Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 424
гр.
Пловдив, 09.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6934/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 36-0000379/26.08.2019 г., издадено от и.д. *** на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на Б.Н.Г. с ЕГН ********** с адрес
*** основание чл. 93, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/
е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за нарушение
на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министерството на
транспорта /Наредбата/.
Жалбоподателят моли да се отмени НП,
като аргументира становището си с бланкетни възражения.
Въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител. В писмено становище до съда моли да се потвърди НП
като правилно и законосъобразно, съобразено с процесуалния и материални закон. Счита,
че не е налице маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е основателна.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 13.08.2019 г. жалбоподателят Б.Г. управлявал
състав от пътни превозни средства /ППС/ влекач „Ман“ с рег. № **** и
полуремарке с рег. № ****, като и двете били собственост на „Ван и кар“ ЕООД.
Като водач на състав от ППС извършвал обществен превоз на товари, който в
момента бил празен, за което му бил издаден и пътен лист № 458827/13.08.2019 г.
Около 12 ч. при движението си по магистрала „Тракия“ на 108 км + 500 в посока
гр. Бургас станал участник в ПТП. Пристигалите на място органи на МВР поискали
помощ за проверка и от Областен отдел „Автомобилна администрация“. На място се
явили свидетелят С.М. и П.Г. – инспектори към ОО „АА“. Извършили справка по име
и ЕГН на водача в базата данни на администрацията и установили, че
жалбоподателят не притежавал валидно свидетелство за психическа годност , пари
което констатирали, че не отговаря на изискванията да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на аредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Била извадена и справка като писмено доказателство, на която съществувал запис
за преминаването на проверка на психологическата годност към момента на
проверката, но същото свидетелство засягало последиците на санкция по
наказателния закон, не и като условие за превоз на товари.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 264644/13.08.2019
г. срещу жалбоподателя
за нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредбата. Актът е съставен в присъствието на
свидетел очевидец и жалбоподателя. Направил възражение в акта, което било
свързано с неизвършването на превоз на товар в конкретния момент.
За извършеното нарушение било издадено
НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. за
нарушението на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля С.М. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, пътен
лист № 458827/13.08.2019 г., справка в регистъра на психологическите
изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване,
оправомощителна заповед № 864/20.05.2019 г. на ИА „АА“ и заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят М.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Допълнително
посочва, че е извикан на място за проверка по повод на участието на
жалбоподателя в ПТП, както и че е извършена на място справка в базата данни на
автомобилната администрация, която показала, че лицето не притежавало валидно
свидетелство за преминато психологическо изследване. Показанията му съдът намира
за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по
делото писмени доказателства и писмената справка от регистъра за психологически
изследвания, поради което им дава вяра.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН, като нарушението са изчерпателно
описани и подробно са посочени обстоятелствата, при които са извършени те.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по
него. Още към съставянето на акта жалбоподателят е могъл и е възразил срещу
него.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Нарушението е описано надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на
защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво
точно е ангажирана отговорността му – за нарушаване на правилата, гарантиращи
притежанието на всички изисквания за осъществяване на превоз на товари – в
конкретния случай на свидетелство за психологическа годност.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба
на чл.
87, т. 2 от Наредбата.
С посочената разпоредба се задължават водачите
на автомобил за обществен превоз на товари отговарят на определени изисквания,
сред които да притежават валидно удостоверение за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
Безспорно се установява, че
жалбоподателят е водач на автомобил за обществен превоз на товари, както се
изисква по нарушената норма, доколкото съгласно представени пътен лист в същия
ден е осъществявал такъв превоз и само той е бил водач на състава от ППС. Не се
изисква съгласно същата норма водачът да е извършвал превоз на товари или
фактически да е управлявал състава от ППС. Последното обаче се установява от
доказателствата по делото. Безспорно е установено, че жалбоподателят е
управлявал състава от ППС, като е осъществявал превоз на товари, макар и към
онзи момент да е бил празен. В този смисъл представеният пътен лист установява,
че водачът е тръгнал от гр. София в 10 ч., като не е отразено в същия документ
час на пристигне до крайната точка на превоза. Независимо дали се е придвижвал
пълен или празен, след като е следвало да натовари на определено място и е
отбелязано с пътния лист началната точка на превоза на товари, без да е
приключен курса, то следва да се приеме, че е извършвал превоз на товари. От
друга страна несъмнено се установи, че водачът не е притежавал въобще свидетелство
за психологическа годност за извършването на превози на товари, макар да е
притежавал такова по повод лишаването му от право да управлява МПС, което
съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗДвП е съвсем различно.
Нарушителят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че
неизпълнението на задължението му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за живота и здравето на всички участници в
движението, така и за осъществявания контрол от държавните органи. Затова съдът
намира, че деянието му е извършено при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване, като е искал да осъществи превоз на
товар без да притежава валидно свидетелство за психологическа годност.
По наказанието:
Неправилно
обаче нарушението е съотнесено към санкционната разпоредба на чл.
93, ал. 1, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министерството на
транспорта. Последната предвижда общо правило за санкциониране на водачите на моторно превозно средство, които
извършват обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този
закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Същевременно в
Закона за движението по пътищата е предвидена специална норма, а именно тази на
чл. 178в, ал. 5, която предвижда да се наказва с глоба в размер 500 лв. водач,
който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози
на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
В случая
субектите адресат на нормите на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП и на чл. 178в, ал. 5
от ЗДвП са идентични. Двете норми се намират в съотношение на обща към
специална, като специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП изключва
приложението на общата норма на чл. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП. Това е така,
доколкото нормата на чл. 93 от ЗАП обявява за нарушение упражняването на
дейност без валиден документ, като видовете документи са общо посочени, а в
случая на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност
се изисква, а именно - удостоверение за психологическа годност. По тази причина
според съда санкцията за така извършеното нарушение, която жалбоподателят е
следвало да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в,
ал. 5 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 500 лева, а не тази наложена му
съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП в размер на 2000 лева. В
този смисъл като неправилно е определил нарушената санкционна норма за
извършеното нарушение, касаещо липсата на валидно удостоверение за психическа
годност, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Санкционирането на нарушителя по общата, а не по специалната
норма особено съществено нарушава правото му на защита, доколкото предвидените
за двете норми санкции са напълно различни. Затова и съдът счита, че това
представлява такова неправилно приложение на материалния закон и санкционната
разпоредба, което обуславя безусловната отмяна на обжалваното НП. Затова и не
следва да бъде обсъждана справедливостта и законосъобразността на наложената
санкция.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 36-0000379/26.08.2019 г., издадено от и.д. *** на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на Б.Н.Г. с ЕГН
********** с адрес *** основание чл. 93, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за автомобилните
превози е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 87, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на Министерството на
транспорта.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала
А. Д.