№ 2
гр. Кюстендил, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20221500500578 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Г. Х. З., ЕГН: **********, с
адрес: *********************, против Решение № 364 от 29.07.2022 г., постановено
по гражданско дело № 20221510101074 по описа на Районен съд – Дупница (ДРС) за
2022 година.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Смята,
че в противоречие със закона е уважена исковата претенция, доколкото нормата на чл.
221, ал. 2 от КТ била неприложима за договори по см. на чл. 70 от КТ, какъвто бил
сключеният с него. Не споделя изводите на първоинстанционния съд в обратен смисъл.
Акцентира върху обстоятелствата, довели до налагане на дисциплинарно наказание,
респ. и прекратяването на трудовото правоотношение
При развитите доводи иска да бъде отменено атакуваното Решение № 364 от
29.07.2022 г., постановено по гражданско дело № 20221510101074 по описа на Районен
съд – Дупница (ДРС) за 2022 година.
Претендират се и деловодни разноски, сторени пред първата инстанция, както и
за въззивната такава.
Не се поддържат доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна. Застъпено е становище, че тя е допустима, но
неоснователна. Не се споделят твърденията, че трудовото правоотношение между
страните е било основано на срочен трудов договор. Всъщност сключеният договор
бил такъв по чл. 70 от КТ – със срок на изпитване. Основание за прекратяването му
било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, както правилно установил и
1
първостепенният съд. Самата заповед, с която било наложено, влязла в сила, т.к. не
била обжалвана. Сочи се още, че атакуваният съдебен акт е мотивиран, като мотивите
му са изградени на логични изводи и при правилен анализ на доказателствата по
делото.
При тези доводи иска жалбата да бъде оставена без уважение.
Не се поддържат доказателствени искания.
Претендират се и деловодни разноски за настоящата инстанция.
В съдебно заседание пред въззивния съд постъпилата жалба се поддържа от
представителя на жалбоподателя и оспорва от ответника по жалбата чрез писмено
изразено становище в този смисъл на пълномощника на дружеството.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата
инстанция, намира следното от фактическа страна:
Районен съд – Дупница е бил сезиран с искова молба на „Т.К.Б.” ЕООД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление:
********************************************, представлявано от управителя
Р.Т.К., против Г. Х. З., ЕГН: **********, с адрес: *********************.
В исковата молба са били наведени твърдения, че страните по делото били в
трудово-правни отношения по силата на Трудов договор № 21-004/04.06.2021 г., като
ответникът заемал длъжността „водач на тежкотоварен автомобил“.
В изпълнение на служебните си задължения бил командирован и следвало на
27.06.2021г. да отпътува с поверения му тежкотоварен автомобил с рег. № ******** от
базата на дружеството в гр. М., ФР Германия. Той обаче, не се явил и на практика от
тогава престанал да идва на работа, без да се обади.
Посоченото поведение било възприето като нарушение на трудовата
дисциплина, заради което с писмо изх. № 04/05.07.2021г., връчено чрез куриер на
06.07.2021г., ответникът бил уведомен за започнато срещу него дисциплинарно
производство, като бил поканен да даде писмени обяснения.
Със Заповед № 14/26.07.2021г. на ответника било наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“. Поради липсата на друга връзка с него заповедта за уволнение
му била връчена на 10.08.2021г. по пощата с обратна разписка (телепоща със заверка на
съдържанието).
При посочените обстоятелства е бил предявен иск с правно основание чл. 221,
ал. 2 от КТ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 650.00 лв.,
представляваща дължимото обезщетение чл. 221, ал. 2 от КТ при дисциплинарно
уволнение, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане.
Претендирани са били и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, който е изразил становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск.
След изясняването на делото от фактическа и правна страна Районен съд –
Дупница е постановил съдебно решение, с което е осъдил Г. Х. З., ЕГН: **********, с
2
адрес: *********************, да заплати на „Т.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: ********************************************,
сума в размер на 650.00 лева, представляваща дължимо обезщетение по чл. 221, ал. 2
от КТ, поради дисциплинарното уволнение на ответника, ведно със законна лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на
задължението. В тежест на ответника са възложени и сторените разноски по делото в
размер на общо 350.00 лева.
За да постанови този резултат сезираният съд е приел фактическа обстановка,
която изцяло се споделя от този съдебен състав.
Действително твърдението за съществувало трудово правоотношение, изразено
в исковата молба, не е оспорено. Поддържано е, че при един от изпълняваните курсове
на ответника било наредено да управлява камион със словенска регистрация от ФРГ до
Словения. Понеже отказал останал три дни в Германия, като всеки ден се явявал в
офиса на дружеството, за да му дадат друга работа. Тъй като това не се случило, се
прибрал с автобус в България.
При тези позиции на страните по делото с доклада си по чл. 140 от ГПК
първостепенният съд е приел за безспорно, че ответникът работел на безсрочно
трудово правоотношение при ищеца на длъжност „водач на тежкотоварен автомобил“,
както и че с влязла в сила заповед му е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“. В този смисъл са и представените с исковата молба и приети като
доказателства по делото заверени преписи от Трудов договор № 21-004/04.06.2021г. и
длъжностна характеристика към него; Заповед № 14/26.07.2021г., Писмо с изх. №
4/05.07.2020г., ведно с товарителница към него.
Установява се от приложеното известие за доставяне към исковата молба, че
уволнителната заповед е получена лично от ответника на 10.08.2021г., като няма данни
да е била обжалвана.
Според клаузата на чл. 3 от Трудов договор № 21-004/04.06.2021 г., страните
приели, че той е сключен на основание чл. 70, ал. 1, вр. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, с
шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя. Договорено е и трудово
възнаграждение в размер на 650.00 лв.
Съгласно данните в справки от НАП за актуалното състояние на всички трудови
договори в дружеството и за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ,
трудовото правоотношение с ответника е прекратено на 10.08.2021г.
Приобщен към доказателствата по делото е билет за пътуване, видно от който
ответникът е пътувал от гр. М., ФР Германия до гр. София на 27.06.2021г.
Пред въззивната инстанция не са събирани други доказателства.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
След обстоен анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав
приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
В резултат на проверката по чл.269 от ГПК се установява, че решението, което
се атакува, е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо. Първоинстанционният съд е разгледал допустим иск,
3
предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, което е
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
По правилността на решението:
Нормата на чл. 221, ал. 2 от КТ предвижда, че при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното
си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. За да бъде уважен иск на посоченото основание е необходимо да се
установят следните предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение и 2.
наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Досежно размера на претенцията
ищецът-работодател следва да установи брутното трудово възнаграждение на
работника в първата хипотеза, респ. за колко време е останал без работник/служител
във втората хипотеза на чл. 221, ал. 2 от ГПК (арг. на чл. 221, ал. 4, т. 2 от КТ, който
посочва, че действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват в случаите по
ал. 2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за
същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение).
Доказателствената тежест за установяване на посочените обстоятелства е
разпределена по правилата на чл. 154 от ГПК, като първостепенният съд дал надлежни
указания в този смисъл с доклада си в Определение № 756/2022 г.
В контекста на горното по делото липсва спор, че страните се били в
трудовоправни отношения, които са приключили с налагането на дисциплинарно
наказание „Уволнение“. В този смисъл са и събраните по делото писмени
доказателства, подробно и надлежно анализирани от първостепенния съд.
Страните не спорят и по това, че заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание е влязла в сила.
Спорно по делото е всъщност дали договорът е срочен, респ. приложима ли
нормата на чл. 221, ал. 2 от КТ в случая. За да бъде изяснен този спорен въпрос следва
да се вземе предвид правната възможност, предвидена от законодателя с нормата на
чл. 67, ал. 1 от КТ, която предвижда, че трудовият договор може да бъде сключен за
неопределено време или като срочен трудов договор. За страните по трудовото
правоотношение е налице и възможността да приемат клауза, определяща срок на
изпитване, съгласно чл. 70, ал. 1 от КТ.
Анализът на процесния трудов договор, тълкуван по правилото на чл. 20 от ЗЗД
и с оглед посочените по-горе хипотези, сочи на извод, че волята на страните е била той
да породи действие при условията и на основанията, посочени в чл. 70, ал. 1, вр. 67, ал.
1, т. 1 от КТ. И макар посочените законови разпоредби взаимно да се изключват –
трудов договор със срок на изпитване според първата разпоредба и трудов договор за
неопределено време според втората, за съда не съществува съмнение, че волята им е
била да бъдат обвързани от трудов договор за неопределено време с клауза за
изпитване в полза на работодателя. Това следва от изричната яснота за уговорен само
срок за изпитване, но не и срок на договора по смисъла на нормата на чл. 67, ал. 1, т. 2
от КТ.
В този смисъл съдебната теория и практика са последователни в разбирането, че
трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен вид
4
трудов договор – спр. Коментар на КТ, изд. Сиби, 2001г., Решение № 10/2011г по гр.д.
№ 1476/2009г., ІV ГО, Решение №11/2015, по гр.д. № 4911/2014г на ІІІ ГО на ВКС,
Решение № 155/27.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 418/2016 г., III г. о. и др., както е приел
и първостепенният съд. До подобна договореност страните достигат когато страна по
трудовото правоотношение иска да се провери годността на работника или служителя
да изпълнява съответната работа, респ. дали работата е подходяща на работника. Срок
за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при
всички видове срочни договори, като видът на трудовия договор е без значение за
валидността на клаузата за изпитване. Наличието на такава обаче, не прави трудовия
договор срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с
едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване, като именно заради това,
докато тече срокът за изпитване съществуването на правоотношението, породено от
него, е несигурно - зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срока.
В същото време не съществува съмнение, че сключеният договор - срочен или
за неопределено време, в чието съдържание се съдържа и клауза за изпитване, поражда
общите права и задължения на страните по договора, както при всяко друго
правоотношение, възникнало от трудов договор.
И след като липсва спор, че съществуващото между страните трудово
правоотношение е прекратено едностранно от работодателя, предвид наложеното на
ответника със Заповед № 14/26.07.2021г. дисциплинарно наказание „Уволнение“,
връчена му на 10.08.2021г. по пощата с обратна разписка (телепоща със заверка на
съдържанието, като причините довели до това развитие на правоотношението не са
предмет на обсъждане тук, а заповедта за уволнение е влязла в сила - спр. чл. 195, ал. 3
от КТ, Решение № 67/16.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2635/2018 г., III г. о., т.к. липсват
данни в законния 2-месечен срок да е била атакувана и отменена от съда (чл. 358, ал. 1,
т. 2 от КТ) или от работодателя), настоящият съдебен състав намира, че са налице
основанията на чл. 221, ал. 2 от ГПК и работодателят има основание да претендира
обезщетение за уговорен срок за неспазено от страна на работника предизвестие.
Досежно размера на претендираното обезщетение: С нормата на чл. 228 от КТ
законодателят е предвидил, че при изчисляване размера на обезщетенията по Раздел
III, Глава Х от КТ като база се използва брутното трудово възнаграждение, получено от
работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от него месечно
брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Брутното трудово
възнаграждение на ответника в случая, което служи за основа за определяне на
обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ е в размер на 650,00 лв., съгласно чл. 4.1. от
трудовия договор. Договорено е в същото време – чл. 8 от договора, че предизвестието,
което страните ще си дължат при прекратяване на договора е един месец. При това
положение е възникнало вземане за ищеца на основание чл. 221, ал. 2 от КТ. Поради
това предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска - 09.06.2022 г. до окончателното изплащане.
До идентичен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.
5
По разноските: При този изход на спора право на разноски пред настоящата
инстанция има само въззиваемата страна, като привилегията на чл.359 КТ при
неблагоприятен за работника/служителя изход на делото, е неприложима досежно
сторените от насрещната страна деловодни разноски. Същата е поддържала искане в
този смисъл, представила е списък по чл. 80 от ГПК и е ангажирала доказателства за
реално направени такива в размер на 300.00 лв. за адв. възнаграждение. Възражения по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК не са заявени, поради което разноските на въззиваемата
страна в посочения размер следва да бъдат възложени в тежест на въззивника.
По следващите се държавни такси: Доколкото настоящото производство е
трудово, а съгласно разпоредбата на чл. 359 КТ производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите, въпреки че жалбата му се отхвърля,
жалбоподателят не дължи разноски за държавна такса по обжалването. Тя следва да
остане за сметка на бюджета на съдебната власт – арг. от чл. 359 от КТ вр. чл. 83, ал. 1,
т. 1 от ГПК, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение не подлежи на касационен
контрол, съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 364 от 29.07.2022 г., постановено по гражданско
дело № 20221510101074 по описа на Районен съд – Дупница (ДРС) за 2022 година.
ОСЪЖДА Г. Х. З., ЕГН: **********, с адрес: *********************, да
заплати на „Т.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
********************************************, сторените деловодни разноски,
сторени пред настоящата въззивна инстанция в размер на 300,00 лв. (триста лева и
нула стотинки).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг. от
разп. на по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6