№ 39485
гр. София, 03.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110156626 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 228043/11.08.2023 г. на ответника [ фирма ] АД, с
искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №
13224/27.07.2023 г. в частта за разноските, поради прекомерност на присъденото в
полза на ищеца адвокатско възнаграждение. Развиват се доводи за основателност на
направеното искане, мотивирани с липсата на фактическа и правна сложност на
настоящото дело и несъответствие между присъдения размер адвокатско
възнаграждение и минималния такъв, предвиден в Наредба № 1/2004 г.
В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК насрещната страна – М. М. Г., чрез адвокат И. Д., е
изразила становище за недопустимост и неоснователност на искането за изменение на
решението в частта за разноските.
Софийски районен съд, въз основа на изложените в искането по чл. 248 ГПК
доводи и съобразно приложените по делото доказателства, намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуално допустима, като подадена в срок и
от лице, което е легитимирано да иска изменение на постановеното съдебно решение в
частта за разноските.
Противно на доводите в писменото становище на ищеца, представянето на списък
по чл. 80 ГПК е условие за допустимост на искането за изменение на решението в
частта за разноските в полза на страната, сезираща съда по реда на чл. 248 ГПК,
какъвто не е настоящият случай, респ. последното не е от естество да обуслови
недопустимост на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С постановения по делото краен съдебен акт са изцяло уважени установителните
искови претенции на ищцата М. М. Г. - К. срещу [ фирма ] АД, като е признато за
установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 2 507,99 лева – главница за периода от 11.06.2012 г. до 14.11.2017
г., представляваща начислена от ответника цена за потребени ВиК услуги в имот с
клиентски номер , както и мораторна лихва в размер на 994,66 лева за периода от
28.08.2012 г. до 27.06.2020 г.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски в
първоинстанционното производство има ищцата. Последната е претендирала
присъждане на следните суми съобразно представен списък по чл. 80 ГПК /л. 44 от
делото/: 140,11 лева – платена държавна такса, и 470,00 лева – платен адвокатски
хонорар. За установяване факта на реално сторени разноски за платен адвокатски
хонорар ищцата е ангажирала договор за правни услуги от 10.10.2022 г., приложен на
л. 5 от делото. Видно от него ищцата е заплатила на адвокат И. Д. сумата в размер на
1
470,00 лева, като страните са уговорили, че договорът има характер на разписка за
предадената сума.
Своевременно, в молба вх. № 129333/10.05.2023 г., ответникът е релевирал
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата в разглеждания
случай редакция на наредбата – към датата на сключване на договора, а именно
редакция ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с материален интерес от 1 000 лева до 5 000 лева, минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 300 лева + 7 % за горницата над
1 000 лева, или в конкретния случай 300 + 7 % * 2 502,65 = 475,18 лева. Поради това и
доколкото претендираното и присъдено с първоинстанционното решение адвокатско
възнаграждение е в размер на 470,00 лева, съдът намира за неоснователно
възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което молбата по чл. 248,
ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът намира молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за неоснователна,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 228043/11.08.2023 г. на [ фирма ] АД
за изменение на Решение № 13224/27.07.2023 г. по гр. д. № 56626/2022 г. на СРС, I ГО,
29 състав, в частта за разноските
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2