М О Т И В И
към Решение № ......... от 14.06.2018 година
по АНД № 236/2018 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по реда на
чл. 378 и сл. на
глава 28 от НПК.
Досъдебното
производство (ДП) № 60/2016 година по описа на ОСлО при ОП Хасково е внесено в
Съда от Милена Славова –Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с
Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а
от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на Т.Х.В., родена на ***г. в гр.Свиленград, с ЕГН:**********, българка, българска
гражданка, с постоянен адрес ***, омъжена, със средно образование, неосъждана, за това че в периода от 12.01.2015г. до 03.08.2015г. в
гр.Свиленград, обл.Хасковска, при условията на продължавано престъпление,
преправила съдържанието на официални документи - 40 /четиридесет/ броя
придружаващи транзитни документи с основен референтен номер на транзитната
операция /МРН /,както следва: 15BG00310000319878; 15BG00310000319894;
15BG00310000319886; 15BG00310000321223; 15BG00310000321240; 15BG00310000321215;
15BG00310000321555; 15BG00310000321563; 15BG00310000323024; 15BG00310000323016;
15BG00310000323008; 15BG00310000323511; 15BG00310000323503; 15BG00310000323498;
15BG00310000323480; 15BG00310000324053; 15BG00310000329211; 15BG00310000330748;
15BG00310000330780; 15BG00310000330730; 15BG00310000339790; 15BG00310000340290;
15BG00310000340274; 15BG00310000340282 ;15BG00310000340314; 15BG00310000323827;
15BG00310000330764; 15BG00310000322170; 15BG00310000328613; 15BG00310000328605;
15BG00310000330690; 15BG00310000330721; 15BG00310000330705; 15BG00310000340306;
15BG00310000322913; 15BG00310000324029; 15BG00310000322921; 15BG00310000322930;
15BG00310000339781; 15BG00310000342075, с цел да бъдат използвани -престъпление
по чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
В съдебното
заседание, Районна прокуратура Свиленград ,редовно призована ,не изпраща
представител и не взема становище.
Обвиняемата Т.Х.В.,редовно призована , се явява лично. По същество признава вината си, изразява съжаление
за стореното от нея и пледира за налагане на минимално наказание,като сочи,че е
онкологично болна ,отделно от това била с изрязана щитовидна жлеза,поради което
здравословното й състояние не било добро.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и
гласни доказателства,
установи следното от фактическа страна:
Видно
от приложената
актуална Справка за
съдимост рег.№ 370 от 17.05.2018 година на РС Свиленград, обвиняемата Т.Х.В. не е осъждана и не и е налагано административно наказание по
чл. 78а от НК.
Липсват лошите
характеристични данни на обвиняемата,видно от приобщената в ДП
Характеристичната справка.
От приобщената по
делото ДСМПИС от 22.03.2018г. се установява,че обвиняемата е семейна,няма
непълнолетни или малолетни деца за които да полага грижи и да държи издръжка. Получава
месечен доход в размер на 510лева и в СИО притежава лек
автомобил-фолксваген,модел Пасат и два апартамента ,находящи се в гр.Харманли.
Търговското дружество „Т.С. Транспед“ ЕООД-
гр.Харманли е със седалище и адрес на управление в гр.Харманли, на бул.“България“№
48, вх.А, ет.2, ап.5.Дейността на фирмата се извършвала фактически от офиси на
същата, находящи се в гр.Свиленград, кв.“Капитан Петко войвода“ / известен като
кв.“Гарата“, където се намират и административните сгради на тогавашната
Митница-Свиленград и МБ-Свиленград/, на ул.“Хан Аспарух“№ 13. Посочената фирма
е с едноличен собственик и управител Т.Х.В. ***, която я регистрирала през
2010г. Основният предмет на дейност на фирма „Т.С.ТРАСПЕД“ЕООД бил митническо
агентство, като фирмата разполагала и с банкова гаранция – обезпечаване на
транзитни декларации и операции пред митническите власти на страната по
различни митнически режими и по-специално по режим „Допускане до свободно
обащение“ и режим „Транзит“. Посоченото дружество има наети по трудови договори
служители, част от които са изпълнявали конкретно служебните си задължения във
връзка с дейността на фирмата по осъществяване на спедиторски услуги и
митническо агентство и са работили с конкретни документи, които впоследствие са
били представяни пред митническите органи на отправното митнически учреждение –
в случая МБ-Свиленград. Освен тях е имало назначени също по трудово
правоотношение лица, които обаче са били ангажирани основно с транспортната
дейност на дружеството, а именно – като водачи на конкретни МПС, собственост на
същото. Основните дейности на фирмата обаче са били под прякото ръководство и
контрол на едноличния собственик и управител на дружеството Т.В., която
извършвала и всъщност основната му дейност, макар и подпомагана от служителите
си. Както бе посочено и по-горе, фирмата, освен митническо агентство и
спедиция, е имала също така и друга дейност, която е била успоредно развивана с
посочените, а именно- превоз на стоки от Р Турция за Р България със собствени
на същата МПС, управлявани именно от наетите шофьори. Обичайно превозваните от
Турция за България стоки представлявали т.нар .“групаж“, или разнородни видове
и количества стоки, които били предназначени за повече от един получател в
страната, което предполагало и повече от едно получаващи митнически учреждения
при задействане на тратзит. От Р Турция до Р България, посочените стоки
пътували със задействани ТИР-карнети, като след преминаване на границата,
стоките са разтоварвали същите в митнически склад, собственост на фирмата на
съпруга на В. – „К.С. Спед“ЕООД. За стоките, които следвало да бъдат
транспортирани до вътрешността на страната, се задействали ПТД- ЕАД-Т1, като в
същите имало отбелязани и конкретните получаващи митнически учреждения /ПМУ/.
Посочените ПТД- ЕАД – Т1 се изготвяли съобразно установения от Агенция
„Митници“ ред в електронен вид, като автоматично се генерирал и съответният
регистрационен номер, представляващ основен референтен номер на транзитната
операция /МРН/ MRN на транзитния документ, издаден въз основа на представените
документи / ЧМР, фактура, пакинг-лист/. Впоследствие документите се представяли
за оформяне и проверка в МБ- Свиленград, което представлявало съобразно
митническото законодателство „Отправно митническо учреждение“ /ОМУ/, където се
извършвала документалната проверка на представените стоки под митнически
контрол, след което се пристъпвало към фактически втората част от митническата
процедура в ОМУ, а именно – извършване на физически контрол на стоките, които
се въвеждат под съответния митнически режим от страна на митнически служител от
ОМУ и впоследствие след приключването на същия, се поставяли и средствата за
идентификация – митнически пломби, полагал се личен митнически печат, вписвала
се конкретната дата, номерата на поставените на конкретното превозно средство,
средства за идентификация /митнически пломби/ и се полагал подписът на
служителя, извършил посочените действия. След приключването на посочената
митническа процедура в ОМУ, готовият комплект с документи за стоката, били
предоставяни на конкретния водач на МПС от страна на митническата агенция –
„Т.С.Транспед“ ЕООД, която е изготвила същите. Задълженията на водачите на така
пломбираните МПС със стоки под митнически контрол била да следят за целостта на
поставените средства за идентификация и самата стока до момента на
транспортирането `и до ПМУ в страната, както и представянето `и пред същото на
комплекта с митнически документи. Конкретно водачите на посочените МПС не са
извършвали действията по фактическото представяне на превозваните от тях стоки
в ПМУ, а са били използвани митнически агенти – спедиторски фирми, които са
били с район на действие в конкретното ПМУ.
В случай, че натоварената стока е с повече от един
получател това предполагало, контрол по транзита и междинно разтоварване на
част от стоката в различни ТМУ в страната преди ПМУ, където операцията по
транзита следвало да бъде документално приключена. При този контрол следвало в
присъствие на съответния митнически служител да бъде премахната поставената от
ОМУ пломба и след разтоварване на част от стоката предназначена за междинно то
МУ да бъде поставена нова и съответно вписан новия номер на митническа пломба в
документите по транзита, като това удостоверяване се правело в клетка F, където
бил поставян и подпис на митнически я служител и негов ЛМП. В някой от случаите
обаче имало практика, да не се поставят нови пломби, а във въпросния митнически
документ в клетка F, да бъде отбелязвано с ръкописен текст „освободено“ и
евентуално в клетка D „без пломба“, придружен с подписи и ЛМП на
съответния служител, което позволявало на товара да продължи към ПМУ, където
безпрепятствено да бъде приключена операцията по транзита.
Подобни отбелязвания в клетка F биват правени и при инцидент с МПС под митнически контрол товари под
митнически режим с нарушена цялост на митническата пломба.
Вместо посочения обаче алгоритъм и законов ред,
обаче, в периода от 12.01.2015г. до 03.08.2015г. в гр.Свиленград, обл.Хасковска
в 40 броя от така изготвените официални
документи представляващи придружаващи транзитни документи с автоматично
гененирани основни референтни номера на транзитната операция Т.Х.В. преправила
съдържанието на същите, като лично изпълнила ръкописните текстове „освободено“
и слято изпълнените с тях парафи (кратки подписи) в клетки „F - УДОСТОВЕРЕНИЯ ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ
ОРГАНИ“ на въпросните документи , като по този начин преправила съдържание на
същите, като им придала вид, че съдържат конкретно писмено волеизявление на
длъжностно лице , което в действителност не е било правено.
През есента на 2015г. представители на Агенция
“Митници“ на различни ПМУ в страната сигнализирали Директора на Агенция
“Митници“ за установени нередности по транзити с отговорно лице по транзита
дружеството „Т.С. Транспед“ ЕООД- гр.Харманли.
С Докладна записка с рег.№ 32-227582/03.11.2015г. на
С.Н.– Ди ректор на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ при
Агенция „Митници“ е уведомил Директора на същата относно установени случаи на
неправомерно премахване на средства за идентификация -митнически пломби при
режим „Транзит“ на стоки с отговорно лице по транзита дружеството „Т.С.
Транспед“ ЕООД- гр.Харманли, както и извършени заверки в клетка „F” на
придружаващи транзитни документи /ПТД/ с вероятно „фалшифицирани“ печати.
По случая била разпредена и извършена проверка от
Инспектората на Агенция „Митници“ при която били установени общо 136 бр.
придружаващи транзитни документи (ПТД) – ЕАД-Т1, с отговорно лице по транзита
дружеството „Т.С. Транспед“ ЕООД- гр.Харманли, на които била извършена
графическа експертиза.
Видно от заключението на вещите лица по
назначената графическа експертиза, Ръкописните текстове „освободено“ и слято
изпълнените с тях парафи (кратки подписи) в клетки „F - УДОСТОВЕРЕНИЯ ОТ
КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ“ на 40 бр. придружаващи транзитни документи (ПТД) – ЕАД-Т1
с идентификационни номера, описани подробно в т.9.1 на експертизата, са
изпълнени от лицето Т.Х.В. с ЕГН:**********.
С Постановление от 19.09.2017г. по делото е
назначена ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА, възложена на вещо лице-специалист в областта
на техническото изследване на документи в ЦЕКИ към НИКК-МВР-София, която да
отговори на въпроса: Да се установи дали отпечатъците от лични митнически
печати в клетка „F – Удостоверения от компетентните органи“ / в карето „Нови
пломби; Брой…“ / в представените за сравнително изследване придружаващи
транзитни документи /ПТД/-ЕАД-Т1 в оригинал на митническите органи, -общо 136
бр. придружаващи транзитни документи (ПТД) – ЕАД-Т1, са изпълнени с
представените за сравнение оригинал ни лични митнически печати /ЛМП/ със
следните номера и надписи:
-
ЛМП № 7011 –
10001701189 /Митница Пловдив/;
-
ЛМП № 4110 –
57008411090 /Митница Югозападна/;
-
ЛМП № 2045 –
12001204555 /Митница Свищов/.
По делото е приложен Протокол за извършена
експертиза № 17/ДОК-256 от 31.10.2017г. на вещото лице Т. И.К.– специалист в
област та на техническото изследване на документи в ЦЕКИ към НИКК-МВР, която
дава заключение, че поставени отпечатъците от лични митнически печати в клетка “F
– Удостоверения от компетентните органи” на предоставените за изслед ване
ПТД НЕ са били изпълнени с
предоставените за изследване обекти- ЛМП
№ 7011 на Митница-Пловдив, ЛМП № 4110 на Митница Югозападна и ЛМП № 2045 на Митница
-Свищов. Единствено по отношение на 2 /два/ бр. придружаващи транзитни
документи с № 15BG00300800118964/ 26.06.2015г. и с №15BG00310000336068/ 22.06.2015г. /
не можело да се даде отговор на поставената задача,тъй като в тях нямало
положени отпечатъци от митнически печат в клетка „F – Удостоверения от
компетентните органи“ / в карето „Нови пломби; Брой…“.
Видно от свидетелските показания на разпитаните по
делото шофьори работещи към фирма „К.С. СПЕД“ЕООД – гр.Харманли и /или във
фирма -„Т.С.ТРАСПЕД“ЕООД, последните са получавали придружаващите товара
митнически документи изготвени. С оглед обстоятелството, че обв. В. в нито един
от случаите на е пътувала заедно с товара, а изготвянето на всички тези
документи е ставало в ОМУ в гр.Свиленград, то без съмнение и внесените в тях
преправики са правени на територията на гр.Свиленград на инкримираните дати.
Съобразно гореизложеното на Т.Х.В. *** е предявено
обвинение за извършено престъпление по чл. чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК
В разпита си в качеството на обвиняем Т.Х.В. отказва
да дава обяснения по случая.
Тъй като Наказателното производство по
досъдебно производство № 60/2016г. по описа на ОСлО при ОП Хасково е образувано
на 14.06.2016 година ,за три престъпления,а
именно :
1.За това че за периода от
01.01.2015г. до 15.10.2015г. в гр.Свиленград, в условията на продължавано
престъпление, съставил неистински официални документи (103 бр. ПТД с отговорно
лице по транзита „Т.С. ТРАНСПЕД"ЕООД в клиширана форма, с нанесени в тях
на ръка отметки „освободено" и в 13 бр. ПТД с отговорно лице по транзита
„Т.С.ТРАНСПЕД" ЕООД в клиширана форма, с нанесени в тях на ръка отметки
„без пломба", на които е придаден вид, че представляват изявление на
компетентните митнически служители), с цел да бъдат използвани
-престъпление по чл.308, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
2.За това че, за периода от
01.01.2015г. до 15.10.2015г. в гр.Свиленград, в условията на продължавано
престъпление, съзнателно се ползвал от подправени официални удостоверителни
знаци - лични митнически печати с номера 7011 на Митница-Пловдив, 4110 на
Митница-Югозападна и 2045 на Митница-Свищов, положени съответно в 15 бр., 35
бр. и 64 бр.ПТД с отговорно лице по транзита „Т.С.ТРАСПЕД"ЕООД“ -престъпление по чл.276, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
3. За това че през 2015г. в
гр.Свиленград, в условията на продължавано престъпление съзнателно премахнал
печати ( митнически пломби по ПТД с отговорно лице по транзита
,,Т.С.ТРАНСПЕД"ЕООД) поставени на за конно основание от орган на властта
върху движима вещ за знак, че достъпът или разпореждането с нея са ограничени - престъпление по чл.277, ал.1, чл.26, ал.1 от НК.
С постановление от 14.05.2018г. наказателното
производство по ДП № 60/2016г. по описа на ОСлО при ОП Хасково е било разделено
, като са отделени материали от същото в ново производство за престъпления по
чл.276, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.277, ал.1, чл.26, ал.1 от НК, за които
не е бил установен извършителя,а срещу обвиняемата е внесено настоящото
предложение по чл.78а от НК.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по
несъмнен начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното предварително разследване (ДП),
които са приобщени във фазата на съдебното производство по надлежния
процесуален ред и се цениха, на основание чл. 378, ал. 2,вр.чл. 283 от НПК. В
тази насока, Съдът кредитира писмените доказателствени средства ,в това число и
приобщеното по делото заключение на тройната графорогическа експертиза, така
също, още и свидетелските показания от ДП, материализирани в съответните Протоколи
за разпит на свидетели. Изброените гласни доказателства, се цениха от Съда в
съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК, след надлежното им приобщаване, наред с другите писмени доказателствени средства,
по реда на чл. 283 от НПК и на посоченото правно основание.
В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия
не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената
съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира
изцяло с доверие свидетелските показания на всички свидетели, поради
липсата на противоречия – вътрешни или
помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и
цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл и
за пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че отказа на обвиняемата да
дава обяснения по случая е нейно право, но това й поведение не води до оборване
на останалия събран по делото доказателствен материал. насочени към прикриване
на обективната истина по делото,тъй като правото на защита е предоставена и
осигурена от закона възможност на гражданите, които защитават свои права и
законни интереси да участват в наказателния процес. Правата на обвиняемия/
подсъдимия са визирани в чл.55 НПК, сред които изрично е посочено и правото му
да дава или да откаже да даде обяснение. Обвиняемият/подсъдимият има право да
дава обяснение във всеки един момент на процеса, стига той да е стадий, в който
се извършват следствени действия. Както всички други процесуални права, така и
правото да дава обяснение се упражнява по усмотрение на обвиняемия/
подсъдимия.Обясненията, с оглед тяхната двойнствена природа, като доказателствено
средство от една страна и средство за защита от друга имат
съществено значение за разкриване обективната истина в процеса. Само при
тяхното наличие, съда е свободен, съпоставяйки ги с останалата доказателствена
маса, събрана по делото да им даде вяра или не, мотивирайки своето решение. При
отказ от страна на обвиняемия/ подсъдимия да даде обяснение по
обвинението, пред съда стои възможност за анализ на останалите
доказателства и доказателствени средства.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се
оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда
и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те
се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените
процесуално-следствени действия ,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни
органи и по предвидения процесуален ред,
в този смисъл същите са редовни и
годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените
факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на
обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за
индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и
обсъдени писмени и гласни доказателства
се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и
изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и
авторството му.
При така изяснената фактическа
обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемата Т.Х.В. е осъществила състава на
престъплението по чл. 308, ал.
1 вр с чл.26,ал.1 от НК.
Обвиняемата Т.Х.В., родена на ***г. в гр.Свиленград, с ЕГН:**********,
българка, българска гражданка, с постоянен адрес ***, омъжена, със средно
образование, неосъждана.
Документните престъпления накърняват реда и правната
сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се
възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществените органи
и организации, създават усложнения в отношенията между организациите и
гражданите. Предмет на
документните престъпления по Наказателния кодекс са конкретни и изрични писмени
изявления на определени лица, които имат пряко или косвено правно значение.
Документът съдържа факти или обстоятелства, или пък твърдения за съществуването
или несъществуването на такива факти или обстоятелства, които пораждат,
изменят, погасяват или установяват права и задължения или правоотношения. В чл. 93, т. 6 НК
е посочено кой документ е неистински. По аргумент от противното основание
следва, че истински документ е този, който представлява конкретно писмено
изявление на лицето, което действително го е съставило. Различието между
неистински документ и документ с невярно съдържание (лъжливо документиране) се
заключва в това, че неистинността при първия се отнася само до неавтентичността
на автора на документа, докато при лъжливото документиране се касае до истински
по произход документ, т. е. издаден е от лицето, което има право да го състави,
но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на обективната
действителност. Съставянето на неистинския документ по смисъла на чл. 98, т. 6 НК
представлява първично обективиране на конкретно писмено изявление. То се
изразява в непосредствено материализиране на изявлението от лице, различно от
посочения в документа автор. За съставянето на неистински документ деецът ще
носи отговорност по чл.
308 - 310 НК и когато отразените факти или обстоятелства са верни
(когато документът е с вярно съдържание). За съставомерността на деянието по чл. 308 - 310 НК
не е необходимо съставянето не неистинския или преправянето на истинския
документ да е извършено по начин, който не позволява или затруднява откриването
на фалшификацията. Последната може да се окаже и не съвсем сполучлива поради
липса на някои елементи при съставянето или недостатъчна прецизност в
преправянето на документа. Несъвършенството в подправката (съставянето или
преправянето на документа) не изключва обществената опасност на деянието.
Затова дори и когато подправката е очевидна, в зависимост от това дали се касае
до официален или частен документ, ще е налице престъпление по чл. 308 или 309 НК, съответно по чл. 310 НК, ако са налице и останалите
елементи от състава на престъплението.
Разпоредбата от специалната част на НК, с която е криминализирано
деянието, за което обвиняемата е
привлечена към наказателна
отговорност, систематически се намира в Глава девета, озаглавена „Документни
престъпления“ и има предвид дейност, при която се засягат обществени отношения,
свързани със съставянето, съхранението и използването на документи, засягащи
реда и сигурността на документирането и по този начин засягащи дейността на
държавните органи, както и отношенията между тях и гражданите. Това
престъпление няма имуществен характер и от него не биха могли да настъпят
имуществени вреди. Следователно престъплението е формално, тъй като
реализирането на наказателна отговорност не е обвързано от обективна страна с
настъпването на определени общественоопасни последици, т.е. в състава на
престъпление не се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици, в
които да се изразява и конкретния престъпен резултат, независимо, че в теорията
се застъпва и образното становище.
От обективна и
субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав по
чл.308,ал.1 от НК.
За
съставомерността на деянието,както се посочи по горе от обективна страна, по
основния състав на престъплението по този законов текст, е необходимо
престъпният деец да е съставил неистински официален документ или да е преправил
съдържанието на официален документ, по смисъла на чл.
93, т. 5 НК. Престъплението е формално, на просто извършване, като за
съставомерността му е достатъчно в правния мир да е възникнал неистински
документ от посочения по-горе вид или деецът да е внесъл поправка в
правнозначимото съдържание на официален документ, която е извън волята на
неговия автор.Престъплението е довършено/по чл.308,ал.1 от НК/ със
съставянето на неистинския документ.
При
установената по делото фактическа обстановка, описана по – горе не буди
съмнение наличието на деяние. Безспорно установено от обективна страна е, наличието
на инкриминираните 40 /четиридесет/ броя придружаващи
транзитни документи /ЕАД/ с преправено съдържание от страна на обвиняемата с основен референтен номер на транзитната операция
/МРН /,както следва: 15BG00310000319878; 15BG00310000319894;
15BG00310000319886; 15BG00310000321223; 15BG00310000321240; 15BG00310000321215;
15BG00310000321555; 15BG00310000321563; 15BG00310000323024; 15BG00310000323016;
15BG00310000323008; 15BG00310000323511; 15BG00310000323503; 15BG00310000323498;
15BG00310000323480; 15BG00310000324053; 15BG00310000329211; 15BG00310000330748;
15BG00310000330780; 15BG00310000330730; 15BG00310000339790; 15BG00310000340290;
15BG00310000340274; 15BG00310000340282 ;15BG00310000340314; 15BG00310000323827;
15BG00310000330764; 15BG00310000322170; 15BG00310000328613; 15BG00310000328605;
15BG00310000330690; 15BG00310000330721; 15BG00310000330705; 15BG00310000340306;
15BG00310000322913; 15BG00310000324029; 15BG00310000322921; 15BG00310000322930;
15BG00310000339781; 15BG00310000342075 , които са официални документи по смисъла на чл. 93, т. 5 НК
доколкото волеизявленията на митническите органи, инкорпорирани в съответните
клетки на ЕАД правят митническата декларация официален документ в тази му част по смисъла на чл.93 т. 5 от НК/в този смисъл Решение №12/15.02.2013
по дело №2009/2012 на ВКС, НК, II н.о., докладчик съдията Т. Кънчева / . За
пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че
митническата декларация по своята правна същност е съвкупност от
частен и официален документ върху един и същи материален носител. Тя
материализира изявления на декларатора – като в тази
част е частен документ и съответно изявление на митническия служител в съответната
клетка. Отправно митническо учреждение и в съответната клетка- Контрол от
отправно митнически учреждение”. Именно в частта, в
която митническите служители попълват
съдържанието на митническата декларация – клетките, същата представлява
официален документ – по смисъла на чл. 93 т.5 от НК – съставен в кръга
и службата на митническите служители ,по установения ред – по реда на
Закона за митниците, Правилника за негово приложение .
. Налице е съставомерно деяние по посочения
текст от НК и авторството на същото се установява категорично от приобщената по
делото съдебно тройна графологическа експертиза, от показанията на разпитаните
по делото свидетели, както и от писмените доказателствени източници - всички
обсъдени в съвкупност.
От обективна страна установява
се, че обв. Т.Х.В. в периода от 12.01.2015г. до
03.08.2015г. в гр.Свиленград, обл.Хасковска в 40
броя от така изготвените официални
документи представляващи придружаващи транзитни документи с автоматично
гененирани основни референтни номера на транзитната операция Т.Х.В.
преправила съдържанието на същите, като лично изпълнила ръкописните текстове
„освободено“ и слято изпълнените с тях парафи (кратки подписи) в клетки „F - УДОСТОВЕРЕНИЯ ОТ КОМПЕТЕНТНИТЕ
ОРГАНИ“ на въпросните документи , като по този начин преправила съдържание на
същите, като им придала вид, че съдържат конкретно писмено волеизявление на длъжностно
лице , което в действителност не е било правено.
Обоснован
е и довода на РП Свиленград, че деянията се извършени от
обвиняемата при условията на продължавано престъпление по см. на чл.26, ал.1 НК, доколкото осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са в непродължителен период от време и при една
и съща обстановка при еднородност на вината - пряк умисъл, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Поради гореизложеното настоящият
съдебен състав приема,че от обективна и
субективна страна обвиняемата Т.Х.В., е осъществила състава на престъплениието по чл.308, ал.1 вр.с от НК.
От обективна страна в периода от 12.01.2015г. до 03.08.2015г. в гр.Свиленград, обл.Хасковска,
при условията на продължавано престъпление, обвиняемата преправила съдържанието
на официални документи - 40 /четиридесет/ броя придружаващи транзитни документи
с основен референтен номер на транзитната операция /МРН /,както следва:
15BG00310000319878; 15BG00310000319894; 15BG00310000319886; 15BG00310000321223;
15BG00310000321240; 15BG00310000321215; 15BG00310000321555; 15BG00310000321563;
15BG00310000323024; 15BG00310000323016; 15BG00310000323008; 15BG00310000323511;
15BG00310000323503; 15BG00310000323498; 15BG00310000323480; 15BG00310000324053;
15BG00310000329211; 15BG00310000330748; 15BG00310000330780; 15BG00310000330730;
15BG00310000339790; 15BG00310000340290; 15BG00310000340274; 15BG00310000340282
;15BG00310000340314; 15BG00310000323827; 15BG00310000330764;
15BG00310000322170; 15BG00310000328613; 15BG00310000328605; 15BG00310000330690;
15BG00310000330721; 15BG00310000330705; 15BG00310000340306; 15BG00310000322913;
15BG00310000324029; 15BG00310000322921; 15BG00310000322930; 15BG00310000339781;
15BG00310000342075, с цел да бъдат използвани.
От субективна страна обв. Т.Х.В. е извършила деянието виновно, при условията на пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хип. 1-ва от НПК. Обвиняемата е разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
Съзнавала е обществено опасния характер
на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици и е
целяла тяхното настъпване.
В настоящия случай са налице
материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата
на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемата Т.Х.В. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от нея умишлено деяние, инкриминирано като
престъпление по чл. 308, ал. 1 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода” до 3 година; обвиняемата
Т.Х.В. не е осъждана
за престъпление от общ характер; не е осъждана за
престъпление от общ характер и към релевантния момент – към периода на извършване на процесното престъпно деяние; тя
не е била освобождавана
от наказателна отговорност по реда на Глава VIII,
раздел IV от НК, като именно към този период,
според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на
условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно
неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са причинени на
трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради това и при кумулативното наличие на
посочените предпоставки Т.Х.В. следва да бъде призната
за виновна в извършване на престъпление по чл. 308,
ал. 1 вр с чл.26,ал.1 от НК, за което да бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание - Глоба.
При
определяне размера на наказанието, Съдът
се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от 04.11.1985 година
по н.д.№ 4/1985 година на
Пленума на
ВС. Според цитираното Постановление след освобождаването от
наказателна отговорност, когато Съдът
ще налага административното наказание по чл. 78а от НК,
се прилагат разпоредбите на ЗАНН, включително
и чл. 27. В чл. 27, ал. 2 от ЗАНН
е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на Т.Х.В., Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства -,признанаието на вината в съдебната фаза, изразеното
съжаление за стореното,добрите характеристични данни,
социалното положение на същата- получава не високи месечни
доходи,а именно в размер на 510лева месечно ,вземайки впредвид постоянното й
местожителство,
чистото й съдебно минало, здравословното и състояние,което не е добро и следва да полага грижи за
себе си и да закупува лекраства за поддържане на функциите на организма си.
Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.
Обществената опасност на деянието и
на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.
Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете
ниското правно съзнание на обвиняемата и липсата на морално-волеви задръжки
относно спазването на законодателството на Република България,
регулиращо обществени отношения, свързани със съставянето и ползването на документи, чието
накърняване води до поставяне в опасност от
увреждане на имуществени или неимуществени интереси на неограничен кръг от
хора.
При
определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази ,че същата пред съдебният състав признава вината си и изразява съжаление
относно стореното от нея,с финансовото състояние на обвиняемата
–същата е в работоспособна възраст,като получава месечен
доход в размер на 510лева и не дължи
издръжка на ненавършили пълнолетие деца,
с имотното й положение - притежава МПС и два апартамента в гр.Харманли/в СИО/ и със
семейното й такова – има съпруг, както и
здравословното й такова,същата е онкологично болна с последвалия усложения,
които са довели и до отстраняване на щитовидната й жлеза.
Фактът, че обвиняемата не
е осъждана е основание за разглеждане на делото
по реда на тази глава. По тази причина няма как да бъде взето предвид като
смекчаващо отговорността обстоятелство това, че е неосъждана.
С
оглед на гореизложеното, при наличие само на смекчаващите вината обстоятелства
и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови
Решението си, с което призна обвиняемата
Т.Х.В. за виновна,
освободи я от наказателна отговорност и й
наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК за
престъплението по чл. 308, ал. 1 вр с
чл.26,ал.1 от
НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв. В това си
цифрово изражение санкцията е съизмерима в размер на минимума, което
кореспондира и е напълно оправдано с оглед имотното състояние на обвиняемата.
В този смисъл, Глобата в наложения размер според Съда се явява справедливо
наказание, съобразено с имотното и семейното състояния на обвиняемата
и съответно на тежестта на извършеното от нея.
Така
индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го
мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда
да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта
си, като с него Т.Х.В. ще бъде предупредена, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а
само наказвано, едновременно с което ще даде възможност тя да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството й за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
нарушения на законовия ред. От друга страна определеното
при горепосочените съображения наказание на
обвиняемата, Съдът намира за една адекватна на
извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в
чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на
генералната превенция, а именно - да се въздействува
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
Направените по делото от ДП
разноски за извършена тройна графологическа експертиза в размер 3481.23 лева следва да са възложат на
обвиняемата на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, като що
се отнася до размера им и доколкото по ДП за експертизата е заплатено
възнаграждение в размер на общо 11836,17лева за обследването на 136 документа,съдът
редицира разноските до обследването на 40 документа,за които обвиняемата бе
призната за виновна .За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че
останалите разноски по извършените по досъдебното експертизи, съдът не възложи
в тежест на обвиняемата ,тъй като не касаят повдигнатото й обвинение . Обвиняемата следва да заплати и по 5 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителни листи.
Мотивиран от гореизложеното
Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................
(Добринка Кирева)