Определение по дело №72/2021 на Окръжен съд - Шумен

                                              О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 260163

 

град Шумен,  15.03.2021г.

 

            Шуменският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                        Председател:М.Маринов

                                                                                Членове: 1.К.Моллов

                                                                                                  2Р.Хаджииванова

         като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр.д. №72 по описа за 2021г., за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

   Образувано е по частна жалба на „Сантана“ООД-гр.Варна, представлявано от управителя Т.С.С., чрез адв.П.С. и адв.Б.Р.при ВАК, против определение от 14.01.2021г. по гр.д.№325/2020г. на НПРС, с което първоинстанционният съд е спрял производството по делото, на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК.  Жалбоподателят излага, че не е налице преюдициалност на производството по гр.д.№8632/2020г. на СГС, имащо за предмет кумулативно обективно съединени искове от КЗП срещу „Сантана“ООД за прогласяване клаузите на чл.6.1, чл.7.1 и чл.9 от договора за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна звезда“ за неравноправни по смисъла на чл.143 ЗПП, съответно за обявяването ми за нищожни. Не била налице обусловеност между спорните материални права, предмет на двете производства. Исковете предявени от КЗП не касаели клаузи от договора за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна звезда“, които имали значение към начина на формиране, размера, падежа, дължимост или друг аспект на договорното възнаграждение. Претендираните за неравноправни клаузи касаели други права и задължения на страните по договора, които не обуславяли дължимостта на претендираното възнаграждение.. Следвало да се съобрази и нормата на чл.146, ал.5 от ЗЗП, съгласно която нищожността на отделни клаузи не влече нищожност на целия договор. Моли въззивния съд да отмени атакуваното определение.

   Въззиваемата страна е депозирала отговор по реда на чл.276, ал.1 от ГПК, в който излага твърдения за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, намира частната жалба и за основателна, поради следното:

Производството пред НПРС по гр.д. №325/2020г. е образувано по депозирана искова молба от „Сантана“ООД, представлявано от Т.С.С. против З.Н.К. и М.В.К. за заплащане на сумата 2999.78лв., от която 1410.27лв. -дължима за поддръжка на общите части на комплекса  на основание сключен договор за поддръжка  за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г. и  1410.27лв.- такса за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г., както и обезщетение за забава върху първата от таксите таксите, за периода 01.01.2019г.-30.03.2020г.

С протоколно определение от 14.01.2021г. по гр.д. №325/2020г., първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по гр.д.№8632/2020г. на СГС. В мотивите си съдът е приел, че решението по гр.д.№8632/2020г. на СГС ще има значение за правилното решаване на разглежданото от него гр.д.№325/2020г..

Настоящата инстанция намира този подход на първоинстанционния съд за неправилен. На основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, висящото производство се спира, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск. В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г.  и ТР №8/07.05.2014 г.  на ОСГТК е прието, че основанието за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Или процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

В случая не се установява такава зависимост.

Предмет на гр.д.№8632/2020г. на СГС е искова молба на Комисията за защита на потребителите срещу „Сантана“ООД-гр.Варна, с искане на основание чл.148, ал.1,т.4 от ЗЗП да бъде установена неравноправността на текстовете на чл.6.1, 7.1 и чл.9 от договора по смисъла на чл.143 от ЗЗП и да бъдат прогласени за нищожни, като на основание чл.186, ал.3 от ЗЗП,  дружеството бъде осъдено да отстрани неравноправните клаузи и да преустанови  бъдещото им ползване.  Съдържанието на така сочените клаузи не касае предмета на настоящия спор-претенции за заплащане такси за поддръжка за две години, съгласно приетото в т.2.1 и т.3.2 от договора, ведно с  обезщетение за забава върху първата такса.

Няма пречка и направени от страната възражения за нищожност на относимите клаузи от договора/включително и поради неравноправността им/ да бъдат разгледани в рамките на настоящото производство, още повече че съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребители.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на действията по него.  

     Водим от горното, съдът 

                                               

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

    ОТМЕНЯВА протоколно определение от 14.01.2021 г. по гр.д.№325/2020г. на НПРС, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д.№8632/2020г. на СГС.

            Връща делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.   

   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.  

              

                                                                                          2.