Решение по дело №72/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 113
Дата: 25 март 2021 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20217240700072
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

     гр. Стара Загора, 25.03.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:         ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря  Пенка Маринова

и с участието на прокурора  Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 72 по описа  за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

     Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция /ОД/ на МВР Стара Загора против Решение № 260028/ 15.12.2020 г., постановено по АНД № 236/ 2020 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 349а-382/ 01.09.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда, че след като с последваща заповед е отменена посочената в НП заповед за носене на маски, е налице по-благоприятна разпоредба по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и че конкретното деяние представлява маловажен случай. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.

Ответникът И.Д.Д. *** чрез пълномощника си адвокат Ж. оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно и моли да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде оставено в сила.

 

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

    Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево е НП № 349а-382/ 01.09.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 082626/ 19.04.2020г /рег. № 327а-312/ 12.05.2020г/, с което на И.Д.Д. *** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв за нарушение на чл.209а,  ал.1 от Закона за здравето. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 19.04.2020г в около 22:30ч Д. посещава открито обществено място на път_II-57 до бензиностанция „Гранит“, гр.Раднево, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнена т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г на Министъра на здравеопазването /противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето/.  

 

За да отмени НП, районният съд е изложил съображения, че описаната в него фактическа обстановка се потвърждава от събраните доказателства, но в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Този извод е обоснован с доводите, че със Заповед № РД-263/ 14.05.2020г се отменят всички заповеди, включително тази за носене на маски и това представлява последваща по-благоприятна разпоредба. Освен това съдът счита, че деянието е маловажно, защото деецът е на 19 години, времето на извършване на нарушението е през тъмната част от денонощието и не е установено присъствие на други хора в близост, които да са пряко застрашени от неносенето на маска.

 

Така постановеното решение е неправилно.

 

Административнонаказателната отговорност на И.Д. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, според която в редакция към датата на издаване на НП /изменение ДВ бр.44 от 2020г в сила от 14.04.2020г/, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.

 

Действително посочената в НП Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., която е издадена от Министъра на здравеопазването като компетентен орган за въвеждане на противоепидемични мерки за територията на страната и която задължава правните субекти да спазват предписаното поведение, е отменена с издаването на Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. от същия орган. Но отпадането на мярката има действие занапред, тъй като Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. не е отменена на основание незаконосъобразност, нито преурежда материята за времето, в което вече е извършено административното нарушение.  От съществено значение в  случая е, че с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ се санкционира неизпълнението на съответната противоепидемична мярка, а не неизпълнението на заповедта, с която тази мярка е въведена. Освен тона, както районният съд правилно е посочил в решението си, заповедта на министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки е общ административен акт. Следователно с отмяната на цитираната в НП заповед не се извършва промяна на нормативната уредба, която да е по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и да изключва наказуемостта на деянието му като основание за отмяна на издаденото НП.

 

Предвид изложеното касационната инстанция счита, че решението на Районен съд Раднево, с което е отменено атакуваното пред него НП, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на други доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора. Процесното НП  е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, със законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се установява извършването на нарушението, вменено на ответника, което правилно е квалифицирано от актосъставителя и от наказващия орган и е санкционирано с наказание в минимален размер. Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване заповедите на органите на държавно управление. Нито едно от възприетите от районния съд обстоятелства не води до обратния извод. Възрастта на нарушителя и липсата на вредни последици са без правно значение, а и не е доказано по делото, че на посоченото в НП време и обществено място не са се намирали други хора. Извършването на деянието, видно от дадените обяснения на наказаното лице в АУАН, не се основава на обективна уважителна причина, а напротив – на тютюнопушене, което принципно е противопоказно и за заболяването астма, за което се твърди в жалбата до районния съд, че е пречка за носене на маска.

         По тези съображения Наказателно постановление № 349а-382/ 01.09.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

        

 При този изход на спора и своевременно направеното искане на касатора следва да се присъдят разноски за осъществена юрисконсултска защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за всяка инстанция, общо 160лв.

 

          Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК,  съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

           ОТМЕНЯ Решение № 260028/ 15.12.2020 г. по АНД № 236/ 2020 г. по описа на Районен съд Раднево, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

 

   ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 349а-382/ 01.09.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора, с което на И.Д.Д. ЕГН ********** *** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.

 

  ОСЪЖДА И.Д.Д. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР Стара Загора сумата 160 /сто и шестдесет/лв за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

      

  Решението не подлежи  на обжалване и протестиране.

 

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

                                                                            2.