№ 82
гр. Ловеч, 04.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500003 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
С определение №2 от 22.12.2021 година съдията по вписванията при
ЛРС е отказал да впише протокол №1659/1957 година на ЛРС, приложен към
молба №6889/22.12.2021 година по описа на СВ-Ловеч, тъй като към молбата
не са налични необходимите документи за вписването.
Постъпила е частна жалба №33/05.01.2022 г.от СВ. ЛЮБ. Н. против
определение №2 от 22.12.2021 година съдията по вписванията при ЛРС,с
искане за отмяната му като незаконосъобразно. Излага се, че е
незаконосъобразно искането на съдията по вписванията за представяне на
удостоверение за данъчна оценка. Посочва, че е неизпълнимо условие
представянето на схема на имота, предвид хода на процедура по отстраняване
на непълнота на КК И КР. Изтъква, че не зависимо от отсъствието на номер и
площ на магазините по съдебната спогодба, вън от съмнение, че те са били
част от сградата в бивш п. V от кв. 190 по плана на гр.Ловеч.Заявява, че е
неясно, удостоверението за идентичност на имота, изисквано от съдията по
вписванията, от кой орган и при какво съдържание следва да бъде издадено.
Обсъжда адреса на, който следва да се впишат магазините. Изтъква, че по
представените доказателства е възможно да бъде установено наличието на
всички идентифициращи понастоящем белези на СОСД. Моли искането му за
вписване да бъде уважено.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема,че
1
частната жалба №33/05.01.2022 г.от СВ. ЛЮБ. Н. е допустима,но разгледана
по същество е неоснователна. Жалбата е подадена на 04.01.2022 г., но няма
данни кога и по какъв ред е връчен атакувания акт на страната, поради което
съдът приема, че тя е допустима.
Производството в Служба вписвания гр.Ловеч е започнало въз основа
на писмена молба №6889/22.12.2021 година от СВ. ЛЮБ. Н. с искане за
вписване на протокол за съдебна спогодба от 06.09.1957 година по гр.д.
№617/57 г. на ЛРС, в частта, касаеща поставените в дял на починалия му
вуйчо Евстати Стефанов Евстатиев два магазина. Посочено е, че повод за
искането е течаща процедура за нанасяне в КК и КР на магазините като
самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 43952.513.1197.1.2 в гр.
Ловеч.
В определение № 523 от 3.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3584/2017 г. на ВКС, Определение № 246 от 18.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 4599/2017 г на ВКС е предвидено, че искането за вписване ,следва да
отговаря на изисквания на чл. 6, ал. 3 от Правилника за вписванията. Тази
разпоредба препраща към член 60, т. 1-7 на Закона за кадастъра и имотния
регистър. Обстоятелството, че не е необходима подробна индивидуализация
на имота, обаче не освобождава молителят от задължението да извърши
описание на имота по смисъла на чл. 6, ал.1, буква „в” от ПВ. В такава насока
са и съжденията по т.6 на ТР № 7/2012 година от 25 април 2013 година на
ОСГТК на ВКС .Целта е да се конкретизира имота в степен достатъчна за
неговата индивидуализация, тъй като трябва да има яснота, за органа, който
извършва вписването за кой конкретно имот се касае. Съдът установява, че в
молбата за вписване на съдебната делба от 1957 г. е поискано извършване на
това процесуално действие относно два магазина, без посочена
площ,граници,поземлен имот, както в протокола за съдебна спогодба по
делбата, така и в молбата. Липсва конкретизация в съдържанието по
отношение на страните /молителя С.Н./ и по идентификация на имотите-
магазини в протокола за съдебна спогодба по делба от 06.09.1957 г. Това
води до невъзможност за индивидуализиране на искането за вписване в
степента установена по чл. 6, ал. 1, буква „в” от Правилника по вписване..
Настоящата инстанция счита, че молителят не е изпълнил изискванията на
член 6, ал. 1, буква „в” от Правилника за вписванията,не са посочени
надлежни данни за недвижимите имоти, относно които е поискано вписване
на протокола за съдебната спогодба по делба от 06.09.1957 година.
Съдът преценява, че не са представени доказателства за данъчна
2
оценка на магазините по чл. 6, ал.1 ,б. „г“ от ПВ и не е внесена дължимата
държавна такса .
Не на последно място съдът намира,че не са представени писмени
доказателства установяващи качеството на молителя по чл. 8 от ПВ и по член
6, ал. 1,буква „а“ от Правилника за вписванията. Предвид твърденията, че е
наследник на своя вуйчо Евстати Евстатиев, който е починал във Вашингтон
без наследници, липсват писмени доказателства в такава насока. Още
повече, че в протокола за съдебна спогодба по делбата от 06.09.1957 година е
посочено, че Евстати Евстатиев е живущ в Германия, а не в САЩ.
При тези съображения Ловешки окръжен съд счита,че определение
№2 от 22.12.2021 година съдията по вписванията при ЛРС,като правилно и
законосъобразно,следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ,като законосъобразно,определение №2 от 22.12.2021
година на съдията по вписванията при ЛРС,с което е отказано вписване на
протокол за съдебна спогодба по делба №1659/1957 година на ЛРС по молба
№6889/22.12.2021 година по описа на СВ-Ловеч на С.Н..
Определението е обжалваемо в едноседмичен срок от съобщение
на страната пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3