РЕШЕНИЕ
№ 1307
гр. Пловдив, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502075 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение юг“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, ЕИК
*********, чрез пълномощника му по делото юрк. И. К., против Решение
№1818/23.05.2022г., постановено по гр. д. №11320/2021г. по описа на РС- Пловдив, 15-ти
гр.с., с което е признато на установено, че „Електроразпределение юг“ ЕАД дължи на М.
Г. П., ЕГН **********, сумата от 427,19 лева, представляваща получена без правно
основание сума по фактура №**********/13.02.2020г. за начислена за заплащане
електрическа енергия за периода от 14.06.2019 г. до 11.10.2019 г., за обект в ***, с ИТН ***,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда-
13.05.2021г. до окончателното й заплащане. Във въззивната жалба са изложени подробни
оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като от въззивния съд се иска
неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. Г. П., ЕГН **********, чрез пълномощника му адвокат М. Ч., с
който се взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, насочена е срещу неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
В мотивите на РС-Пловдив е възпроизведена фактическата обстановка, по отношение
на която спор пред въззивната инстанция не се повдига. Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение, като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
1
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба оплаквания, като може
да приложи и императивна материалноправна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Предявен е по делото установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК,
като ищецът М. Г. П. иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът „Електроразпределение юг“
ЕАД му дължи сумата от 427,19 лева, представляваща получена без правно основание
сума по фактура №**********/13.02.2020г. за начислена за заплащане електрическа
енергия за периода от 14.06.2019 г. до 11.10.2019 г., за обект в ***, с ИТН ***, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда- 13.05.2021г.
до окончателното й заплащане, за която сума по подадено от ищеца заявление е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
От фактическа страна по делото не се спори между страните, че ищецът е
потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в ***, с ИТН ***, и като такъв се
намира в облигационна връзка с „ЕВН Електроснабдяване България” ЕАД. На 11.10.2019г.
служители на ответника „Електроразпределение юг“ ЕАД са извършили проверка на
електромера, измерващ доставената в имота на ищцовото дружество електрическа
енергия, за което е бил съставен констативен протокол, съгласно който входа и изхода
на средството за търговско измерване са обърнати, при което електромерът отчита в
обратна посока по тарифа 2.8.0, по която има натрупани 2169 квтч. Електромерът е бил
подменен, а правилната схема на свързване- възстановено. Не се спори между страните,
че електромерът е бил изначално монтиран от служители на ответника с грешна схема
на свързване, при която са били разменени вход и изход в клемния му блок.
От представения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 76/10.02.2020 г., издаден от Български институт по метрология,
РО- Пловдив, се установява, че процесният електромер, който до проверката от
11.10.2019г. е измервал доставената електрическа енергия до имота на ищеца,
съответства на техническите и метрологични изисквания. Въз основа на констатациите
в протоколите ответното дружество е извършило корекция на сметката за електрическа
енергия на абоната за минал период- за периода 14.06.2019г.- 11.10.2019г., за което е
издало фактура №**********/13.02.2020г., с която му е била начислена допълнително за
заплащане електрическа енергия на стойност 427,19 лева. Няма спор, че посочената
сума е била заплатена от ищеца на ответника.
От заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно- техническа
експертиза се установява, че размяната на входа и изхода на средството за търговско
измерване, при което електромерът отчита в обратна посока, води до нефактуриране на
регистрираната в регистър 2.8.0 електрическа енергия, тъй като този регистър е скрит
не се визуализира на дисплея на електромера. Електромерът съхранява данни за реално
консумираната електрическа енергия от потребителя в регистър 2.8.0, но тя основа
нефактурирана, тъй като не е отчетена в програмно заложените за фактуриране
регистри електрическа енергия дневна- 1.8.2 и нощна- 1.8.1. В случая при процесния
електромер е налице измерено количество електрическа енергия в невизуализирания
регистър 2.8.0 в размер на 2169 квтч., което правилно е било фактурирано и
остойностено в размер на 427,17 лв.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от правна страна, че
съгласно разпоредбата на чл.98а, ал.2, т.6, б.А от Закона за енергетиката право да
извърши едностранна корекция на сметката за електрическа енергия на потребителя за
минал период в случаите на неизмерена или неправилно измерена такава има само
доставчикът на електрическа енергия, а не операторът на електроразпределителната
мрежа, каквото качество има ответното дружество. Ето защо последното не е имало
право да издава фактура за процесната сума и да получи същата от ищеца. Приел е и
че ответникът не е ангажирал доказателства, че ищецът е потребявал електрическа
енергия за процесния период, за който му е била начислена такава.
2
Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 във връзка с ал.1, т.6 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ приема правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за
преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени
показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и
създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В
изпълнение на законовата делегация КЕВР е приела Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, влезли в сила на 04.05.2019г. Съгласно
чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване,
операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за
търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, като съгласно ал.2
преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен
протокол. Съгласно формираната практика на ВКС /Решение №77 от 30.05.2022г. на
ВКС по гр.д.№2708/2021г., 3-то г.о.; Решение №50178 от 07.10.2022г. на ВКС по гр.д.
№3603/2021г., 4-то г.о./ материалноправната разпоредба на чл.55 от ПИКЕЕ,
легитимираща оператора на електроразпределителната мрежа като лице, което има право
да начислява корекции на сметки на потребителите за минал период, респ. да начислява
суми за реално потребена електрическа енергия, е в рамките на законовата делегация и
не противоречи на нормативен акт от по- висока степен.
В настоящия случай от приетите по делото писмени доказателства и от
заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че в резултат на
допусната при монтажа на процесния електромер грешка доставената до имота на ищеца
електрическа енергия е била отчитана в невизуализирания регистър 2.8.0, в резултат на
което електрическа енергия от 2169 квтч. на стойност 427,17 лв. не е била
фактурирана и заплатена от потребителя. От представения протокол за метрологична
експертиза е видно, че електромерът съответства на техническите и метрологичните
изисквания. Предвид горното следва да се приеме, че съгласно чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ за
ответното дружество, в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа
е възникнало правото да начисли и претендира от потребителя измереното след монтажа
на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в невизуализирания
регистър. Съгласно приетата СТЕ същата е на стойност 427,17 лв., колкото е била
начислена от ответника с издадените съгласно чл.56, ал.1 от ПИКЕЕ фактура и
справка. Предвид горното сумата от 427,17 лв. е била заплатена от ищеца на годно
правно основание, поради което предявеният от него иск за връщането й е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Без значение за този извод е обстоятелството, че причина за неотчитането на
електрическата енергия е допусната от служители на ответника грешка при монтажа на
електромера. Начисляването съгласно чл.55, ал.1 от ПИКЕЕ на реално доставената на
потребителя електрическа енергия не е санкция за негово неправомерно поведение, а
начин за избягване на неоснователно обогатяване, тъй като той е ползвал електрическа
енергия, която не е заплатил. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от ЗЗД купувачът
по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, а според
константната практика на ВКС /решение № 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на
ВКС, І ТО, решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение
№ 19 от 21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по
гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на
ВКС, ІV ГО и др. /, при неточно отчитане на електрическата енергия от средството за
търговско измерване потребителят дължи заплащане на реално потребената електрическа
енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер,
3
като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на
потребителите от евентуални неравноправни клаузи, а съдебната процедура по ГПК е
достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните
крайни потребители. В случая по делото се установява от събраните по делото
доказателства действително доставеното на ищеца количество електрическа енергия,
което е било измерено от отговарящото на метрологичните изисквания средство за
търговско измерване и отразено в невизуализиран регистър от същото.
По така изложените съображения обжалваното решение, с което искът е бил
уважен, следва да се отмени, като вместо него се постанови ново решение за
отхвърлянето му.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените
по делото разноски за двете инстанции. В първоинстанционното производство
ответникът е направил разноски в размер на 200 лв. и следва да му се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., а във въззивното производство е
направил разноски в размер на 25 лв. и следва да му се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., поради което общо следва да му се присъди
сумата от 425 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1818/23.05.2022г., постановено по гр. д. №11320/2021г. по
описа на РС- Пловдив, 15-ти гр.с., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. П., ЕГН **********, против
„Електроразпределение юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ №37, ЕИК *********,, иск за признаване за установено, че
„Електроразпределение юг“ ЕАД дължи на М. Г. П., ЕГН **********, сумата от 427,19
лева, представляваща получена без правно основание сума по фактура
№**********/13.02.2020г. за начислена за заплащане електрическа енергия за периода от
14.06.2019 г. до 11.10.2019 г., за обект в ***, с ИТН ***, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на заявлението в съда- 13.05.2021г. до окончателното й
заплащане, за която сума по ч.гр.д.№7686/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 7-ми
гр.с., е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. П., ЕГН **********, да заплати на „Електроразпределение
юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“
№37, ЕИК *********,, сумата от 425 лв.- разноски и юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4