Р Е Ш Е Н И Е
Номер 51 от 15.01.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на шестнадесети
декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Й. Б. и при
участието на прокурор Дарин Христов като
разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2164 по описа за 2020 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
и чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба на Д.И.Д. ***, с ЕГН **********, против Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Бургас,
ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Христо Ботев №46, с искане
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди във връзка с незаконно задържане в ОДМВР Бургас за времето от 07.15 часа
на 05.02.2019г. до 06.45 часа на 06.02.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата от 2000 лева , считано от 12.07.2019г.–дата на влизане в сила на
решението по адм.дело №889/2019г. на Административен съд-Бургас, с което е
отменена Заповед за задържане на лице № 251зз-13/05.02.2019г., до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от пълномощника си адвокат К. ***, която поддържа
исковата молба на сочените в нея основания. Ангажира
доказателства. По съществото на спора, пледира за уважаването на иска
и присъждане на разноските по делото по представен нарочен списък.
Ответникът – ОД на
МВР Бургас се представлява пред съда от юрисконсулт
Гергана В., която оспорва иска, като неоснователен и недоказан. По
същество пледира за отхвърлянето му. Счита, че негативните преживявания на ищцеца са с кратък
интензитет и не надхвърлят обичайните преживявания при подобни ситуации.
Алтернативно предлага на съда, ако счете иска за основателен, да присъди размер
съобразно обичайната практика. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура - Бургас дава становище за неоснователност на
иска, като пледира същият да бъде отхвърлен.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал,
Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като са налице обуславящите го положителни
процесуални предпоставки. Претенцията на Д. е за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие извършване
на
незаконно задържане от полицейски служители. Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, както
и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или
обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. След като има твърдения за
причинена вреда на ищеца, за която се твърди, че е в причинна връзка с
незаконосъобразното полицейско задържане, е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните
съдилища.
Съгласно
разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204,
ал.1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт по
съответния ред. Запоредта за задържане на ищеца е отменена от Административен
съд - Бургас с решение № 1345/12.07.2019г., постановено по
адм.дело № 889/2019г., поради което са налице предпоставките за завеждане на
иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.
Разгледано по
същество исковата претенция е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
Установява се по
делото е, че против ищеца Д. е била издадена
заповед №251зз-13/05.02.2019г. за задържане по реда на чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР от З.Д.-инспектор в група „ППЛТХ“,
Сектор „ПОП и ПВОО“, отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас. Заповедта е била обжалвана по
съдебен ред и е образувано АНД №496/2019г. по описа на Районен съд-Бургас. С решение №248/05.03.2019г.
съдът е потвърдил заповедта за задържане. Решението на районен съд - Бургас е
обжалвано и с решение № 1345/12.07.2019г., постановено по АНД №889/2019г.,
Административен съд-Бургас е отменил решение №248/05.03.2019г. по АНД
№496/2019г. по описа на РС-Бургас и е отменил като незаконосъобразна Заповед за
задържане на лице №251зз-13/05.02.2019г., издадена от З.Д.-инспектор в група
„ППЛТХ“, Сектор „ПОП и ПВОО“, отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас. Съдебният
акт е влязъл в сила на 12.07.2019г.
Фактическото
задържане на лицето е било осъществено за това, че за Д. има
данни за извършено престъпление –участва в извършването на кражби на
територията на гр.Бургас, за които е образувано ДП №251ЗМ-362/2017г. по описа
на ОДМВР Бургас за престъпление по чл.196а от НК. Задържането е
било
извършено в 07.30 часа на
05.02.2019г., като Д. е освободен на 06.02.2019г. в 06.35 часа.
Във
връзка с доказване на състоянието, в което е изпаднал,
ищецът ангажира гласни доказателства. От показанията на
свидетелката Пенка Палоши става ясно, че Д. се е чувствал много зле след
случилото се. Свидетелят А. Д. сочи, че той също е бил задържан. Заявява „той
беше психически мното сринат от цялата тази ситуация, той беше мното
стресиран“.
При тези фактически
данни следва да се приеме, че от 7.30 часа на 05.02.2019г. до
06.35 часа на 06.02.2019г. ищецът е бил задържан в помещение за временно
задържане на ОДМВР Бургас. За това задържане е били издадена заповед № 251зз-13/05.02.2019г.
по
реда и на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, която впоследствие била отменена от съда
като незаконосъобразна, което от една страна обосновава допустимостта на
иска, а от друга страна предявената искова претенция се явява доказана и по
основание относно претендираните неимуществени вреди, претърпени за периода на
задържането, като в тази връзка съдът съобрази следното:
Самият факт на
задържане и фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване,
предполага настъпването на емоционален стрес, провокиран както от незнанието за
причината за задържане, така и от поставянето му в изолирана среда, поради
което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Създадените
за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на
изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато
по своята същност е заповедта за задържане. Вредите се изразяват в ограничение
на свободата на движение на ищеца, в неудобство и
притеснение. Безспорно е налице причинно-следствена връзка между изложените до
тук неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за
задържане, тъй като именно в резултат на изпълнението на заповедта задържаното лице
претърпява тези вреди.
Съгласно нормата на
чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а съгласно общото правило
на чл.52 от ЗЗД, при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се
определя от съда по справедливост. Претендираният от Д. размер на
неимуществени вреди от 2000 лв., съдът намира за завишен.
С оглед конкретните данни за неправомерно задържане и причинените от това
страдания, съдът възприема за справедливо обезщетението на претърпените
неимуществени вреди да е в размер на 500 лв. В тази връзка съдът
намира за нужно да отбележи, че обезщетението
не следва да е източник на обогатяване, както и че следва да е съобразен с
икономическия растеж и стандарта на живот. В този смисъл, претендирания размер на обезщетението в размер на 2000 лв. надхвърля многократно минималната работна заплата за странат за посочения период и е очевидно
несъразмерен и на понесените
психологически страдания. Действително,
установено е, че ищецът е бил стресиран. Не
е установено обаче това състояние да е трайно, да се е отразило на здравето на Д. или на личния му и професионален живот. Поради това настоящата инстанция счита, че размер на обезщетението
от 500 лв. отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД и на
установената съдебна практика. За разликата над този размер до претендираните 2000
лв. претенцията следва да бъде отхвърлена. Върху
сумата от 500 лв. следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от 12.07.2019г.–дата на влизане в
сила на решението по адм.дело №889/2019г. на Административен съд-Бургас, с
което е отменена Заповед за задържане на лице № 251зз-13/05.12.2019г., до окончателното изплащане на сумата,
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на
ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от
иска.
Страните по делото са предявили искане за заплащане
на разноски.
Съобразно този
изход на процеса, при материален интерес на иска в размер на 2000лв., уважена
част в размер на 500лв., направени от ищеца разноски в процеса за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., в полза на Д. следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 100 лв., заедно с 10
лв. -държавна такса.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ в полза на ОДМВР Бургас следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. № 3/2016 г. и ТР
№ 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от това Административен
съд Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи Бургас, ЕИК-*********, гр.Бургас, ул.Христо Ботев №46, да
заплати на Д.И.Д. ***, с ЕГН **********, сумата от 500 (петстотин)
лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие извършено незаконно задържане със Заповед
№251зз-13/05.02.2019г., издадена от З.Д.-инспектор в група „ППЛТХ“, Сектор „ПОП
и ПВОО“, отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР Бургас, отменена с решение
№1345/12.07.2019г., постановено по адм.дело № 889/2019г. по описа на
Административен съд-Бургас, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.07.2019г.–деня на
влизане в сила решението по адм.дело №889/2019г. на Административен съд-Бургас до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, относно
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер над 500 лв.
до претендирания размер от 2000 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи - Бургас да заплати на Д.И.Д. ***, с ЕГН *********, сумата от 110
(сто и десет) лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА
Д.И.Д. ***, с ЕГН ********* да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 (сто) лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: