Р Е Ш
Е Н И Е
№.............град
Шумен, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският администратеивен съд в публичното
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Цветкова
при
секретаря В. Русева
и
участието на прокурор П. Вълчев от Окръжна прокуратура - Шумен,
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д. №321
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата за
вреди (ЗОДОВ), образувано въз основа на искова молба, предявена от С.В.С. ***,
чрез пълномощник адвокат Д. С. при ШАК и със съдебен адрес ***, срещу Изпълнителна
агенция „Автомобилна администкрация“ град София, с която се претендира
обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00 лв. по ВАНД №456/2019 г. по описа на РС град Шумен, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното и плащане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба са наведени твърдения, че с Решение, постановено по ВАНД
№456/2019 г. по описа на РС град Шумен, е отменено Наказателно постановление №46-0000339/31.12.2018
г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ град Шумен и което Решение е
влязло в законна сила. Пред съдебната инстанция ищецът е ползвал адвокатска
защита, за която има сключен Договора за правна защита и съдействие и
пълномощия от 01.03.2019 г., по който е заплатил сумата в размер на 300.00 лв. в
брой. Ищецът счита, че доколкото процесното НП е отменено с влязъл в сила
съдебен акт, то и съобразно ТР №1 от 15.03.2017 г. по т.д.№2/2016 г. на ВАС е
претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
отменения незаконосъобразен акт, поради което моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди да му заплати сумата в размер на 300.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното и плащане, както и направените по настоящото дело разноски.
Ответната страна Изпълнителна агенция „Автомобилна администкрация“ град
София, редовно призована, не изпраща представител, но е представен писмен
отговор, в който се изразява становище за основателност на претенциите, ако са
изпълнени законовите предпоставки.
Представителят на Окръжна
прокуратура град Шумен изразява становище, че искът е основателен и доказан по
размер, поради което предлага да бъде уважен изцяло, като счита обаче законна
лихва не следва да бъде присъдена.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупонст, съдът установи от фактическа страна следното:
С Решение №327/29.05.2019
г. по ВАНД №456/2019 г. по описа на РС град Шумен е отменено Наказателно
постановление №46-0000339/31.12.2018 г. на Началника на ОО „Автомобилна
администрация“ град Шумен, с което на ищеца С.С. е било наложено
административно наказание глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.178б
ал.6 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.24а ал.3 т.3 от Наредба №37/02.08.2002 г.
на МТС. Решението е влязло в законна сила на 20.06.2019 г. и не е било
обжалвано пред касационна инстанция.
Ищецът е обжалвал НП, като във тази връзка е ползвал адвокатска защита и
е упълномощил адвокат за процесуално представителство в образуваното пред
Районен съд град Шумен съдебно производство. От Договора за правна защита и
съдействие серия В №140915 от 01.03.2019 г., приложен към делото на РС град
Шумен, се установява, че е договорено възнаграждение на адвоката в размер на 300.00
лв., което е изплатено изцяло в брой. Упълномощеният адвокат е осъществил ефективна
защита по делото пред въззивната инстанция, включително се е явил в проведените
съдебни заседания и е представил и писмена защита.
По настоящото производство е приложено ВАНД
№456/2019 г. по описа на РС град Шумен, по което дело е приложен Договорът за
правна защита и съдействие за съдебната инстанция. В този договор изрично е
посочено по кое дело и пред кой съд е упълномощен адвокатът да се яви, както и
че договорът е сключен с точен предмет и обем на представителна власт, както и
че договорената сума е изплатена изцяло в брой.
От така установеното фактическо
положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ,
искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1 ал.1
и чл.2 ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Ищецът е с адрес в град Шумен, твърдяното увреждане е
настъпило също в град Шумен, правното основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност. Претенцията е
родово подсъдна на административните съдилища, съгласно т.1 от диспозитива на
ТП №2/19.05.2015 г. по т.д. №2/2014 г. на ОС на ГК на ВКС и Първа и Втора
колегия на ВАС. Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна
процесуална легитимация, насочена е против ответник с надлежна пасивна
процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за реквизити, което
я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество, исковата
молба е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата
за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат.
Съдът намира, че визираното в
исковата молба наказателно постановление, издадено от Началника на ОО
„Автомобилна администрация“ град Шумен, отменено с влязло в сила съдебно
решение, съставлява незаконосъобразен акт на административен орган или
длъжностно лице на ответника. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, представлява по естеството си
правораздавателен акт, който не се издава по реда на АПК и не носи белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК.
Въпреки това основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване, не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително, като приложното ѝ поле се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска като
такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Наказателното
постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно
възложени задължения, при упражняване на административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. Административният характер на дейността по издаване на
НП, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите
лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото в т.1 от ТП от 19.05.2015 г.,
постановено по т.д. №2/2014 г. на ВКС и ВАС.
Следователно в случая е налице
първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по
съответния ред, като ЗОДОВ не прави разграничение в основанията, на които един
акт е отменен. Единствено, той следва да бъде отменен по надлежния ред, в
каквато хипотеза сме изправени в настоящото производство.
Съдът намира, че са налице и
втората и третата предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка
между вредите и настъпилия вредоносен резултат. Ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
по обжалване на наказателното постановление. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН,
адвокатската защита при атакуване законосъобразността на НП се явява нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт. По силата на чл.4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Несъмнено
е, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това
основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Обстоятелството,
че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е
задължителна, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да
ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се
намира в причинна връзка с издаденото НП. След като ищецът има право на
адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно
постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, което съгласно Закона
за адвокатурата следва да уговори в договор, както и след като е платил
дължимото, той е изразходвал средствата именно, за да се защити по надлежния
ред против незаконосъобразното наказателно постановление. Разходът за
адвокатско възнаграждение е направен именно в резултат на издаденото
наказателно постановление и е обусловен от него. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №1/15.03.2017 г. по т.д. №2/2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС,
пораид което съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди е доказан по основание.
По отношение размера на обезщетението: Ищецът претендира вреди в размер
на 300.00 лева, платени от него разноски за адвокатско възнаграждение за правна
защита и съдействие по ВАНД №456/2019 г. на Районен съд град Шумен. От
приложения Договор за правна и защита и съдействие от 01.03.2019 г. по делото
на РС град Шумен е видно, че договорът е сключен именно във връзка
представителство и защита по ВАНД №456/2019 г. на Районен съд град Шумен и в
същият е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 300.00 лв., което
е изцяло изплатено в брой. При наличието на тези факти и съгласно т.1 от ТР №6/06.11.2013
г. по т.д. №6/2012 год. на ОС на ГК и ТП на ВКС, съдът приема, че исковата
претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лева
е доказана и по размер.
От
така установеното фактическо и правно положение съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в
размер на 300.00 лв. е основателен и доказан, поради което ответната страна Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ град София следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца С.С. сумата в размер на 300.00 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.06.2019 г. до
окончателното и плащане. В тази връзка възражението на представителя на ОП град
Шумен се явява неоснователно, тъй като претенцията е законна лихва, считано от
датата на предявяване на иска, а не се претендира мораторна лихва за минал
период.
В депозираната искова молба е направено и искане за разноски за сумата в
размер на 310.00 лв., от която сума 10.00 лв. внесена държавна такса и 300.00
лв. възнаграждение за един адвокт. С оглед изхода на спора и съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по настоящото дело разноски общо в размер на 310.00 лв., от които
10.00 лв. заплатена държавна такса и 300.00 лв. договорено и заплатено
възнаграждение за един адвокат, което е изплатено изцяло в брой, съгласно
договора за правна защита и съдействие. Договореното и изплатено възнаграждение
е в минимума, предвиден в чл.8 ал.1 т.1 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ град София да заплати на С.В.С., с ЕГН **********,***, сумата в
размер на 300.00 (триста лева) лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на отменено Наказателно постановление №46-0000339/31.12.2018
г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ град Шумен, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.06.2019 г. до окончателното и
плащане.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ град София да заплати на С.В.С., с ЕГН **********,***, направените
по делото разноски общо в размер на 310.00 /триста и десет лева/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Р България град София в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138
ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: