№ 126
гр. Свиленград, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20235620200203 по описа за 2023
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG16082022/1000/Р8-
3085 от 27.01.2023 година на Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане”
в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура”
(АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с
което на М. Х. А. с ЕГН ********** от село Горна биркова, област
Пазарджик, със съдебен адрес: село Казичене, ул.„Цар Борис III” № 29,
област С., чрез адвокат К. А., за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 800 лв.
Жалбоподателят М. Х. А. чрез процесуалния си представител – адвокат
К. А., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и
издаден в противоречие с целта на закона – при съставяне на Акта не било
ясно кой е извършил процесното деяние – това не било установено и при
издаване на обжалваното НП, Актът бил съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1
1
от ЗАНН, налице била некомпетентност по отношение на актосъставителя и
административнонаказващия орган (АНО), трябвало да бъде издаден
Електронен фиш (ЕФ), а не НП, не било посочено точно мястото на
нарушението, липсвало точно описание на нарушението, техническото
средство, извършило заснемането било технически годно и изправно, грешна
било посочената материалноправна норма и т.н. Претендират се разноски по
делото.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Х. А., не се
явява. С Писмена молба процесуалният му представител - адвокат К. А., иска
от Съда да отмени обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата и
допълнително сочи такива: служителите на АНО не били питали водача дали
той е управлявал автомобила към датата на деянието, задължението на водача
било само да следи дали работи бордовото устройство и не било изяснено
мястото на нарушението. Цитира се съдебна практика на други съдилища,
включително и на настоящия Съд. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ, редовно
призован, изпраща представител – юрисконсулт Павлина Георгиева, която
пледира за потвърждаване на НП. Представя Писмени бележки, в които
подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП, тъй като било
издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 лв. Представен е Списък на
разноските. Наведено е възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
2
На 16.08.2022 година в 05.56 часа Р. П. П. изпълнява служебните си
задължения на ГКПП „Капитан Андреево”, област Хасково, когато за
излизане от територията на Република България, пристига пътно превозно
средство (ППС) – влекач марка „Мерцедес”, модел „Актрос”, обща
техническа маса допустима максимална маса на пътния състав над 12 t – 18
000 кг и брой оси на пътния състав – 5 и с държавен регистрационен номер на
влекача ******** с прикачено полуремарке – двете собственост на „Петко
Ангелов БГ” ЕООД с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление:
село Милево, област Пловдив (видно от Свидетелствата за регистрация, част
II и Справката от Търговския регистър) и управляван от жалбоподателя М.
А.. След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) (т.нар. ТОЛ система), контролният орган
- Р. П. П. констатира от контролно устройство (техническо средство) с
идентификатор № 20382, че на дата 04.08.2022 година в 15.17.52 часа в
извъннаселено място, а именно: по автомагистрала (АМ) 4 (Пловдив – Стара
Загора – Харманли – Свиленград – граница Турция), при км. 89+476, на
територията на село Момково, област Хасково, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, посоченото моторно превозно средство (МПС) е
управлявано в посока намаляващ километър, без да има предварително
закупена маршрутна карта и без да е изпълнено задължението за
установяване на изминато разстояние и заплащане на дължима такса за
движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под
формата на доклад и снимков материал като са налични две снимки, на които
е виден регистрационният номер на автомобила. От същите се установява, че
е заснет автомобил – влекач с държавен регистрационен № ********, датата,
часа и мястото на движение и е посочен номерът на контролното устройство
20382, което отчита данните в посока намалящ километър, а контролно
устройство 20381 отчита данните на движещите се срещу него МПС.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
16.08.2022 година, Р. П. П. – „Старши инспектор” на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево” при Териториална дирекция Митница Бургас към
Агенция „Митници” (към датата на съставяне на Акта), във връзка с
възложените й функции, съставя против жалбоподателя (в качеството му на
водач на процесното МПС към датата на деянието, съгласно възприетата
3
практика) и в негово присъствие Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № BG16082022/1000/Р8-3085. Това процесуално действие
извършва и с участието на колегата си – свидетеля С. Н. Т.. В изготвения
АУАН актосъставителят П. сочи, че влекачът е управляван (засечен) без да
има предварително закупена маршрутна карта и без да има заплатена пътна
такса за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която вписва
за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 16.08.2022 година,
който не сочи възражения против констатациите в съответната графа. АУАН
е връчен срещу подпис.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
След получаване на образуваната преписка, Началникът на Отдел
„Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ издава процесното НП №
BG16082022/1000/Р8-3085 на 27.01.2023 година. В издадения санкционен акт,
АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както
и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.
179, ал. 3а от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание
„Глоба” в размер на 1 800 лв. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 28.03.2023 година по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване, че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ да издават съответно
АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед
№ ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 година на Директора на Агенция
„Митници” и Заповеди № РД-11-167 от 08.02.2021 година, № РД-11-760 от
19.08.2022 година, № РД-11-135 от 27.01.2023 година и № ЧР-СП-НТУ-23 от
24.01.2023 година, всички на Председателя на Управителния съвет на АПИ,
видно от които Р. П. П. има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а
Георги Атанасов Темелков е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е.
4
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от
наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя
на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт -
Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Георги Атанасов Темелков
е служебно известно на Съда.
Изискана е информация от „Интелигентни трафик системи” АД, видно от
която на процесните дата и час бордовото устройство е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване, поради което в системата
на дружеството няма постъпили данни от бордовото устройство. В идентичен
смисъл е и Писмото на „Шел България” ЕАД – партньор на „Интелигентни
трафик системи” АД, в което е допълнено, че е възможно бордовото
устройство да е било с изтощена батерия и че в случай на неспазване на
указанията за ползване на устройството, отговорност за неплащане на
дължимата държавна такса за изминато разстояние по платената
републиканска пътна мрежа носи клиентът, ползващ устройството, а не
дружеството – доставчик на услугата.
Представени са доказателства от дружеството-собственик на процесното
МПС, от които е видно, че на 04.08.2022 година за времето от 14.30 часа до
16.30 часа жалбоподателят е извършвал друга работа, различна от
управление, т.е. на посочената дата в 15.17.52 часа А. не е управлявал
процесното МПС.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
5
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с изх.№ 11-00-3245 от 04.05.2023 година,
поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в
сила на НП в резултат на плащане на санкцията.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 167, ал. 3б от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от
ЗАНН, вр.чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП,
АУАН за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3а от ЗДвП се съставят от длъжностни
лица от Агенция „Митници”. Видно от т. I. 4. 2. от Заповед № ЗАМ-1434/32-
263874 от 08.08.2022 година на Директорът на Агенция „Митници”, е налице
оправомощаване в полза на актосъставителя Р. П. П.. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 16.08.2022 година
актосъставителят Р. П. П. е заемала длъжността „Старши инспектор” на МП
„Капитан Андреево” при Териториална дирекция Митница Бургас към
Агенция „Митници”. В тази насока е и изявлението на свидетеля П.,
направено в открито съдебно заседание, проведено на 16.05.2023 година.
Предвид изложеното актосъставителят Р. П. П. безспорно се явява
длъжностно лице, който има правомощията по чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП,
т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3а
от ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към
АПИ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството” и
деянието е извършено на територията на Република България. Ето защо
наведеното с Жалбата възражение, касаещо некомпетентност на
актосъставителя и на АНО е неоснователно. Не е налице и неясното относно
това къде точно работи актосъставителя, тъй като стана ясно, че това е МП
„Капитан Андреево” при Териториална дирекция Митница Бургас към
Агенция „Митници”.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Действително в АУАН не е посочен личния адрес на свидетеля Т., но са
6
посочени ЕГН и служебния й адрес, но този реквизит (личен адрес на
свидетеля по Акта) следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите му имена, както адреса по местоработата му и
ЕГН, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираният
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но констатираното не
съставлява съществено процесуално нарушение на императивните норми на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Същевременно разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42,
ал. 1, т. 7 от ЗАНН боравят с множественото число на термина „свидетели”, а
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от
един от свидетелите. Това означава, че съставянето на Акта в присъствието на
един свидетел не води до опорочаване на процедурата до такава степен, че да
представлява основание за незаконосъобразност на НП, издадено въз основа
на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено
процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или
ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава
достоверността на отразените в АУАН и в НП факти. Съставянето на АУАН в
присъствието само на един свидетел, в случая такъв по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН,
по никакъв начин не накърнява правото на защита на санкционираното лице.
Т.е. в случая не се установи препятстване за разкриване на обективната
истина, а критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и
дали ограничава правото на защита на санкционираното лице.
Действително не е посочено качеството на свидетеля Т. - свидетел, който
е присъствувал при установяване на нарушението, но това не е съществено
нарушение на процедурата, което да накърнява процесуалните права на
санкционираното лице до степен за отмяна на НП, доколкото при спор
7
относно този факт, не е пречка да бъде разпитано лицето, което бе сторено в
настоящия случай с оглед установяване на качеството, в което е участвал.
Неоснователни са наведените в Жалбата възражения, че е следвало да се
издаде ЕФ за извършеното нарушение, а не НП, тъй като при издаването на
ЕФ освен Глобата не могат да се включат други суми за плащане, каквито са
предвидени в чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП, вр. различни разпоредби на ЗП. От
друга страна съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, „при нарушение по чл. 179, ал.
3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава ЕФ ...”; а съгласно чл. 189е, ал. 2 от ЗДвП, „НП за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в се издават ...”. Т.е. законодателят е оставил на
преценката на АНО дали да издаде НП или ЕФ.
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения, идентични с част от тези, наведени в Жалбата и в
Писмената молба на процесуалния представител на жалбоподателя:
1. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да
изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили
тези задължения. В конкретния случай описаното в АУАН и НП деяние не е
квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, а е
посочена като нарушена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Т.е.
за описателното в НП нарушение следва да бъде посочена нарушената
материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с кои свои
действия коя норма на закона е нарушил. Задължение на органа е съобразно
чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са
били нарушени, което в настоящия случай не е сторено.
Иначе казано описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с
надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на
вменените на жалбоподателя факти. Изложеното представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и обосновава извод за
8
незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата
отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща
се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит на същия акт.
Извеждането на правната квалификация от други налични по делото
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП, следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо А.
следва да отпадне като НП бъде отменено като незаконосъобразно.
В изложение смисъл е и Решение № 111 от 16.02.2023 година по КАНД
№ 1079/2022 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова.
По изложените съображения, Съдът не кредитира изложеното от
процесуалния представител на АНО в Писмените му бележки становище
относно правилността на посочената като нарушена материалноправна
разпоредба в АУАН и в НП.
2. Налице е и нарушение, свързано с описание на инкриминираното
нарушение, което е също самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
НП, тъй като е съществено, довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Изискванията относно съдържанието на НП са императивни,
тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
в съдържанието му не могат да се санират в хода на съдебното производство,
поради което съставляват съществено нарушение на процесуалните правила.
9
Съдът няма правомощието да изменя описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би довело до
нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с
оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с
изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
В случая лицето е санкционирано за деяние, извършено на АМ 4, при км.
89+476, и същевременно в НП се препраща към Решение № 101/20.02.2020
година на Министерския съвет, но при преглед на това Решение не може да се
стигне до извод за който точно ТОЛ сигмент става дума, тъй като ТОЛ
сигмент, означен като „км. 89+476” липсва в това Решение. Едва в открито
съдебно заседание процесуалният представител на АНО представя
Становище, от което и видно, че се касае за ТОЛ сигмент **********,
какъвто има наличен в Решението на Министерския съвет.
По този начин посоченото обстоятелство, свързано с мястото на
нарушението, остава неясно за наказания водач и той не може да организира
своята защита срещу правните изводи на АНО, които са направени върху
неизвестни или неясни за водача фактически обстоятелства. Всяко
несъвършенство в тази връзка ограничава правото на защита на наказаното
лице и представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Иначе казано нарушението, включително досежно мястото, следва да е
ясно и точно индивидуализирано на базата на наличните в преписката
доказателства, което в настоящия случай не е така. НП представлява
юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда следва да бъдат ясни всички
елементи от състава на нарушението. Неяснота не може да бъде заместена от
посочването в друг документ, който дори не е упоменат в обжалвания акт,
респ. неяснотата не може да бъде изяснено едва в открито съдебно заседание.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо А.
следва да отпадне.
Поради изложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно на това самостоятелно основание (извън посоченото в т. 1
10
от настоящото изложение).
3. Съгласно чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява ППС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на ППС, се наказва с Глоба в размер 1 800 лв.
В случая действително жалбоподателят е бил водач на ППС с
регистрационен № ******** на датата, на която е спряно за проверка от
контролните органи – 16.08.2022 година, но по делото са налични
доказателства, от които е видно, че той не е управлявал на датата и в часа, на
които се твърди да е извършено нарушението - 04.08.2022 година в 15.17.52
часа. Задължението на водача е преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, респ. заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са
изпълнени от трето лице. В случая липсват доказателства жалбоподателят да
е нарушил това задължение на 04.08.2022 година в 15.17.52 часа. Напротив
налични са доказателства, че той не е управлявал процесното ППС на
04.08.2022 година в 15.17.52 часа – видно от разпечатката на Тахографския
лист става ясно, че към часа на нарушението жалбоподателя е извършвал
„друга работа”, но не е управлявал ПС, което е видно от символа, поставен в
Тахографския лист (, документ, неоспорен от АНО) и касаещ периода от
14.30 часа до 16.30 часа. Значението на символа (, видно от чл. 34,
Използване на карти на водача и Тахографски листове, § 5, буква б), т. ii от
Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4
февруари 2014 година относно тахографите в автомобилния транспорт, за
отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди
за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на
Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт), поставен за този
период в Тахографския лист е извършвал „друга работа”, което означава
11
всяка дейност, различна от управление на ПС по смисъла на чл. 3, буква а) от
Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в
транспортния сектор или извън него.
Ето защо според Съдебния състав нарушението не е доказано по
отношение на авторството, респ. наведените в тази насока възражения в
Жалбата са основателни. Т.е. в случая неправилно е била ангажирана
отговорността на А., тъй като не е доказано осъществяването от него на
изпълнителния състав на обявеното за наказуемо деяние, поради което НП
като незаконосъобразно поради издаването му при допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно
поради противоречие с материалния закон, следва да се отмени и на това
самостоятелно основание.
За пълнота на настоящото изложение с оглед изложеното в Писмените
бележки на процесуалния представител на АНО, Съдът дължи да отбележи
следното: обстоятелството, че жалбоподателят не е оспорил изрично
констатациите в АУАН – било при съставянето му, било в срока за
възражение, не налага извод относно тяхна вярност, тъй като те следва да
бъдат установени по безспорен и категоричен начин в съдебното
производство, което в настоящия случай не е сторено.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 720 лв. за адвокатски хонорар съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските и от страна на АНО – 80 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния Съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноските за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
12
прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита
и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 720 лв. Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна
сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на АНО,
направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на
адвокатския хонорар, заплатен от жалбоподателя. Посочената разпоредба от
ГПК препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от
ЗА, размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа. Според така направената препратка към Наредба №
1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал.
2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 в тази точка е 480 лв. без ДДС и с 20% ДДС – 576 лв. Не
е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по
това дело се състои в написване на Жалба и представяне на приложенията
към нея и на Писмена молба, ведно със Списък на разноските и Допълнителна
молба с въпроси към свидетелите, т.е. налице е несъответствие между
размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на
процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по
описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС,
следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение
поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 576 лв.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове, издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а
не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва за посочените разноски да бъде осъдена именно АПИ.
При този изход на делото не се дължат разноски на АНО.
13
В случай, че не се възприеме изложеното от Съда, касаещо отмяна на
НП, то се излагат следните доводи:
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя. Спазени биха били предвидената форма и процесуален
ред. Самото нарушение Съдът би приел, че е описано точно и ясно.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Спазена би била административната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден нов
начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при
който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС
с такси на база време (винетна такса) и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща технически допустима
максимална маса над 3.5 t заплащат такса за изминато разстояние по
платената пътна мрежа като заплащането дава право на ППС, за което е
заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
ТОЛ системата представлява съвкупност от централни и периферни
софтуерни продукти съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване
на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние,
като тази система не представлява автоматизирано техническо средство,
поради което за нея не съществува изискване за сертифициране и ободрение
от Българския институт по метрология (БИМ), т.е. тя не е обект на проверка
от БИМ. В тази връзка е налично по делото Разрешение за строеж относно
внедряване на система за автоматизирано събиране и анализ на данни за
пътния трафик, т.е. за извършване на строително-монтажни работи –
автоматичните устройства, записващи пътния трафик се разполагат върху
стоманени рамки.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. „в” от ЗДвП, процесното ППС е категория
N3, т.е. МПС, проектирано и конструирано основно за превоз на товари
14
с технически допустима маса над 12 t - видно от Свидетелството за
регистрация, част II, на влекача, технически допустимата максимална маса е
18 000 кг. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при
определяне заплащането на таксите за ползване на платената пътна мрежа от
значение е тяхната технически допустима маса, т.е. максималната маса на
ППС в натоварено състояние, посочена от производителя, допустима за
неговата конструкция и производствено изпълнение съгласно § 6, т. 34 от
Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗДвП; а не допустимата максимална
маса, която съгласно § 6, т. 35 от ДР на ЗДвП е разрешената максимална маса
на ППС в натоварено състояние, определена за допустима от компетентните
органи. Ето защо процесното МПС е от категория N3 и за него се дължи
такса за изминато разстояние по платената пътна мрежа.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства би се
установило, че процесният влекач е бил управляван от жалбоподателя и се е
движил на посочения в АУАН и в НП участък от пътя на 04.08.2022 година в
15.17.52 часа и че за него не е била заплатена дължимата такса за изминато
разстояние, тъй като не са изпълнени задълженията за установяване на
изминатото разстояние и няма закупена маршрутна карта; както и че
автомобилът и пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за която се
дължи пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т.е. се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно Приложение №
2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 година за
утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира
винетна такса (, приложен в кориците на делото). За извършеното
административно нарушение е бил генериран запис от електронната система
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, ведно със снимков материал (видеозапис),
представляващ надлежно и годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. Правилно би било посочено в АУАН и
НП и мястото на извършване на нарушението - АМ 4, при км. 89+476, за
който път се събира такса за ползване на пътната инфраструктура, т.е. така
формулирано напълно би покрило критериите за описание на мястото на
извършване на нарушението. Съдът би приел, че автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя, поради което и би приел, че правилно е бил
определен субектът на административнонаказателната отговорност, тъй като
на него е съставен АУАН, при което той не е възразил, не е подал
15
Възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в
съдебно заседание. В подкрепа на изложеното би бил и факта, че към датата
на нарушението жалбоподателят е работил по трудово правоотношение с
дружеството – собственик на процесното МПС видно от служебно
извършената Справка за трудови договори.
В конкретния случай в ППС е имало бордово устройство, което обаче не
е отчитало данни към датата на деянието, тъй като или е било изключено или
неправилно е било включено в електрическото захранване и е било с
изчерпана батерия, като в този случай отговорност за установяване на
изминатото разстояние носи водачът, а не дружеството, което генерира
данните от бордовото устройство, тъй като дружеството няма тази
възможност. В този ред на мисли би било неоснователно наведеното в тази
насока от процесуалния представител на жалбоподателя възражение в
Писмената молба.
Осъщественото от М. А. деяние във форма на бездействие би било
съставомерно и по субективен признак, извършено виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят като водач на МПС с технически допустима маса
над 12 t, който го управлява по пътища, попадащи в обхвата на платената
пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да знае изискването и задължението
за заплащане на такса за изминато разстояние, респ. за това, че бордовото
устройство следва да е в изправност и да отчита данните. В подкрепа на
изложеното би било и обстоятелството, че е водач с дългогодишен стаж –
видно от Справката за нарушител/водач.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административното нарушение, Съдът би приел, че процесното деяние не
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай. И това би било така поради неговия формален характер –
16
за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат. От друга страна извършеното деяние засяга
обществените отношения, свързани с поддръжката и ремонта на
републиканската пътна мрежа. Във всички случаи се нарушава установения
ред на държавно управление. Задължението за заплащане на такса при
използване на платената пътна мрежа важи еднакво спрямо всички водачи на
МПС, движещи се по републиканските пътища и е императивно, поради
което неспазването му не би могло да бъде подведено под хипотезата на
маловажен случай. Отделно от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения
по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Административното наказание би било правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не би
съществувала, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по
пряк аргумент от закона би липсвало основание за определянето му под този
минимум (, поради което наведеното от процесуалния представител
възражение за прекомерност на финансовата санкция би било
неоснователно). Предвид изложеното Съдът би приел, че не е нарушен
принципът на пропорционалност на наложеното наказание спрямо
констатираното нарушение. Така наложеното с обжалваното НП
административно наказание, Съдът би намерил за необходимо за постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Съдът би приел, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка,
се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 16.05.2023
година свидетели Р. П. П. и С. Н. Т.. Писмените доказателствени източници –
тези приложени по АНП и тези, допълнително представени, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за
достоверни, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се
възприели и свидетелските показания на Р. П. П. и С. Н. Т.. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да дадат показания именно в този смисъл.
17
По разноските:
В случай на потвърждаване на НП искането за разноски от страна на
АНО би било основателно, но за сумата от 80 лв. Присъденият размер трябва
да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е налице правна и фактическа
сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в
явяване в едно съдебно заседание и представяне на Писмени бележки и
доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. е справедливо, като искането за разликата до 150 лв. би следвало да се
отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1,
вр.ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG16082022/1000/Р8-3085 от 27.01.2023 година на
Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на
М. Х. А. с ЕГН ********** от село Горна биркова, област Пазарджик, за
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 1 800 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Началник на Отдел „Контрол и
правоприлагане” в НТУ към АПИ към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, за присъждане на разноски по делото.
На основание чл. 63д, ал. 1от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура” с адрес: град С., бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ М. Х.
А. с ЕГН ********** от село Горна биркова, област Пазарджик, сумата от
576 лв., представляваща част от направените разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 203/2023 година по описа на Районен съд –
Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата от 576 лв. до 720 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето
18
му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава
XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19