Р Е Ш Е Н И Е
гр. С.,
20.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при
участието на секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15228 по описа за
Предявен
е иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
Ищцата
– Д.П.П., твърди, че с решение №
107/05.01.2009 г., постановено по гр. д. № 945/2007 г. по описа на СГС, І ГО, 6
състав първият ответник е осъден да й заплати сумата от 44 984, 09 лв., на
основание чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2007 г.
до окончателното изплащане, както и сумата от 999, 14 лв., сторени по делото
разноски. При въззивното обжалване е потвърдено решението на СГС, като са й
присъдени сторените пред въззивния съд разноски, чийто размер възлиза на
1 500 лв. С влязло в сила решение от 12.08.2010 г., постановено по гр. д.
№ 24146/2007 г. по описа на СРС, 42 състав, първият ответник е осъден да й
заплати сумата от 3 965 лв., на основание чл.72 ЗС, ведно със законната
лихва, считано от 30.10.2007 г. За принудително събиране на присъдените суми е
завела изпълнително производство № 111/2009 г. по описа на ЧСИ А.П., по което
длъжникът е получил призовка за доброволно изпълнение. В хода на изпълнителното
производство е установено, че длъжникът няма никакви доходи, включително от
трудови възнаграждения, не притежава недвижими имоти с изключение на дворно
място с едноетажна жилищна сграда, което е несеквестируемо и не може да бъде
изнесено на публична продан. На 24.03.2010 г. с нотариален акт № 85, том І,
рег. № 6321 по н. д. № 74/2010 г. длъжникът е дарил на дъщеря си Е.М.А.
притежавания от него недвижим имот: апартамент № 62, находящ се в гр. С., ж. к.
„Х.Д.”, ул. „Г.”, бл.**, вх.*, ет.*, със
застроена площ от 61,
Ответникът
– М. П. А., е депозирал в срока по чл.131 ГПК писмен отговор, чрез назначения
по делото по реда на чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител адв. Д.А., с
които оспорва иска. Излага съображения, че искът е неоснователен, тъй като
длъжникът не е получил призовка за доброволно изпълнение във връзка с
образуваното срещу него изпълнително производство. Фактът на незнанието не се
променя от това, че ЧСИ е приложил установения в нормата на чл.47, ал.6 ГПК
процесуален ред. На основание чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана от кредитора, а в конкретния случай длъжникът не е получил такава. Също
така по делото не са ангажирани доказателства относно реда, по който длъжникът
е уведомен за постановеното влязло в сила съдебно решение. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на представлявалия ищцата адвокат
по делото.
Ответницата
– Е.М.А., е представлявана в производството по делото чрез назначения по реда
на чл.47, ал.6 ГПК процесуален представител адв. Т.Ш.. В срока по чл.131 ГПК не
е постъпил писмен отговор от ответницата. В проведеното съдебно заседание
оспорва иска. Счита, че същият е неоснователен, тъй като не е налице намерение
от страна на длъжника да увреди кредитора. Доказателства за наличие на такова
намерение не са ангажирани по делото. В
случая се касае за дарение от родител на дете. Моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли предявения иск. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на представлявалия ищцата по делото адвокат.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
С
решение № 107/05.01.2009 г., постановено по гр. д. № 945/2007 г. по описа на
СГС, І ГО, 6 състав, М.П.А. е осъден да заплати на Д.П.П., сумата от
44 984, 09 лв., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, ведно със законната
лихва, считано от 19.03.2007 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
99, 14 лв., представляваща сторени по делото разноски.
С
решение от 13.07.2009 г., постановено по
гр. д. № 1107/2009 г. по описа на САС, ГО, 4 състав, горепосоченото решение на
СГС е оставено в сила, като М.П.А. е осъден да заплати на Д.П.П. сумата от
1 500 лв., представляваща сторени разноски във връззивното производство.
На
29.07.2009 г. и на 11.06.2010 г. в полза на Д.П.П. са издадени изпълнителни
листове за вземанията й към М.П.А., установени с влязлото в сила съдебно
решение.
На
04.11.2010 г. на Д.П.П. е издаден изпълнителен лист за вземанията й към М.П.А.
в размер на 3 965 лв., представляваща стойност на извършени подобрения в
недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2010 г. до
окончателното изплащане, въз основа на влязлото в сила съдебно решение,
постановено по гр. д. № 24146/2007 г. по описа на СРС, 42 състав.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 85, том І, рег. № 6321, дело №
74/2010 г. от 24.03.2010 г. М.П.А. е дарил на дъщеря си Е.М.А. следния недвижим
имот: апартамент № 62, находящ се в гр. С., ж. к. „Х.Д.”, ул. „Г.”, бл.**, вх.*, ет.*, със
застроена площ от 61,
Видно
от представеното по делото удостоверение от ЧСИ А.П., рег. № 849, ищцата е
образувала изп. д. № 200984904000111, въз основа на изпълнителен лист от
29.07.2009 г., издаден по гр.д . № 1107/2009 г. на САС за сумата от
44 984, 09 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.03.2007 г. до
окончателното изплащане. На 07.08.2009 г. е изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника, която не е връчена, тъй като не е открит на последния
заявен от него адрес, поради което на основание чл.47, ал.1 ГПК на 11.02.2010
г. е залепено уведомление. Съгласно извършените справки относно притежаваните
недвижими имоти МПС е установено, че длъжникът не притежава МПС. Към 06.08.2009
г. длъжникът е собственик на недвижим имот: едноетажна жилищна сграда и дворно
място в гр. С., кв. „Факултета”. Принудителното изпълнение е насочено върху вземанията
по сметките на длъжника във всички търговски банки, но по делото не са налице
постъпили суми. По изпълнителното дело са присъединени изпълнителен лист от
11.06.2010 г., издаден по гр. д. № 945/2007 г. по описа на СГС и изпълнителен
лист от 04.11.2010 г., издаден по гр. д. № 24146/2007 г. по описа на СРС.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да
възникне в полза на кредитора правото да обяви за недействителни спрямо него
увреждащите го актове на длъжника, следва да се установи осъществяването на
сложен фактически състав. Ищецът следва докаже наличието на конкретно вземане
срещу ответника, тъй като с право на иск по чл.135 ЗЗД разполага само лице,
което е кредитор. Вземането може да бъде както парично, така и непарично,
включително с право на иск разполага и купувачът по предварителен договор,
съгласно ППВС № 1 от 29.03.1965 г., постановено по гр. д. № 7/1964 г. Вземането
на кредитора следва да бъде действително, като не е необходимо то да е изискуемо
и ликвидно. Поначало вземането на кредитора следва да е възникнало преди
увреждащата сделка, освен в хипотезата на чл.135, ал.3 ЗЗД.
Едва
при наличие на такова вземане в полза на кредитора следва да се установи дали е
налице действие, извършено от длъжника, което да уврежда кредитора, както и
субективното отношение на длъжника към тази сделка – при безвъзмездно действие следва
да се установи, че длъжникът е знаел за увреждането, а при възмездни действия е
необходимо и лицето, с което се е договарял длъжника, да е знаел за
увреждането.
Съгласно
нормата на чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищцата е да установят осъществяването
на всички елементи от правопораждащия фактически състав, в какъвто смисъл е и
доклада на делото. В случая се установи, че ищцата е кредитор на ответника,
като вземането му произтича от неоснователно обогатяване и от стойността на
подобренията, извършени в недвижим имот. Без значение за съществуването на
вземането е дали и съответно по какъв процесуален ред длъжникът е уведомен за
воденото срещу него съдебно и изпълнително производство, поради което доводите
на ответника в тази насока не следва да се обсъждат. Също така вземанията на ищцата
са възникнали преди оспорената сделка.
Сключеният
договор за дарение между длъжника и неговата дъщеря – ответници по делото,
уврежда кредитора. Това е така, защото с извършеното дарение първият ответник е
намалил имуществото си, с което ищцата би могла да се удовлетвори, което от
своя страна обективно води до увреждане на кредитора. Между действието и увреждането
е налице причинна връзка.
Също
така длъжникът е знаел, че с действията си уврежда кредитора. Такова знание е
налице, когато длъжникът знае, че има кредитор, както и че действието му
уврежда правата на кредитора (решение 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г.
на ВКС, ІV ГО; решение № 343/30.11.2011 г. по гр. д. № 1379/2010 г. на ВКС, ІІ
ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др.). Предвид обстоятелството, че увреждащото
действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял,
е знаело за увреждането или не. Отделен е въпросът, че третото лице –
приобретател е низходящ на длъжника и на основание чл.135, ал.2 ЗЗД, знанието
се предполага до доказване на противното.
По
изложените съображения съдът счита, че в хода на производството се установи
осъществяването на всички елементи от сложния правопораждащ фактически състав
на предявения иск, поради което същият се явява основателен и като такъв следва
да се уважи.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищцата следва да се
присъдят сторените по делото разноски, чийто общ размер възлиза на 1 434
лв., в това число заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на
1 000 лв.
На
основание чл.78, ал.5 ГПК ответниците са отправили искане за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност.
Цената
на иска, определена съгласно нормата на чл.69, ал.1, т.4 вр. с т.2 ГПК, възлиза
на 28 957, 20 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено
съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, възлиза на
1 029, 14 лв. С оглед на това уговореното адвокатско възнаграждение е под
установения в посочената наредба минимум. Ето защо искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност се явява неоснователно.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.А., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Д.П.А.
и Е.М.А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж. к. „Я.”, бл.**, вх.*, ет.* – адв. Т.И.Ш., че договор за
дарение, сключен на 24.03.2010 г. с нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 85, том І, рег. № 6321, дело № 74/2010 г. при нотариус С. С. с район на действие СРС, вписана
в регистъра на Нотариалната камара под № 107, по силата на който М.П.А., ЕГН **********,
е дарил на Е.М.А., ЕГН **********, АПАРТАМЕНТ № 62, находящ се в гр. С.,
ж. к. „Х.Д.”, ул. „Г.”, бл.**, вх.*, ет.* със застроена площ от 61,
ОСЪЖДА М.П.А., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. Д.П.А. и Е.М.А.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. С., ж. к. „Я.”, бл.**, вх.*, ет.* – адв. Т.И.Ш., да заплатят на Д.П.П., ЕГН **********,
със съдебен адрес *** – адв. Х.Т., сумата от 1 434 (хиляда четиристотин тридесет и четири) лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: