№ 1059
гр. Варна , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20213100100212 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:32 часа се явиха:
Ищцата К. В. И., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Р.Н.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответника ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован. Представлява се от юрисконсулт
П.Ц., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Т. К. А., редовно призована, не се явява.
Вещото лице Д. К. П., редовно призована, не се явява.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Юрисконсулт Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ по реда на чл.143 от ГПК пристъпва към изясняване на спора от фактическа
страна, като дава възможност на процесуалния представител на ищеца да поясни
фактическите си твърдения, заложени в исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответника – да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да представи в отговора на исковата молба.
1
Адв. Н.: Шахтата се е намирала на пътното платно непосредствено до тротоара на
входа на жилищния блок, в който живее ищцата К.И.. Аз съм приложила снимков материал,
за да oнагледим ситуацията. Капакът, който има за цел да обезопаси шахтата не е бил
фиксиран добре на мястото на отвора за отводняване и е имало големи процепи отстрани
капака. Вследствие на стъпването на ищцата с крак върху шахтата той се преобръща и удря
нейния крак. Кракът й пропада и се получава това удряне и тази травма. Тези процепи, за
които съм изложила твърдения в исковата молба не са технологичните процепи, през които
обичайно се оттича водата в шахтата, а са такива от недобрия монтаж и недобре закрепване
на капака върху отводнителната шахта.
Твърдя, че доверителката ми има счупване на двата крака, както и двата са били
имобилизирани във връзка с тези счупвания. По отношение на левия крак е имало гипсова
имобилизация, която впоследствие е била премахната, а по отношение на травмите в десния
крак, там той е бил обездвижен с лека имобилизация или т. нар. „еластични бинтове“. Той
не е бил с гипсова имобилизация. Както казах доверителката ми има счупвания и на двата
крака, като те са различни. На левия крак е счупена малеолната кост, а на десния има
счупване на пета метатарзална кост.
Уточнявам днес пред съда, че периода, за който претендирам обезщетение,
представляващо разлика между получавано трудово възнаграждение и получено
обезщетение от НОИ за доверителката ми К.И. е от 01.10.2020 г. до 26.01.2021 г.
Юрисконсулт Ц.: Няма да правя уточнения и допълнения на отговора на исковата
молба.
СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК пристъпи към
ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по повод предявени обективно кумулативно
съединени искове от К. В. И. с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за осъждане на ответника Община Варна да заплати на ищцата обезщетение за причинените
и неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 70 000 лева в следствие
попадането и на 25.09.2020г. в необезопасена отводнителна шахта находяща се в гр.Варна,
ж.к.Вл.Варненчик непосредствено пред вх.2 на бл.21, което е причинило травматични
увреждания на двата й крака, ведно с лихва за забава върху сумата от 70 000 лева в размер
на 2224,11 лева начислена за периода от 25.09.2020г. до 26.01.2021г.; имуществени вреди в
общ размер от 298,47 лева включващи сторени разходи за медицински прегледи,
консултации и лекарства, сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди изразяващ и се в разликата над получаваното обезщетение за временна
неработоспособност и минималната работна заплата, а именно по 300 лева за всеки месец в
периода от 01.10.2020 г. до 26.01.2021 г. включително, ведно със законна лихва върху
сумите на обезщетенията считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
2
окончателното изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В
исковата и уточняващите молби ищцата твърди, че нa 25.09.2020г. около 20:00 часа
излизайки от дома си в ж.к.Вл.Варненчик, вх.2 на бл.21, на пътя до тротоара пред жилищния
вход е попаднала в необезопасена отводнителна шахта в следствие на което левият и крак се
заклещил в шахтата, тя политнала напред с тялото си и паднала на земята. Изпитала силна
болка и подпомогната от синът си и съсед се прибрала в къщи. На 26.09.2020г. посетила
спешен кабинет в Окръжна болница, констатирана била контузия на левия глезен, който бил
имобилизиран за 21 дни. При последващ преглед в „Сити Клиник“ Варна и направени
ренгенографии на двете стъпала се констатирал оток на меките тъкани на десния малеол.
Двата крайника били имобилизирани: левият за срок от 35 дни, десният за срок от 51 дни.
Твърди, че по време на падането и след това е изпитала силна болка, която
продължила през целия възстановителен период. Нарушен бил сънят и цялото ежедневие на
ищцата. Движенията и на двата крака около малеолните стави били силно ограничени и
болезнени, което наложило да бъдат използвани помощни средства – патерици. Твърди, че
за нея представлявало трудност да извършва каквито и да било елементарни грижи за себе
си и за домакинството, което наложило да бъде подпомагана от своята майка. Освен
физическите болки и страдания изпитала и психически дискомфорт – от инцидента до
настоящия момент ищцата нямала желание да се среща с други хора, имала усещане за
самота и желание за изолация. Мислите за бъдещето инициирали тревожни мисли и
преживявания. В следствие на травмата и двата крака били отекли, което се отразило на
самочувствието й. Изпитвала страх от бъдещо попадане в подобна ситуация на
безпомощност. За всички претърпени неимуществени вреди – болки и страдания ищцата
претендира за присъждане на обезщетение в размер на 70 000 лева.
Отделно от това посочва, че във връзка с провежданото лечение на причинените при
падането на 25.09.2020г. травми е направила разходи за прегледи и медикаменти в размер на
298,47 лева включваща 4 ренгенографии, заплатена цена за медицинска консултация по
документи към д-р Сийка Михова, както и закупени лекарства.
Твърди също, че в следствие на инцидента е била в невъзможност да изпълнява
задълженията си по трудово правоотношение със „Сийда“ ЕООД във връзка с което
претендира за присъждане на разликата над получаваното обезщетение за временна
неработоспособност и минималната работна заплата, а именно по 300 лева за всеки месец в
периода от 01.10.2020 г. до 26.01.2021 г. вкл., т.е 4 месеца по 300 лева, общо 1200 лева.
Счита, че за обезщетяване на причинените имуществени и неимуществени вреди
отговорен е ответникът Община Варна, поради това, че пътният участък, в който е настъпил
инцидента е общинска собственост и е под ръководството на ответника, поради което
същият е отговорен и за действията на лицата, на които е било възложено да поддържат
канализационното съоръжение - шахта в изправност и годно за безопасно ползване.
3
Извън сумите на обезщетенията се претендира и лихва за забава върху сумата от 70
000 лева в размер на 2224,11 лева начислена за периода от датата на увреждането –
25.09.2020г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 26.01.2020 г., а самите
обезщетения се претендират ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на
исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Варна е депозирал писмен
отговор чрез процесуалния си представител, в които заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Излага, че отводнителната шахта, която по
твърдения на ищеца е причинила травматичните й увреждания е била в изправност и е
2отговаряла на всички нормативни и технически изисквания по Наредба № 2-20-
8/17.05.2013г. за проектиране, изграждане и експлоатация на канализационни системи.
Твърди, че същата е била с капак и е била поддържана от собственика й в техническо
състояние годно да осъществи безопасно функциите й. По тази причина оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между поведението на служители на ответника и увреждането
на ищцата. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен, а в условията на
евентуалност за намаляване размера на претендираното обезщетение до неговия справедлив
такъв съобразно действително претърпените болки и страдания. Прави възражение за
съпричиняване на претърпените вреди поради това, че ищцата се е движила по пътното
платно, където се намира процесната шахта, а не по предназначения за движението на
пешеходци тротоар. Моли за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни
разноски.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищцата, че носи
доказателствената тежест да установи изложените в исковата молба положителни
твърдения, а именно: че на 25.09.2020г. е попаднала в необезопасена отводнителна шахта
находяща се в гр.Варна, ж.к.Вл.Варненчик непосредствено пред вх.2 на бл.21, за
поддържането на която в изправност отговорен е Община Варна; че левият и крак се
заклещил в шахтата, в следствие на което е паднала на земята; че са настъпили твърдяните в
исковата молба телесни увреждания – травми на двата крака, което е довело до причиняване
на неимуществени вреди - болки и страдания и психически дискомфорт, стрес, безсъние,
отрицателни емоции, дискомфорт; че стойността на вредите – имуществени и
неимуществени е в претендираните размери, че е налице пряка причинно-следствена връзка
между падането й на необезопасеният участък от пътното платно и настъпилите
увреждания. Следва да установи, че към датата на инцидента и към 26.01.2021г. е била в
трудово правоотношение; че за периода от 01.10.2020г. до 26.01.2021г. включително е
получавала обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 300 лева, както и че
разликата над това обезщетение до размера на получаваното трудово възнаграждение е 300
лева месечно за посочения период.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че следва да
4
установи правоизключващите си възражения, а именно че процесната шахта е била в
изправност и е отговаряла на всички нормативни и технически изисквания за безопасното и
ползване; Следва да установи и възражението си за съпричиняване на вредите от ищцата,
както и че в периода от 01.10.2020 г. до 26.01.2021 г. трудовото правоотношение на ищцата
е било прекратено /в случай, че го твърди/.
Адв. Н.: Поддържам исковата претенция така, както сме я заявили още отначало.
Нямам възражения по доклада и указаната доказателствена тежест. Моля да се вземат
предвид уточненията, които днес направихме.
Юрисконсулт Ц.: Оспорвам исковата претенция. Поддържам депозирания писмен
отговор. Нямам възражения по доклада и указаната доказателствена тежест.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 8278/29.04.2021 г., депозирана от
юрисконсулт П.Ц., в която същата изразява становище относно указаната им
доказателствена тежест.
ВРЪЧВА на процесуалния представител на ищеца копие от молбата и прил.
Адв. Н.: Във връзка с това сме представили едно становище, което вчера успях да
депозирам в Деловодството на съда, като към него съм представила справка по ЕГН за
представени документи и за изплатени обезщетения и помощи по ДОО, което е от НОИ.
Тази справка я представихме вчера във връзка със становището, което сме изложили по
отговора на исковата молба. Освен това сме поискали и съдебно – счетоводна експертиза.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило Становище с вх. № 9565/20.05.2021 г., депозирано
от процесуалния представител на ищцата, с което оспорват писмения отговор на ответника.
Представят справка по ЕГН за предоставени документи и изплатени обезщетения и помощи
от ДОО на ищцата от НОИ, ведно с копие за насрещната страна.
ВРЪЧВА на процесуалния представител на ответника копие от становището и
приложенията към него.
Адв. Н.: Аз разполагам с тази справка. Ще се ангажираме за следващото съдебно
заседание да представим на съда извлечение от всеки конкретен болничен на ищцата пак от
системата на НОИ, които да бъдат предоставени и на вещото лице, което ще помогне за
изчисленията.
Юрисконсулт Ц.: Още с писмения си отговор ние сме направили възражение по
приемането на представената с исковата молба Съдебномедицинската консултация по
документи. Поддържам това си възражение. Считам, че това писмено доказателство не
следва да бъде приобщавано към доказателствения материал.
СЪДЪТ УКАЗВА на процесуалния представител на ответника, че представената
5
Съдебномедицинска консултация по документи е част от претенцията по същество, т.е се
претендира заплащане на сумата, която е платена на това вещо лице за изготвянето и няма
как да не бъде прието като доказателство.
СЪДЪТ по доказателствата, като прецени тяхната относимост и допустимост към
предмета на процесуалния спор
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба и уточняващите молби копия на писмени доказателства, както следва: Фиш за спешна
медицинска помощ от 26.09.2020 г.; лист от Платен преглед № 229/07.10.2020 г.;
Амбулаторен лист № 128/07.01.2021 г.; Амбулаторен лист № 27/08.01.2021 г.; Лист за
преглед на пациент от 26.09.2020 г.; Лист за преглед на пациент в КДБ/Спешно отделение №
12280/26.09.2020 г.; Искане за рентгенологично изследване от 07.01.2021 г.; Резултат от
рентгенологично изследване от 08.01.2021 г.; Рентгенография амб. № 9585/07.10.2020 г.;
Искане за рентгенологично изследване от 26.09.2020 г.; лист от Платен преглед №
238/21.10.2020 г.; Медицинско направление от 07.10.2020 г.; Рентгенография амб. №
9587/07.10.2020 г.; Амбулаторен лист № 5306/12.10.2020 г.; Рентгенови изследвания;
електрокардиограми; Медицински протокол на ЛКК № 6916/13.10.2020 г.; Амбулаторен
лист № 6916/13.10.2020 г.; Амбулаторен лист № 7093/10.11.2020 г.; Амбулаторен лист №
1312/10.11.2020 г.; Амбулаторен лист № 5971/10.11.2020 г.; Медицински протокол на ЛКК
№ 7093/10.11.2020 г.; Амбулаторен лист № 1347/18.11.2020 г.; Амбулаторен лист №
1380/01.12.2020 г.; Амбулаторен лист № 7222/01.12.2020 г.; Медицински протокол на ЛКК
№ 7222/01.12.2020 г.; Болничен лист № Е20202451649/10.11.2020 г.; Болничен лист №
Е20201914998/13.10.2020 г.; Амбулаторен лист № 6353/01.12.2020 г.; Амбулаторен лист №
6504/08.12.2020 г.; Амбулаторен лист № 4974/28.09.2020 г.; Медицинско направление от
07.10.2020 г.; фискални бонове 9бр.; Съдебномедицинска консултация по документи №
129/2020 г.-3л.; Касова бележка № 3/09.01.2021 г.; Трудов договор № 9/15.10.2021 г.;
Пълномощно от 26.01.2021 г.-2бр.; Искане за рентгенологично изследване от 07.01.2021 г.;
снимки -4бр.; Експертно решение № 3092/31.10.2019 г.; Трудов договор № 9/15.10.2021 г.;
Болничен лист № Е20210094185/25.01.2021 г.; Декларация от ищцата; справка за номер на
банкова сметка от 18.10.2019 г.; плик от 11.02.2021 г.; Декларация за материално и
гражданско състояние от 09.03.2021 г.-4л.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото, представената с Становище с
вх. № 9565/20.05.2021 г. справка по ЕГН за предоставени документи и изплатени
обезщетения и помощи от ДОО на ищцата от НОИ.
ДОКЛАДВА постъпило Заявление с вх. № 9288/18.05.2021 г., депозирано от вещото
лице Д.П., в което същата моли да бъде даден допълнителен срок за изготвяне на
допуснатата ССЕ.
6
Адв. Н.: Не възразявам да бъде даден допълнителен срок на вещото лице.
Юрисконсулт Ц.: Не възразявам да бъде даден допълнителен срок на вещото лице.
Съдът намира, че следва да предостави на вещото лице Д.П. допълнителна
възможност за изготвяне на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице Д.П. да изготви заключение по допуснатата
съдебно – счетоводна експертиза за следващото съдебно заседание, като й УКАЗВА да
представи същото в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ УКАЗВА на вещото лице Д.П. да се запознае и с представената от
процесуалния представител на ищеца Справка по ЕГН за предоставени документи и
изплатени обезщетения и помощи от ДОО на ищцата от НОИ, при необходимост да направи
допълнителни справки в НОИ, за което съдът може да съдейства при нужда с издаване на
съдебно удостоверение за даване на заключение за размера на полученото обезщетение от
НОИ за временна неработоспособност за уточенения период от 01.10.2020 г. до 26.01.2021 г.
и респективно допуснатите задачи, формирани от ищеца.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 9621/21.05.2021 г., депозирана от
вещото лице Т.А., в която същата заявява, че е уведомена по телефона за възложената
задача, но поради голямата си професионална натовареност не е могла да изготви
заключение за днешното съдебно заседание. Моли да й бъде предоставен нов срок.
Адв. Н.: Не възразявам да бъде даден допълнителен срок на вещото лице.
Юрисконсулт Ц.: Не възразявам да бъде даден допълнителен срок на вещото лице.
Съдът намира, че следва да предостави на вещото лице Т.А. допълнителна
възможност за изготвяне на допуснатата съдебно – психологична/психиатрична експертиза,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице Т.А. да изготви заключение по допуснатата
съдебно – психологично/психиатрична експертиза за следващото съдебно заседание, като й
УКАЗВА да представи същото в срока по чл. 199 от ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №
8959/13.05.2021 г. по допуснатата съдебномедицинска експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Р. Б. М.: 68 г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и
7
дела със страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата съдебномедицинска
експертиза.
Вещото лице М.: Ищцата има навяхвания в двете глезенни стави. Има счупване на
фибуларния малеол на лява глезенна става и неразместено счупване на върха на 5-та
метатарзална кост. Там се залавя един мускул, който стабилизира глезенната става и той
просто се е изтръгнал от залавното място. Това е на десния крак. В експертизата съм
записал, че левия малеол се имобилизира с гипсова имобилизация и възстановяването е с
гипс около 45 дни и след това възстановяне около 3 месеца. При ищцата, тъй като са били
засегнати и двата глезена и има навяхване на глезенната става се забавя малко
рехабилитацията и най- вероятно е минал малко по- дълъг срок за възстановяване. Като
казвам малко по- дълъг срок, имам предвид около 4-5 месеца. За този срок би следвало
ищцата да се възстановила и с двата крака, за да може да ходи самостоятелно без помощно
средство. При по- голямо физическо натоварване, ако примерно е по- дълго ходене е
възможно да се появят болки, като това е естествено да се случи и до 1 година. Препоръчва
се до 6-тия месец да се избягват, каквито и да са големи физически натоварвания на долните
крайници. Не може да се бяга, не може дълго време да се ходи, не може да се носят тежки
предмети, т.е не може да се спортува по никакъв начин. Не мога да кажа дали ищцата все
още има болки. Аз я прегледах. Пациентите винаги споделят, че имат болки при промяна във
времето, при натоварване и т.н. Ищцата има и съществуващи артрозни промени в
глезенните стави и в ставите на стъпалото. Тези травми способстват за засилване на тези
артрозни проблеми. Клиничното изразяване на тази артроза е при по- голямо физическо
натоварване да се появяват неприятни болки, но не е болка, която да спре човек да ходи. В
заключението си, в т. 4 съм записал, че ищцата е могла по- спокойно да се придвижва след
30-тия ден. След този период е могла да стъпва на десния крак, защото дясната е
метатарзалната кост, която за 30 дни зараства, захваща се достатъчно здраво. То е сухожилие
и с една обувка, която обхваща стабилно стъпалото може да се стъпва. Левият крак на
ищцата е бил счупен и до 45-тия ден не е препоръчително да се натоварва, тъй като е счупен
фибуларния малеол и той е счупен на нивото на връзката, която държи двете кости и е
изключително важно за стабилността на глезена. Когато се стъпи, стъпалото лекичко се
завърта навън и тази костица, която е под глезенната става се вбива в двете кости. Тази
връзка е изключително важна за тази стабилност. Самата връзка се състои от две части.
Едната част е от предната страна на глезенната става, а другата е от задната страна. При
ищцата счупването е във вертикалната равнина, като разделя тези двете части. Дисталната
част остава с предната част на връзката, а това, което е към колянната става със задната част
и по този начин няма никаква стабилност на глезенната става. За да се случи това, трябва да
се разтегне значително силно и дори частично да се скъса връзката, която държи от към
тибията тибиалния малеол към стъпалото. Затова е минало по- дълго време и е имало отток
на глезенните стави. В момента има отток на крака, на който е счупена фибулата. Този отток
е нормален, тъй като площта на счупеното е доста голяма, а за да зарастне се образува нещо
8
като пъшкулче, което в продължение на две години организма си строи гредички. Маха
излишното, за да може с минимум материал да се получи максимум здравина. При ищцата
движенията са възстановени напълно. Мускулатурата също е тонизирана. Няма ограничения
на движенията. Ищцата ходи спокойно без накуцвания. Този отток, който казах, че има в
момента постетенно ще отзвучи. Смятам, че към днешна дата ищцата е възстановена
напълно. Това не означава, че не може да има болки при по- голямо натоварване, но това е
заради артрозата, която се засилва от тези травми.
Вещото лице, на въпроси на адв. Н.:
Вещото лице М.: Аз чух какъв е бил механизма на счупване. За да се получи това
счупване трябва на левия крак, където е счупена фибулата крака да се извие със стъпало
гледащо навън, т.е латералния ръб се извива нагоре, а другия надолу и има и леко завъртане
заедно със силата на тежестта. Първо се разтяга вътрешната връзка под малеола и след това
се получава вбиване между двете кости, има завъртане и счупване. При счупването
предполагам, че се е получила много силна болка. При такава болка мускулатурата получава
един импулс да омекоти този удар като не държи крака изправен, т.е човек прикляка. Тогава
предполагам се е случило извиването на другия крак. Другият крак пък е извит наобратно.
Травматичните увреждания логично са се случили при твърдяното попадане на крака под
шахтата.
Логично и правилно е вървяло лечението на ищцата и няма пропуски. Отначало са
пропуснали счупването на десния крак, защото не е било разместено, а на другия изглежда
въобще не са си и мислили, че има такова счупване. Клиничната картина се е влияла от
болката в глезенните стави, тъй като при такава травма се увеличава налягането в става, а
това води до доста силна болка. Направена е снимка, когато не се вижда счупването, но аз
гледах снимките още в спешния кабинет и счупването се вижда. Вижда се като една съвсем
лека чертичка, но когато човек си мисли за това. По тази причина и в спешния кабинет на
амбулаторните листи се пише лицето да се яви на контролен преглед на седмия ден. В този
лист е записано, че има съмнение за счупване на фибулата. На 07.10.2020 г. е била
направена снимката и вече са се видяли и двете счупвания и на левия малеол и на костта в
десния крак. Тъй като изискванията на Здравната каса са такива, че може да се напише само
едната диагноза, а не може да се напише другата диагноза и оттова водеща е “Счупване на
метатарзална кост”, а по- тежкото е другото счупване на фибуларния малеол. Счупването на
метатарзалната кост се лекува за 30 дни и след това може да не се прави рехабилитация.
Даже при този вид счупвания няма нужда и от еластична превръзка, а една по- мека гуменка
или маратонка, добре стегната с връзки и се отбягва ходене по неравен терен. В момента
говоря за десния крак, за метатарзалната кост, която минава без никаква физиотерапия. Това
счупване не ограничава толкова движението, но все пак прави неизползваем крака за
известно време.
Ищцата работи като барман. Принципно стоенето прав за толкова време на нейната
9
възраст не е препоръчително, но поради тази причина. Иначе тя може да си работи и няма
проблеми за това. Движенията й са взстановени, мускулатурата също. Принципно няма
ограничения за ищцата да работи това, което е работила и преди. Ако ни попита дали това е
полезно за здравето й, ще й кажем, че не е полезно. Това бих посъветвал и много други
пациенти, чиято работа е свързана с това да стоят дълго време прави. Продължително време
стоене прав, води до разширени вени и до болки по стъпалата. Затова конете имат копита, а
не стъпала.
Вещото лице, на въпроси на Юрисконсулт Ц.:
Вещото лице М.: Предполагам, че около 6-тия месец след инцидента, ищцата вече е
била в състояние да изпълнява трудовите си задълженя, тъй като стоенето прав ще засили
оттоците в глезенните стави и ще предизвика болки. Не бих казал, че има обезобразяване
нито на левия, нито на десния крак в областта на долната част. Има отток, както казах на
левия малеол, но той ще премине с течение на времето.
Адв. Н.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Юрисконсулт Ц.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ по съдебномедицинската експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 8959/13.05.2021 г. на вещото лице Р. Б. М..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА Справка – декларация, депозирана от вещото лице Р. Б. М. за
увеличаване на определеният от съда депозит от 250 /двеста и петдесет/ лева на 362 /триста
шестдесет и два/ лева.
СЪДЪТ като взе предвид, представената справка – декларация от вещото лице Р. Б.
М. намира, че депозита за възнаграждение на вещото лице следва да бъде изменен от сумата
250 /двеста и петдесет/ лева на 362 /триста шестдесет и два/ лева, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит за вещото лице в размер на 362.00 /триста
шестдесет и два/ лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за сумата на първоначално внесения депозит
в размер на 250 лева /изд. РКО за 250 лв./.
ЗАДЪЛЖАВА страните по делото в едноседмичен срок от днес да довнесат сумата
от 112.00 /сто и дванадесет/ лева, както следва: 62 лева за ищеца и 50 лева за ответника,
10
сума представляваща увеличен размер за възнаграждение на вещото лице.
УКАЗВА на страните да представят доказателства за довнесен депозит в размер на
112.00 лв.
След допълнителното внасяне ще бъде издаден разходен касов ордер на вещото лице
Р. Б. М..
Адв. Н.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ищеца свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: С.Д.Д., ЕГН
***********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
С.Д.Д. – 24 г., неженен, неосъждан, български гражданин, без дела със страните по
спора. Син на ищцата К. В. И.. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят Д.: Син съм на ищцата К. В. И..
Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. Н.:
Свидетелят Д.: През месец октомври или ноември 2020 г., но не помня датата,
излязохме с майка от вкъщи. Аз тръгнах преди нея, за да отключа колата и да я взема. Казах
й да погледне, че отключвам колата с дистанционното и когато се обърнах назад нея я
нямаше. Тя вече беше паднала. Тя каза „Ох“ и аз се обърнах и я видях, че беше паднала
между колите пред входа. Аз много се шашнах. Като отидох при нея видях, че капакът на
шахтата беше разместен и майка ми беше на колене и на ръце. Аз посегнах към нея, а тя
викаше „Ох, ох, не ме пипайте, не ме пипайте“. Затова аз стоях безучастен и нищо не можах
да направя. Шахтата, за която говоря е такава за отводняване на паркинга. Тя беше
квадратна и с ориентировъчни размери 45 см на 45 см или 50 см на 50 см. След инцидента
шахтата вече се падаше зад майка ми. Майка ми беше на колене и на ръце и се беше
подпряла до една кола. Попитах я няколко пъти какво стана. Погледнах и видях, че капакът
на шахтата беше изместен. Направи ми впечатление, че явно се е спънала в капака или
капака се е надигнал, не мога да кажа. Видях, че капакът на шахтата беше изместен от
самото си място. Аз не видях точно как стана инцидента. Предполагам, че когато майка ми е
11
стъпила, капакът се е надигнал. Виждаше се, че дупката на отводнителната шахта е празна и
капакът беше изместен леко встрани. Както казаха майка ми беше паднала на ръце и на
колене. Явно когато е паднала, капакът на шахтата се е изместил и единият крак на майка
ми беше заклещен вътре, а другия беше встрани. Майка ми се беше подпряла на колене, а
крака й опираше върху шахтата. Пак уточнявам, че капакът на шахтата не беше изцяло
излязъл от отвора, който покрива, а беше разместен. Предполагам, че това е от стъпването
на майка ми върху него.
Капакът на шахтата не беше поставен стабилно върху шахтата и отстрани него имаше
луфтове. Дори един наш съсед застопоряваше капаците на шахтите допълнително, защото
има малки деца и като разбра, че майка ми падна ги обезопаси. Това се вижда на една от
представените по делото снимки. Повечето капаци на шахтите се движиха. Преди тези
капаци имаше едни чугунени капаци, които бяха поставени на шахтите на целия паркинг, но
ги откраднаха. След това ние от нашия вход направихме летви, за да обезопасим шахтите.
После някой се обади и дойдоха да сложат тези капаци, които виждате на снимките. Тези
капаци са нови и са сложени след нашето обаждане. Преди това бяха чугунени, бяха
застопорени и всичко си беше нормално. По време на инцидента капаците бяха тези, който
виждате на снимките. Тези капаци не бяха застопорени, а бяха подвижни.
По време на инцидента и сега капаците са едни и същи, но по време на инцидента не
бяха застопорени и имаше движение. Когато се стъпваше върху капака, той се люлееше.
Сега вече капаците са обезопасени така, че да не се движат. Направи го комшия, тъй като
има деца и се плаши да не пострадат. Имаше луфтове отстрани на рамката на шахтата около
5-6 см. Тази рамка, за която говоря на шахтата беше под нивото на асфалта.
След инцидента с майка ми двата й крака бяха адски много надути и тя не можеше да
стъпва. Ние я носихме на рамене до вкъщи. На следващия ден аз заминах на работа и се
обадих на баба да дойде да я види и да я закара на лекар. Този инцидент се отрази много зле
на майка ми. Тя 6 месеца не можеше да е пълноценна и да си върши работата. Ние с майка
ми живеем заедно и сме ежедневно заедно. През първите 3 месеца след инцидента на майка
ми й беше много трудно. След това тя започна да ходи на рехабилитация, по- добре можеше
да се движи, но не е това, което беше преди. Тогава имаше проходилка и патерица. Не
ходеше както преди, но вече започна да стъпва на краката си. След третия месец пак ходеше
трудно. След първите три месеца имаше още три месеца рехабилитация. След около петия
месец майка ми започна да ходи сама и не е използвала патерици и проходилки. След това,
когато ходи и има малко повече натоварване на краката продължаваше да изпитва болки,
които изпитва и до днес.
След инцидента майка ми не ми се оплаква, но аз виждам в очите й че не е същата.
Тя е затворена в себе си. Не е пълноценна. Не е това, което беше преди. Няма го това
интензивно движение, което имаше и което я караше да се чувства добре. Сега продължава
да е така, и продължава да я наболява. Преди ходихме с нея да бягаме всяка сутрин, а сега не
12
можем. След инцидента съм сварвал майка ми да плаче. Виждал съм я депресирана и унила.
Тя не искаше да се вижда и да контактува с хора. Дори аз бях сред хората, с които не иска да
контактува, защото тя беше затворена в себе си. Аз вече казах, че след инцидента тя много
се промени и не е същата както преди него. Преди случилото се майка ми беше позитивна и
постоянно пускаше шегички, а сега е затворена в себе си. Не ми споделя какво й е, какво й
се прави. Стои постоянно затворена вкъщи. Майка ми не иска да говори за инцидента.
Основно за майка ми се грижеше баба ми – нейната майка, защото аз бях на работа.
Свидетелят, на въпроси на юрисконсулт Ц.:
Свидетелят Д.: Шахтата беше на паркинга точно пред входа, в който живеем. Не е
на пътното платно. Както вече казах решетките на шахтите бяха подменени с чугунени, но
тъй като ги откраднаха ние подадохме сигнал и дойдоха и сложиха тези, които виждате на
снимките. Тези капаци бяха подменени може би седмица или две преди инцидента с майка
ми. Не мога да кажа кой точно е подал сигнал за откраднатите капаци и до кого. Знам, че
има подаден сигнал, тъй като се направи събрание на входа и там беше казано, че е подаден
сигнал. Целият паркинг е с такива капаци на шахтите. Предполагам, че от общината дойдоха
и сложиха настоящите капаци на шахтите. Един ден се връщах от работа и лично видях как
един мургав мъж имаше 6 или 7 капака в буса и дойде и пусна капаците върху шахтите. Не
знам чии служител е този човек.
Свидетелят, на въпроси на съда:
Свидетелят Д.: След шестия месец майка ми излезе за първи път сама без
придружител, който да й помага. Оттогава тя вече беше в състояние да се движи сама, да
ходи по институции, да върши нещо, да пазарува и т.н. Започна да се справя сама след
пълната подготовка от рехабилитацията. Знам, че сега майка ми взима болкоуспокояващи за
краката, защото понякога има болки в самите сухожилия. Тя усеща напрежение в
сухожилията на десния крак. Не знам кой е предписал тези лекарства на майка ми. Откакто
стана инцидента, майка ми започна да пие някакви обезболяващи. Знам, че ги пие и сега, но
не мога да кажа дали ги пие само когато усети напрежение в краката или всеки ден.
Адв. Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Юрисконсулт Ц.: Нямам въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: С. Д.А Н.,
ЕГН ************.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
13
С. Д.А Н. – 67 г., разведена, неосъждана, български гражданин, без дела със страните
по спора. Майка на ищцата К. В. И.. Предупредена за наказателната отговорност в случай
на лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелката Н.: Майка съм на К. В. И..
Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. Н.:
Свидетелката Н.: През месец септември 2020 г. аз и дъщеря ми гостувахме на сестра
ми в гр. София. На 25.09.2020 г. ние се върнахме оттам и вечерта към 17:00 часа аз я оставих
в тях и се прибрах в моя апартамент. На същата вечер, когато се прибрахме от София
дъщеря ми и нейния син са решили да излязат като майка и син, тъй като не са се виждали
10 дни. На излизане от тях се е случил инцидента с дъщеря ми. За него аз разбрах на
следващия ден. На 26.09.2020 г. към 8:00 часа ми се обади внука ми и каза да сляза веднага
долу, защото дъщеря ми е пострадала. Аз живея в съседния блок – 22 блок. С дъщеря ми ни
делят два входа. По адресна регистрация се водя на един адрес с дъщеря ми, но живея в
другия си апартамент. Както казах внукът ми ми се обади на следващия ден след инцидента.
Той ми каза, че майка му се е спънала и е паднала и двата й крака не са добре.Тъй като
детето ми каза, че дъщеря ми е паднала и аз с влизането минавам през същото място, където
тя е паднала, видях, че капака на самата шахта беше разместен. В това време един комшия
излезе от входа и аз му казах, че дъщеря ми снощи е паднала заради този капак. Той дойде,
видя капакът и каза, че този капак е много опасен. Тогава капакът беше изместен от мястото
си, беше вирнат нагоре и стоеше над асфалта. Капакът продължаваше да покрива отвора, но
стоеше леко извън мястото си. Съседът дойде и като видя капакът каза, че е много опасен.
Уплаши се, защото имал внуци и деца и отиде в мазето си да търси нещо, за да го обезопаси.
Аз се качих при дъщеря ми и я намерих ни жива, ни умряла. Тя беше качена на две
възглавници, а леглото беше цялото във вода, защото са й правили компреси. Няма да кажа
аз как се почувствах като я видях. Аз постоях малко, но тъй като в бързината не си взех нито
телефона, нито нищо отидох и казах на дъщеря ми да си даде телефона, за да се обадя на
Бърза помощ. Когато я видях и двата й крака бяха много оттекли. Левият крак беше повече
надут, а десния по- малко, но и двата бяха оттекли. Аз се обадих на Бърза помощ. Те
дойдоха и я взеха. Тъй като не могат да се качат до горе и да я вземат с носилка, ние я
закарахме със столче до асансьора. От асансьора я свалихме и оттам дойдоха на правия път,
изкараха я и я заведоха в болницата. Там не знам какво са й правили, но след около час я
изкараха с количка и я оставиха на пейката. Казаха ни да я прибираме. Аз как да я прибера в
това състояние? Те не ни осигуриха транспорт, а направо ни казаха да се обадим по
телефона и да се оправяме. Когато К. излезе от болницата видях, че левият й крак беше
гипсиран. Аз не присъствах на манипулациите, които са й правили в болницата, а стоях
отвън и чаках. Аз се опитах да вляза, но ме изгониха. След като изкараха К. от болницата
извикахме наш познат с по- голяма кола, качиха я на колата и я закараха вкъщи. По същия
14
начин я закарахме до асансьора, оттам със столчето я закарахме до леглото и оттам нататък
започнаха моите мъки заедно с нейните. Почти един месец К. беше на легло, на подлога и на
компреси. Налагаше се да е на подлога, защото не можеше да става. Все пак единият й крак
беше превързан, а другия с гипс. На другия ден, понеже трябваше К. да си вземе болничен,
аз взех един инвалиден стол от братовчедка ми. Качихме я на столчето и закарах я до
поликлиниката, която е наблизо. Отидохме при д-р И. за първия болничен, който беше за 10
дни. След това аз ходих да й взимам болничните. После я върнах обратно в тях, но се
налагаше да викам комшии, за да ми помагат да я вдигна по стълбите, защото аз не мога
сама. К. изпитваше големи притеснения за това, че не може да се справя сама и че трябва да
викаме помощ. Тя постоянно ревеше. Постоянно казваше, че нищо не става от нея. Питаше
ме защо се е родила и какво е направила, че е в това състояние. Това за една майка да го чуе
е много тежко. По време на този възстановителен период К. взимаше много хапчета. Пиеше
Аулин, Беналгин и др. Понякога пиеше по 4-5-6 Беналгина, за да може да се успокои
болката й. Първият един месец, К. изобщо не се е мърдала от леглото. Там я миех, там я
чистех, там беше на подлога, всичко там. През това време тя беше с много силна болка. След
около първия месец я накарах да се опитва да седне на леглото, сама да започне да се храни,
защото аз я дърпах да седне на леглото, за да може краката й да са на високо, за да не
оттичат. Единият й крак обаче започна да не ми харесва и на третия или четвъртия ден от
инцидента отидохме на втори контролен преглед. Този път обаче отидохме при друг
ортопед в Сити клиник. Тогава вече кракът й който е с гипса беше много надут и посинял.
Аз не влязох с нея, защото не ме пуснаха. Докторът явно, за да й направи снимка, й е свалил
гипса. Казал е на К. да прави компреси на крака с Риванол. Не мога да кажа колко литра
Риванол съм изхабила, за да мога да й правя през този месец постоянни компреси. Както
казах тогава махнаха гипса на левия крак на К., за другия крак не бяха казали, че е счупен и
си продължаваше със старото лечение. След този преглед махнаха гипса на левия крак на К.
и тя нямаше гипс на нито един от двата крака. Останахме само на компреси с Риванол и
стягане с бинта, за да няма движение на крака. Така откарахме почти един месец. След това
я накарах да се опитва да се раздвижва. След повече от месец първото, което направихме
беше да я сложа да седне, за да може да й повисят малко краката и да видя как се чувства.
Като видя, че започва да я боли, пак я вдигам и така. После й взех проходилка от
братовчедка ми, за да се опитва да става. В началото К. не можеше да става. Като се опита
да стъпи и падаше обратно. След около 2-3 месеца К. започна да си стъпва на краката. След
третия месец от инцидента К. започна да ходи на физиотерапия. На физиотерапията тя
ходеше с проходилката до колата и с колата до физиотерапията. Тя не можеше да ходи на
собствен ход. През това време тя стъпваше с придружител. К. се опитваше да стъпва сама,
но е използвала и патерици. Аз през цялото време й бях придружител и на мен се опираше
също. След физиотерапията състоянието й се подобри. Още на първата физиотерапия те не
можеше въобще да си вдига крака. Доста физиотерапии проведе, първите бяха за 10 дни.
После имаше някаква почивка и после пак ходи. На последните терапии вече си ходеше
сама. Вече след Нова година, К. започна да стъпва. Ходеше сама до тоалета и каза, че
краката й се чувстват горе долу добре. Обаче, когато отидохме при д-р И., той установи, че и
15
другия крак има счупено. Не знам дали д-р И. й е предписал други процедури, защото тя
вече си беше самичка. Аз я водих до физиотерапиите и прегледите, вътре не съм влизала.
След случилото се К. много се промени. Стана много плаха. Сега дори я е страх да стъпи и
да излезе сама. Тя никъде не излиза от вкъщи докато не ме извика да тръгна с нея и още го
има този страх. Откакто е станал този инцидент тя не е излязла от вкъщи навън и да каже, че
заминава някъде сама. Винаги трябва да е с някого и най- вече съм аз с нея. За да отидем до
магазина да пазарим, аз съм винаги с нея. К. има и други заболявания, за които взима много
лекарства. След инцидента взимаше болкоуспокояващи. Сега също ги взима тези
болкоуспокояващи, защото има моменти, като стъпи малко повече или като повърви до
магазина и обратно, тъй като сме малко на баир, тя трудно върви. Когато има баир, К. не
може да си опъне крака, за да върви нормално. Тя не може да си обуе обувка като нормална
млада жена, а трябва да е с маратонка. Когато вървим по баира, крака й като не може да се
обърне нагоре и има болка. Когато слизаме надолу се чувства по- добре. През първите близо
три месеца, аз бях плътно до нея и денем и вечер. Отивах си до вкъщи само да се преоблека
и после пак се връщах при нея. Не съм я оставила за миг. Аз и сега не я оставям. След 3-4
месец К. започна да става малко по- самостоятелна. Започна да се движи по стената, да се
подпира по столовете и масата. Опитваше се сама да отиде до тоалета, или да си вземе нещо
за ядене. Сега си върви сама. Сама се обслужва и си гледа домакинството. Вече големите
болки отминаха. Големите болки отминаха след 4-5 месец. Сега пак си взима
болкоуспокояващи, когато я заболи, но сега може да я боли от времето или от нещо друго.
Всяка травма си има последствия. Сега вече К. е горе долу добре. Мога да кажа, че си върви,
че си гледа домакинството и си готви. Страха й е още в нея и още се плаши да излиза
самичка. Преди инцидента тя работеше в едно барче от 20 години, но след болничните я
съкратиха. Мисля, че през месец април или началото на май тази година я съкратиха и сега е
на борсата. След инцидента тя не се е връщала на работа. Болничните й продължиха около
5-6 месеца. Винаги, когато наближи до шахтата пред входа ме пита откъде да мине. Тази
шахта я ремонтира комшията, като сложи дървени летви, с които я застопори. Напълни я с
пръст или цимент и сега в момента е застопорена. Обаче това счупеното място пак се вижда.
Капакът беше обърнат по един начин, а той го обърна по друг начин, за да може да стъпи
по- плътно на рамката и там, където са фугите сложи летви. Ако дойдете да ни видите
шахтите, ще се уплашите. Сега като идвах насам минах и видях, че от втория вход до
четвъртия вход са само шахти. Капаците на шахтите изглеждат просто нахвърлени. Когато
са слагани капаците няма направено уплътнение с някакъв материал, а сега покрай кал,
растителност и боклуци са се поуплатнили по някакъв начин и не халтавят така. Сигурна
съм обаче, че ако мине някой силен дъжд и отмие калта, пак ще захалтавят. Някой шахти са
под нивото на асфалта, а други над нивото и дори, когато вървиш може да се спънеш.
Говоря за шахтите, които са по редицата на нашите блокове.
Свидетелят, на въпроси на юрисконсулт Ц.:
Свидетелката Н.: Преди инцидента К. живееше със сина си. Аз не живея с тях, но
ходя постоянно там и се прибирам в нас само, за да спя. Не мога да си спомня точно кога
16
беше, но доктор И. изпрати К. на снимка и понеже видя, че и другия крак е надут я прати на
снимка и на него и тогава установи, че и той има счупено. Не съм сигурна точно кога беше
това, може би на втория или третия месец, или на втория болничен. Докторът каза, че има
някаква скрита костица, която не се е виждало, но е зараснала без да й правят манипулации.
Шахтата се намира на паркинга пред тротоара на входа, в който живеем. Там паркират
автомобили. К. още се страхува да излиза самичка. Тя дори боклука си не отива да хвърля
сама. Почти на всички терапии аз съм била с нея, но не съм влизала с нея в терапията, а съм
стояла отвън. К. не се е придвижвала сама до терапиите. Където и да отиде аз съм с нея,
било до магазина или до лекаря. Аз не знам кога са сложени тези капаци на шахтите. Преди
тези имаше сложени метални капаци, но изчезнаха. Тогава момчетата слагаха вършини,
дъски и каквото намерят, за да уплътнят дупките. Кога са сложени тези капаци, аз не знам,
защото по това време съм била в гр. София.
Адв. Н.: Нямам повече въпроси към свидетеля. Към момента нямам други
доказателствени искания, освен допуснатите.
Юрисконсулт Ц.: Нямам въпроси към свидетеля. Моля да ми бъде дадена
възможност да извърша проверка дали е подаван сигнал за процесната шахта, както твърди
единият свидетел, кога е подаден сигнала, кой е отреагирал на него и да представя писмени
доказателства относно времето и начина на поставянето на тези шахти.
Адв. Н.: Ние не оспорваме обстоятелството дали те са били сменени или не преди
инцидента. Ние твърдим, че шахтите като такива не са поддържани в състояние, в което да
бъдат технически пригодни и безопасни за преминаващите граждани. Капаците на шахтите
не са на нивото на асфалтовата настилка, която е пред жилищния вход. В тази връзка
считам, че не са спазени изискванията по чл. 70 от Правилника за извършване и приемане на
мрежи и съоръжения за водоснабдяване канализация и топлоснабдяване. Цитираната от
колегите наредба всъщност касае самото проектиране, но не и правилното монтиране на
капаците на шахтите. Свидетелите твърдят, че тези капаци са били сменени, защото старите
чугунени са били изчезнали, вероятно откраднати във времето.
Съдът намира, че направеното от процесуалния представител на ответника
доказателствено искане за представяне на писмено доказателство относно обстоятелствата
по поставянето на капака на шахтата, следва да бъде уважено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ответника в срок до
следващото съдебно заседание да представи доказателства във връзка с евентуално постъпил
сигнал за нередност във връзка с експлоатацията и поддръжката на шахтите, находящи се
пред жилищния блок в кв. „Владислав Варненчик“ № 21, вх.2, който е адресът на ищцата и
за който се твърди, че е настъпил инцидента.
17
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на ответника в срок до
следващото съдебно заседание да представи доказателства във връзка с проверка на днес
събраните гласни доказателства кога са поставени съществуващите понастоящем капаци на
шахти на адреса: кв. „Владислав Варненчик“ № 21 пред вх.2.
Адв. Н.: Искам да отбележа, че в тази насока свидетелят каза, че около една седмица
преди инцидента е видял, че слагат капаците на шахтите.
За събиране на допуснатите в закрито и днешно съдебно заседание доказателства –
писмени и изготвяне на Съдебно – психологична/психиатрична експертиза и Съдебно –
счетоводна експертиза, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 25.06.2021 г. от 10:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Т. К. А. и Д. К. П..
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 11:57 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
18