Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
гр. Габрово, 29.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от двадесет и девети май, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
Секретар: Радина Церовска, като
разгледа материалите по адм. дело № 335 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана искова молба с
вх. № СДА-01-1901 от 18.12.2019 г., подадена от А.М.Д., с ЕГН: **********,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, със стойност на
иска 3000.00 /три хиляда/ лв., като се иска и присъждане на лихва за забава,
както и направени по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че като юридическо лице
ГД „ИН“, София, е отговорна за причинени на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в тревожност, страх, психически и физически дискомфорт, чувство
за незащитеност, малоценност, уронване на човешкото му достойнство. Основанията
за претенцията произлизат от условията, при които същият е престоял в
следствения арест в гр. Габрово в периода от 11.06.2014 г. до 23.12.2014 г.
/шест месеца и половина/, поради наложена му мярка „задържане под стража“.
Арестът се намира в подземен етаж, а самият той бил почти през целия период
разпределен в килия № 1, която е северна като разположение. Леглата в нея били
четири – по две двуетажни. Част от обзавеждането са масичка и стол, като
жилищната площ е извън стандартите за четирима пребиваващи. Прозорчето е малко,
разположено е в приземната част и светлината и въздухът са недостатъчни. През
цялото време на престоя на ищеца в килията нямало стъкло на прозореца, била
поставена само мрежа и всичко било запрашено от улицата. Дори при настъпването
на есенно-зимния период стъкло на прозореца не било поставено, а при разговор относно
това бил поставен найлон. Подът бил циментов и силно запрашен, като за
почистване предоставяли само метла и лопата и по този начин се вдигал много
прах от измитането. На прозорчето били натрупани насекоми, паяжини и прах, а
достъпът до естествена светлина и вентилация бил също силно ограничен. В килията
имало само един малък шкаф за лични вещи, който бил крайно недостатъчен за
четирима души. При валеж в килията мирише на мухъл. В нея няма санитарен възел.
На етажа има една обща тоалетна, до която надзирател трябва да заведе арестанта
и ако всички килии са заети, тя се явява крайно недостатъчна за нуждите на
всички. Нощно време надзирателите не желаели да извеждат до нея задържаните,
поради което се налагало последните да уринират в пластмасови бутилки. През
лятото миризмата поради това била непоносима. Също така в ареста не е налице
нормално пригодено място за престой на открито, наличното такова е от 5 кв. м,
което прави почти невъзможно свободното движение и не отговаря на установените
за целта стандарти. Осветлението в ареста и в килиите било оскъдно, тъй като
лампите били поставени на тавана под защитна мрежа, която пречела на
осветлението. Четенето по тази причина било невъзможно.
Така
описаното: недостиг на жилищна площ, на свеж въздух и светлина, на възможност
за физически движения на открито, той намира за проява на жестоко и нечовешко
отношение към него и за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Неблагоприятните условия в
ареста довели до влошаване на здравословното му състояние, като два пъти за
тази половин година му се наложило да бъде лекуван. Психиката му била
значително затормозена, гореописаното породило у него чувство на несигурност и
страх, чувство за малоценност, поради което той счита, че ответната страна,
като отговорна за условията в местата за лишаване от свобода и задържане под
стража, следва да изплати обезщетение за причинени му неимуществени щети в
посочения в исковата молба размер.
Исковата молба
е депозирана на 18.12.2019 г.
При
направената от съда служебна проверка за редовност и допустимост на исковата
молба ГАС установи, че същата е редовна и допустима, поради което следва да се
разгледа по същество, относно нейната основателност.
В проведено
поделото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Р.Б. от ГАК,
като поддържат иска.
Ответната
страна се представлява от юрисконсулт О., който оспорва иска.
Окръжна
прокуратура се представлява от прокурор Александров, който намира искът за
допустим и частично основателен.
Делото е по
чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл. 203 от АПК.
По отношение на направеното от ответната
страна възражение за изтекла давност съдът взе предвид, че исковата молба се
основава не на незаконосъобразен акт, а на незаконосъобразно поведение
/бездействие/ от страна на ответника, състоящо се в неосигуряване на подходящи
условия за пребиваване в следствения арест за горепосочения период. Съгласно
цитираното от самия ответник ТР № 3 от 22.04.2005 г. по гр. д. № 3/2004 г. на ВКС,
т. 4, началният момент на забавата и, съответно, на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяването на иска за неговото заплащане
е преустановяването на незаконосъобразните действия и/или бездействия, с
които ищецът мотивира иска си поради това, че за него от същите пряко
произтичат вреди. В случая преустановяването на увреждащото поведение от страна
на ответника се преустановява с преместването му от следствения арест в гр.
Габрово в затвора в гр. Ловеч, което е станало на 23.12.2014 г. Правото на Д.
да претендира за обезщетение посредством съда се погасява с общата 5-годишна
давност, която изтича на 23.12.2019 г. Искът е предявен на 18.12.2019 г., преди
изтичането на този давностен срок, поради което съдът не приема възражението за
изтекла давност. Когато вредата е причинена от противоправно бездействие,
следва да се приеме, че е налице едно общо продължено деяние, деликт, който се
преустановяват чрез прекратяване на това поведение и давностният срок не може
да се преценява ден по ден за целия период на бездействието, а започва да се
брои от тази дата на преустановяването. Съгласно чл.
110 ЗЗД давността за
предявяване на иск по ЗОДОВ, респективно ЗИНЗС, с оглед липсата на специална
разпоредба в самия закон, е 5 години. В случая става въпрос за едно продължено
увреждащо поведение на администрацията на ответника, против което ощетените
лица могат да търсят държавна защита в 5-годишен срок от преустановяването му,
което в случая е краят на процесния период, след което ищецът е бил преместен
от ареста. Аналогично се приема, например, в Решение № 8759 от 28.06.2018 г. на
ВАС по адм. д. № 3323/2018 г., III о.; Решение № 14703 от 1.12.2017 г. на ВАС по адм. д. №
9081/2016 г., III
о.; Решение № 9229 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 488/2017 г., III о. и др.
От фактическа страна се установи
наличието на следното:
По делото е безспорно между
страните, че ищецът Д. е пребивавал в ареста в гр. Габрово през периода от
11.06.2014 г. до 23.11.2014 г., след което е изпратен в затвора в
гр. Ловеч. При постъпването си е настанен сам в килия № 2, която е с площ от
8.99 кв. м. След два дни е преместен в килия № 1 с обща площ от 8.47 кв. м,
като в приложената по делото Справка на л. 11 е описано по дати в този период с кои лица е бил
настанен в нея, като с него винаги е имало минимум още едно лице а от
14.07.2014 г. до 3.11.2014 г. килията е била делена между три лица. На 1.12.2014 г. ищецът е преместен в
килия № 5 от 12.16 кв. м, която е делил до края на процесния период с още едно
или две лица.
За съда е известно от множество други дела, водени по
аналогичен повод срещу същия ответник, а и това е видно и от приложената
Справка от 16.01.2020 г., че в килиите няма санитарни възли, както и течаща
вода. Такива са налице общи
за ареста и те се
ползват от всички негови арестанти, като последните се извеждат до там при
нужда едно по едно, след като известят посредством наличните в килиите звънци.
Килиите са вкопани в земята, като 2/3 от височината им се намира под нивото на повърхността, а едва 1/3 – над него. Всяко
задържано лице има собствено легло и постелен материал. Във всяка килия има
една пластмасова маса, табуретка и шкафче за лични вещи. В килиите има
изградена слаботокова инсталация от 12 волта за ползване на телевизор. В ареста има монтиран телефон, който арестантите
могат да ползват. Достъпът до чист въздух в килиите се осъществява посредством
прозорци към улицата, които са на
нивото
на тротоара и вътрешния
двор, както и посредством изградена вентилационна система в сградата. Тази
система осигурява отоплението в килиите. През същите тези прозорци прониква
естествена светлина и допълнително е изградено изкуствено осветление. Арестът
разполага с обособено пространство за престой на открито на задържаните лица,
намиращо се във вътрешния двор на сградата, което е изградено от метална конструкция
с големина: 4 х 3 х 3 м /дължина – ширина – височина/. Престоят на открито се
осъществява всеки ден от по минимум един час. Хигиенизирането на помещенията се
извършва от задържаните, за което се
ползват
метли за пода и дезинфекциращ препарат.
По време на престоя си в ареста Д.
не е имал здравословни проблеми. Оплаквал се е от виене на свят и главоболие в
следствие на ниско кръвно налягане, за което е приемал медикамент. Приемал е
два пъти друг медикамент заради болки в гърба. Тези факти се установяват от
горецитираната Справка, Медицинска справка, документи за медицински прегледи,
за раздаване на медикаменти, епикриза и медицинско направление.
По отношение на твърдението, че през
процесния период прозорците на килиите, в които ищецът е пребивавал, са били
без стъкло, съдът намира, че не е налице доказаност на твърдението. Разпитаният свидетел И. Й.
сочи, че е имало счупено стъкло на прозорец, като на негово място е бил
поставен найлон, но не помни точно кога е било това, а този свидетел пребивава
в ареста от м. август, 2014 г. и в случай, че това е било налице тогава или през ранна есен, то не може да се
приеме, че поради липсата на стъкло в килиите е било студено по това време на
годината. Същият свидетел сочи, че в една от килиите стъклото е било матово и
през него не може да прониква естествена слънчева светлина. Също така на всички
прозорци на наличните в ареста килии са поставени няколко реда решетки и мрежи,
които допълнително препятстват навлизането на чист въздух и светлина.
Другият свидетел – П. Й.,
надзирател в ареста, сочи, че през прозорците влиза светлина, както и въздух,
тъй като те редовно се отварят за проветрение. Отварянето и затварянето на тези
прозорци става от персонала на ареста, не от задържаните. Сам намира, че
естествената светлина е недостатъчна, поради което в килиите има и изкуствено
осветление.
Въз основа на гореизложеното АСГ намира, че по делото е
установено, че в килиите на ареста в гр. Габрово не е налице достатъчна
естествена светлина, нито възможност за естествено проветрение, тъй като те се
намират под земята. Имат прозорци, които са на нивото на земята /тротоара/,
зарешетени и замърсени и през тях не прониква пряка слънчева светлина, нито
арестантите могат да отворят прозорците, за да навлезе през тях свеж въздух.
Какво е било реалното количество светлина в конкретната килия не може да се
установи. Със сигурност обаче като разположена под земята, килията не е
предоставяла на задържаните лица естествена слънчева светлина и свеж въздух.
Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона.
Според чл. 20,
ал. 2 от Правилника в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина,
степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в
зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. По
отношение на изкуственото осветление следва да се отбележи, че не може да се
установи нито броят на осветителните тела, които са били налице в ареста през
процесния период, нито тяхната мощност, поради което съдът не може да изчисли
дали количеството светлина от тях е достатъчно или не. АСГ намира, че
останалите изисквания по тази разпоредба не са спазени. С оглед
местоположението на килиите става ясно, че пряк достъп на дневна светлина и
възможности за редовно проветрение не са били налице. В тази връзка са били
давани и указания за преместването на ареста в друга сграда, но това и до днес
не е направено.
Според чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от
закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения. Няма причина за задържаните в следствен арест да не се
признават и предоставят ако не същите, то дори по-добри условия. В случая тези
изисквания не са били спазени през процесния период. Те не се спазват и в
момента в ареста в гр. Габрово, като килиите не са снабдени както със собствен
санитарен възел, който задържаните да могат да ползват по всяко време от денонощието,
съобразно нуждите си, без да се нуждаят от чужда помощ или да зависят от чужда
воля, така и с течаща вода за питейни нужди и за миене.
По
делото е установено, че почистването на
стаите се изразява само в измитане на подовете и минаването им с дезинфектант
/неясно какъв, точно/. За други почистващи средства, предоставени на
задържаните, не се споменава. АСГ намира, че е недостатъчно като хигиена
единствено премитането на пода на килиите, който е циментова замазка.
Необходимо е и редовно измиване на прозорците, за които се установи, че са
мръсни, с паяжини и боклуци по тях, като те не могат да бъдат достигнати
свободно от пребиваващите в килиите и за чието почистване също са нужди
съответни пособия и препарати, за които не се упоменава да са бивали
предоставяни. За хигиенизирането на под от такъв вид е недостатъчно и
неподходящо предоставяне само на хлорен препарат, особено при липсата на добро
проветрение. Наличието на постоянна миризма на „гнило“ и мухъл също говори за
лоша хигиена, увреждаща здравето и душевния комфорт, което обстоятелство не
зависи от задържаните.
Мястото за престой на открито е обособено през 2012 г. То
се намира във вътрешния двор на сградата. Изградено е от метална конструкция с
размери 4 х 3 м и височина от 3 м.
В него има пейка, поради което
ширината ставала към 1-1,5 м. На това място по принцип излизали хората от една
килия, но се събирали и хора от две килии заедно. В място с такива размери няма
възможности за движение на толкова хора. То е недостатъчно за физическа активност
дори само на един човек. В обособеното място прониквало слънце само на обяд
между 12.00 – 13.00 часа, тъй като то се намира между сгради, във вътрешен
двор, но в този часови диапазон задържаните пък не излизали. Условия за
физическа активност в самия ареста не са налице. Престоят на открито е важна
част от задължението на съответната администрация по ЗИНЗС за предоставяне на
нормални здравословни условия на живот на лишените от свобода и задържаните.
Този престой е важен както за физическото, така и за психическото им здраве. По
тази причина и чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС предвижда, че лишените от свобода
имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден. На основание
чл. 164, ал. 1 и 2 от закона на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за
участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето,
определено за престой на открито, а при неблагоприятни условия спортните игри и
упражнения се провеждат на закрито. В ареста в гр. Габрово не са налице условия
за изпълнението на тази разпоредба. Самият престой на открито се осъществява на
твърде малка площ от 4-8 кв. м с височина от 3 м, където поради сложена пейка
мястото дори за свободна разходка на един, само, е изключително недостатъчно.
Особено в случай, че по едно и също време там се съберат хора от две килии, се
затруднява съществено дори обикновеното движение.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС минималната жилищна в спалното помещение не може да е
по-малка от 4 кв. м., като Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" поддържа актуална база данни за капацитета на местата за
лишаване от свобода. Вярно е, че този текст е в сила от 2017 г., но според ал.
3 на същата разпоредба към процесния период изискванията са били същите
/“Минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от
4 кв. м.“./. При килия от 12 кв. м и настанени четирима задържани на по две
двойни легла изискването следва да се счита за неспазено, в нарушение на
принципа и по чл. 3, ал. 2 на закона. Д килии №№ 1 и 2 квадратурата е 8.47 кв.
м, респективно – 8.00кв. м, което предполага настаняване в тях на максимум
двама души. В тези килии ищецът е пребивавал от 11.06.2014 г. до 1.12.2014 г. –
близо половин година. От 14.07.2014 г. до 3.11.2014 г. той е бил настанен
постоянно с Т. Неджети О., а до 1.12.2014 г. – с Павел Кузманов Борисов, като в
същото време към двамата настанени са били добавяни периодично и други лица,
посочени като имена и период на пребиваване в Справката на л. 11 от делото, в
нарушение на това ограничение.
Въз основа на фактическите установявания и релевантни
нормативни разпоредби съдът прави следните правни изводи:
АСГ взе
предвид, че според чл. 42, ал. 2 от ЗИНЗС арестите са места за лишаване от
свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, от което следва, че задържаните в тях лица се третират
като лишени от свобода и следва да имат същите права като тях. Правилата,
относими към защита на субективните права на лишените от свобода следва да се
прилагат и спрямо задържаните лица, още повече, че същите не са субекти, по
отношение на които е налице установеност на вина за извършено престъпление и за
тях не се преследват целите на наказанието по НК. Рамката на ограничението на
тези права е очертана общо в чл. 75 от закона, според която лишените от свобода
могат да се ползват от правата си, с изключение на правата: 1. от които са
лишени с присъда; 2. които са им отнети или ограничени изрично със закон; 3.
чието упражняване е несъвместимо с действието на присъдата и изпълнението на
наказанието. Всяко друго отнемане или ограничение на права е недопустимо и
противоправно.
Известен факт
е, че по аналогични дела е прилаган Годишен доклад на омбудсмана като
Национален превантивен механизъм /НПМ/ от 2012 г. В Раздел втори от него, наименован „Арести“, се сочи общо, че при
извършените проверки през същата година на тези места за задържане са установени
трайни проблеми, като пренаселеност, липса на достатъчно пространство, на
санитарни възли в килиите, на достатъчен достъп до естествена светлина и
адекватно изкуствено осветление, липса на места за престой на открито, на
достатъчно материали за почистване на помещенията. Такива са и несъответствията
с изискванията и по настоящия казус. Съдът приема, че в нарушение на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС през процесния период по отношение на ищеца са нарушени изискванията за
поставяне на задържаните лица в благоприятни условия, като се установява: -
липса на достатъчно жилищна площ; -осветление; - липса на възможности за
проветряване; - липса условия за двигателна активност; - лоша хигиена в
помещенията не по вина на задържаните; - липса на санитарни възли и постоянно течаща
вода в спалните помещения, които в своята съвкупност навеждат на извода, че са
налице действия, бездействия от страна на ответника, както и обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство, пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност, което доказва наличието на основание за водене на процесния
иск по чл. 3, ал. 2 от този нормативен акт.
В периода
30.07.2012 г. – 3.08.2012 г. е извършено посещение на процесния арест, по
отношение на който е налице становище същият незабавно да се премести /в друга
подходяща сграда/, като проект за преместване е налице в предоставена сграда на
МВР.
През 2014 г. е
изготвен нов доклад, в който е отбелязано, че следва да се предприемат спешни
мерки за изпълнение на направената през 2012 г. препоръка от НПМ за закриване
на помещенията за настаняване на задържани лица в ареста в гр. Габрово и
изпълнение на предвидената инвестиционна програма за развитието на арестите от
2008 г. на МП чрез преместването му в друга сграда. Изрично е посочено, че
въпреки извършените в него ремонтни дейности и подобряване на условията, спрямо
задържаните лица е налице жестоко и нечовешко отношение, изразяващо се в
поставяне в неблагоприятни условия, т. к. арестът се намира под земята.
Препоръката е отново да се предприемат спешни действия по преместването му на
подходящо място.
Арестът в гр.
Габрово е бил посетен от представители на Национален превантивен механизъм
/НПМ/ през 2012 г. и тогава е установено неизпълнение на Решение № 767 от
8.12.2008 г. на Министерски съвет, прието на основание чл. 13, ал. 3, т. 5 от
Устройствения правилник на МС и неговата администрация относно Стратегия за
развитие на местата за лишаване от свобода в Република България за периода 2009
г. – 2015 г., План за действие и Инвестиционна програма за строителство,
реконструкция и модернизация на материалната база на пенитенциарната и
пробационната система за същия период. За резултатите от посещението по делото
е приложено писмо на омбудсмана на Република България от 27.11.2018 г. /л.175/,
в което се сочи, че по отношение на ареста в гр. Габрово в тези документи е
било предвидено: Изграждане на нов арест в имот, предоставен с Решение на МС №
857 от 11.12.2006 г. на МП за нуждите на ОЗ“ИН“ – Габрово със срок на
изпълнение до 30.05.2009 г.; Изграждане на нов арест – втори етап – преходен
обект до 30.10.2010 г. В годишния доклад на НПМ, публикуван на интернет страницата
на омбудсмана, е указано и неизпълнено протоколно решение от 8.09.2010 г., в
което за ареста е било предвидено преустройство и реконструкция на бивша сграда
на КАТ в града. През 2014 г. била извършена по същия повод втора проверка за
анализ на цялостната обстановка в ареста. Съществен проблем е местоположението
му – подземна част от сграда, в която се намират килиите. Материално-битовите
условия са определени от НПМ като изключително лоши, поради което е направен
извода, че спрямо настанените в ареста лица е налице жестоко и нечовешко
отношение, изразяващо се в поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието – недостатъчно жилищна площ, отопление, осветление, проветряване,
условия за двигателна активност – съобразно чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС. Този
извод касае именно процесния период през 2013 г., който е между двете проверки
от 2012 г. и 2014 г.
Аналогични нарушения
са приети от АСГ и по дело, приключило с Решение № 50 от 4.05.2018 г. на АдмС -
Габрово по адм. д. № 159/2017 г., както Решение № 8759 от 28.06.2018 г. на ВАС
по адм. д. № 3323/2018 г., III о. и др.
Направена е препоръка да се предприемат спешни мерки за изпълнение на
направената през 2012 г. препоръка на НПМ за закриване на помещенията за
настаняване на задържани лица в Арест – Габрово. Макар че са предприети мерки
за подобряване на условията в него продължава да е налице необходимост от
преместването му в друга пригодена за целта сграда, т. к. спрямо задържаните в
него лица е налице жестоко и нечовешко отношение поради местонахождението на
ареста под земята.
В делото „Нешков срещу България“ ЕСПЧ постановява свое пилотно решение от
27.01.2015 г., с което установява нарушения на чл. 3 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС, като
постановява, че в страната съществува системен проблем с лошите условия в
местата за лишаване от свобода и липсват ефективни средства за защита срещу
тях. В тази връзка към този момент са постановени редица осъдителни решения
срещу България, обединени в групата „Кехайов и други срещу България“, чието
изпълнение се наблюдава от Комитета на министрите на СЕ. Решението по делото
„Нешков срещу България“ дава насоки как да бъде изпълнено и поставя срок до 18
месеца /1.12.2016 г./ за въвеждане на ефективни превантивни и компенсаторни
средства за защита.
В Мотиви към предложенията за изменение на ЗИНЗС, НК и НПК се сочи, че
Исковете за обезщетяване на вреди поради нарушения на чл. 3 от ЕКПЧ, респ. на ЗИНЗС, водени до момента по ЗОДОВ, са неефективни основно поради твърде
формалистичния подход при прилагане на принципа, според който тежестта на
доказване лежи върху ищеца. Затова и се предприема ново решение, въз основа на
което е достатъчно той само да установи реално условията, при които е бил
задържан и ако същите не отговарят на изискванията за нормални условия и с тях
се надхвърля допустимата пропорционална мярка за лишаването от свобода и
задържане, то се презумира, че от това той търпи вреди. Принципът е обективиран
посредством разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, според която в случаите на
нарушения по чл. 3 от закона настъпването на неимуществени вреди се предполага
до доказване на противното.
Разпоредбата на чл. 3 е материално правното основание и за водене на
настоящия иск. Според нея осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Алинея
втора дава примери за това, какво означава „изтезание“, „жестоко, нечовешко или
унизително отношение“, като изброяването е неизчерпателно. Според нея за
нарушение на ал. 1 се смята поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Както вече бе посочено по-горе в настоящия
съдебен акт съдът установява наличие на такива обстоятелства във връзка с
предявения иск.
Държавата е длъжна, по силата на ЕКПЧОС и измененията на ЗИНЗС, да гарантира, че задържането в местата за лишаване
от свобода е при условия, които са съвместими с човешкото достойнство, че
начинът и методът на изпълнение на тази мярка не подлагат на мъки или
изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че
предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, доброто здравословно
състояние е обезпечено. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 ЕКЗПЧОС, затворната администрацията е
длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в местата за лишаване от
свобода. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на
основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и
съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 от КЗПЧОС в исковия период представлява
задължение, пряко произтичащо от закон. Установените по делото факти, преценени
в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо ищеца нарушение на чл. 3 от КЗПЧОС. Същият е бил поставен в
положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които правилно са
квалифицирани от съда като унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 от Конвенцията. Налице са всички елементи на
фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно -
доказано незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията в местата
за задържане и доказана настъпила вреда от него в пряка връзка с първото.
Затова исковата претенция за обезщетяване на тези вреди следва да се приеме за
доказана по основание, поради което и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да се уважена частично
исковата молба за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Следователно то,
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, следва да бъде
определено при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Следва да бъде съобразено и пилотното Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по
делото "Н. и други срещу България", съгласно което при определянето
на паричната компенсация, като форма на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а
именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да не бъде подлагано на
нечовешко или унизително отношение, от една страна, а от друга времето, през
което лишеният от свобода е бил поставен в условия на нечовешко и унизително
отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като най-важния фактор за оценка на
претърпените вреди. Според чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. В случая, като се отчетат обстоятелствата,
съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС в съвкупност /става въпрос за
няколко увреждащи условия/; периода на исковата претенция /времето, през което
ищецът е бил поставен в условия унижаващи човешкото достойнство – 6 месеца/;
предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания, за които са налице и свидетелски показания, без конкретно
увреждане на здравето и при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, съдът приема, че искът следва
да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв. В останалата си част до размера на
претендираното от ищеца обезщетение от 3 000 лв., искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Обезщетението се приема като справедливо на база
на определено такова по сходен казус – адм. д. № 226/2018 г. по описа на същия
съд, образувано по искова молба на Никола Пенков Ангелов срещу същия ответник,
който е претендирал обезщетение на същото основание за аналогичен период,
поради престой в същия арест и при същите условия, но с престой по-кратък от
престоя на настоящия ищец – А.Д..
Страните претендират за присъждане на разноски. На основание чл. 286, ал.
3 от ЗИНЗС когато искът се уважи
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска. АСГ намира,че разпоредбите,
регламентиращи присъждане на разноски по ЗИНЗС са специални по отношение на ГПК
и АПК иприложими в настоящия случай. Според съдебната практика по този въпрос „…съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските
по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи
лица, т. е. разноските, направени по процесуални действия, които
страната е искала да се извършат. По аргумент от горните текстове на ГПК и
разпоредбата на чл. 286, ал. 3, ЗИНС,
отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството. Обратно – при частично или пълно уважаване на
иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за производството, така и
внесената ДТ и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат,
съответно за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липса на
указания в закона за възможността за търсене на такава отговорност, то такава
не може да се търси.“ /Решение № 6204 от
23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2019 г., III о./. В тази връзка съдът намира,
че в полза на ищеце следва да се присъдят направените от него разноски: 10.00
лв. платена ДТ, 20.00 лв. внесена сума за свидетел; 300.00 лв. договорен и
заплатен адвокатски хонорар, /последната на така посоченото основание следва да
се присъди пропорционално на уважената част от иска – 50%/, като общата дължима
сума се равнява на 30.00 лв. направени разноски /ДТ и призоваване на свидетел/
и 150.00 лв. адвокатски хонорар /изчислен пропорционално на осно. изр. второ от
чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС/– общо 180.00 лв.
Воден от
горното и на основание чл. 286 от ЗИНЗС, чл. 235 и чл. 236 от ГПК, във вр. с
чл. 144 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на А.М.Д., с ЕГН: **********,
сумата от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лв., съставляваща причинена му вреда –
последица от незаконни действия и бездействия на администрацията при същата,
касаещи условията за пребиваване на задържаните в следствен арест в гр. Габрово
за периода от 11.06.2014 г. - 23.12.2014 г., в едно с лихва за забава от
23.12.2014 г. до момента на изплащането на главницата.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска в останалата му част в размер до 3 000.00 лв.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да заплати на А.М.Д., с ЕГН: **********,
сумата от 180.00 /сто и осемдесет/ лв. разноски по делото, от които 10.00 лв.
заплатена ДТ, 20.00 лв. разноски за призоваване на свидетел и 150.00 лв.
адвокатски хонорар.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му чрез Административен
съд Габрово пред тричленен състав на същия съд.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА