№ 102
гр. Н., 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620100602 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод предявена искова молба с обективно съединени
установителни претенции с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 895, 23
лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 135, 80 лв.; по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от
132, 47 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 46, 50 лв., като молбата е предявена по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на “Банка ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, община “Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК *********,
представлявано от Д.Д.М. и Ю.Б.Г., с пълномощник по делото *** И.И., против ответника
Е. Н. К., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. ***.
В исковата молба се твърди, че на *** г. между ищцовата страна, като кредитодател, и
ответника Е. Н. К., като кредитополучател, бил сключен договор за издаване и обслужване
на кредитна карта DSK MaxiСard, с която банката представила на кредитополучателя банков
револвиращ кредит в размер на 1000 лв. под формата на кредитен лимит, а достъпът до него
се осигурявал чрез издадена кредитна карта. За този договор с пълна сила действали
подписаните от кредитополучателя условия за съответния вид карта и ОУ на банката по
договорите за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит, както и
тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага за извършваните
услуги. Съгласно чл.25, ал.2 от ОУ срокът на ползване на кредита съвпадал със срока на
валидност на кредитната карта. Усвояването на кредитния лимит и неговото отчитане и
обслужване се извършвали по целева разплащателна сметка, създадена само за кредита и с
титуляр ответникът К.. Срокът на валидност на картата бил 3 години, с месечна падежна
дата 10-то число на месеца, гратисен период от 15 дни и минимална сума за револвиране 3 %
1
от усвоения лимит. За ползване на заетите средства страните договорили олихвяване с
променлив лихвен процент, към датата на сключване на договора 21,95 % годишно. В
случай, че в рамките на гратисния период клиентът не раволвира кредита или го револвира,
но със сума по-малка от минималната за револвиране от 15 лева, невнесената част също
започвала да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен процент и допълнителна
надбавка за забава, която била + 5 процентни пункта. В случай, че четири поредни месеца,
считано от падежната дата, клиентът не револвира кредита си или револвира с по-малки
суми от минималните, правото на ползване на кредита се преустановявало и невнесената
част се олихвявала. Ако клиентът внесе дължимата минимална сума за револвиране до края
на следващия /пети/ гратисен период, правото да ползва кредита се възстановявало.
Ответникът получил издадената по договора кредитна карта на *** г. и от тази дата
започнало фактическото ползване на кредита. Дължимите месечно минимални суми се
заплащали редовно до *** г. След това, поради нереволвиране през месеците юни, юли,
август, септември и октомври 2018 г., правото да се ползва картата било спряно. Поради
липса на револвиране и в следващия гратисен период, считано от *** г., в съответствие с чл.
30 от ОУ, отчитането на кредита започнало по отделна сметка №***. Кредитната карта не
била преиздадена и договорът се считал прекратен на крайния падеж на *** г. Поради липса
на плащане ищецът подал заявление по чл.417, т.2 от ГПК, било образувано ч.гр.д. №*** г.
по описа на НПРС, като съдът издал заповед за незабавно изпълнение №*** г. и
изпълнителен лист №** от същата дата, въз основа на който било образувано изпълнително
дело №*** по описа на ЧСИ Д.З.. Заповедта била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК и съдът дал указания на ищцовото дружество да предяви установителни
искове. Изложеното породило правния интерес на ищцовата страна да ги предяви и
ищцовата страна моли, съдът да признае за установено, че ответникът дължи
претендираните суми: сумата от 895,23 лева– главница; 135,80 лева – договорна лихва за
периода от *** г. до *** г.; 46,50 лева – законна лихва за периода от *** г. до 14.08.2019 г.;
132,47 лева – разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 15.08.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските в двете
производства.
Ответникът Е. Н. К. не е намерен на установения за него адрес и книжата са му връчени
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. На основание чл.47, ал.6 от ГПК му е назначен особен
представител - адв. И.И. от *АК. В подадения писмен отговор от особения представител се
заявява допустимост на исковете. Оспорва се основателността им, както и тяхната
доказаност. Посочва се в отговора, че от представеното по делото копие на договора между
страните от дата *** г., е видно, че то е изписано на много ситен шрифт. Такъв бил и
шрифтът на ОУ, което представлявало противоречие с чл.10, ал.1 от ЗПК. Също така
липсвали представени доказателства, че договорът на страните е подновяван с издаването на
нова кредитна карта. Договорът между страните, сключен на *** г. бил със срок срока на
валидност на кредитната карта, а тя била предадена на ищеца на *** г. В исковата молба
било посочено, че валидността на тези карти е 3 години. При така представените
доказателства ставало ясно, че действието на договора е прекратено, считано от *** г. При
2
твърденията на ищеца за възникнало задължение през 2018 г., ищецът следвало да посочи
основанието, на което му се дължат търсените суми. С тези аргументи се моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, счете за установено от
фактическа страна следното: От представения по делото в заверено копие договор за
издаване и обслужване на кредитна карта „DSK MAXICARD“ сключен на *** г. е видно, че
на тази дата между ищцовата страна и ответника Е. Н. К. е сключен договор, по силата на
който банката е предоставила на ответника кредитен лимит от 1000 лв., под формата на
кредитна карта, с месечна падежна дата 20-то число на месеца. Кредитът се отчита по
конкретна сметка в банката. В т.7 от договора страните са уговорили, че срокът на договора
им съвпада със срока на валидност на кредитната карта, включително и в случаите на
преиздаване на картата в срока на валидност, предвидени в общите условия. Договорено е
също след изтичане на срока на валидност да се издава нова карта и действието на договора
да се подновява автоматично за нов период, равен на срока на валидност на новата карта,
освен ако не са налице други условия за прекратяването на договора. За издаването и
ползването на картата е договорено кредитополучателят да заплаща такси, съгласно
тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага за извършвани
услуги на клиента.
По делото е приложен погасителен план към договора, с продължителност от 12 месеца,
при ГПР от 31,52 %, валиден до последваща промяна на лихвен процент и допълнителни
разходи. Ищцовата страна е представила и извлечение по сметка ***, посочена за
обслужване на картата по първоначалния договор, за период от *** г. до *** г., с титуляр
ответника, както и искане за достъп до ДСК Директ за граждани от *** г. Извлечението
отразява движението на парични суми по сметка в посочения период. Искането е за достъп
до банкови услуги, по открити на името на ответника сметки, като е посочена сметка ***, за
кредитна карта - BGN. Фактическото предаване и началото на ползване на кредитната
карта е на *** г., видно от декларацията за предаване/връщане на банкова карта на стр.25.
Предвид тези доказателства съдът приема за установено безспорно, че между страните е
бил налице сключен договор за кредитна карта, като срокът на първоначално сключения
договор е бил подновен с издаването и ползването на нова кредитна карта, след изтичане на
първоначалния тригодишен срок. Договорът е бил прекратен на крайния падеж, който е
настъпил на *** г., като ищцовото дружество при условията на чл.74, т.3, б.“б“ във вр. с
чл.17, ал.3 от Общите условия към договора не е издавало нова кредитна карта. По делото е
назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, със задачи да се отговори
извършвани ли са усвоявания от кредитополучателя от предоставения кредитен лимит по
договора от ***г., дали е допуснато неизпълнение от кредитополучателя за заплащане на
минимални суми за револвиране към 20.11.2018 г. и на кои падежни дати, както и какъв е
размерът на непогасените задължения по договора към датата 16.08.2019 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 417, т.2 от ГПК/ и към датата на изготвяне на заключението,
3
в това число-общ размер на вземанията към съответните дати и разделени на усвоена и
непогасена главница, начислена възнаградителна лихва, начислена наказателна надбавка за
забава, такси и разноски за теглене, нереволвиране и други, и постъпвали ли са плащания за
погасяване на задължението след *** г. В заключението си вещото лице посочва, че в
периода *** г.- *** г. ответникът е извършвал усвоявания по издадена кредитна карта в общ
размер на 2870,85 лева. От *** г. до *** г. той е внасял минимални суми за револвиране със
закъснение, а в периода слез *** г. е спрял револвиране на кредита, невнасяйки суми по
него. Към датата на подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК-16.08.2019 г. размерът на
задължението му към ищеца е: 895,23 лв. - главница, договорни такси - 132,47 лева,
формирани от такси за теглене пари в брой от АТМ в чужбина - 57,47 лева и такса на
нереволвиране на минимална сума в гратисния период - 75 лв., договорна лихва в размер на
135,80 лева за периода от 29.05.2018 г. до *** г. и законна лихва за забава в размер на 46,50
лв. от *** г. до 15.08.2019 г.
Ищцовата страна е подала заявление по чл.417, т.2 от ГПК спрямо ответника, въз основа
на което е образувано ч. гр. д. №*** г. по описа на РС – Н.. По заповедното производство е
издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №*** г. въз основа на
документ по чл.417 от ГПК– в случая извлечение от счетоводни книги на банката по
сключения договор. Издаден е бил и изпълнителен лист №**/*** г. Доколкото ответникът
не е бил намерен на регистрираните адреси, то съдът е уведомил ищцовата страна, че може
да предяви установителни претенции за вземането си, по повод на които и е образувано
настоящото установително производство.
Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото е доказано безспорно, че ответникът
Е. Н. К. дължи на ищцовата страна по сключения договор за кредитна карта сумите: 895,23
лв. –главница, 135,80 лв. - договорна лихва за периода от *** г. до *** г.; 46,50 лв. – лихва за
забава от *** г. до 14.08.2019 г., както и 132,47 лв., включващи такса за теглене на пари в
брой от АТМ в чужбина и 75 лева такси за нереволвиране на определена минимална вноска
в гратисен период. Безспорно ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си
по договора, както и е безспорно, че договорът е пракратен.
Съдът счита за неоснователни твърденията на особения представител на ответника, че
договорът не отговаря на изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК за размер на шрифта не по-
малък от 12. Въпросното изискване е въведено с изменението на посочената разпоредба със
ЗИД на ЗПК, обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г. Договорът между страните е
сключен преди това през 2013 г., когато това изискване е липсвало, поради което счита, че
договорът следва да се приеме за валидно сключен.
По горните мотиви и считайки предявената искова молба за основателна и доказана,
съдът намира, че следва да признае за установено, че ответникът дължи на банката
горепосочените суми, като се дължи и законната лихва върху главницата, считано от
15.08.2019 г. (дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК) до изплащане на
вземането.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
4
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в размер на
951,70 лв., включващо доплатена държавна такса в размер на 25 лева, депозит за изготвяне
на експертиза от 312 лв., внесено и изплатено възнаграждение за особен представител от
314,70 лв., както и ***ско възнаграждение в установителното производство от 300 лв.
Ответникът следва да заплати и разноските, направени в заповедното производство в размер
на 75 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Н. К., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул.
***, ДЪЛЖИ на “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София,
община “Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК *********, представлявано от Д.Д.М. и
Ю.Б.Г., СЛЕДНИТЕ СУМИ: 895,23 лв. /осемстотин деветдесет и пет лева и двадесет и три
ст./ – главница; 135,80 лв. /сто тридесет и пет лева и осемдесет ст./ - договорна лихва за
периода от *** г. до *** г.; 46,50 лв. /четиридесет и шест лева и петдесет ст./ – лихва за
забава от *** г. до 14.08.2019 г. и 132,47 лв. /сто тридесет и два лева и четиридесет и седем
стотинки/ - такси, ведно със законната лихва върху главницата от 15.08.2019 г. до изплащане
на вземането, по договор за издаване и обслужване на кредитна карта „DSK MAXICARD“
сключен на *** г..
ОСЪЖДА Е. Н. К., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, община
“Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК *********, представлявано от Д.Д.М. и Ю.Б.Г.,
направените по ч. гр. д. №*** г. по описа на РС – Н. разноски в размер на 75 лв. (седемдесет
и пет лева).
ОСЪЖДА Е. Н. К., с ЕГН ********** от гр. К., обл. Ш., ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, община
“Оборище“, ул. „Московска“ №19, ЕИК *********, представлявано от Д.Д.М. и Ю.Б.Г.,
направените разноски в исковото производство в размер 951,70 лв. /деветстотин петдесет и
един лев и петдесет ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5