Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. Варна, 08.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Варна, V състав в публично съдебно заседание на двадесет
и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър МИХОВ
при секретаря Нина АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 332/2021 г. по описа на Административен съд – гр.Варна,
за да се произнесе взе предвид следното:1
Производството е по реда на чл. 215
и сл. от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на Т.Г.Т., ЕГН: **********,*** срещу Заповед № 155/18.01.2021г.
на Кмета на Община Провадия, с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж: „Гараж с пристроени прилежащи постройки и плътна ограда“.
С жалбата се оспорват фактическите констатации на органа досежно
незаконосъобразното изграждане на разпоредените за премахване строежи. Твърди
се, че заповедта е издадена в нарушение на чл.35 и чл.7, ал.2 от АПК – не са
коментирани възраженията срещу съставения от общински служители констативен
акт, респективно – останали са неизяснени факти и обстоятелства, които са
релевантни за изхода на административното производство по чл.225а от ЗУТ. Сочи
се, че предвид констатираното време на изграждане на строежите, които са
предмет на заповедта – 1978 г., в нарушение на закона органът не е изследвал
въпроса за тяхната търпимост. Не са взети предвид и представените съдържащите
се в административната преписка строителни книжа. Тези съществени пропуски на
административнопроизводствените правила са довели до неправилно приложение на
материалния закон, което е друг порок на административния аркт, обосноваващ
неговата незаконосъбразност. Направено е искане за отмяна на атакуваната заповед
като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът – Кметът на Община Провадия,
с депозирано становище с.д. № 3887 от 16.03.2021 г. /л. 26/, изразява доводи за
законосъобразност на атакуваната заповед, предвид което иска от съда да
отхвърли жалбата като неоснователна.
Административен съд - Варна, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство пред ответника е започнало във връзка с постъпила жалба
/заявление/ от 29.09.2020г. от собственика на ПИ пл. № 1567 за извършено
незаконно строителство в УПИ ІХ – 1566, 1567, находящ се в гр.Провадия. На
09.11.2020 г. от общински служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ в присъствие на
жалбоподателя Т. Г. Т. е извършена проверка
във връзка с изложеното в жалбата. За резултатите от проверката е съставен
Констативен акт /КА/, приложен на л.4 от административната преписка. В
констативният акт е изложено, че в УПИ ІХ – 1566, 1567, кв. 83 по плана на гр.Провадия
е констатиран изграден строеж – гараж с размери 4,70 м. ширина и 9,80 м.
дължина и застроена квадратура 21 кв.м., разположен на отстояние 1 м. от южната
граница на имота с ПИ 1568. Строежът е описан като изпълнен от монолитна
стоманобетонова конструкция с преградни стени от тухлена зидария, покрита с
монолитна покривна плоча, без бордове и барбакани. Посочено е, че по
продължение на южната фасада на гаража е изградена плътна ограда от бетонни
блокчета с дължина 6,5 м. и 1,8 м. височина, която, заедно с фасадната стена на
гаража формира достъпа до ПИ 1567 с приблизителна ширина от 1 метър. Видно от
съдържанието на акта, в южната част на сградата към границата с ПИ 1567 са
разположени две помещения - баня с
тоалетна и работилница, а в източната част на същата сграда са обособени две
стаи за живеене, а в северната е разположен самият гараж с достъп от запад –
ул. „Я. Сакъзов“. Посочено е, че така описаният строеж е изпълнен при наличие
на одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. В част ІІ от
констативния акт – „Установени нарушения“ общинските служители са посочили, че
след преглед на цялата документация и след извършения оглед на място е
установено, че строежът е изпълнен в отклонение с одобрените инвестиционни
проекти. При проверката е констатирано, че в имота е изградена плътна ограда с
дължина 6.5м. и височина 1.8м., без необходимите строителни книжа.
Констативният
акт е подписан от служителите извършили проверката. Собственикът на описаните
строежи – Т. Т. е уведомен за съставянето на констативния акт, като същият му е
предявен за запознаване със съдържанието му на 05.01.2021 г. и е подписан от Т.
без възражения. Такива са постъпили в указания срок. С тях са оспорени
съдържащите се в акта фактически констатации на органа за наличие на незаконно
строителство в притежавания от него имот. Посочено е, че в акта се съдържат
взаимно изключващи се твърдения за наличие на строителни книжа за описаните в
него строежи и едновременно с това се твърди, че същите са незаконни, тъй като
са изпълнени в отклонение на одобрените инвестиционни проекти.
След
като се запознал с цялата административна преписка, на 18.01.2021 г. Кметът на
Община Провадия издал процесната Заповед № 155/18.01.2021г., с която наредил да
бъде премахнат незаконен строеж: „Гараж с пристроени прилежащи постройки и
плътна ограда“.
С
писмо с.д. № 3887/ 16.03.2021 г. от ответника са представени заверени за
вярност копия от Строително разрешение № 29/ 17.07.1978 г. /л. 28 от делото/, с
което на Георги Т.Г., праводател на жалбоподателя, е разрешено да построи гараж
в собствения си парцел № Х- 1264., както и два протокола /Протокол № 29 и
Протокол № 47/ от 17.07.1978 г., с които е дадена строителна линия и е
определено ниво на строежа – „гараж“. За гаража е представена Обяснителна записка
/л. 31 от делото/, според която е предвидено гаражът да се състои от една
клетка, като входната му врата е ориентирана откъм улицата. Посочено е, че
застроената квадратура ще е 21 кв. метра. Представено е и заверено за вярност
копие от Строително разрешение № 94 от 18. (месецът не се чете) 1970 г. /л. 30
от делото/, с което на Г.Т. е разрешено
да извърши ремонт на съществуващ навес в имот с административен адрес гр.
Провадия, ул. „Я. Сакъзов“ № 75. На лист 34 от делото е представено копие от
нотариално заверена декларация от 19.06.1978 г., подписана от Д.М.Д., А.Б. и Р.С.Б.,
съседи на имота на Г.Т.Г., в която деклараторите изразяват съгласие последният
„да си построи гараж за лека кола и сервизни помещения на разстояние 1 м. от
междусъседската им граница“ в гр. Провадия на адрес ул.„Я. Сакъзов“ № 75. Представено е копие от нотариално заверена
декларация, подписана от Г.Т.Г. и Д.К.Т. в качеството на съсобственици на
дворно място, първият от двамата да построи „гараж за лека кола и сервизни
помещения“ в съсобствения им имот с административен адрес гр. Провадия, ул. „Я.
Сакъзов“ № 75, съставляващо парцел Х-1264 в кв. 117 по плана на гр. Провадия.
По
настояване на оспорващия съдът е допуснал по делото да се изготви
съдебно-техническа експертиза. Заключението по експертизата се поддържа от
експерта пред съда. Същото не е оспорено от страните и се кредитира от съда
като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, съобразено с
доказателствата по делото. В заключението си вещото лице сочи, че към момента
на изграждане на строежите – 1970 г., за прилежащия квартал 117 е действал
регулационен план, одобрен със Заповед № 437 от 29.11.1956 г., според който
процесния имот е с номер Х-1264. Към момента на издаване на процесната заповед
действащ е Общ регулационен и застроителен план
на гр.Провадия, одобрен със Заповед № 3440/ 11.12.1979 г. на
председателя на Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Варна,
съгласно който имотът, в който е разположен процесния строеж (строежи), е УПИ
ІХ- 1566, 1567 на кв. 83 по плана на гр. Провадия, като е установено, че за
имота на жалбоподателя не е предвидена застроителна съставка.
След
оглед на място вещото лице е установило, че гаражът и пристроените към него
помещения представляват едноетажна сграда, ситуирана в ПИ планоснимачен № 1566,
разположена на южната имотна граница и на разстояние 6,50 м. от източната
имотна граница с ПИ пл. № 1567. Изрично е посочено и
това не е спорно между страните, че двата имота съставляват общ УПИ ІХ – 1566,
1567. Сградата е масивна, с тухлени зидове и обща покривна стоманобетонна
плоча, наклонена към ПИ 1566. Състои се от гараж, WC,
преддверие, баня, две стаи и коридор. Установено е, че светлата средна височина
на помещенията е 2,20 м. От измерванията на място е установено, че общата
застроена площ на сградата е 51,60 кв. метра. Досежно процесната ограда
експертът е посочил в заключението си, че същата е плътна, изпълнена от бетонни
блокчета, и е разположена на южната имотна граница с ПИ пл. № 1567. Оградата е
с дължина 6,50 м. и височина 1,80 метра. Отбелязано е в заповедта, че за
изграждане на оградата няма издадено РС и конструктивно становище.
Разположението на обектите е онагледено в цвят на Приложение №1, което е
неразделна част от експертизата. Заключението на експерта по т.3 от СТЕ сочи,
че са налице отклонения от одобрените строителни книжа – РС № 29/17.07.1978 г. и Протокол № 29/ 17.07.1978 г. и Протокол
№ 47/ 17.07.1978 г. по отношение на застроената площ, тъй като, съгласно
цитираното РС застроената площ на гаража е 31,00 кв.м., а установеното на място
е 51,60 кв.м. По своето местоположение гаражът съответства на представените
строителни книжа – на уличната регулационна линия и на 1,00 м. от южната
регулационна линия. На място вещото лице е установило, че не са налице
описаните в заповедта помещения с предназначение „работилница“ и „стаи за
живеене“, а има складови помещения /разположението на същите е илюстрирано в
лявата част на Приложение №1/. В отговора на въпрос № 7 вещото лице сочи, че ПИ
1566 и ПИ 1567 съставляват едно общи УПИ № ІХ –
1566,1567 като липсват данни по отношение на този УПИ регулацията
да е приложена. Това е онагледено на Приложение №1, на което границите на ПИ са
обозначени с черен плътен контур, а на УПИ – с по-тънък син контур. Уличната
регулация е обозначена с плътна червена линия. В съдебно заседание уточнява, че
не е приложена уличната регулация тъй като същата навлиза частично в УПИ № ІХ –
1566,1567. Не са установени отклонения досежно вътрешните регулационни граници
на УПИ. Потвърждава пред съда, че установеното на място досежно процесния гараж,
не съответства напълно по площ на разрешеното с представените по преписката
строителни книжа, но отговаря в ситуационно отношение.
При така установената фактическа обстановка, съобразно
разпоредбата на чл. 146 от АПК във връзка с чл. 168 от АПК, се налагат следните
правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото производство,
е подадена в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт, от лице с правен интерес от оспорването,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Разпоредбата на чл. 225а, ал.1, изр. първо от ЗУТ
гласи, че Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. От анализа на разпоредбата
следва, че въпросът за компетентността на органа, в чиято дискреционна власт е
правомощието да издава заповеди от рода на процесната, е в пряка зависимост от
категорията на строежа - предмет на административното производство. В
разглеждания случай предмет на заповедта са два обекта – гараж и ограда, находящи
се в УПИ № ІХ – 1566,1567 на кв. 83 по плана на гр. Провадия, като в
административния акт не е посочена категорията на нито един от двата. Това
категорично е формален порок на акта, но настоящият състав на съда го намира за
несъществен и недостатъчен да обоснове извод за незаконосъобразност на акта с
оглед на обстоятелството, че в КА от 09.11.2020 г., с който производството е
започнало, изрично е упоменато, че описаните строежи са от V-та категория
съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Съдът съобрази Тълкувателно Решение №
16/31.03.1975 год. на ОСГК на ВС, което не е загубило правното си действие и
понастоящем, съгласно което мотивите към административния акт могат да се съдържат и в друг
документ, съставляващ неразделна част от административната преписка. Категорията
на строежа, както и компетентността на органа не са спорни между страните в
настоящото съдебно производство. Предвид изложеното, съдът намира, че
процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата
териториална и функционална компетентност.
Основателни се явяват доводите на оспорващия за наличие
на противоречие между мотиви и диспозитив на оспорената заповед. От една страна
се твърди, че за гаража има издадени строителни книжа – Разрешение за строеж и
протокол за откриване на строителна площадка, какъвто в действителност не се
съдържа в административната преписка, а с диспозитивната част на заповедта е
наредено да се премахне целият гараж. Органът не е положил нужните усилия да
установи дали част от гаража е изградена в съответствие с издаденото разрешение
за строеж от 1978 г. и, ако има такива, които са в отклонение от разрешеното –
кои са те. Видно от цитираната по-горе разпоредба на чл.225а, ал.1, изр. първо
от ЗУТ предвижда две хипотези – 1/ да бъдат премахвани цели строежи или 2/
части от строежи. Конкретните критерии за законност/незаконност на строеж или
на част от строеж са изчерпателно изброени в следващата алинея на чл.225а от ЗУТ (ал.2). Настоящият състав на съда счита, че по отношение на гаража
извършването на такава преценка е било задължително с оглед на посоченото от
ответника правно основание за издаване
на заповедта – чл.225, ал.2, т. 3 от ЗУТ - при съществени отклонения от
одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Още повече,
че, видно от самата разпоредба, не всички съществени отклонения от одобрените
инвестиционни проекти представляват основание за образуване на производство по
чл.225 или чл.225а от ЗУТ, а само конкретно изброените. По аргумент за
противното, наличието на съществени отклонения в останалите четири хипотези,
изброени в чл.154, ал.2 /от 5 до 8/ не са основание за образуване на такова
производство. Органът не е посочил в заповедта коя от хипотезите, предвидени от
законодателя, счита, че е налице в конкретния случай. Това е съществен порок на
акта, който не може да бъде преодолян във фазата на съдебното оспорване на акта,
като бъде саниран с излагане на мотиви в съдебното решение. Излагането на
фактическите основания в съдържанието на административния акт не е самоцел, а смисълът
на това е органът да обоснове приложението на съответната правна норма,
респективно – при съдебен контрол да се установи налице ли е кореспонденция
между фактическите установености и приложената от органа правна норма.
В допълнение към горното следва да се
отбележи и това, че в заповедта ответникът не е посочил в нарушение на кои
правни норми от ЗУТ счита, че са изградени процесните строежи. Посочени са
единствено разпоредбите на чл.225, ал.2, т. и т.3 и чл.225а, ал.1 от ЗУТ, т.е.
разпоредбите, по които се е развило административното производство и тези,
обосноваващи компетентността на органа. Този пропуск от страна на органа е
друго съществено нарушение на формата и съдържанието на акта, тъй като
посочването на нарушените материални разпоредби би допринесло за по-прецизното
изследване от страна на съда за правилното приложение на материалния закон.
Изложеното навежда на извод, че в посочената част
оспорената заповед е издадена и в противоречие с принципа за съразмерност,
установен в чл.6 от АПК и по-конкретно с ал.2, съгласно която административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Този
принцип е доразвит от законодателя в ал.5 на същата правна норма, според която
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Като не е
изследвал дали целият строеж – гараж, е незаконен или само част от него, с
издаване на процесната заповед органът е създал риск от увреждане правата и
интересите на жалбоподателя Т. Т. в по-голяма степен от необходимото за
постигане на преследваната от закона цел.
Друг съществен порок е, че в хода на административното
производство ответникът не е изследвал кой е приложимият закон по отношение на
процесните строежи. Това е било наложително с оглед на обстоятелството, че
както по отношение на гаража, така и по отношение на процесната ограда, е
установено и не е спорно между страните, че същите са изградени назад във
времето, когато градоустройствените правила в Република България са били
регулирани от Закона за териториално и
селищно устройство /ЗТСУ – отм./ и Правилника за неговото прилагане /ППЗТСУ –
отм./. В заповедта не са изложени мотиви на органа, от които да е видно в
нарушение на кои материални норми счита, че са изградени процесните строежи –
гараж и ограда. Съответно - необсъден е
останал въпросът за търпимостта на строежите, което е друго съществено
нарушение на процесуалните правила, а това само по себе си е достатъчно да
обоснове извод за незаконосъобразност на акта – аргумент по чл.146, т.3 от АПК.
Административно-процесуалният кодекс не дава легална дефиниция на понятието
„съществено процесуално нарушение“, но от съществуващата съдебна практика може
да се извлече извод, че за съществено следва да се приеме онова нарушение на
административнопроизводствените правила, което, ако не е било допуснато от
органа, би могло да доведе до различен край на административното производство. В
разглеждания случай, предвид времето на изграждане на процесния гараж /1978 г./
и на оградата /не е установено категорично времето на изграждане/, е следвало
ответникът да съобрази попадат ли процесните строежи в приложното поле на §16,
ал.1 от ПР на ЗУТ или на друга хипотеза от същия параграф, или не. Предвид
изложените по-горе мотиви, очевидно оспореният индивидуален административен акт
не съответства и на целта на закона – основание за отмяна по смисъла на чл.146,
т.5 от АПК.
Горното налага извод, че процесната Заповед №
155/18.01.2021г., издадена от Кмета на Община Провадия е незаконосъобразна –
издадена е при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя се дължат
разноски в размер на 1440 лв., от които за внесената държавна такса - 10 лв.,
депозит за вещо лице - 350 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд гр. Варна, V състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 155/18.01.2021г. на Кмета на Община
Провадия, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Гараж с
пристроени прилежащи постройки и плътна ограда“.
ОСЪЖДА Община Провадия да заплати на Т.Г.Т., ЕГН: **********,***
сумата в размер на 1440.00 лева, съставляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: