Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 22.11.2019 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 23.10. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1303
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 53/07.05.2019г., постановено по гр.д. №746/2018г. по описа на
Районен съд – Г., с което е признато за установено по отношение на “Е.” ЕАД, че
К.Д.К. *** не дължи на “Е.” ЕАД сумата от 1247,01лв. по дебитно известие
№**********/12.12.2018г. и дебитно известие №**********/12.12.2018г. за отчетен
период 06.12.2015г. – 26.10.2016г., представляваща сума за допълнително
начислена ел. енергия за имот с ИТН 2216370, находящ се в с.О., общ.Г..
Във
въззивната жалба “Е.” ЕАД излага подробни оплаквания против постановения
съдебен акт. Наведени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Направено е искане да се отмени изцяло обжалваното решение
и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се
разноските пред двете инстанции.
В случай
на прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, въззивникът прави
искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК същото да бъде намалено до минималния
размер, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В
законния срок е постъпил отговор от въззиваемата страна, с който се взема
становище, че жалбата е неоснователна. Направено е искане обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендира разноските пред
настоящата инстанция.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните
по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен е иск с правно основание чл.124,
ал. 1 от ГПК.
Безспорно е
установено, че ответникът е обществен доставчик на електроенергия за територия,
в чийто обхват попада собственият на ищеца имот, както и че страните са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
електроенергия при общи условия. Следователно ищецът е потребител на
електроенергия в процесния имот, а ответникът - доставчик на такава, като
страните са обвързани от договор при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при
регулирани цени на електроенергията.
От приетите
писмени доказателства: дебитно известие №**********/12.12.2018г.; дебитно
известие №**********/12.12.2018г.; Писмо с изх.№8052923/12.12.2018г.;
Констативен протокол №199866/04.12.2005г., Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване №297/09.05.2017г. на БИМ; Справка за
коригиране на сметка за електроенергия от 06.12.2018г., се установява, че на
04.12.2015г. служители на ответника са извършили проверка на електромера, който
отчита доставената ел.енергия до дома на ищеца в с.О., общ.Г.. При проверката
електромерът бил свален и изпратен за проверка на Българския институт по
метрология. При извършената експертиза било установено, че електромерът не
отчита реално изразходваната електроенергия, поради манипулирането му и е
установено, че не съответства на метрологичните и техническите изисквания.
Поради това,
ответникът е извършил корекция на
сметката на ищеца, като е начислил допълнителна сума по фактура, която
представлява разликата между платената и реално потребената електроенергия.
Законосъобразното начисляване на допълнителната сума за потребена
електроенергия е било предмет на установителен иск по гр.дело №482/2017г. по
описа на Районен съд -Г., по което с влязло в сила решение е признато за установено,
че ищецът не дължи на ответника допълнително начислената сума.
При така установеното от фактическа страна, съдът правил следните
правни изводи:
Въззивният съд намира, че изложените от ответника твърдения, че е
извършена последваща проверка т. е. след 04.12.2015 г. и електромерът отново е
бил демонтиран и му е била извършена метрологична експертиза, остават
недоказани. Пред първоинстанционния съд не са представени нито протокол за извършената последваща
проверка на електромера, отчитащ доставката на електроенергия до дома на ищеца
в с.О., нито констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване. Единствените представени документи са протокол за проверка от
04.12.2015г. и Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване №297/09.05.2017г. на БИМ, които са относими към изследване на
електромера, свален при проверката на 04.12.2015г., която е вече е била предмет
на установителен иск по гр.дело №482/2017г. по описа на Районен съд - Г..
Видно от представената Справка за коригиране на сметка за
електроенергия от 06.12.2018г., същата е изготвена към констативен протокол
№495/28.05.2018г., какъвто по делото не е представен.
Така от изложеното до тук може да се направи извод, че на електромера в
дома на ищеца са извършени поне две проверки – една на 04.12.2015г. и втора на
друга дата, за която обаче не са представени никакви доказателства. Поради това,
въззивният съд намира, че ответникът, чиято е доказателствената тежест, не
установява основание за начисляване на допълнителната сума за потребена
електроенергия. Ето защо, настоящата съдебна инстанция счита, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
В този смисъл е и обжалваното решение, което въззивният съд намира за
правилно и
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за неоснователни
оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения на
процесуалния закон, предвид прогласения принцип на служебното начало в
производството, като не бил дал указания на страните относно необходимостта да
доказват факти и обстоятелства от значение за спора. Окръжен съд счита, че РС
се е съобразил с изискванията на чл.146 ГПК, като е разпределил
доказателствената тежест на страните. Въпреки това, ответникът не е представил
доказателства с оглед на твърденията си в отговора на исковата молба и до края
на съдебното дирене пред РС, поради което Окръжен съд намира доводите му за
неоснователни..
По отговорността за разноски :
Процесуалният представител
на “Е.” ЕАД е направил възражения за
прекомерност на заплатеното от К.Д.К. адвокатско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. Ето защо, размерът на дължимото адвокатско възнаграждение,
изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай въззиваемият К.Д.К. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., поради
което същото не следва да бъде намалявано
поради прекомерност.
Въззивникът
“Е.” ЕАД следва да заплати на К.Д.К. направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.с ДДС.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 53/07.05.2019г., постановено по гр.д. №
746/2018г. по описа на Районен съд – Г..
ОСЪЖДА „Е.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.П.***да заплати на К.Д.К. ***, ЕГН ********** направените пред настоящата
съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
чрез пощенски запис, адресиран до К.Д.К. ***.
Решението е окончателно не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.