РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Девня, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200018 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на С. М. С., ЕГН: ********** от гр. С., обл. Варна
против Наказателно постановление № 21-0253-000617, издадено на 10.12.2021
г. от Началника на РУ МВР – Девня, с което на въззивника за нарушение по
чл. 20 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 179
ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер
на 200 лева и за нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175
ал. 1 т. 5 от с.з. са наложени административни наказания – глоба в размер на
100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Въззивникът обжалва наказателното постановление в срок, като
счита същото за незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и при неизяснена фактическа обстановка.
Твърди, че не е допуснал нарушението, за което е санкциониран, като
наказващия орган не е обследвал виновното поведение на нарушителя. Освен
това счита, че поради липса на настъпили вредни последици и други
наложени му санкции като водач на МПС административно – наказващия
орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендира и
1
процесуална незаконосъобразност на обжалвания акт – нарушение на чл. 57
ал. 1 т. 5 от ЗАНН.
В с.з., въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява. Чрез проц. си представител представя кратко писмено
становище, в което заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на
обжалваното наказателно постановление на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна – РУ на МВР Девня, редовно призовани, не се
представлява и не представя становище по жалбата.
Районна прокуратура – Варна, редовно уведомени за датата на с.з.,
не изпращат представител и не ангажират становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.11.2021 г. в около 21, 10 часа въззивникът С. управлявал л. а.
„***“ с рег. № М ***ВТ по ул. „Н. Вапцаров“ в гр. Вълчи дол. Изведнъж, без
никаква видима причина той навлязъл в насрещното платно за движение и се
блъснал странично в насрещно движещия се автомобил марка „***“ с рег. №
В *** ВВ, управляван от свид. Ц. Р. Д., като засегнал само страничното му
огледало. Вместо д аспре въззивникът продължил движението си, като поел в
посока гр. Суворово. Свид. Д. предприел преследване на автомобила на
въззивника, но на жп прелеза в гр. Суворово го загубил, след което подал
сигнал за станалото на тел. 112, като съобщил рег. номер на автомобила,
управляван от въззивника, който той и спътниците му успели да забележат и
запомнят. Така въззивникът бил установен от органите на реда – разпитаните
като свидетели полицейски служители, като първоначално отричал да е
управлявал автомобила, но впоследствие си признал, че той е бил негов
водач. С оглед на това му бил съставен АУАН за допуснати от него
нарушения по чл. 20 ал. 2 и чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗдвП, който му бил връчен и
подписан без възражения. В законоустановения 3 дневен срок възражения
срещу съставения АУАН не постъпили. На 10.12.2021 г. било издадено
атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление,
в което наказващия орган възприемайки изцяло фактическите констатации,
отразени в акта и посочената правна квалификация, наложил гореописаните
административни санкции.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
2
основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното
следствие, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни
фактически изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на подадената жалба:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и
е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по
силата на Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 на Министъра на ВР /т. 2.8/.
АУАН е съставено от комепетентен полицейски орган – мл. автоконтрольор,
определен да осъществява контролна дейност по ЗдвП, да издава фишове и да
съставя актове по ЗдвП по силата на същата заповед - т. 1.3. Компетентността
на актосъставителя следва и от разпоредбата на чл. 189 ал.1 от ЗДвП, като в
качеството си на длъжностно лице в службите за контрол той е оправомощен
да съставя актове за констатирани нарушения на ЗДвП.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
– наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост
на обжалваното наказателно постановление:
3
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателят
на първо място е ангажирана на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП - за
нарушение на чл. 20 ал. 2 от същия закон.
Съгласно посочената за нарушена разпоредба, водачът на пътно
превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се
съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
В конкретния случай в АУАН и в НП е прието, че жалбоподателят
не е съобразил скоростта си на движение с атмосферни условия, релефа,
условията на видимост, интензитета на движение и др. обстоятелства. Кои са
тези други обстоятелства, с които водачът не е съобразил скоростта си на
движение не е отбелязано нито в АУАН, нито в НП. И в двата акта липсват
факти относно конкретните атмосферни условия или условията на видимост,
както и относно релефа и интензитета на движение. Липсват каквито и да
било данни и за скоростта, с която въззивникът се е движел, за да може да се
прецени доколко тази скорост не е била съобразена с посочените в АУАН
обстоятелства. При това положение нито наказаното лице би могло да узнае в
какво именно се изразява нарушението, за което се ангажира
административно – наказателната му отговорност, нито съдът би могъл да
прецени дали нарушението е извършено. Деятелността на въззивникът по –
скоро би следвало да се квалифицира като нарушение по чл. 20 ал. 1 от ЗДвП
– затова, че очевидно не е контролирал непрекъснато превозното средство,
което е управлявал в резултат на което е навлязъл в насрещното платно за
движение и е предизвикал ПТП. Такова административно обвинение обаче не
му е възведено. Вместо това той е санкциониран за нарушение, което или не е
извършил, или не е доказано да е извършил с оглед наличните по делото
доказателства. Поради това и в тази му част обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени, макар и на различни от посочените в
жалбата основания.
Що се касае до второто нарушение – нарушаване на задълженията
4
си като участник в ПТП, то всички разпитани по делото свидетели
установяват, че въззивникът е напуснал мястото на ПТП, не е останал на него,
за да изчака пристигането на органите на КАТ, нещо повече – дори се е укрил
и първоначално отричал участието си в него. Отделно от горното следва да се
посочи, че съгласно чл. 189 ал.2 от ЗдвП редовно съставените АУАН по реда
на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е
съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при
постановяване на НП. Наказаното лице е следвало да ангажира или да поиска
събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, че е напуснал
ПТП без да спре и уведоми компетентните органи, тъй като доказателствената
тежест е негова. Възражения срещу акта не са постъпили, като нито в хода на
административно – наказателното производство, нито във въззивната жалба
са посочени конкретни обстоятелства, различни от установените. С оглед на
това и следва да се приеме, че административно – наказващия орган е
постановил процесното наказателно постановление в тази му част на база
редовно съставения АУАН и при липсата на доказателства, които го оборват.
Административното нарушение е формално и в състава му не е
предвидено и описано настъпването на общественоопасни последици,
необходими за неговото довършване. Предвид факта, че нарушения от
подобен вид засягат безопасността на движението по пътищата съдът намира,
че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат
да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в
случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още
повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обичайните такива,
именно които законодателя е предвидил да се санкционират.
Наложената санкция е съобразена както с тежестта на нарушението,
така и с наличните данни за предходно наложена на нарушителя санкция за
нетежко нарушение по ЗДвП. В този смисъл приложената към АНП справка
за нарушител опровергава твърдяното в жалбата за липса на други нарушения
като водач на МПС.
Гореизложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че в тази
му част обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно и като такова следва да с епотвърди.
Разноски по делото страните не претендират.
5
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 т. 1 и 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0253-000617, издадено
на 10.12.2021 г. от Началника на РУ МВР – Девня, В ЧАСТТА МУ, в която на
С. М. С., ЕГН: ********** от гр. С., обл. Варна за нарушение по чл. 20 ал. 2
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0253-000617,
издадено на 10.12.2021 г. от Началника на РУ МВР – Девня В ОСТАНАЛАТА
МУ ЧАСТ - в което на С. М. С., ЕГН: ********** от гр. С., обл. Варна за
нарушение по чл. 123 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 5 от с.з.
са наложени административни наказания – глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
6