Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260026
гр. Пловдив, 19.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателна колегия, деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при участието на секретаря Мариана Апостолова
и прокурора Марина Белчева
като разгледа докладваното от
съдията ВАСИЛ ГАТОВ, въззивно частно
наказателно дело № 483 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл. 48 ЗЕЕЗА.
С обжалваното решение състав на Пловдивския окръжен съд е допуснал изпълнение на ЕЗА за предаване на съдебните власти на Република Г. на гръцкия гражданин Л.Х.Н. за престъпленията, подробно посочени в заповедта, при условие да бъде изпълнена дадената от издаващата държава гаранция, че исканото лице след изслушване ще бъде върнато в Република . за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава наказание лишаване от свобода, или мярка изискваща задържане.
Отделно от това със същото решение съдът е прекратил производството в частта, относно ЕЗА № 6/17г., издадена на 10.11.2017г. от Апелативна прокуратура И. К., с цел изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“ с влезли в сила решения № 255/07.05.2007г., № 1177/05.12.2011г. и № 11/ 12.01.2009г., постановени от едночленния наказателен съд на И., поради оттегляне на ЕЗА № 6/2017г. от издаващия орган. В тази си част решението не е обжалвано и протестирано и е влязло в законна сила.
Във връзка с постановеното решение е изменена взетата спрямо Н. мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 6000 лв. в по – тежка „Задържане под стража“, считано до приключване на процедурата по фактическото му предаване на гръцките съдебни власти по ЕЗА № 44/2017г.
Срещу решението е постъпила жалба от защитата на исканото лице , с която се предлага атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Според защитата първата инстанция не е отчела изтеклия давностен срок по българското законодателство за престъплението, в извършването на което е обвинен Н. от гръцките съдебни власти, отделно от това вън от вниманието й е останало обстоятелството, че производството спрямо него е проведено в негово отсъствие и в заповедта липсват задължителните гаранции по чл.40, ал.2, т.4 ЗЕЕЗА и на последно место, че не е съобразила влошеното здравословно състояние на исканото лице. Релевират се оплаквания и досежно представените от гръцките власти гаранции, които защитата намира за недостатъчни за да бъде удовлетворен критерия по чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – П.предлага жалбата да не бъде уважавана, а решението потвърдено. Излага съображения, че ЕЗА отговаря на всички формални изисквания по ЗЕЕЗА и липсват основания, които да доведат до отказ исканото лице да бъде предадено на гръцките компетентни власти.
Защитата на Н. поддържа жалбата си. Основното възражение на защитата е свързано със здравословното му състояние, което определя като рисково за живота и здравето му и с тези съображения се предлага отмяна на атакуваното решение. Поддържат се и останалите наведени в жалбата оплаквания.
Исканото лице моли решението да бъде отменено.
Апелативният съд като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и като прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение, за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е намерил, че Европейската заповед за арест отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗЕЕЗА. Издадена е от компетентен съдебен орган на държава - член на Европейския съюз.
Съдът е намерил, че в ЕЗА са посочени подробно обстоятелствата, при които се твърди Н. да е извършил престъпленията, в които е обвинен, както и вида и размера на предвиденото за тези престъпления наказания по гръцкия наказателен закон.
В ЕЗА достатъчно ясно е отразено, че същата е издадена за провеждано спрямо Н. разследване за осъществено престъпление – измама на територията на Република Г., извършена през месец януари 2005г.
Съдът е преценил наличието на положителните предпоставки по чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 39 и чл. 40 ЗЕЕЗА.
На базата на така приетите за установени факти, Окръжният съд е заключил, че ЕЗА следва да бъде изпълнена и да се допусне въз основа на нея предаване на компетентните съдебни власти в Република Г.на исканото лице Л.Х.Н. с цел провеждане на наказателно преследване.
Настоящият състав намира, че фактическата обстановка е установена в пълен обем. Първоинстанционният съд обстойно е изследвал фактологията, имаща значение за правилното решаване на делото..
Съдът е съобразил, че са налице всички условия за прилагане на ЕЗА /положителни предпоставки/, визирани в чл. 36 и чл. 41 ЗЕЕЗА. Правилно съдът е намерил, че формата на ЕЗА е спазена, както и е съобразил правилото за двойната наказуемост по чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗЕЕЗА.
Отделно от това внимателно е обсъдена и липсата на основания за отказ да се изпълни ЕЗА, или т. нар. отрицателни предпоставки. Прието е, че деянието, за което е издадена ЕЗА не е амнистирано в Република Б., исканото лице е пълнолетно и наказателно отговорно и не е осъждано за същото престъпление в България или в друга държава - член на ЕС.
От доказателствата по делото се установява, че са налични и гаранциите, предвидени в законодателството на издадената държава – членка и изискуеми от нормата на чл. 41 ал. 3 от ЗЕЕЗА.
Всичко това обстойно и прецизно оценено и внимателно анализирано е довело Окръжният съд до правния извод, че следва да бъде допуснато изпълнение на процесната ЕЗА.
Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Те са изградени на базата на закона и след внимателна преценка на релевантната за решаването на делото фактология. Били са съобразени от Окръжия съд всички изискуеми от закона предпоставки / наличие на положителните и липса на отрицателните/, без преценката на които съдебния акт, касаещ процесната ЕЗА би се явил незаконосъобразен. Не на последно место съдът е обсъдил и дадените от гръцките съдебни власти гаранции.
При това положение изложените в съдебно заседание възражения от защитата на исканото лице не могат да бъдат споделени и исканията им не могат да бъдат уважени.
Несподелимо е възражението на защитата, че след като давностния срок за наказателното преследване на Н. е изтекъл по българското законодателства, то ЕЗА не следва да бъде изпълнявана и исканото лице не следва да бъде предавано на компетентните гръцки власти. Неправилно защитата експлоатира като основание в подкрепа на възражението си чл.7, т.6 и чл.9 ЗЕЕЗА. Вън от вниманието на защитата е останало обстоятелството, че цитираните правни норми касаят основанията за отказ да бъде допусната екстрадиция на определено лице, какъвто не е предмета на настоящето дело. В разглеждания казус става въпрос за предаване на лице по ЕЗА, а не по молба за екстрадиция, които производства макар и привидно еднакви, в същността си са съвсем различни. Вярно е, че разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 ЗЕЕЗА регламентира като основание за отказ да се изпълни ЕЗА настъпилата погасителна давност за наказателно преследване или изпълнение на наказанието съгласно българското законодателство, но само в случаите, в които престъплението е подсъдно на български съд, в която хипотеза очевидно не попада настоящият казус. Няма спор, че производството се развива пред компетентните съдебни власти на Република Г., както и, че давността за наказателно преследване на Н. по гръцкия наказателен закон не е изтекла. При това положение първата инстанция не е имала основание да се позове на разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 ЗЕЕЗА и като не е сторила това правилно е приложила закона.
Неоснователно защитата възразява и срещу представените от гръцките съдебни власти гаранции по чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА. На л.249 от делото е приложен заверен препис от писмо на К.Д. – прокурор при Апелативната прокуратура – К.от съдържанието на което става ясно, че гръцките съдебни власти гарантират, че след изслушването на Н., същият ще бъде върнат съгласно искането на българската държава, за да изтърпи в Б. наложеното му наказание или взета мярка, която изисква задържане. Така дадените гаранции обхващат изцяло и удовлетворяват в пълна степен хипотезиса на чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА, което от своя страна не позволява уважаването на претенциите на защитата на исканото лице в тази връзка.
Правилно защитата е забелязала, че в атакуваното решение първата инстанция не е взела отношение налице ли е някоя от хипотезите на чл.40, ал.2 ЗЕЕЗА. В тази връзка защитата излага съображения, че исканото лице не е било уведомено лично и в ЕЗА не са отбелязани изискуемите от чл.40, ал.2, т.4 гаранции, свързани с незабавното му уведомяване относно възможностите за обжалване или разглеждане на казуса в негово присъствие.
Вярно е, че в ЕЗА не са отбелязани изрично тези процесуални възможности, относими съм правото на защита на исканото лице. Това обаче не може да бъде определено като пропуск на издаващата ЕЗА държава, който сам по себе си да доведе до отказ на предаване на лицето по въпросната ЕЗА, защото от писмото на л.134 от делото се установява, че процедурата по призоваване на Н. е спазена и макар и същият да не е открит на постоянния се адрес, връчването чрез залепване на уведомлението на вратата на адреса му е достатъчно съгласно чл.155, § 2 от ГПК на Република Г. да се счита, че същият е редовно уведомен и призован. След като гръцките съдебни власти са намерили, че лицето е уведомено за водения срещу него процес, то не е необходимо в заповедта да се отбелязват изрично възможностите, обхванати от разпоредбата на чл.40, ал.2, т.4 ЗЕЕЗА и настоящият състав намира, че в тази връзка ЕЗА отговаря на изискванията на закона.
Отделно от това, следва да се има предвид, че въпросното основание е факултативно и дава възможност на съда да прецени до каква степен биха били ограничени правата на исканото лице при наличието на такава хипотеза. В тази връзка настоящият състав намира, че дори да се приеме това за пропуск, то дадените по чл.41, ал.3 ЗЕЕЗА гаранции, в чийто обем имплицитно се съдържат и тези по чл. 40, ал.2, т.4 ЗЕЕЗА до такава степен минимизират последиците от него, че не позволяват да бъде експлоатиран сам по себе си като основание за отказ от изпълнението на заповедта.
Неоснователно се твърди, че по делото става въпрос за друга ЕЗА под № 44/2020г. Очевидно е, че производството се е развило във връзка с ЕЗА № 44/2017г., което точно е посочено и в атакуваното решение на първата инстанция.
Здравословните проблеми на Н. не са от такъв характер, че сами по себе си да обосноват недопускане на изпълнението на процесната ЕЗА.
Поради всичко това обжалваното решение се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид горното Пловдивският апелативен съд и
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260059/06.10.2020 г. по чнд № 1380/2020г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която е допуснато изпълнение на ЕЗА № 44/2017г., издадена на 18.10.2017г. от Апелативна прокуратура на К. за предаване на съдебните власти на Република Г. на гръцкия гражданин Л.Х.Н. с цел провеждане на наказателно преследване за престъпленията, подробно посочени в заповедта, при условие да бъде изпълнена дадената от издаващата държава гаранция, че исканото лице след изслушване ще бъде върнато в Република Б. за изтърпяване на наложеното му в издаващата държава наказание лишаване от свобода, или мярка изискваща задържане.
В частта, досежно прекратяване на производството по ЕЗА № 6/2017г., издадена на 10.11.2017г. от Апелативна прокуратура И. К., с цел изтърпяване на наказания „лишаване от свобода“ с влезли в сила решения № 255/07.05.2007г., № 1177/05.12.2011г. и № 11/ 12.01.2009г., постановени от едночленния наказателен съд на И. решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.