Решение по дело №3294/2019 на Административен съд - Пловдив

  РЕШЕНИЕ

№ 439

гр. Пловдив,  17.02.2020 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, II отделение, Х състав,  в публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело №3294 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Делото е образувано по жалбата на "НАДЕЖДА МН" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ЖК“Тракия“, бул.“Освобождение“ №31, ет.2, представлявано от управителя М.Г., срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-660-0030823 от 07.10.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б „а“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект книжарница „Алекс“, находящ се в гр.Пловдив, ЖК“Тракия“, бул. “Освобождение“ №31, стопанисван от "НАДЕЖДА МН" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

 В открито съдебно заседание – "НАДЕЖДА МН" ЕООД не се представлява.

 Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк.Ф., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.10.2019г., в 17:00ч. органи по приходите извършили проверка на търговски обект- книжарница „Алекс“, находящ се в гр.Пловдив, жк.“Тракия“, бул. “Освобождение“ №31, стопанисван от "НАДЕЖДА МН" ЕООД. При проверката била извършена контролна покупка на 4 бр. пълнители за химикал на стойност 1,40 лв. от Р.П.-инспектор по приходите, която е заплатена в брой от проверяващия и след приемане на плащането от продавача в обекта - Н. не е издаден фискален касов бон от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. След като проверяващите се легитимирали е проверена касовата наличност в обекта, където са намерени пари в размер на 139,15лв., които са с 10,99 лева повече от отразения на фискалното устройство оборот.

Констатациите от проверката били отразени в протокол № 0030823/01.10.2019г. Проверяващите посочили час на изготвяне на протокола 18:46ч.

Въз основа на горните фактически данни ответникът –началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена нормата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – книжарница „Алекс“ и забрана за достъп до него за срок от 10 дни

Заповедта била връчена лично срещу подпис на Н.Р.К., в качеството му на упълномощено лице на дружеството жалбоподател на 14.10.2019г.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта е връчена на 14.10.2019г. и обжалвана пред съда на 28.10.2019г.

По делото се събраха доказателства, че Изпълнителния директор на НАП по чл. 6, ал. 2 ЗДСл, в качеството си на орган по назначаването е възложил на Главния секретар на НАП, към датата 22.06.2018 година своите правомощия, както и доказателства за компетентността на директора на Дирекция „УЧР“ да разрешава ползването на платен отпуск вместо органа по назначаването.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186, ал.3 от ЗДДС – За началник на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, по отношение на който и по силата на надлежна заповед на главен секретар на НАП (л.11) е възложено „заместване“ на държавен служител. Тези правомощия на органа по назначаването – Изпълнителен директор на НАП, Главният секретар на НАП упражнява по силата на Заповед № ЗЦУ-806 от 08.07.2015 г.

В тази връзка следва да се посочи, че възраженията на жалбоподателя относно липсата на компетентност на органа по издаване на заповедта са неоснователни.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа фактически и правни основания за нейното издаване – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Според чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Видно от ал.4 на същата разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.

В разпоредбата на чл.25 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е посочено, че лицата,задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.

Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС указва, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Анализът на посочените правни норми налага извод, че в конкретния случай при извършване на контролната покупка е възникнало задължение за издаване на фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за извършената продажба – четири броя пълнители за химикал, като тази касова бележка е следвало да бъде издадена в момента на извършване на плащането. В случай на неиздаване на съответния документ за продажба, компетентният орган прилага принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни.

Съдът намира за необходимо да изясни още, че административно-наказателната отговорност се реализира независимо от налагането на принудителната административна мярка, тъй като единият акт цели налагане на санкция за извършено нарушение, а другия съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН цели да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. Следователно общото между двете процедури е факта на нарушението, но като производства те протичат независимо едно от друго. Отделно от изложеното органът по приходите правилно се е позовал на нарушението на цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си по  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност е издал оспорената заповед. В този смисъл контролните органи нямат право на преценка дали да наложат принудителна административна мярка.

Останалите обстоятелства по случая са без правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността на срока за налагане на принудителната административна мярка. Разпоредбата на  чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни. След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се явява задължен да обоснове размера, определен от него. Административният орган е изложил мотиви по отношение на продължителността на наложената ПАМ, които се възприемат от съда с оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният състав намира срока и за правилно обоснован с оглед необходимостта от защита на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения. При наличието в търговския обект на констатирана касова разлика, неиздаване на фискален бон, ниския среднодневен оборот, със затварянето на обекта за десет дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие противоправното поведение на оспорващата страна, ще му въздействат предупредително-възпиращо. В този смисъл определената продължителност на мярката е правилна. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й, която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС.

При този изход на делото, в полза на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото, определено на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, Х състав,

Р  Е  Ш  И :

 ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НАДЕЖДА МН" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, жк.Тракия, бул.“Освобождение“ №31, ет.2, представлявано от управителя М.Г. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-660-0030823/07.10.2019г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ при  ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б „а“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните устройства на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект книжарница „Алекс“, находящ се в гр.Пловдив, ЖК“Тракия“, бул.“Освобождение“ №31, стопанисван от "НАДЕЖДА МН" ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

ОСЪЖДА „НАДЕЖДА МН" ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, жк.Тракия, бул.“Освобождение“ №31, ет.2, да заплати на Националната агенция за приходите, сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.                                            

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :