№ 81
гр. Пазарджик, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500068 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274- чл. 278 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба с вх.№530/27.01.2022г., подадена
от „П.К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.„Б.“ №49, бл.53Е, вх.„В“, чрез юриск.Р. ИВ. ИЛ., против
Разпореждане №13 от 05.01.2022г., постановено по ч.гр.д.
№202152110101174/2021г. по описа на РС- Велинград, с коeто е отхвърлено
заявлението на „П.К. Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против длъжника ЕМ. ЮР. АТ., в частта за сумата от
758,51лв., представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода
от 15.02.2016г. до 15.09.2017г. по Договор за потребителски кредит
№********** от 23.08.2013г.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане. В тази връзка се твърди, че заповедният съд не разполага с
правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността
на сделката, от която заявителят черпи права.
Сочи се, че с промените в чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, обнародвани в ДВ,
бр.100 от 2019г., законодателят е предоставил правомощия на заповедния съд
да преценява дали искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което
обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд
1
относно преценката за валидност на сделката, поради нарушение на закона
или добрите нрави. Предвид на това се прави извод, че заповедният съд не
следва да извършва преценка за валидност на договора за потребителски
кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или на
добрите нрави.
Визира се, че за да е налице първата хипотеза на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК
съответната договорна клауза следва да е обявена за неравноправна по
предвидения процесуален ред, какъвто не е настоящият случай. Заповедният
съд не е изследвал събраните доказателства и не ги е подвел под нормата на
чл.143 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за да се направи
евентуален извод за обоснована вероятност за неравноправна клауза в
договора.
Твърди се, че заповедният съд неправилно не е отчел и разпоредбата на
чл.145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора
не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието
между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата,
която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при
условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като
неправилно е извършил такава преценка.
По отношение на недействителността на договорното възнаграждение
се визира, че окончателно сключения договор за потребителски кредит
напълно отговаря на изискванията за форма и съдържание на договорите за
потребителски кредит, установени в отменения ЗПК, който е релевантния
нормативен акт, действащ към момента на сключване на процесния договор.
Счита се, че ЕМ. ЮР. АТ. е била запозната със сумата на дължимото
договорно възнаграждение и със сумата която следва да върне, поради което
не е налице недействителност на ДПК, поради липса на съгласие, поради
нарушения на изискванията на ЗПК или поради липса на информирано
съгласие.
Приема се, че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент
поради надвишаване на трикраттния размер на законната лихва.
Счита се, че добрите нрави в потребителското кредитиране на
небанкови финансови институции са в границите на посочените в БНБ
лихвени проценти, на които останалите небанкови финансови институции
2
предлагат потребителски кредити. Приема се, че проценият лихвен процент е
действителен такъв.
Твърди се, че добрите нрави при лихвените равнища на небанковото
финансово кредитиране не следва да е в размер на законната лихва,
двукратния или трикратния размер на същата. Противното се приема, че би
довело до абсурдни изводи, свързани с недействителност на всички договори,
сключвани от небанкови институции, както и до несъответствие със
законодателните изменения от юли 2014г.
Искането е да бъде отменено атакуваното разпореждане, в частта с
което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника ЕМ. ЮР. АТ. и се
постанови да бъде издадена заповед относно обжалваното вземане на „П.К.
Б.“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Претендират се разноски в размер на заплатена дъжавна такса в
разлмер на 15лв., както и на юрисконсултско възнаграждение в размер на
50лв..
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на
частния жалбоподател и взе предвид данните по делото, намира от
фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д.№01174/2021г. по описа на РС- Велинград е
образувано по заявление на „П.К. Б.“ ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ЕМ. ЮР. АТ. за сумата: 690,33лв.-
главница, ведно със законната лихва от 26.11.2021г. до изплащане на
вземането, неплатено договорно възнаграждение в размер на 758,51лв.,
дължимо за периода от 15.02.2016г. до 15.09.2017г., 525,14лв.- законна лихва
от 15.09.2017г.- датата на изгтичане на погасителния план до 25.11.2021г.,
както и разходи по делото в размер на 39,48лв.- държавна такса и 180лв.-
юрисконсултско вазнаграждение.
Видно от Разпореждане №1083/29.11.2021г., първоинстанционният съд
е оставил без движение Заявление с вх.№2566/26.11.2021г., като са дадени
указания за отстраняване на нередовности.
От Молба с вх.№3035/21.12.2021г., се установява, че „П.К.“ ЕАД е
изпълнила дадените указания в срок.
3
След подадената молба от 21.12.2021г., заповедният съд е издал
Разпореждане №13 от 05.01.2022г. с което е отхвърлено заявление с вх.
№2566/26.11.2021г., подадено от „П.К. Б.” ЕООД, с ЕИК *********, по което
е образувано ч.гр.д. №1174/2021г. по описа на РС- Велинград, срещу ЕМ. ЮР.
АТ., в частта за сумата от 758,51лв., представляваща неплатено договорно
възнаграждение за периода от 15.02.2016г. до 15.09.2017г. по Договор за
потребителски кредит №********** от 23.08.2013г.
Съответно е издал разпореждане инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под №1/05.01.2021г., с
която е уважил частично заявлението на „П.К.“ ЕООД, за следните суми:
690,33лв.- представляваща главница, дължима по Договор №********** от
23.08.2013г., ведно със законната лихва за периода от 23.08.2013г. до
изплащане на вземането, законна лихва за периода от 15.09.2017г. до
25.11.2021г. в размер на 525,14лв., държавна такса в размер на 24,31лв.,
юрисконссултско възнаграждение в размер на 50лв.
Отхвърлил е заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, зепозирано от „П.К. Б.” ЕООД, с ЕИК *********, срещу ЕМ.
ЮР. АТ., в частта за разноските- за разликата над присъдената държавна
такса в размер на 24,31лв. До претендираната в размер на 39,48лв.- на
основание чл.78, ал.1 от ГПК и за разликата над присъдените разноски
юрисконсултско възнаграждение вразмер на 50лв. до претендираното в
размер на 180лв., на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
За да отхвърли заявлението в частта за сумата претендирана като
договорно възнаграждение, заповедният съд съобразявайки се с изложеното в
заявлението и съдържанието на приложения договор е приел, че клаузата в
договора запотребителски кредит уреждаща договорното възнаграждение в
размер на 2474,37лв. при ГЛП от 98,52лв., надхвърля повече от два пъти
размера на дадения кредит и като такава е в противоречие с добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.142, ал.1 от ЗПК.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема за установено
от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което същата се явява
процесуално допустима.
4
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В конкретният казус, въззивният съд няма основание да не сподели
изцяло изводите на първата инстанция.
В тази връзка следва да се посочи, че законосъобразно, в съответствие с
нормата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е извършил
проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на
закона и добрите нрави и дали се основава на неравноправна клауза в
договор, сключена с потребител. В този смисъл неоснователно се явява
оплакването на частния жалбоподател, че на този етап от производството,
съдът изобщо не разполага с възможността да прави преценка за валидност на
обстоятелствата, от които заявителят черпи права.
Длъжникът има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на
ЗЗП. С отпускането на кредит в негова полза като физическо лице му е
предоставена „финансова услуга“, по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП.
В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, към която изрично препраща
чл.24 от ЗПК е дадена общата дефиниция за неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, а именно: всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като за неравноправните клаузи в договорите, съдът следи
служебно.
В чл.146, ал.1 от ЗЗП е регламентирано, че неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите по
сключените договори не са индивидуално уговорени, когато те са
предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал
възможност да влияе върху тяхното съдържание- арг. чл.146 ал.2 от ЗЗП.
Идентично разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
транспонирана в българското законодателство с §13а, т.9 от ДР на ЗЗП.
В конкретният казус, непризнатата от заповедния съд претенция за
договорна лихва начислена въз основа на фиксиран годишен лихвен процент
от 98.52%, следва да се отбележи, че нарушението на добрите нрави чрез
посочената клауза в случая е явно.
Важен и основен фактор в отношения търговец- потребител е
5
залегналото основно начало в ЗЗП, че потребителят е икономически по-
слабата и то значително по- слабата в търговските отношения страна по
сключения договор за потребителски кредит. Ето защо, законодателят,
включително и с транспонираната директива в ЗЗП- предоставя засилена
правна защита на потребителя за сметка на търговеца поради явната
неравнопоставеност в отношенията.
В случая ограничението на свободата на волята на страните са добрите
нрави, които са неписани правила, но същевременно са трайно установили се
правила, непосредствено свързани със справедливостта, добросъвестността и
нормалното развитие на обществените отношения. Трайната и
последователна практика приема, че нарушаването на добрите нрави по
смисъла на чл.26, ал.1 предл.3-то от ЗЗД е налице именно тогава, когато се
нарушава правен принцип. Като основен принцип се сочи добросъвестността
в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване,
както и принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка към другата. Налице е явно
несправедливо облагодетелстване на търговеца за сметка на потребителя в
хипотеза като няма основание да не се приеме, че размера на договорната
лихва е два пъти повече от размера на договорения кредит.
На практика не може да се игнорира факта, че в процесния договор,
уговореният размер на фиксираният годишен лихвен процент по заема /ГЛП/-
98,52% надвишава размера на законната лихва десетократно, поради което
няма основание да се не се сподели извода приет от заповедния съд, че
уговорката за договорната лихва е нищожна, поради противоречие с добрите
рави.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да се потвърди
като валидно, допустимо и по същество правилно и нестрадащо от пороците,
посочени във въззивната частна жалба на кредитора .
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция
с тези на районния съд, жалбата като неоснователна следва да се уважи, а
разпореждането в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №13 от 05.01.2022г., постановено по
ч.гр.д. №20215210101174/2021г. по описа на РС- Велинград, с която е
отхвърлено заявление с вх.№2566/26.11.2021г., подадено от „П.К. Б.” ЕООД, с
ЕИК *********, по което е образувано ч.гр.д. №1174/2021г. по описа на РС-
Велинград, срещу ЕМ. ЮР. АТ., в частта за сумата от 758,51лв.,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от
15.02.2016г. до 15.09.2017г. по Договор за потребителски кредит
№********** о 23.08.2013г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7