Р Е Ш Е Н И Е
№
261635/11.12.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13554 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл. 50 СК,
образувано по подадената молба по реда на чл. 50 СК от М.С.С.,
ЕГН ********** и Е.В.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, за развод по
взаимно съгласие и одобряване на постигнато между страните споразумение по чл.
51 СК.
Молителите излагат, че бракът им е сключен на
20.06.1993 г., като от него нямат ненавършили пълнолетие деца. Изразяват
желание да прекратят съществуващия между тях брак по взаимно, сериозно и
непоколебимо съгласие, като прилагат постигнатото между тях споразумение в
следния смисъл:
След прекратяване на брака с развод съпругата ще
запази брачното си фамилно име - С..
По време на брака нямат придобито недвижимо
имущество. Придобитото по време на брака движимо имущество с разделили
доброволно извънсъдебно и нямат претенции един към друг за него.
Съпрузите не си дължат издръжка един на друг.
Семейното жилище на адрес: *** ще се ползва от
съпруга М.С.С..
В
открито съдебно заседание молителите се явяват лично и поддържат молбата си за
прекратяване на брака по взаимно съгласие и утвърждаване на постигнатото между тях
споразумение.
Установи
се по делото, че съгласието на съпрузите да бъде прекратен съществуващият между
тях брак е сериозно и непоколебимо. Депозираното споразумение съдържа
постигнато съгласие между съпрузите по всички въпроси, посочени в чл. 51, ал. 1 СК.
Горното
обуславя извод за основателност на молбата с правно основание чл. 50 СК, като
бракът между съпрузите следва да бъде прекратен с оглед сериозното им, взаимно
и непоколебимо съгласие, без да се издирват мотивите за това. Следва да бъде и
утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51, ал. 1 СК.
Следва
да бъде определена окончателна държавна такса за производството в размер на 40
лв. на основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата, като разноските се поемат поравно от съпрузите.
Водим
от горното и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА брака между М.С.С.,
ЕГН ********** и Е.В.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сключен на 20.06.1993
г. с акт № *, съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Варна,
по взаимно съгласие, на основание чл. 50 СК.
УТВЪРЖДАВА на основание чл. 51, ал. 2 СК споразумението, с което
съпрузите уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си и нямат
имуществени претенции един към друг след прекратяване на брака, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на адрес на адрес: *** на съпруга М.С.С.,
ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име - С..
ОБЯВЯВА, че страните по време на брака не са придобивали
недвижимо имущество. Придобитото движимо имущество са разделили доброволно извънсъдебно и нямат претенции един към друг
за него.
ОБЯВЯВА, че издръжка между съпрузите не се дължи.
ОСЪЖДА М.С.С.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Варненския районен съд държавна такса в размер на 20 лв. /двадесет лева/, на основание
чл. 6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Е.В.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненския районен съд държавна такса в размер на 20 лв. /двадесет лева/, на основание чл. 6 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл. 330, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: