РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. Ямбол, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря Я. П. С.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20242330102228 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от Г. И. Г. от гр. Ямбол, против ТП на НОИ-гр. Я., в която се
твърди, че ищецът е работил по трудов договор, на длъжност „***“ в редакцията на вестник
„И.“ в с. В., общ. С., обл.Я. през периода *** г.. Дейността на работодателя е прекратена, без
да е налице негов правоприемник. На ответника не са предадени за съхранение документи,
съдържащи данни за този период. Ищецът е работил на пълен работен ден с месечно
възнаграждение, заедно с посочените за свидетели лица. Поради изложеното иска да бъде
приет за установен по отношение на ответника трудовият стаж в посочения период. Иска и
присъждане на разноските.
В с.з. искът се поддържа.
В срока за отговор ответникът оспорва иска като неоснователен, т.к. ищецът не
представя годни писмени доказателства относно претендирания трудов стаж.
Съдът като прецени доказателствата и съобрази закона приема от фактическа страна
следното:
По делото е представено Удостоверение № *** г. от нач. сектор „КРДОО“ в ТП на
НОИ-гр.Я., издадено в уверение на това, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени
данни за претендирания стаж в редакцията на вестник „И.“ в с. В. от *** г..
Ищецът е представил копие от страници на трудовата си книжка, в които (стр.12 и 13)
се съдържа запис за съществувало в периода *** г. трудово правоотношение, като текстът в
копието не е напълно четлив. При оглед по реда на чл. 204 от ГПК на Трудова книжка №***
1
на Г. И. Г. в оригинал, на стр.12 съдът констатира, че има следният запис в графата
„наименование (фирма) и местонахождение на предприятието, учреждението или
организацията“, а именно: „Редакцията на вестник „И.“ -с. В., окръг Я.“, за „длъжност“ е
записано „***“ На стр. 13 за дата на постъпване или преназначаване е записано „*** г.“, дата
на прекратяване –„*** г. по чл.328, т.2 от КТ“. Стажът е обобщен като „една година и три
месеца“, с подпис на *** и ***. Има и подписи до датите на назначаване и прекратяване,
които според свидетеля Д. Б. Д.- главен редактор на вестника по това време - са негови.
От показанията на свидетеля Д., работещ като гл.редактор още от 01.04.1985 г., видно
от копието на стр. 16-19 от трудовата му книжка, с коrото ищeцът е работил заедно, се
установява, че след конкурс, проведен в началото на 1986 г., в първото й тримесечие, ищецът
е бил назначен като *** във вестник „И.“ в с. В.. Всички работещи в редакцията са били на
ненормиран пълен работен ден, тъй се е изисквало участието им в много изяви извън
работния ден-в празнични, неработни дни и вечерно време. Месечното възнаграждение се е
изплащало в края на всеки месец от касиер, работещ на хонорар. Изплащани са освен
редовните месечни възнаграждения и хонорари по Тарифата за възнагражденията в областта
на културата. Касиерът на място е давал заплатите- на ръка и получателите са се подписвали
на ведомост. Г. Г. е работил там малко повече от година. Поради предстоящо съкращение на
вестника и неяснота относно сливането му с вестника в гр. С. – център на приемаща община
съгласно новото териториално деление на България и закриването на Община В. в края на
1987 г., е било решено една част от работещите в редакцията на вестник „И.“ да се
прехвърлят в новата редакция на в.„С.Н.“ със седалище в гр. С., а друта част- да бъдат
съкратени. Това е довело до освобождаването на ищеца в средата на 1987 година. Трудовата
му книжка не е приключена заради тези сливания и прехвърляния. Редакцията не е
разполагала с правоъгълен печат. Финансирането й е било смесено, била е подчинена на
Общинския съвет и АПК. Работещите са били на щат в общинския партиен комитет, а
вестникът е преминал към новата структура- обединена редакция в гр. С..
Свид. Д. В. У. К. е работила в *** -с. В. като ***, видно и от трудовата й книжка
№***, стр.10 и 11. Успоредно с това е била *** и *** на хонорар в редакцията на вестник
„И.“. Г. Г. е работел по трудово правоотношение в периода от месец март 1986 г. до юни 1987
г. на длъжност ***. Свидетелката е изготвяла ведомостите и е изплащала възнагражденията
в брой, ежемесечно, срещу подпис във ведомостта. Не знае, къде се намират ведомостите
понастоящем. Сочи, че в АПК архивите са се намирали в бараки и такава барака е изгоряла.
Не знае, дали архивът на вестника е бил там, дали е изгорял или е прехвърлен в гр. С., след
закриването на Община В.. Г. Г. е работел на ненормиран работен ден, но пълен работен ден,
тъй се е изисквало да отразява различни мероприятия. В трудовата книжката на Г. Г. на стр.
13 подписите за „***“ и за „***“ са на свидетелката. Понеже е работела на хонорар, е
съчетавала тези длъжности.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 3, ал.1 вр. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР.
Допустимостта на иска се основава на представеното удостоверение, че разплащателните
2
ведомости и трудовоправните документи на закритата редакция на вестика не са приети в
ТП на НОИ, което обуславя правния интерес за предявяването му. Удостоверените
обстоятелства са за липсата на писмени данни за претендирания стаж, както изисква законът
в чл. 5 ал.2 от ЗУТОССР.
По същество искът е основателен.
Ответникът възразява, че не са налице писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия стаж. В чл.6 ал.1 от ЗУТОССР са въведени изискванията тези
доказателства да изхождат от предприятието, където е работил ищецът и да са издадени по
време на полагане на стажа. В ал.2 са изброени примерно писмените доказателства, между
които в т.5 фигурира трудова книжка.
Според Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС, приложимо и след
приемането на ЗУТОССР съгласно актуалната практика на ВКС (напр. Решение №
401/22.02.2016 г. по гр.д.№ 228/2015 г., ІV г.о. по чл. 290 от ГПК), преценката, която следва
да се прави на писмените доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай,
като се изхожда единствено от това дали установяват вероятността на претендирания стаж
или не. В случая ищецът е представил трудовата си книжка. Ответникът излага доводи за
нередовност на вписванията в нея. Съгласно чл.6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, действала по време на претендирания трудов стаж и към момента на
прекратяване на трудовия договор, при прекратяването на трудовото правоотношение
продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието към датата на
прекратяването на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от
счетоводителя и ръководителя на предприятието, като се подпечатва с печата на
предприятието. В настоящия случай при прекратяване на трудовото правоотношение
продължителността на трудовия стаж е записана с цифри и думи, положени са подписи от
счетоводителя и гл. редактор, но липсва печат на предприятието. Не е поставен
правоъгълният печат, с който според св.Д. редакцията на вестника не е разполагала. Това, че
в трудовата книжка липсва удостоверяване по изисквания от наредбата начин на стажа, с
оглед на което не е могла да послужи като документ за пенсионирате на ищеца, обуславя
правния интерес да се установява стажа по съдебен ред. В т.8 от ППВС 8-63 (от 26.06.1963
г.), явяващо се задължителна съдебна практика, е прието, че необходима предпоставка за
предявяване на иск за установяване на трудов стаж е липсата на писмени доказателства,
годни да установят същия в производството по отпускане на пенсия. Съгласно Тълкувателно
решение №2/06.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, при липса на официални удостоверителни
документи за установяване на трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е
исковият ред по специалния закон. Т.е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред. В
горецитираното Тълкувателно решение№ 59/01.06.1962 г., т.2, ВС също приема, че когато е
налице документ, годен да установи трудовия стаж, като обхваща целия период от време,
което се претендира за трудов стаж, за ищеца ще липсва правен интерес за установяването
му по съдебен ред. Поради това писменото доказателство, което се изисква в съдебното
производство, може да се отнася само до отделни моменти на трудовото правоотношение и
3
със своето съдържание да прави стажа само вероятен.
В случая трудовата книжка на ищеца със своето съдържание прави претендирания
стаж вероятен. Тя е попълнена по време на полагане на стажа, видно от вписването в нея.
Т.е. свидетелските показания са допустими. Както се посочи по-горе, това доказателство е
сред изрично изброените в чл.6 ал.2 от ЗУТОССР, а именно посочено е в т.5. Поради
наличието на писмено начало, съдът кредитира свидетелските показания, установяващи
мястото и периода на работа, длъжността на ищеца, работното време и заплащането на
труда. Претендираният стаж съвпада с посочения от гласните доказателства период от време
на полагане на труда от ищеца. Налице са и писмени доказателства, че свидетелят Д. е
работил при същия работодател през периода на претендирания стаж, а св. К. е работила в
Общински народен съвет на щатна длъжност и на хонорар като счетоводител в редакцията
на вестника.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен.
Искането на ищеца за присъждане на разноски, съответстващо на Тълкувателно
решение №2/06.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, следва да се уважи.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕН по отношение на ТП на НОИ-гр. Я., трудовия стаж на Г. И. Г.
от гр. ***, ЕГН **********, в Редакцията на вестник „И.“ - с. В., общ. С., обл.Я. на
длъжност „***“ през периода *** г..
ОСЪЖДА ТП на НОИ-гр. *** да заплати на Г. И. Г. от гр. Я., ЕГН **********,
направените по делото разноски в размер на 510 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4