№ 17363
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110122577 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. Т. М. и Д. Т. О. разделно заплащане при равни
квоти по 1/2 на сумите, както следва: сумата от 1 724,02 лв., представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент №44, находящ се в
гр.София, ж.к.Люлин, бл.434, вх.А, ет.7, аб. №**********, за периода от 01.05.2019г.
до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
/10.02.2023г./ до плащането, сумата от 259,30 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 30.01.2023г., сумата от 36,89
лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /10.02.2023г./ до плащането, както и сумата от 6,42 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода 05.03.2020г. – 30.01.2023г.
След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са
ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли
съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Д. Т. М. и Д. Т. О. са депозирали писмен
отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Излагат доводи, че
претендираните от ищеца вземания след месец 03.2020г. са погасени чрез плащане, а
тези преди този период са погасени по давност. Оспорват и вземанията за лихви за
забава. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „МХ Елвеко” ООД не изразява
1
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За основателността на исковете за заплащане цената на топлинна енергия в тежест
на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците,
съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения
и забава в погасяването на същите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. Безспорно
между страните, а и видно от представения по делото договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 07.03.1991г. е,
че процесният топлоснабден имот – апартамент №44, находящ се в гр. София, ж.к.
Люлин, **********, е придобит от Тодор Господинов Орсов и Йорданка Иванова О.,
които са починали и са оставили наследници по закон две деца – ответниците по
делото. Съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни
части, поради което по силата на наследствено правоприемство децата на починалите
Тодор Господинов Орсов и Йорданка Иванова О. са придобили по 1/2 ид.ч. от правото
на собственост върху процесния имот. В качеството си на собственици на процесния
апартамент №44, находящ се в гр.София, ж.к. Люлин, бл. 434, вх.А, ет.7, ответниците
са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот. Договорът касае обект с абонатен № **********.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл.150,ал.3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по
чл.150,ал.3 ЗЕ.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника
2
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от „МХ Елвеко” ООД при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на
СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба
№16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334. Не се установи по
делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците са начислени
сметките за процесния период.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г.,
при съобразяване с изравнителните сметки е в общ размер на 1728,33 лв.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл.114, ал.1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
7474/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 10.02.2023г., като в периода 13.03.2020г. –
20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с §13 от ПЗР
на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр.44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №7474/2023г. по описа на
СРС, 77-ми състав, е депозирано на 10.02.2023г. и като вземе предвид, че в периода
13.03.2020г. – 20.05.2020г. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на
ищеца за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г., вкл. са погасени по давност, поради
което исковете за посочения период следва да се отхвърлят.
Ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания само за останалата част
от исковия период от 01.10.2019г. до 30.04.2022г. При кредитиране заключението на
СТЕ се установява, че размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за
непогасения по давност период, при съобразяване с изравнителните сметки през
непогасения по давност период, е в размер на 1 499,49 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че дължима е и цената за дялово
3
разпределение, тъй като по делото са ангажирани писмени доказателства, че услугата е
извършвана в процесния период. По делото се установява, че за исковия период от
01.01.2020г. до 30.04.2022г. начислената цена за предоставената услуга дялово
разпределение на топлинна енергия е в размер на 36,89 лв.
Съобразно гореизложените мотиви относно квотите в съсобствеността, всеки от
ответниците дължи по 1/2 от посочени суми за главници.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата /на база реален
отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от ОУ за 2020г. и 2021г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се приложи
уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал. 2 ЗЗД, ответниците изпадат в забава
след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил, поради което
исковете за лихви са неоснователни.
С оглед гореизложените мотиви, дължими от ответниците са сумите, както следва:
сумата от 1499,49 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №44, находящ се в гр. София, ж.к.Люлин, бл.434,
вх.А, ет.7, аб. № **********, за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2022г. и сумата от
36,89 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия в имота за
периода от 01.01.2020г. до 30.04.2022г.
Ответниците с отговора на исковата на исковата молба са направили възражение,
че непогасените по давност вземания към ищеца през процесния период, са погасени
от тях чрез плащане. Видно от представените с отговора на исковата молба и в о.с.з. на
03.10.2023г. и приети по делото писмени доказателства, същите са заплатили по сметка
на ищеца сумата от 303,90 лв. с платежно нареждане от 14.08.2023г. и сумата от 229,55
4
лв. с платежно нареждане от 08.09.2023г. Видно от съдържанието и на двете платежни
нареждания е, че са извършени чрез банков превод и като основание в тях е посочен
номер на инсталация ********** и са цитирани номера на фактури, издадени от ищеца
на база прогнозен отчет за отчетен период от 01.05.2021г. до 30.11.2021г. и от
01.01.2022г. до 30.04.2022г., с оглед на което съдът приема, че ответниците са изразили
воля чрез извършените от тях плащания да погасят дължимите главници. Този извод се
подкрепя и от изричното оспорване, наведено още с отговора на исковата молба на
вземанията за лихви за забава. Доколкото извършените две плащания не са достатъчни,
за да погасят изцяло дължимите главници за топлинна енергия и дялово разпределение
и с оглед задължителните разяснения на т.1 към Тълкувателно решение №
3/27.03.2019г., постановено по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, погасителният ефект
за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на
лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие законната лихва и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор
не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното
плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД. Единствено, ако
предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение,
включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора.
В случая при прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че с
извършеното на 14.08.2023г. плащане са погасени законните лихви за периода от
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №7474/2023г. по описа на СРС,
77-ми състав – 10.02.2023г. до плащането на 14.08.2023г., начислени върху
установените за дължими главници за топлинна енергия /сумата от 1499,49 лв./ и
дялово разпределение /сумата от 36,89 лв./. Определени от съда по реда на чл. 162
ГПК, техните размери възлизат на сумата от 91,66 лв. – законна лихва, начислена
върху дължимото вземане за топлинна енергия в размер на 1499,49 лв. за периода от
10.02.2023г. до 14.08.2023г. и сумата от 2,25 лв. – законна лихва, начислена върху
дължимото вземане за дялово разпределение в размер на 36,89 лв. за същия период,
или общият погасен чрез плащането на 14.08.2023г. размер на законните лихви е 93,91
лв. Общият размер на извършеното от ответниците плащане на 14.08.2023г. е за сумата
от 303,90 лв., от която следва да се извади погасеният размер на законните лихви –
93,91 лв. и с остатъка от 209,99 лв. следва да се погаси най-обременителното
задължение за главница, съгласно чл.76,ал.1 ЗЗД – в случая това за топлинна енергия в
размер на 1499,49 лв. С оглед изложеното и при отчитане на извършеното на
14.08.2023г. плащане от ответниците при прилагане на чл.76 ЗЗД, съдът приема, че
след посочената дата дължими са останали вземанията за топлинна енергия в размер на
1289,50 лв. /1499,49 лв. – 209,99 лв./ и за дялово разпределение в размер на 36,89 лв.
С платежно нареждане от 08.09.2023г. ответниците са заплатили по сметка на
ищеца сумата от 229,55 лв., с която сума и съгласно гореизложените мотиви следва да
се погасят първо законните лихви, начислени върху непогасената главница за топлинна
енергия в размер на 1289,50 лв. и непогасената главница за дялово разпределение в
размер на 36,89 лв. за периода от депозиране на заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№7474/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав – 10.02.2023г. до плащането на
08.09.2023г. Определени от съда по реда на чл. 162 ГПК, техните размери възлизат на
сумата от 90,58 лв. – законна лихва, начислена върху дължимото вземане за топлинна
5
енергия в размер на 1289,50 лв. за периода от 10.02.2023г. до 08.09.2023г., и сумата от
2,59 лв. – законна лихва, начислена върху дължимото вземане за дялово разпределение
в размер на 36,89 лв. за същия период, или общият погасен чрез плащането на
08.09.2023г. размер на законните лихви е 93,17 лв. Посочената сума, следва да се
извади от общия размер на извършеното плащане – 229,55 лв. и с остатъка от 136,38 лв.
следва да се погаси най-обременителното задължение за главница, съгласно чл. 76, ал.
1 ЗЗД – в случая това за топлинна енергия в размер на 1289,50 лв. С оглед изложеното
и при отчитане на извършеното на 08.09.2023г. плащане от ответниците при прилагане
на чл. 76 ЗЗД, съдът приема, че след посочената дата дължими са останали вземанията
за топлинна енергия в размер на 1152,12 лв. /1289,50 лв. – 136,38 лв./ и за дялово
разпределение в размер на 36,89 лв. Посочените суми се дължат от ответниците
разделно при равни квоти по 1/2 /съгласно изложените мотиви относно квотите в
съсобствеността/, или всеки от тях дължи сумата от 576,56 лв., представляваща цена на
ползвана топлинна енергия за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2022г. и сумата от 18,44
лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2020г. до 30.04.2022г.
С оглед изложеното исковете за заплащане цената на топлинна енергия и при
съобразяване на погасителната давност и извършеното плащане по чл.235,ал.3 ГПК са
основателни до посочените размери и следва да се уважат, а за горницата до пълните
предявени размер от 862,01 лв. срещу всеки от ответниците и за периода от
01.05.2019г. до 30.09.2019г. следва да се отхвърлят. Исковете за заплащане цената на
извършена услуга дялово разпределение са изцяло основателни следва да се уважат, а
исковете за заплащане на лихва за забава, начислена върху вземанията за топлинна
енергия и за дялово разпределение са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете и съобразно отхвърлената част поради
извършеното в хода на процеса плащане, доколкото ответниците са дали повод за
завеждане на исковото производство /плащането е извършено едва в хода на исковия
процес след получен препис от искова молба/. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в общ размер на 68,62 лв. /по 34,31 лв. от всеки от
ответниците/, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство ответниците следва да заплатят на ищеца
сторените от него разноски в размер на 651,56 лв. /по 325,78 лв. от всеки от тях/,
представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Д. Т. М., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите както
следва:
– на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ, сумата от 576,56 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №44, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, **********, абонатен
№**********, за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
6
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.02.2023г./ до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 862,01 лв. и за периода от 01.05.2019г.
до 30.09.2019г.;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 18,44 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.01.2020г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /10.02.2023г./ до плащането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Д. Т. О., ЕГН
**********, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумите както
следва:
– на основание чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ, сумата от 576,56 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №44, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, **********, абонатен
№**********, за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.02.2023г./ до плащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 862,01 лв. и за периода от 01.05.2019г.
до 30.09.2019г.;
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ сумата от 18,44 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от
01.01.2020г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /10.02.2023г./ до плащането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Д. Т. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.86,ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че Д. Т. М., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 129,65 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 30.01.2023г., както и
сумата от 3,21 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 05.03.2020г. до 30.01.2023г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
Д. Т. О., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК, вр.чл.86,ал.1
ЗЗД за признаване за установено, че Д. Т. О., ЕГН **********, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 129,65 лв. – лихва за забава,
начислена върху вземането за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 30.01.2023г., както и
сумата от 3,21 лв. – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 05.03.2020г. до 30.01.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д. Т. М., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 34,31 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7474/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 325,78 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Т. О., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 34,31 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7474/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 325,78 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко” ООД като помагач на
страната на ищеца.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8