РЕШЕНИЕ
№ 148
гр. гр. Хасково, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640102673 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането КЗ/, във вр. с чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЗАД Армеец" АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Стефан Караджа" № 2;
против Агенция „Пътна инфраструктура" ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония" № 3.
Ищецът твърди, че с комбинирана застрахователна полица № **********/27.06.2017
г., сключил договор за имуществена застраховки «Каско» и «Злополуки» на лек автомобил
марка «***», модел «***», рег. № *******, със срок на действие от 28.06.2017 г. до
27.06.2018 г., при уговорено покритие клауза „П" - Пълно Каско на рисковете, съгласно ОУ.
На 15.10.2017 г. около 16 часа, на пътя Хасково -Харманли, в района на село Подкрепа,
община Хасково, при разминаване с колона от едрогабаритна селскостопанска техника, така
застрахованият при ищеца л.а. попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на
пътя - дупка на пътното платно, вследствие на което ПТП понесъл значителни материални
вреди, изразяващи се в ожулена предна броня и счупена предна дясна част на подкалник. В
резултат на това, на 16.10.2017 г., представител на собственика на автомобила „Порше
Лизинг БГ" ООД, депозирал пред застрахователя уведомление - декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС", с искане за обезщетяване на нанесените вреди на
застрахования автомобил, въз основа на което била заведена преписка по щета №
10017030131556. Експерти на ищеца описали причинените по л.а. имуществени вреди в
1
хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката, които били оценени на 1
375,74 лева, като същите включвали подмяна на части и ремонт на автомобила. С платежно
нареждане № П11283193/ 01.12.2017 г. застрахователят изплатил обезщетение за
възстановяване на увредения автомобил в размер на 1 365,74 лв., като извършил и 10 лв.
ликвидационни разноски по претенцията, всичко общо 1 375,74 лв. С изплащането на
дължимите за извършените автосервизни услуги суми, ищецът изпълнил задължението си в
качеството си на застраховател по имуществена застраховка «Каско» на МПС да покрие
причинените на застрахованото МПС щети, поради което на основание чл.410 ал.1 от КЗ,
вр. чл. 45, вр. чл. 86 от ЗЗД имал правото да получи обезщетение до размера на изплатената
сума. Основанието за ангажиране на договорната му отговорност произтичало от
настъпилото застрахователно събитие, съгласно клауза "П" от ОУ към застраховка „Каско",
вследствие на което за него възникнало регресното право да иска възстановяване на
платеното от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ, тъй като на
основание чл.410 ал.1 т.2 КЗ платилият обезщетението застраховател встъпвал в правата,
които застрахованият има срещу възложителя за възложената от него работа, при или по
повод на която били възникнали вредите по чл.49 от ЗЗД - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Същевременно, тъй
като по силата на чл.8 ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/ републиканските пътища били
изключителна държавна собственост, съгласно чл.19 ал.1 т.1, вр. с ал.2 т.1 от ЗП, същите се
управлявали и поддържали от ответника, а според чл.30 ал.1 от ЗП дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища се осъществявали от
лицето, което управлява процесния пътен участък. Според ищеца, ответникът имал
задължението да предприеме необходимите мерки за осигуряване на безопасността на
пътното платно, да запълни процесната дупка и да положи асфалт върху нея, както и до
извършването на ремонтните дейности - да постави предупредителни знаци, указания за
отбиване на движението и други. Счита, че дори и при липса на конкретни нормативни
правила, поради общественото предназначение на републиканските пътища, ответникът
следвало да осъществява тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост
и придвижване на превозните средства по тях, а „поддържането на пътищата" съгласно
легалната дефиниция на § 1 т.14 от ДР на ЗП било дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на
пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на
техническата отчетност на пътищата. Според ищеца, наличието на несигнализирани и
необезопасени дупки на пътното платно представлявало неизпълнение на тези задължения и
ангажирало отговорността на ответника за причинените от бездействието му вреди на трети
лица. Тъй като същият като юридическо лице изпълнявал своите задължения чрез възлагане
на определена работа на определени лица, те носели деликтна отговорност, в случай че не
били взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по
републиканските пътища. Непосредствено тяхно задължение било да следят за изправността
на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на техническата
инфраструктура на процесния път, включително и за обезопасяване и сигнализиране на
2
дълбоката дупка на пътното платно в конкретния случай. Нарушението или неизпълнението
на задълженията на работниците или служителите на ответника за осигуряване на
необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлявало
противоправно деяние - действие или бездействие, което било в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат. Тъй като съответното лице, на което ответникът възложил
изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното платно на процесната
улица, виновно не изпълнило тези свои задължения и бездействало, със своето
противоправно поведение то причинило имуществени вреди на процесния л.а., поради което
възникнала и обезпечително - гаранционната отговорност на ответника като възложител на
работата. Посочва се, че с оглед изплатеното застрахователно обезщетение за причинените
от деликта вреди в качеството си на застраховател, ищцовото дружество встъпвало в
правата на увредения и за него възникнало регресното право срещу възложителя на лицата,
които чрез своето бездействие - неизпълнението на своите задължения, причинили
имуществени вреди на собственика на процесния л.а. Поради това с Писмо изх. № Л- 9318/
11.12.2017 г., получено на 14.12.2017 г., придружено с цялата ликвидационна преписка по
щета № 10017030131556, ищецът поканил ответника доброволно да му заплати сумата от 1
375,74 лева, което задължение последният оспорил с писмо вх. № Л-17833/ 22.12.2017 г.,
което породило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия регресен иск срещу
него.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 1 375,74 лв. - представляваща заплатено застрахователно
обезщетение за претърпените от застрахователното събитие вреди от застрахования,
причинени поради виновното бездействие на ответника и направени ликвидационни
разноски, сумата от 419,22 лева - представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2019 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, като му
заплати и направените по делото разноски.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. В писмено становище поддържа неоснователност на заявената
претенция като счита, че водачът е нарушил чл.20 от ЗДвП и няма вина за настъпилото
произшествие. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК,
намира от фактическа следното:
По делото е представена застрахователна полица Комбинирана застрахователна
полица ********** за застраховки „Каско“ и злополуки (**********), сключена на
27.06.2017г. между „М Кар“ ООД гр. София и ищеца за лек автомобил „*** ***“ с рег. №
******** със срок на валидност от 00:00 часа на 28.06.2017 г. до 23:59 часа на 27.06.2018 г. с
клауза „П“ – Пълно каско, при застрахователна премия от 10 327,52 лв., платима на 4
вноски, доказателства за частичното заплащане на която са представени също по делото. От
3
електронно извлечение на данни за обект лек автомобил „*** ***“ с рег. №********,
съставено на 16.10.2017г. при ищеца е видно, че застраховката е със статус „активна“ към
посочената дата. С Добавък № 1/06.07.2017г. към Застрахователна полица
№**********/27.06.2017г. на ищеца ЗАД „Армеец“ АД, правата и задълженията по
полицата са прехвърлени на „Порше лизинг БГ“ЕООД, считано от 12:58 часа на 06.07.2017
г. до 24:00 часа на 27.06.2018 г.
Представени са от ищеца и Общите условия за застраховка на моторни превозни
средства „Каско" на ЗАД „Армеец".
Видно от Свидетелство за регистрация част II № ********* по отношение на лек
автомобил „*** ***“ с рег. № ********, същият е собствен на „Порше лизинг БГ“ЕООД, а
според приложения по делото документ за извършен периодичен технически преглед с рег.
№3298973 за автомобила, последният е преминал годишен технически преглед със срок на
валидност до м. 11 на 2017 г.
Представени по делото от ищеца са и Уведомление-декларация за щета по
застраховка „Каско на МПС“ на ЗАД „Армеец“ АД от А. Г. Г. по Полица № **********,
валидна от 28.06.2017г. до 27.06.2018г. за МПС „*** ***“ с рег. № ********, изготвено
16.10.0217г. и Декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от
нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества
и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно от Т. П. Р., водач на
лек автомобил „*** ***“ с рег. № ********, съставена на 16.10.2017г., от които се
установява най-напред, че на 16.10.2017 г. застрахователят е уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, като е посочено, че на 15.10.2017 г. при управление на МПС - лек
автомобил „*** ***“ с рег. № ********, по пътя Хасково – Харманли, в района на село
Подкрепа при разминаване с колона от едрогабаритна селскостопанска техника, водачът Т.
П. Р. е минал леко в дясно и е попаднал в дупка. При преминаване през дупката леко е
ожулил предната броня и е счупил подкалника на предна дясна част. В уведомлението-
декларация за щета е маркирано с „х“ на схемата на автомобила увреждането в предна дясна
част като е отбелязано леко ожулена предна броня, счупен подкалник на предна дясна част.
В декларацията от водача на застрахованото МПС, подписана на 16.10.2022 г. от Т. П. Р. е
изготвена схема на ПТП, отбелязано е, че събитието не е регистрирано от компетентните
органи и в „Асистънс центъра“ на застрахователя, водачът е удостоверил, че при настъпване
на събитието не е нарушил правилата на ЗДвП и ППЗДвП, вкл. не е употребил алкохол или
други упойващи вещества.
Въз основа на уведомлението – декларация при ищеца е заведена преписка по щета №
10017030131556.
Съставени са от ищеца Опис на претенция № 10017030131556 от 16.10.2017г. и Опис-
заключение по щета № 10017030131556 на 19.10.2017г., както и Доклад по щета от
21.11.2017 г., в който на основание кл.“П“ от Общите условия на ЗАД“Армеец“ се предлага
да се изплати на „Ауто Бавария“ ООД по банков път сумата от 1365,74 лв. и да се упражни
регрес срещу АПИ. С печат е удостоверено изплащане на 01.12.2017 г.
4
С платежно нареждане № П11283193/01.12.2017 г. застрахователят е изплатил
обезщетение в размер на 1 365,74 лв. въз основа на проформа фактура от „Ауто Бавария“
ООД от 07.11.2017 г.
Застрахователят е отправил към ответника Регресна покана с изх. № Л-
9318/11.12.2017г. на Директор Дирекция „Ликвидация и регреси в ЗАД „Армеец“ АД
относно щета № 10017030131566 за сумата от 1375,74 лв., получена от последния на
14.12.2017 г. според известие за доставяне с № ИД PS 1113 00Q0E6 X.
С писмо с изх. № 53-001285/19.12.2017г., Областно пътно управление – Хасково при
Агенция „Пътна инфраструктура“ – София до ищеца, получено на 22.12.2017 г. Директора
на ОПУ – Хасково оспорил претенцията за заплащане на сумата от 1375,74 лв.,
представляваща изплатено обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
10017030131556.
От заключението на съдебно – автотехническа експертиза, което следва да се
кредитира изцяло като компетентно, обосновано, а и неоспорено от страните, се установява,
че при процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: ПТП е настъпило в светлата
част от деня, около 16 часа на 15.10.2017г. Пътят - тип Г 10,5 е бил сух, видимостта добра, с
изключение на състоянието на затревения десен/ южен банкет. Пътните ленти по платното
за движение са 2 х 3,5 м. На 15.10.2017г., около 16:00 ч. л.а. „*** ***", рег.№ *******, при
движение по път Е85, от гр.Хасково към гр.Харманли, в района на с.Подкрепа, е трябвало да
се размине по двулентовия път с едрогабаритни сескостопански машини в насрещната
лента. За да се разминат МПС, водачът насочил автомобила си към десния край на пътната
лента и преминал с дясното предно колело върху банкета. Състоянието на банкета е било
такова, че при дневна светлина не се е виждало пропадането, от преминаването през което
конструктивни елементи в предната дясна част на автомобила са получили увреждания.
Според вещото лице, съприкосновението с необозначена и несигнализирана дупка по
пътното платно върху път Е85 е довело до материални щети по л.а. „*** ***", рег.№
*******.
Извършен е и оглед на пътя като вещото лице е констатирало, че пътят е двулентов, с
ширина на пътните ленти 3.50м, с непрекъсната разделителна линия между платната, с
изключение участъците срещу пътните излази. Преди входната пътна табела за селото пътят
е с ограничение на скоростта до 60 км/ч., а след табелата, в района на селото, пътят е
сигнализиран със знак за ограничение на скоростта до 50 км/ч. Пътното платно е със старо,
износено, напукано асфалтово покритие, в относително задоволително състояние, със следи
от кръпки по него, но южният банкет е с невидими очертания и с пропадания. Установява се
от заключението още, че процесният път разделя селото по направление запад-изток, като
северната страна на пътното платно е ограничена с бордюр и тротоар, а южната страна на
платното преминава в затревения банкет. В изходната част от селото, южният банкет не е
хоризонтален, а силно наклонен, поради разположените под нивото на пътя граничещи с
него имоти. В местата, където Е85 се пресича от местни пътища, излазите им са
5
асфалтирани, но в зоните преди и след асфалтираните участъци са формирани пропадания
на банкета с дълбочина 100-300 мм, отмити от дъждовете. Край южната пътна лента , за
движещите се в направление към гр.Харманли, се наблюдават 4-5 такива участъка в района
на село Подкрепа.
Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка, повредите по процесния лек
автомобил, са в пряка причинно - следствена връзка с пътно - транспортното произшествие.
Стойността на необходимите разходи за възстановяване на л.а. „*** ***" с рег.№ *******, е
изчислена на 1365,74 лв. с ДДС. Според вещото лице, разходите за възстановяване на
уврежданията са под 1% от действителната стойност на автомобила към момента на ПТП и
това определя щетата като частична, т.е. възстановима. Експертът е анализирал, че
обичайните разноски по ликвидационната дейност на застрахователите са от 10 до 25 лева
при различните ЧАД като в процесния случай калкулираните разноски от 10 лв. са под
средните, прилагани в страната за 2017г.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Т. П.
Р. – водач на л.а. „*** ***" с рег.№ *******, който посочва механизма на настъпване на
процесното ПТП, така както е описан в исковата молба, а именно че на процесната дата –
15.10.2017 г. е управлявал посоченото МПС като в района на село Подкрепа се е движел със
скорост около 10 км/час. При разминаване с комбайн, дясната гума на автомобила е
попаднала в необозначена и несигнализирана дупка в банкета. Чул удар и престъргване в
долната част на автомобила. Продължил движение и в гр.Харманли установил ожулване на
бронята в предната дясна част, както и пролуки в кората под калника. В гр.София посетил
ЗАД „Армеец“, след което и сервиз на ***.
Съдът кредитира тези показания, доколкото са логични, последователни, пресъздават
непосредствени и лични възприятия и съответстват изцяло както на събраните по делото
писмени доказателства, така и назначената САТЕ, а и не се опровергават от други такива.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за застраховането КЗ/, във вр. с чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално
допустими.
Разгледан по същество, първият от тях е изцяло основателен, а вторият е частично
основателен, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно възникнало застрахователно правоотношение по имуществена
6
застрахова (в т. ч. "Каско"), по силата на което застрахователят е изплатил застрахователно
обезщетение, отговорност на ответника по отношение на увредения застрахован, възникнала
за него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД, а именно:
виновно противоправно деяние (действие или бездействие), осъществено от физическо лице
- изпълнител на работата при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са
причинени вреди в претендирания размер, и обуславящо отговорността на ответника
правоотношение по възлагане на работата на прекия делинквент, които в случая са налице с
оглед ангажираните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на САТЕ.
Липсва спор по делото, а и от представената от ищеца застрахователна полица №
**********/27.06.2017 г. безспорно се установява наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца ЗАД „Армеец" и собственика на лек автомобил „*** ***“ с
рег. № ********, по сключен договор за имуществена застраховка „Каско" на МПС, с
покритие „Пълно каско", с период на действие на договора от 27.06.2017 г. до 28.06.2018 г.,
при уговорено покритие клауза „П" - Пълно Каско“. Съгласно Общите условия на
предлаганата застраховка, застрахователното покритие обхваща всички вреди по
автомобила, които са настъпили в резултат на ПТП. Застрахователният договор съдържа
реквизитите, визирани в чл.345, ал.1 КЗ. Съгласно т.12 от Общите условия за застраховка на
моторни превозни средства „Каско" на ЗАД „Армеец", при наличието на такава клауза
застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени от всички рискове, посочени в клаузите „М" - Минимално каско, „Ч" - Частично
каско и „К" - Кражба, между които и застрахователното събитие авария, произлязла от
препятствия на пътното платно и нарушена цялост на пътното покритие - т.8.3 от Общите
условия. Съгласно чл.344, ал.1, изр. 2 КЗ, Общите условия по застраховката са неразделна
част от договора. Следователно и в случая твърдяното застрахователно събитие от
15.10.2017 г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и собственика на
увредения автомобил имуществена застраховка.
От представените по делото писмени доказателства – Уведомление-декларация за
щета по застраховка „Каско на МПС“ от 16.10.2017г. и Декларация на водача на
застрахованото МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както
и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се
нерегламентирано върху пътното платно от Т. П. Р., водач на лек автомобил „*** ***“ с рег.
№ ********, съставена на 16.10.2017г., както и от заключението на назначената САТЕ и
събраните гласни доказателства (разпита на свид. Т. П. Р.) по категоричен начин се
установява и механизмът на произшествието, а именно последното е настъпило на
15.10.2017 г. на територията на община Хасково в района на село Подкрепа, община
Хасково, като застрахованият при ищеца автомобил, движейки се по пътя Хасково –
Харманли е преминал през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно – дупка (пропадане). Вследствие на пътния инцидент автомобилът понася
материални щети. Неоснователни са твърденията на ответника, че водачът на процесния лек
автомобил се е движил с несъобразена с пътните условия скорост по смисъла на чл.20 ЗДвП,
7
доколкото на първо място и съобразно събраните гласни доказателства същата е била около
10 км/час, и на второ – според заключението на САТЕ препятствията (пропаднията) по пътя
са били невидими, т.е. от страна на водача не е налице нарушение на правилата за движение
по пътищата, за да се коменира евентуално съпричиняване от негова страна на вредоносния
резултат.
От заключението на експертизата се установява още, че видът на препятствието и
неговите характеристики по естеството си са годни да предизвикат процесиите увреждания
при така описания механизъм на ПТП и обосновават извод за наличие на пряка причинно -
следствена връзка между процесното ПТП и нанесените щети. Съгласно заключението на
приетата по делото САТЕ, причинените щети на застрахования при ищеца лек автомобил
съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно - следствена връзка c
настъпилото застрахователно събитие. Отправеното от застрахования собственик
непосредствено след настъпване на произшествието уведомление за настъпило
застрахователно събитие с описаните в него механизъм на настъпване на ПТП и получените
увреждания по автомобила съответства на съдържанието и кореспондира на изготвените от
застрахователя документи, съдържащи се в образуваната застрахователна преписка. Тези
доказателства относно наличието на препятствие на пътното платно - необезопасена дупка
(пропадане) на пътя Хасково - Харманли в района на село Подкрепа и попадането на
процесния автомобил в нея, както и получените увреждания на автомобила, не се
опровергаха от други доказателства по делото. По делото несъмнено се доказа механизмът
на настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие. Установи се, че
основната причина за възникване на произшествието е разположената на пътното платно
необезопасена и несигнализирана дупка - препятствие на път Хасково - Харманли, в района
на село Подкрепа, общ. Хасково, в която е попаднал при движение процесния лек
автомобил. Ето защо, при съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен
материал, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили при описания механизъм
на ПТП.
Установява се посредством представените по делото доказателства - платежно
нареждане № П11283193/01.12.2017 г., че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
на „Ауто Бавария" ООД в размер на сумата от общо 1365,74 лв., представляваща
застрахователно обезщетение и е направил 10.00 лв. ликвидационни разноски по
претенцията.
Във връзка с оспорването от страна на ответника на претенцията за заплащане на
сумата от 1375,74 лв., представляваща изплатеното обезщетение и ликвидационни разноски
по щета № 10017030131556, следва да се отбележи, че съгласно Наредба I З-41-12.01.2009 г.
– чл. 6, т. 4 не се посещават от органите на МВР "Пътна полиция" и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се
придвижи на собствен ход. В настоящия случай, видно от показанията на св. Т. П. Р., както
и от заключението на САТЕ, се доказа, че процесният лек автомобил след ПТП е било
8
възможно да се придвижва на самоход след попадането в дупка.
Въз основа на всичко изложено дотук се налага извода, че процесният пътен
инцидент е причинен вследствие необезопасена дупка на пътното платно на пътя Хасково -
Харманли в района на село Подкрепа, община Хасково, поради невзети мерки относно
обезопасяването й от страна на собственика и стопанина на пътя – ответника Агенция
„Пътна инфраструктура". Вредите на процесното МПС са причинени вследствие
неизпълнение на задълженията на ответника - Агенция „Пътна инфраструктура" да
обезопаси опасните участъци на пътя, които стопанисва и има задължението да поддържа в
добро състояние, съгласно чл.30, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/. С бездействието си,
ответникът е станал причина за възникване на вредоносния резултат - причиненото
увреждане на застрахования автомобил. По силата на императивната разпоредба на чл.8,
ал.2 ЗП, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно чл.19,
ал.1, т.1, във връзка с ал.2, т.1 ЗП републиканските пътища се управляват и поддържат от
Агенция „Пътна инфраструктура". Безспорно мястото, където е настъпило произшествието,
е собственост на Агенция „Пътна инфраструктура" и същата, като собственик на пътя е
следвало да осигури обезопасяването му, като осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането му. Съгласно §6, т.37 от ДР на ЗДвП „препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. В настоящия случай не се
установи да е имало сигнализиращи знаци, даващи информация, че е налице препятствие на
пътя, каквото представлява дупката. Налице е бездействие от страна на служители на
ответника, на които е възложена дейността по поддържане в изправно състояние на пътното
платно, за сигнализиране незабавно препятствията по него и отстраняването им във
възможно най - кратък срок. Това бездействие е и противоправно, тъй като не са изпълнени
вменените законови задължения, свързани с обезпечаване на безопасността на движението,
с оглед на което са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за
вредите, настъпили в резултат на неизпълнението на задълженията му за поддържане на
пътя.
В заключение, според настоящия съдебен състав, безспорно се установи наличието на
всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на
ответника.
Относно размера на предявения иск, съдът кредитира заключението на САТЕ, според
което стойността на необходимите разходи за възстановяване на л.а. „*** ***" с рег. №
*******, е 1365,74 лв. с ДДС като разходите за възстановяване на уврежданията са под 1%
от действителната стойност на автомобила към момента на ПТП, което определя щетата
като частична, т.е. възстановима. Както бе посочено вече, с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования по отношение на
ответника за изплатеното застрахователно обезщетение и обичайните ликвидационни
разноски за определянето му, които според заключението на САТЕ възлизат на сумата от 10
лв. (под средните, прилагани в страната за 2017г.).
9
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение,
което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на обезщетението,
което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да бъде задължено да
заплати на застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между платеното
застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение. В случая размерът на
платеното застрахователно обезщетение съвпада със сумата, необходима за отстраняване на
щетите.
С оглед на всичко посочено по-горе, съдът приема, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на
застрахования застраховател за сумата от 1375,74 лв. (1365,74 лв. + 10 лв. ликвидационни
разноски) и предявеният иск е изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде
уважен.
Това вземане е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 14.09.2022 г., до окончателното й изплащане.
Предвид основателността на главния иск, следва да се уважи, но частично и
претенцията относно обезщетението за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на
главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. С оглед установеното
съществуване на основно /главно/ парично задължение, настъпилата му изискуемост и
неговото неизпълнение на падежа, на ищеца се дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
размер на законната лихва, считано от изпадането на ответника в забава до датата,
предшестваща датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2022 г. /доколкото от
14.09.2022 г. се дължи поисканата законна лихва като правоувеличаваща последица от
основателността на предявения главен иск/.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Вземането по регресния иск
произтича от закона и възниква от момента, когато застрахователят плати обезщетението на
третото увредено лице, но не е предвидена конкретна дата за това. Ето защо, за да настъпят
последиците на забавата, не е достатъчно само да се извърши плащане. В този смисъл са
Решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. №
192/2009 г. и Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, постановени по реда
на чл. 290 ГПК.
В настоящия случай ответникът е получил покана от ищеца за възстановяване на
платеното застрахователно обезщетение на 14.12.2017 г., с която му е предоставен 7-дневен
срок за изпълнение, изтекъл на 21.12.2017 г., с оглед на което длъжникът е изпаднал в
забава на следващия ден, т.е. на 22.12.2017 г. Тук е мястото да се посочи, че в случая е
приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, което становище се
възприема и от трайната и задължителна съдебна практика – напр. Решение № 230 от
19.12.2014 г. по гр. д. № 1425/2014 г. на ВКС, III г. о., Решение № 74 от 01.07.2015 г. по гр.
д. № 4695/2014 г. на ВКС, II г. о., Решение № 195 от 29.06.2016 г. по гр. д. № 665/2016 г. на
10
ВКС, IV г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Ето защо процесното вземане е погасено
по давност за периода от 22.12.2017 г. до 14.09.2019 г., респ. същото се дължи за период от
три години преди датата на подаване на исковата молба, както се и претендира от ищеца.
Въведения в исковата молба период е от 15.09.2019 г. до датата на депозиране на исковата
молба, която както бе посочено вече е 14.09.2022 г. Размерът му, определен от съда съгласно
чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпна в интернет компютърна програма за изчисляване
на законна лихва, с посочения начален (15.09.2019 г.) и краен момент (13.09.2022 г.) върху
главницата от 1375,74 лв. възлиза на сумата от 418,46 лв.
По изложените съображения искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за
сумата от 418,46 лв., а в останалата му част - до пълния предявен размер от 419,22 лв. да
бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и че страните претендират разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят такива, съразмерно на уважената част от
исковете, а именно сумата от 504,82 лв. съобразно представения списък по чл. 80 ГПК,
включваща и юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2
ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в минимален размер. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на ответника също се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер и съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 0,04
лв. или след прихващане на дължимите суми в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 504,78 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Македония" № 3, на основание чл.410 ал.1 т.2 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл.86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, да заплати на
„ЗАД Армеец" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
"Стефан Караджа" № 2, сумата от 1375,74 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско" със застрахователна полица № ********** от
27.06.2017г., във връзка с щета № 10017030131556, относно причинени при ПТП на
15.10.2017 г. в с. Подкрепа, общ. Хасково, обл.Хасково имуществени вреди по лек
автомобил „*** ***“ с рег. № *******, собственост на „Порше лизинг БГ“ЕООД, поради
преминаване през несигнализирано и необезопасено препятствие /дупка/ на пътното платно,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 14.09.2022 г.,
до окончателното й изплащане, както и сумата от 418,46 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 15.09.2019 г. до 13.09.2022 г. включително, като искът за
обезщетение за забава за разликата над сумата от 418,46 лева до пълния предявен размер от
419,22 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура" ЕИК *********, със седалище и адрес
11
на управление: гр. София, бул. „Македония" № 3, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, да
заплати на „ЗАД Армеец" АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Стефан Караджа" № 2, сумата от 504,78 лева, представляваща направени
разноски по делото.
Посочената от ищеца, на основание чл. 127, ал. 4 ГПК, банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми е: IBAN: ****************, BIC: **************,
„*****************“ **, титуляр „**************“ ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
12