обобщят различните фрази, обвинението е
повдигнато за разгласяването на 3 позорни обстоятелства: 1. Че тъжителката е
откраднала (взаимствала) интелектуалния труд на подсъдимия. 2. Че тази кражба е
извършена единствено за пари, 3. Че тъжителката два пъти е гонена от работа за
кражба на пари. Много трудно обаче може да се приеме за категорично установено,
че подсъдимия говори точно за тъжителката К. тъй като на всякъде споменава „двете каки”. Действително
в трудовата и книжка с официална удостоверителна сила е отразено, че
прекратяването на ТПО е било по взаимно съгласие. От разпита на свидетелите В.
и Н.-Ч. обаче се установява, че се носят слухове, че тъжителката е изгонена от
работа заради злоупотреби. Автор на тези
слухове обаче не се установи да е подсъдимия М.. Той е изложил твърдения, които
са стигнали до него от контактите му сред обществото и сами по себе си
представляват препредаване на едно твърдение. Отделно от това израза „едната
дама” е твърде общ и как точно тъжителката е разпознала себе си остава неясно.
Не може да се приеме за установено по
несъмнен начин и че тъжителката е взаимствала изцяло интелектуалния труд на
подсъдимия. Действително в техните проекти „Градът-европейска различност на
общностите и „Д.Е.“ съществуват големи сходства- представянето на самобитността
на Ромския етнос в Пловдив, но са налице и различия- в проекта на Х.М. акцентът
е поставен именно върху ** етнос, на фона на цялостното етническо разнообразие
в Пловдив, докато в проекта „Д.Е.“ самостоятелен
акцент е поставен върху всеки един етнос. Освен това е ноторно известно
обстоятелство, а и не се спори между страните, че темата за етническото
разнообразие на етносите в Пловдив, тяхното взаимодействие, диалог и
представянето на самобитността им- е широко застъпена в многобройни
изследвания, книги, проекти през годините. В този смисъл не са ангажирани
доказателства, че проекта на тъжителката не е вдъхновен от тези многобройни
материали в областта, а е взаимстван именно от проекта на подсъдимия, с който,
както се спомена имат само сходства, но не и пълна идентичност. По делото не се
събраха доказателства тъжителката да е получавала финансиране за проекта си „Д.Е.“
от общината, общински фондации или други организации, поради което не може да
се приеме, че вярно твърдението, реализираният от нея проект, за който
подсъдимият твърди, че заимстван от него, да е реализиран „само за пари“.
Деянието
е несъставомерно от субективна страна. В трайната практика на ВКС се приема, че
от субективна страна клеветата е умишлено престъпление,
поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът съобщава определени
факти, обективно основани на неговата увереност за истинността и /; липсва умисъл за клевета при основана на
обективни факти увереност в истинността на изнесеното позорно обстоятелство. От
субективна страна клеветата е умишлено престъпление, поради което умисъл ще
липсва в случаите, когато деецът съобщава определени факти, обективно основани
на неговата увереност за истинността им. В настоящия случай съдът намира, че у
подсъдимия е била налице именно основана на фактите по делото субективна
увереност, че разпространените от него обстоятелства отговарят на
действителността. Вече се отбеляза, че между проектите на тъжителя „Д.Е.“ и
подсъдимия „Градът-европейска различност на общностите има
значителни концептуални сходства – представянето на самобитността на ** етнос
като част от етническото разнообразие на Пловдив. Налице е и друго сходство-
както се установи, проектът на Х.М. „Градът-европейска
различност на общностите е бил представен като част от конкурс за изготвяне на
идейна концепция за кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на
културата. Слоганът, под който в крайна сметка се издига кандидатурата на града
е „Пловдив З. 2019г.“ Името на фондацията, в която тъжителката е съоснователка
е „З.“. Действително в случая не са налице доказателства, за недобросъвестно
поведение от страна на тъжителката, но това обективно сходство в наименованията
на фондацията на тъжителката и слогана на проекта, в който подсъдимият е
участвал обективно са в състояние да създадат у него впечатление за взаимстване
на идеи. Това впечатление обективно може да се затвърди и от установеното, че
през годините тъжителката многократно е използвала в журналистическата си
дейност /с негово съгласие/ материали на тъжителя /интервюта, изследвания,
други печатни материали/ които е публикувала на сайта си. Все в тази насока е и
обстоятелството, че макар по делото да е установено по несъмнен начин, че
Фондацията на тъжителката се е занимавала с различни благотворителни дейности,
регистрирания предмет на дейност е именнно в областта на етническото
разнообразие. В същия смисъл може да се тълкува и установеното обстоятелство,
че през годините подсъдимият е запознал тъжителката с концепцията си, препращал
и е по интернет пълния текст на концепцията, обсъждали са я, като
тъжителката изрично му е обещала „да не я краде“, а след това му е предложила
да напишат З. проект по ромския проблем, който да представят пред фондация „А.Б.“.
Всички посочени по-горе обстоятелства, съчетани с обстоятелството, че проекта
на тъжителката обективно се е реализирал във времето след проекта на подсъдимия
са спомогнали у него да се сформира добросъвестното убеждение, че
интелектуалните му идеи са взаимствани, т.е, че е налице кражба на
интелектуалния му труд.
Относно
разгласеното позорно обстоятелство, че тъжителката е гонена два пъти от работа
заради кражба на пари отново е налице добросъвестна увереност на подсъдимия, че
обстоятелството е вярно. На първо място следва да се направи уточнение, че
според настоящия състав фразата „гонена поради кражба на пари“, предвид липсата
на юридическо образование на лицето, което я е използвало, не следва да се
тълкува в стриктно юридическия му смисъл, а именно прекратяване на трудовото
правоотношение, поради извършено престъпление по чл.194 от НК, а в един по
широк житейски смисъл, какъвто бил вложил във фразата неюрист - а именно
напускане на работа, поради извършване на действия, с които финансово е бил
ощетен работодателят, независимо как е било оформено чисто юридически
уволнението. Както се прие за установено в журналистическите среди е битувало
широко разпространеното мнение, че на два пъти тъжителката е напускала работа,
поради възникнали конфликти, във връзка с извършвана скрита реклама в
предаванията и - веднъж телевизия Е.-Пловдив и веднъж Б., във връзка с
отразявано спортно предаване на писта „Дракон“. От показанията на свидетелите
по делото В. и Ч. се установи същността и механизма на журналистическия термин
„скрита реклама“, който механизъм не е и спорен между страните. Касае се за
такова действие на ** на дадено предаване, при което се заобикаля реда за
излъчване на реклами по медията и се ощетява финансово същата, доколкото сумата
за излъчената реклама не попада в касата на медията. Установи се, че като
принципно положение, медиите имат ценоразпис за излъчване на реклама в даден
часови пояс. Рекламодателите заплащат на медията съответната сума, тя влиза в
касата на медията и рекламата се излъчва в съответното уговорено време. При
скритата реклама медията се елиминира от уравнението. Рекламодателят се
договаря директно с водещия на дадено предаване, заплаща на него определена
сума пари, а водещият намира начин да направи реклама на продукта на
рекламодателя, в рамките на предаването си, без за това да е постъпила
съответната сума в касата на медията по утвърдения ценоразпис. Достига се до
ситуация, в която водещият на предаването ощетява финансово своя работодател-
медията в която работи, което напълно съответства на по-широкото тълкуване на
фразата „гонена поради кражба на пари“, използвана от подсъдимия. Добросъвестното убеждение на подсъдимия Х.М. че реализацията на проекта на тъжителката е
извършено само за пари се извежда от фейсбук разговора им, в който тя му е
предложила да разработят З. проект на сходна тематика, който да представят на
фондацията „А.Б.“. Убеждението му, че става въпрос за „пари“ се извежда и от
установените отношения свързани със сградата, в която се помещава „Д.е.“, която
сграда първоначално е бил предоставена на представляваната от подсъдимия Д.п.,
след което партията е била отстранена от ползването, при наличие на сключен
договор, и сградата е предоставена от международен панаир Пловдив на фондацията
на тъжителката.
Обстоятелството, че за подсъдимият не
само са били налице фактическите основания да е субективно и добросъвестно
убеден във верността на изложеното от него, но и действително е бил убеден в
това, се установява от последователността и подчертаната емоционалност, с които
той поддържа твърденията си- още преди предаването от 05.04.2016г. той е
изложил аналогични твърдения в блога си в интернет, във възражение протест до
кмета на община Пловдив и до Общинска фондация
„П. **“ , както и в жалба до Европейския парламент, комисията по култура
на Европейския парламент и нейния председател. Свидетелство за убедеността и
субективната увереност на подсъдимия в изложеното от него са и обясненията му
дадени в съдебно заседание, които макар и в по-голямата си част да не са
носители на доказателствено релевантна информация /факти от обективната
действителност/ с подчертаната си емоционално-експресивна изразителност и с
съдържанието си, на практика преповтарящо съдържанието на предаването от
05.04.2016г. са допълнителна индиция за субективното отношение на подсъдимия.
Деянието на подсъдимия е несъставомерно от субективна
страна и на още едно самостоятелно основание. Трайна е съдебната практика, че
тъй като клеветата е умишлено престъпление, деецът трябва да съзнава, че
приписва на пострадалия неистинско позорно обстоятелство или неизвършено от
него престъпление. В представното му съдържание следва да е отразено
обстоятелството, че изнесената информация за проявата на пострадалия е от
естество да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена
оценка, като извършителят иска (или допуска) настъпването именно на тези
последици. Приема се, че умисъл за клевета не е налице, когато деецът не цели
съответно допуска накърняването на честта и достойнството на дадено лице в
обществото, а поведението му е реализация на конституционно закрепеното право
да се подават жалби и сигнали, или на стремежа да се предизвика проверка от
компетентен орган, за да се защити едно право или да се получи съдействие за
преустановяване на едно правонарушение. В
процесния случай подсъдимият е подал възражение-протест до община Пловдив и до
Общинска фондация „П.**“, както и жалба
до Европейския парламент, до комисията по култура в Европейския парламент и до
нейния председател. Действително инкриминираните фрази не са част от тези
диспозитивни документи, а са произнесени в рамките на телевизионно предаване.
Разгледано в контекста на цялостното поведение на подсъдимия обаче участието в
телевизионното предаване и изказванията му в него са продължение на стремежа му
да получи защита срещу това което е възприел като накърняване на неговата
интелектуална собственост. В този смисъл умисълът по време на предаването е
подчинен на генералната линия на поведение на подсъдимия да се привлече
вниманието към това което подсъдимият е възприел като посегателство върху
правото му на интелектуална собственост и на желанието да се предизвика
проверка и съдействие от компетентните органи. В този смисъл са и показанията
на свидетелката Ч. която свидетелства, че първоначално предаването „Зад
Кулисите“ е трябвало да протече под формата на дебат, в който да вземат участие,
както подсъдимият, така и тъжителката и в рамките на този дебат всеки да изложи
своите позиции. След като тъжителката обаче отказала да участва в дебата,
предаването протекло във формата разговор между водещия и подсъдимия и в
рамките на този разговор подсъдимия произнесъл инкриминираните фрази. С оглед
гореизложеното следва да се приеме, че умисълът на подсъдимия е бил насочен не
към разгласяване на позорни за тъжителката обстоятелства, а към желанието да
получи съдействие за защита на това, което е възприел като свое право,
съответно деянието му е несъставомерно от субективна страна като клевета.
При
преценка съставомерността на дадено деяние, както като обида, така и като
клевета следва да се вземе предвид трайната практика на ВКС, базирана на
дългогодишна практика на ЕСПЧ, че деянието е несъставомерно както като обида,
така и като клевета, когато е израз на правото на свободно изразяване на мнение
по смисъла на чл.39, 40, 41 от Конституцията на РБ и чл.10 от ЕКЗПОС. С
фундаментално значение при тълкуване на понятието свобода на изразяване на
мнение е Решение № 7 от 04.06.1996 г. по
к.д.№ 1/96 г. на Конституционния съд, в което се казва, че с разпоредбите на
чл. 39, 40, 41 от КРБ се "гарантира и защитава свободата да се отстоява
мнение и то да се прави достояние на останалите както като лично поведение,
така и като социален процес, независимо от съдържанието на мнението", при
многообразие на средствата за изразяване и разпространяването му, като присъщо
на всяко демократично и плуралистично общество, даващо право за реализация на
индивида или съответната общност като равнопоставен участник в обществената
дискусия и възможността да се създава информирано обществено мнение у
останалите. Свободата на словото представлява един от фундаменталните принципи,
върху които се гради всяко демократично общество, и е едно от основните условия
за неговия напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за
"информация" или "идеи", които намират благоприятен прием
или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за
тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е друга част
от населението.Следва обаче да се разлика между информация, важна за
политически дискусии и за дискусии по други въпроси от обществен интерес, и информацията,
равнозначна на любопитство към обособената интимна сфера на човека, за
навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и
манталитета на разумно мислещите хора. Такива са изискванията на плурализма,
толерантността и търпимостта, без които едно "демократично общество"
не би могло да се нарече такова.То обаче не е и не може да се приеме като
абсолютно, като чл.10, § 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ в чл.39, ал.2 въвежда
ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57, ал.2 от
същата общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с
упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други.
Ограничаването на тези права е допустимо с цел охраната на други, също
конституционно защитими права и интереси, и може да става единствено на
основанията, предвидени в Конституцията.Общо принципно положение, отнасящо се
до приложението на всички основания за ограничение, е, че при тяхното налагане
- от органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт - трябва да
се излиза от високата обществена значимост на комуникационните права и свободи,
от което следва изискването за стеснително приложение на ограниченията. В този
изричен смисъл са и дадените тълкувания по делата разгледани пред ЕСПЧ в които са
застъпени и редица други принципни съображения и по конкретно, че:- свободата
на словото включва също така възможно прибягване до определена степен на
преувеличение или дори провокация; - свободата на словото важи в еднаква
степен, както за политически въпроси, така и за всички други въпроси от
обществен интерес; -що се отнася до границите на приемливата критика, те са
по-широки по отношение на държавни,
общински служители и длъжностни лица, отколкото по отношение на частно
лице. В практиката на ЕСПЧ се провежда и известна градация на степента на
толерантност към критика. Сочи се, че тя трябва да е най-голяма при политиците,
след тях са останалите публични лица, като най-голяма защита на честта и
достойнството следва да получават частните лица. Като
взе предвид конкретиката на настоящия казус: обстоятелството, че и тъжителката К.
и подсъдимият М. са обществени личности;
значимостта на поставения въпрос - правото на защита на интелектуалния труд
като цяло и на концепция, която е залегнала в основата на кандидатурата на
Пловдив като Европейска столица на културата в частност; както и
обстоятелството, че както се отбеляза оценките на подсъдимия са базирани на
факти, които създават добросъвестна увереност и него в тяхната правота, то
настоящият състав намира, че цитираните изразни средства, макар и подчертано
емоционални и експресивни не надхвърлят необходимото за изразяване на негативно
мнение за дейността на тъжителката. Балансът между правото на разпространяване
на мнение и критика от една страна и правото на защита на личната чест и
достойнство от друга не е накърнен,
поради което и не е налице престъпление обида.
Доколкото деянието на подсъдимия не съставлява
престъпление нито по състава, по който е повдигнато обвинението, нито по по-леко
наказуем състав, то същият следва да бъде оправдан изцяло.
Трайна е съдебната практика, че и
при оправдаване на подсъдимия, гражданският иск може да бъде уважен ако
деянието, предмет на престъплението съставлява деликт, а то ще е такова ако се
установят следните 5 елемента от фактическия състав: 1) деяние- действие или
бездействие ; 2) противоправност; 3) вреда); 4) причинна връзка 5) вина. При деликт вината може да бъде във всяка една
от двете форми умисъл или непредпазливост. В правния анализ вече бе обосновано
защо настоящият състав приема, че поради субективната увереност на подсъдимия
във верността на изложеното от него, то не е налице умисъл за клевета. Вина под
формата на непредпазливост в процесния случай би била налице, ако у подсъдимия
отново е налице субективна увереност и убеденост, че разгласеното от него е
вярно, но тази увереност е безпочвена, доказателствено необоснована, непочиваща
на никакви факти и обстоятелства от действителността. В конкретния случай в
правния анализ вече бе посочено, че убеждението на подсъдимия за верността на
всяко едно от позорните обстоятелства, които е разгласил се базира на конкретни
факти от действителността. Бяха посочени кои са тези факти, както и обективното
им естество да наведат подсъдимия в погрешното впечатление, че изложеното от
него е вярно. Тоест следва да се приеме,че подсъдимият е бил добросъвестен в
действията си, не е налице и небрежност като форма на вината, поради което не е
налице деликт и гражданският иск следва да бъде отхвърлен, въпреки безспорно
установеното по делото, че тъжителката е претърпяла неимуществени вреди.
Постановяването на противоположен резултат не би държало сметка за виновния
характер на гражданската отговорност за деликт.
С оглед изхода на делото съдът осъди
тъжителката да заплати направени разноски от бюджета на съда в размер на 150
лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: И.П.