Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…11.....август….2020г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на   ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ    ЮЛИ

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ДВАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ:     РЕНИ  ГЕОРГИЕВА

                                                               ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря....А.….Д.,…като…разгледа..….

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…442.…

по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството  по делото е образувано на основание  въззивна жалба на  С.Г.Т., ЕГН-**********,*** – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№6987/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез процесуалния представител адв. Ж.Н. ***, срещу постановеното по делото  от VІІІ-ми гр.с-в съдебно  Решение №230/14.02.2020г., в частта, с което  е осъден да заплати на  ищеца В.Х.К. с постоянен адрес ***, сумата от 2500.00лв.( две хиляди и петстотин лв.) представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, уплаха и изпадане в шок, вследствие на  отправяне на непосредствени заплахи срещу него за убийство и възпроизвеждане на изстрел от боен пистолет, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 30.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

По делото е постъпила и частна жалба от същия жалбоподател срещу постановеното по делото Определение №1152/25.03.2020г., с което на основание чл.248,ал.1 от ГПК е изменено постановеното решение в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 90.00лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане  да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция.  Излагат се следните оплаквания: Ищецът черпи права от свое неправомерно поведение. Съдът е постановил решението без да е обсъдил възраженията на ответника. Ищецът не е доказал  кумулативното наличие на предпоставките на чл.45 от ЗЗД. Не са представени доказателства за твърдените от ищеца страдания.

В частната въззивна жалба се твърди, че обжалваното Определение №1152/25.03.2020г. е неправилно и се иска да бъде отменено.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, въззивнят жалбоподател,чрез пълномощника адв. Ж.Н. ***, поддържа въззивната и частната жалби и моли да бъдат уважени.

Ответникът по двете  жалби ( въззивна и частна)- В.Х.К., който е ищец в първоинстанционното производство, не е подал писмени отговори на същите. В съдебно заседание на въззивната инстанция чрез пълномощника адв.  Д.Д. ***, изразява становище за тяхната неоснователност и предлага да бъдат потвърдени обжалваните съдебни актове.

 Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, приема следното:

І. По въззивната жалба на  С.Г.Т.:

Въззивната жалба на  С.Г.Т., ЕГН-********** *** - ответник в  първоинстанционното производство по гр.д.№6987/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв. Ж.Н. ***, срещу постановеното по делото от VІІІ-ми гр.с-в съдебно  Решение №230/14.02.2020г.,В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от ищеца В.Х.К. иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД,е подадена  в срок,  срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна,  при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

(За да приеме, че въззивната жалба е подадена в срок, съдът съобрази следното: Първоистанцонното решение подлежи на въззивно обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните. На ответника  решението е връчено чрез пълномощника на 17.02.2020г(л.65), а въззивната жалба е регистрирана с ВХ.№5413/26.02.2020г. на ПлРС)   

Разгледана по същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№6987/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание    иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.45 от ЗЗД и цена 5000.00лв.( пет хиляди лв., предявен от ищеца ( понастоящем ответник по въззивната жалба) В.Х.К., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, срещу ответника( понастоящем въззивен жалбоподател) С.Г.Т., ЕГН-**********,***.

В исковата молба се твърди следното:

На 30.12.2018г. в гр.Плевен ответникът е принудил ищеца и лицето А. И. В. да извършат нещо против волята им, като  преустановят изкопни дейности в местността „****“. Сторил това чрез заплашване, като насочил към него огнестрелно оръжие-боен пистолет „****” и произвел един изстрел по посока на долните му крайници. В резултат на това  деяние претърпял сериозни по характер последици - стрес и уплаха за дълъг период от време, както и притеснения от агресивното и арогантно поведение, непредизвикано с нищо от него. По този повод е било образувано наказателно производство и ПлРС  и с Присъда №75 от 28.05.2019г. по НОХД №339/19г.  С.Г.Т. е признат  за виновен в извършено престъпление по чл.143 ал.1 пр.2 от НК и а осъден на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието  е отложено за срок от 3 години. С решение от 16.09.2019г. по ВНОХД №517/2019г. на ПлОС е потвърдена присъдата на РС.  С влизането на присъдата в сила, всички необходими елементи да се търси отговорност на ответника, на основание чл.45 от ЗЗД са налице.  Претърпените от ищеца неимуществени вреди се изразяват в промяна в психо-емоционалното му състояние, затворил се в себе си и се депресирал, нямал желание за нищо, прекъснал и социалните си контакти. Започнал да изпитва страх при говор на по-висок тон, притеснявал се в общуването с хора и се затворил в себе си. От случката досега няма желание за контакти с хора, страхува се да остава сам и да се прибира сам в късната част на деня. Заплахата, че ще бъде отнет животът му с пистолет оценява на 2000 лева, а стрелбата с боен пистолет, при което куршумът се забил близо до крака му оценява на 3000 лева. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В срока по чл.131 от ГПК  е  постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от   ответника  С.Г.Т. чрез пълномощника адв. Ж.Н. ***.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и  е приложено  свършено НОХД №339/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Наказателно отделение.

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми гр.с-в се е произнесъл с Решение №230/14.02.2020г., с което е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД в размер на 2500.00лв., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2018г. до окончателното изплащане, а за разликата до 5000.00лв. е отхвърлил иска като неоснователен.

Въззивният съд приема, че в обжалваната част, в която е уважена исковата претенция, постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО,  ДОПУСТИМО  и  ПРАВИЛНО.

                       Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност  или унищожаемост на съдебния акт.

                         За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

Въз основа на събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Ищецът В.Х.К. (понастоящем ответник по въззивната жалба) и ответникът С.Г.Т. ( понастоящем въззивен жалбоподател), са собственици на имоти в м.“****“, край  гр. Плевен.

Ответникът е с висше военно образование. Завършил е и Военната академия „****“-София. За работата си като военен е награждаван с грамоти.(л.51-л.54)

С влязла в сила Присъда №75/ 28.05.2019г., постановена по НОХД№339/2019г. по описа на Плевенски районен съд, Наказателно отделение, ответникът С.Г.Т. в качеството му на подсъдим е  признат за виновен за това, че на 30.10.2018 г. в град Плевен принудил  ищеца В.Х.К. и лицето А. И.В. да извършат нещо противно на волята им, а именно да преустановят  изкопни  дейности  в местността „****”, като употребил за това заплашване, чрез насочването на огнестрелно оръжие – боен пистолет „***“ модел „***“  кал. 7,65х17 мм към К. и Войников, като  произвел и  един изстрел в посока към долните крайници на К., поради което и на основание чл.143, ал.1, предл.2 от НК и чл.54 от НК е осъден  на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,  изпълнението, на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено, за срок от 3 години.

Посочените от страните свидетели,  разпитани в първата инстанция, депозират следните потазания:

Свидетелят И. Д. П., който  е заявил, че познава страните по делото, като с ищеца са приятели, установява следното: Познава ишеца като добър човек, честен и общителен; „душата на компанията“, председател и на кооперацията в м. „***“. Когато се събират винаги е с участието на ищеца. Обстоятелствата са се променили след инцидента.“След като ответникът „го е стрелял  и вадил пистолет“, В. се е променил, „ затворил  се в себе си,  не е същият.“  Когато се събират,  ищецът „идва на бързо и си отива в тях, усамотява се“. Когато го търсят, той не желае да идва, че изпитва страх. Твърди, че това е от момента, в който е станал инцидентът. Разговаряли са много пъти на тази тема и ищецът е споделял, че не е добре, като свидетелят предполага, че е заради инцидента.

 Свидетелят О. М. Н. е посочил, че познава страните по делото от около 10 години, като ищецът „познава като добър човек“. Като председател на кооперацията в м. „****“ винаги се  е отзовавал, когато има проблем. В ищеца се усеща слаба промяна, тъй като редовно се събират в „местността“, „а той в последно време не идва, или ако дойде  е набързо“ . Според него не им е обяснил защо е това.

Свидетелят И. А. Г.  установява, че с ответника са съседи по лозе в м.“****“ и за него същият е „свестен човек“ със заслуги за създаване на водното сдружение в местността.

Свидетелят В. Г. К., който познава и двете страни, е посочил, че ответникът е добър и честен човек, „щом се е ангажирал с общи неща, обществени неща относно парцелите, относно водата, тока“.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните  правни изводи:

Съдът е сезиран с осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.45 от ЗЗД- непозволено увреждане. Страните не спорят относно правната квалификация.

За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане  по чл. 45 от ЗЗД следва да са налице кумулативно следните предпоставки: осъществено противоправно деяние (действие или бездействие), вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди за пострадалия.

                          Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Както беше посочено, в процесния случай, с влязла в сила присъда по НОХД 339/2019 г., ответникът С.Г.Т. е признат за виновен за това, че на 30.10.2018 г. в град Плевен принудил ищеца В.Х.К. и неучастващо в делото лице -Александър Ивов Войников, да извършат нещо противно на волята им, а именно да преустановят  изкопни  дейности  в местността „****”, като употребил за това заплашване, чрез насочването на огнестрелно оръжие – боен пистолет „****“ модел „****“  кал. 7,65х17 мм към К. и В., като  произвел и  един изстрел в посока към долните крайници на К., поради което  е осъден за престъпление по чл.143, ал.1, предл.2 от НК – принуда.

Следователно, на основание чл. 300 от ГПК  и влязлата в сила присъда  срещу въззивника  С.Т. за престъплението “принуда“, гражданският съд  приема,  че ответникът С.Г.Т. виновно е извършил противоправно деяние  против ищеца В.Х.К..

Принудата по чл.143,ал.1 от НК е престъпление против личността, засягащо личните права и интереси на гражданите. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява във въздействие върху личността на другиго за предприемане на определено поведение. Въздействието е чрез заплашване ( за което ответникът, понастоящем въззиник, е признат за виновен), когато се влияе само върху психиката на пострадалия по начин, определен в чл. 198, ал. 2 НК. Според тази разпоредба „Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице.”

Следователно, при престъплението принуда чрез заплашване,  посегателството върху психиката на пострадалия е елемент от състава на престъплението.  В процесния случай  заплашването, осъществено от въззивника С.  Т. срещу въззиваемия  Х. К.  се изразява в застрашаване на живота чрез употреба на огнестрелно оръжие и възпроизвеждане на изстрел в посока на долните му крайници. Съдът счита, че не съществува човек с нормална психика, който при насочване срещу него на огнестрелно оръжие и  произвеждане на изстрел, да не чувства заплаха за живота си.  Чувството, че животът ти е застрашен е остро негативно изживяване, което попада в една от хипотезите за претърпени неимуществени вреди.Освен това, от показанията на свидетелите И. Д.П. и О. М.  Н. , се установява, че след инцидента, както те определят  извършеното от  въззивника престъпление, въззиваемят К. се е променил, станал е затворен, необщителен, изпитвал е чувства на страх.

Пред вид на горното съдът приема, че в резултат на  непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, осъществено чрез престъпление, установено с влязло в сила присъда,  на пострадалия К. са причинени неимуществени вреди изразяващи се в отрицателни  психически изживявани, които деликвентът Т. следва да възмезди. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Като съобрази начина, по който е извършено заплашването спрямо пострадалия ( чрез използване на огнестрелно оръжие,вкл. произвеждане на изсрел) и  последващите   негови изживявания, установени със свидетелски показания, настоящият съдебен състав приема, че  справедливото обезщетение по чл.52 от ЗЗД следва да се определи в размер на 2500.00лв.( две хиляди и петстотин лв.) Върху присъдената сума се дължи и лихва за забава по чл.84,ал.3 от ЗЗД, считано от деня на увреждането – 30.12.2018г. до окончателното изплащане.

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до  фактически и правни изводи, които са напълно еднакви с тези на първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

Оплакванията, изложени във въззивната жалба са неоснователни по съображенията, изложени по-горе.  Съдът не обсъжда фактическите съображения на жалбоподателя, тъй като те  касаят извършването на престъплението, което обаче е установено с влязло в сила присъда, която по силата на чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

  Данните за получавани награди от въззивника биха могли да се съобразят като смекчаващи вината обстоятелства в наказателното производство, но са без значение в гражданския спор за обезщетение за вреди от престъплението.

ІІ. По частната жалба на С.Г.Т.:

Плевенският районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми гр.с-в  е постановил Решение №230/14.02.2020г., с което е осъдил ответника С.Т. да заплати на ищеца Х. К. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД в размер на 2500.00лв., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2018г. до окончателното изплащане, а за разликата до 5000.00лв. е отхвърлил иска като неоснователен. В мотивите на решението, съдът е приел, че направените от насрещните страни разноски се компенсират и никоя не дължи на другата плащане.

С молба, регистрирана с Вх.№5039/24.02.2020г., ответникът С.Т., чрез пълномощника адв. Ж.Н. *** , е поискал изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното Определение №1152/25.03.2020г.,, постановено по гр.д.№6987/2019г., Плевенският районен съд, VІІІ-ми гр.с-в, на основание чл.248 от е изменил решението в частта за разноските, като  е осъдил  ищеца В.К. да заплати на ответника С.Т., разноски от 90.00лв.( деветдесет лв.) съобразно уважената част от иска.

Въззивният съд  намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно.

От представеното адвокатско пълномощно, ищецът ( понастоящем ответник по частната жалба) е заплатил  адвокатско възнаграждение за пълномощника адв. Д.Д. в размер на 400лв. Съгласно чл.78,ал.1 от ГПК има право да получи разноски съобразно уважената част от иска в размер на 200.00лв.

Не са представени доказателства за размера на заплатеното възнаграждение на адв. Ж.Н.. същият претендира заплащане на адвокатски хонорар в размер на 800.00лв., при нормативен минимум от 580лв. настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния, че делото не разкрива фактическа и правна сложност, тъй като  извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с влязло в сила присъда, която  съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието. Затова правилно РС е определил възнаграждението в размер на 580лв., от което следва, че ищецът дължи на ответника разноски от 90.00лв.

  Мотивиран от изложеното, въззивният съд приема, че частната жалба против определението , постановено по реда на чл.248 от ГПК, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

ІІІ. Относно разноските за въззивна инстанция:

С оглед изхода на въззивното производство, въззивният жалбоподател С.Т. следва да заплати на ответника по въззивната жалба Х. К., претендираните от него разноски за въззивна инстанция, които са в размер на 400.00лв.- адвокатско възнаграждение, съгласно представеното пълномощно и списъка по чл.80 от ГПК.

Съгласно чл.280,ал.3 във вр. чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

                              По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав,  на основание чл.271 от ГПК

        

            Р    Е   Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно РЕШЕНИЕ №230/14.02.2020г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ти гр.с-в, постановено по гр.д.№6987/2019г. по описа на същия съд.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна ЧАСТНА ЖАЛБА, подадена от адв. Ж.Н. – пълномощник на С.Т. против Определение №1152/25.03.2020г., постановено по гр.д.№6987/2019г. по описа на Плевенски районен съд.

 

ОСЪЖДА С.Г.Т., ЕГН-**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.К., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, РАЗНОСКИ за въззивна инстанция на основание чл.78 от ГПК в размер на 400.00лв.( четиристотин лв.) – адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО  НЕ  подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: