Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 18.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен
състав, в публичното
заседание на седемнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 15374 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
374938 от 29.03.2018
г. по гр. д.
№ 64652/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52 с-в по предявените от „Т.С.“
ЕАД срещу И.Й.О.,
ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 200,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
съдът е признал за установено в отношенията между страните, че И.Й.О. дължи на „Т.С." ЕАД сумите както следва: сумата
от 188,47 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 3, находящ
се в гр. София на ул. „*********, с абонаментен номер 385499, през периода от
м.06.2013 г. до м.04.2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума от
31.07.2013 г. до окончателното й изплащане и сума в размер на 19,50 лева,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху посочената
цена за доставената топлинна енергия за периода от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г.,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по гражданско дело №
40010/2016 г. по описа на СРС, 52-ри състав, като е отхвърлил иска за разликата
над уважения размер от 188,47 лева до пълния предявен размер от 762,32 лева за
периода от м.06.2013 г. до м.04.2015г., както и иска с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
разликата над уважения размер от 19,50 лева до пълния предявен размер от 72,70
лева за периода от 31.07.2013 г. до 23.06.2016 г.
Със същото решение
И.Й.О. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 186,79 лева, представляваща съдебни разноски, съразмерно на
уважената част от исковете.
Недоволен
от така постановеното
решение, в частта, с която са отхвърлени исковете
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 188,47 лева до претендирания размер
от 762,32 лева, както и в частта, за разликата над уважения размер от 19,50
лева до пълния предявен такъв от 72,70 лева е останал въззивникът-ищец «Т.С. ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с
оплаквания, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния
закон, необосновано и неправилно.
В жалбата по-конкретно се поддържа, че
вещите лица са се запознали с изготвените за процесния
отоплителен сезон изравнителни сметки на база реален отчет в съответствие с разпоредбата
на чл. 71 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия, поради което исковете
следва да бъдат уважени изцяло.
Въззиваемата страна И.О. оспорва въззивната
жалба в съдебно заседание, при твърдения,
че в имота няма топломер и същият не се отоплява, а се начислява само сградна инсталация, поради което счита, че в съставените от
ищеца частни документи са начислявани произволни суми, които са нереални.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя
доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
Предявеният пред първоинстанционният
съд иск е установителен, при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на
получена и разходвана от нея топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови нужди. От нотариален акт № 65, том VI, peг. №
9205, н. д. № 588/ 2004г., се установява, че ответницата е придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот на 14.09.2004
г. Следователно анализът
на събраните по делото доказателства обосновава извода, че въззивника-ответник
И.О. има качеството на потребител на
топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който
предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г.
е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната
на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото
понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието
ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно
поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г.
и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на
клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по
отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира
собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата И.О..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за
възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“
ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния
период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са
обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в
частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията,
предмет на установителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението
за цена на топлинна енергия по отношение на ответницата И.О. за сума в размер
на 188,47 лв. за периода от м.06.2013
г. до м.04.2015 г.
Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните
записвания на ищцовото дружество и представените едностранно съставени частни
документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по
делото писмени доказателства, включително чрез заключението на СТЕ и ССчЕ, които съдът
кредитира като обективни и компетентни, от които се установява, че сумите за
топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с
действащата към съответния период нормативна уредба.
Съгласно заключението на СТЕ се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато топлоснабдяване
през периода 06.2013 г. - 04.2015 г. Вещото лице отбелязва, че извършеното
дялово разпределение, както и отчетите на индивидуалните разпределители на
етажната собственост и притежавания от ответника апартамент са в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уредите в
жилищната кооперация и процесния имот. Експертизата
посочва, че ежемесечно са се отчитали показанията на общия топломер в
абонатната станция, като от новите показания са се изваждали старите и от
получената разлика, която представлява изразходваната за съответния месец
топлоенергия, са се изваждали технологичните разходи за съоръженията в
станцията и едва тогава така получената топлоенергия се е подавала за
разпределение. Съгласно експертното заключение общата сума на топлинната
енергия за процесния период е на стойност 245,77
лева, от които за сградна инсталация – 52,92 лева, за
отопление на имот – 44,43 лева и за БГВ – 148,42 лева.
Установява се от заключението на ССчЕ, че не се съдържат данни за извършени от ответницата
плащания на суми за топлинна енергия, касаещи периода м.06.2013 г. до м.04.2015
г. Освен това е отбелязано, че общата стойност на изравнителните сметки за м.06.2013
г. - м.04.2015 г. на абонаментен номер 385499 е в размер на 53.41 лева, представляваща
сума за възстановяване. От изравнителните сметки няма погасени задължения на
ответника извън процесния период. Счита се, че
размерът на цената на топлинната енергия през въпросния период е 241.88 лева,
като от стойността на потребената топлинна енергия в
размер на 188.47 лева е извадена сумата от 53.41 лева по изравнителните сметки.
Основателността на иска за мораторна лихва
предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно Общите условия на ищцовото дружество, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
месечните фактури и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според
заключението на вещото лице по ССчЕ размерът на законната
лихва върху главницата, считано от датата на изпадане на ответницата в забава
до 19.07.2016 г. е на обща стойност 19.50 лева.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му части.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 374938 от
29.03.2018
г. по гр. дело
№ 64652/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 52 състав в обжалваните части, вкл.частта
за разноските.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.