О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 22.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско
отделение, VI–16 състав, в закрито заседание на двадесет и втори октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа докладваното
от съдията т. д.
№ 2137 по описа
на СГС за 2018
г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 627 вр. чл. 404 и сл. ГПК.
Образувано
е по молба на А.К.К.Ф.ГмбХ, дружество регистрирано в Република Австрия под № FN
292467 z, със седалище
гр. Линц, за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейска заповед за
плащане от 28.05.2018 г., издадена от районен съд за търговски дела Виена по
дело № 008 018 ЕuМ
1185/18w.
Съдът, като обсъди молбата и
приложените към нея доказателства, намира следното:
Европейската
заповед за плащане е регламентирана от разпоредбите на Регламент (ЕО)
№1896/2006. Съгласно § 27 от Преамбюла
на Регламента, европейската заповед за плащане, издадена и допусната до
изпълнение в една държава членка, трябва да бъде признавана като издадена в
другата държава членка, където се осъществява самото изпълнение. Ако въз основа
на такава заповед, издадена в друга държава членка, се допуска и осъществява
изпълнение в България, приложими са специалните разпоредби на ГПК (част VІІ,
глава 58). По неуредените в Регламента въпроси се прилагат и общите
гражданско-процесуални норми с оглед спецификата на съответното изпълнително
производство, съгласно чл. 26 Регламент (ЕО) №1896/2006 . Условията за
принудително изпълнение на европейската заповед за плащане се уреждат от
правото на държавата-членка по произход, а за самото изпълнително производство
се прилага националното законодателство на държавата членка по изпълнението,
съгласно чл. 18, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от Регламента.
Разпоредбата
на чл. 627 ГПК предвижда, че молбата за издаване на изпълнителен лист въз
основа на европейска заповед за плащане, издадена от друга държава-членка, се
подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище
или по местоизпълнението. В този случай важат правилата в производството по
издаване на изпълнителен лист, а именно изпълнителният лист се издава по общите
правила на чл. 405 - чл. 409 ГПК.
Длъжникът по издадената европейска заповед за плащане – „М.Т.“
ЕООД е с вписано седалище ***. А.К.К.Ф.ГмбХ обосновава местната компетентност
на сезирания Софийски градски съд с местоизпълнението на паричното задължение,
като твърди, че длъжникът бил титуляр на банкова сметка ***. София. Такава
привръзка със сезирания съд не е налице. Местоизпълнението по смисъла на чл.
627 ГПК е мястото на провеждане на принудителното изпълнение на паричните
задължения, за които е издадена ЕЗП, което следва да се разглежда през призмата
на местната компетентност на съдебния изпълнител, така както е уредена в чл.
427 ГПК. Съгласно тази разпоредба молбата за изпълнение се подава
до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. недвижимите имоти, върху които е насочено изпълнението (такива не
се твърди да са налице, респ. да са с местонахождение гр. София);
2. движимите вещи, когато следва да се извърши тяхното предаване от
длъжника (хипотезата е неприложима);
3. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по
избор на взискателя, по вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за
работа или обезщетение за вреди от непозволено увреждане;
4. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато
се иска изпълнение на такива задължения (хипотезата е неприложима);
5. постоянният или настоящият адрес или седалището на длъжника;
6. имуществото на длъжника, върху което е насочено изпълнението, когато
той няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България
(хипотезата е неприложима).
При
така уредената компетентност на съдебния изпълнител, който е държавният орган,
натоварен с провеждане на принудителното изпълнение, е ясно, че в конкретния
случай местоизпълнението на паричните задължения, които не произтичат от
вземане за издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа или деликт, ще се
определи съгласно чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК и това безспорно ще е седалището на
длъжника „М.Т.“ ЕООД. Това означава, че
именно седалището на длъжника представлява по смисъла на чл. 627 вр. чл. 427 ГПК определя местоизпълнението на задълженията, за които е издадена ЕЗП.
В
коя кредитна институция длъжникът има разкрити банкови сметки е без значение
при определяне на местоизпълнението, тъй като седалището на третото задължено
лице няма никакво отношение към провеждане на принудителното изпълнение и това
е ясно изразено в разпоредбата на чл. 427, ал. 3 ГПК, която предвижда, че при изпълнение, насочено към парични
вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище ***,
изпълнителното дело не се препраща, т. е. изпълнителните действия ще се извършат от местно
компетентния съдебен изпълнител, определен по правилата на ал. 1 на същата
разпоредба. Това означава, че седалището на третото задължено лице не влияе и
не е определящо за местната компетентност на съдебния изпълнител, а това
означава, че по никакъв начин не може да определя и местоизпълнението по
смисъла на чл. 627, ал. 1 ГПК. Съвсем отделен е въпросът, че молителят А.К.К.Ф.ГмбХ сочи банкова сметка ***лства последният да е неин титуляр.
След като по смисъла на чл. 627 и чл. 427, ал. 1, т. 5 ГПК местоизпълнението
(принудителното осъществяване на паричните задължения) се определя от седалището на длъжника
„М.Т.“ ЕООД, което видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ не е в района на сезирания
Софийски градски съд, то същият не е компетентен да разгледа молбата за
издаване на изпълнителен лист въз основа на ЕЗП, за която е издадена декларация
за изпълняемост.
За наличието на местна компетентност в настоящото
производство, за разлика от исковото, съдът следи служебно, тъй като на този
етап - до произнасяне по молбата за издаване на изпълнителен лист, същото е
едностранно - развива се без участието на насрещна страна, която не би могла да
релевира възражение за местна неподсъдност на искането по чл. 627, ал. 1 ГПК.
Затова установената в ГПК местна компетентност следва да се съобразява служебно
от съда, в противен случай молителят ще е властен сам да определя местно
компетентния съд (както се домогва да стори и в случая), което няма как да съответства
на законодателната воля.
С оглед изложеното, делото, образувано пред местно
некомпетентния Софийски градски съд следва да се прекрати и да се изпрати за
произнасяне на компетентния такъв - Окръжен съд – гр. Пловдив.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по т. д. № 2137/2018 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI–16 състав.
ИЗПРАЩА
делото по подсъдност на Окръжен съд – гр. Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на молителя А.К.К.Ф.ГмбХ.
СЪДИЯ: