Решение по дело №14613/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4393
Дата: 2 юли 2018 г.
Съдия: Мая Бориславова Дамянова
Дело: 20171100514613
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

4393/2.7.2018г.

 

гр.София, 02.07.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни   две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                          Мл.с.БОГДАН РУСЕВ

 

при секретаря: Илияна Коцева и прокурора................. като    разгледа докладваното от   съдия  Мая Дамянова    гр.д.№14613/2017 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:

           

 

              Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

             С решение от 09.06.2017г. постановено от СРС, 125 с-в. по гр.д.№62450/2016г.  П.на Р.Б.е осъдена да заплати на С.Р.М. сумата от 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал.1, т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ от повдигнато и поддържано от П.на Р.Б.за периода от 02.11.2008г. до 09.12.2015г.. обвинение в извършване на престъпление по чл.211 НК по НОХД № 13133/2009г- на СРС, 16 ти състав ; ведно със законната лихва от 09.12.2015г до плащането, както сторените по делото разноски в размер на 604лева, от които сумата 4 лева държавна такса и сумата 600 лева адвокатско възнаграждение., като иска до пълния му предявен размер от 25000лева е отхвърлен  като неоснователен.

        Срещу решението на СРС  в частта му с която е отхвърлен иска е постъпила въззивна жалба от  С.Р.М.. Жалбоподателят счита, че решението на СРС в обжалваната му част е неправилно, като излага доводи, че присъденото обезщетение е несправедливо с оглед критериите по на чл.52 от ЗЗД. Моли съда да отмени решението на СРС в обжалваната му част, като постанови друго, с което да уважи предявения иск в тази му част. Претендира разноски. Оспорва жалбата на другата страна.

            Срещу постановено от СРС решение в частта с която е уважен предявения иск е постъпила и въззивна жалба от  П.НА Р.Б..  Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага доводи, че първоинстанциониня съд неправилно е ценил показанията на св.Й.Й., който е живял с ищцата на семейни начала, поради което е материално заинтересован от изхода на делото., както и че съдът не е анализирал представените от него писмени доказателства-искови молби до СРС от които се установява, че ищцата претендира едни и същи имуществени вреди, за които претендира по настоящето дело и то през същия период. Твърди, че ищцата не е индивидуализирала претендираните от нея вреди по вид, характер   и интензитет от тези претърпени от водените срещу нея през същия период наказателни производства. Моли съда да отмени решението на СРС и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск изцяло, алтернативно да намали значително присъденото обезщетение. Оспорва жалбата на другата страна.

             СРС е сезиран с иск с правно основание чл. чл. 2, ал.1, т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ.                     

            Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивните жалби на страните /чл. 269 от ГПК/ - изложените по - горе доводи на въззивниците за необоснованост и нарушение на материалния закон, както и в рамките очертани от императивните материално-правни норми. По отношение на установената по делото фактическа обстановка на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд  препраща към мотивите на решението на СРС. От събраните по делото доказателства се установява, че на ищеца е било повдигнато обвинение за престъпление по чрл.211 от НК по което е образувано НОХД № 13133/2009г. по описа на СРС, 16- ти състав по което дело, съдът е постановил присъда, с която е признал ищцата за невиновна. Присъдата е протестирана, по протеста е образувано ВНОХД № 1494/2015г. по описа на СГС, VII въззивен наказателен състав, по което е решение присъдата е била потвърдена, поради което и влязла в сила на 09.12.2015г. По делото е усатновено още, че през същия период от12. 11.2004г.до 09.12.2015г. срещу ищцата са водени от четири наказателни дела.

         Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционният съд е формирал правилни фактически и правни изводи относно елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Съгласно посочената разпоредба за да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия, причинени вреди и причинна връзка между двете. По отношение дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, следва да се посочи, че такова са дължи, дори и да не са ангажиран доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (решение №427/16.06.2010г.по гр.д.№273/2009г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение №457/25.06.2010г. по гр.д.№1506/2009г., ІV г.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно  задължителна съдебна практика - т. 3 и т. 11 от ТР №3/22.04.2005г. по т.д.№3/2004г.на ОСГК на ВКС и  и решение №95/23.04.2014г. по гр.д.№5805/2013г. на III г.о. на ВКС, а още според и множество съдебни решения на състави на Върховния касационен съд по реда на Р№263/21.03.2017г. по гр.д.№627/2016г. на ВКС ,ІV ГО  решение №233/18.05.2012г. по гр.д.№104/2012г. на ІV ГО на ВКС, РЕШЕНИЕ № 176 ОТ 13.10.2016 Г. ПО ГР. Д. № 964/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 310 ОТ 02.11.2015г. ПО ГР. Д. № 410/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита предмета на наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение, общата му продължителност, с какъв интензитет са били действията по разследването с участието на подсъдимия, вкл. и взетите мерки на процесуална принуда, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи Същевременно, при определяне на справедливото обезщетение следва да бъде съобразена и продължителността на наказателното производство в случая досъдебното производство, която в случая е около три години. Следва да се отбележи наред с горното, че наличието на четири успоредно водени срещу ищцата наказателни производства, не може да доведе до освобождаване на ответника от отговорността да заплати обезщетение за незаконно воденото наказателно преследване по посоченото по-горе наказателно дело, но рефлектира върху размера на дължимото обезщетение за обезвреда, който в случая- при съобразяването и на това релевантно обстоятелство, е намален. С оглед на изложеното въззивният съд намира, че първоинстанционния съд правилно е определил справедливият размер на процесното обезщетение – 10000 лв.  

               Предвид гореизложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.

               Така мотивиран, Софийски градски съд

           

Р  Е  Ш  И :      

   

            ПОТВЪРЖДАВА решението от 09.06.2017г. постановено от СРС, 125 с-в. по гр.д.№62450/2016г.

           Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                   2.