Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260011
гр. Дряново,
09.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновският районен съд в публично
заседание на 12.10.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА СПАСОВА,
при секретаря Гергана Генева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 71/ 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Предявени са искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът ***, гр. ***
основава исковата си претенция на обстоятелството, че на 01.12.2018г. е
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010г., сключен между *** и ***, по силата на което вземането
на ***, произтичащо от договор за паричен заем № 3218680/ 08.05.2018г. е
прехвърлено в собственост на ***, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежност, включително всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземанието си в полза на
трети лица. ***(понастоящем *** е правоприемник на ***).
В изпълнение на
изискванията на закона ответникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
станалата продажба на вземането с Уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3218680
от 03.12.2018г. от страна на *** чрез ***. Видно от известието за доставяне
писмото е получено от бащата на ответницата на 06.12.2018г.
Посочват, че
процесното вземане произтича от Договор за паричен заем № 3218680, сключен на
08.05.2018г. между *** и Н.Г.М. в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сума в размер на 800 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Погасителните вноски,
които заемателя се задължава да заплаща на заемодателя, съставляват изплащане
на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя
по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя, като лихвения процент е фиксиран за срока на договора
и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е
договорена в размер на 939,15 лв. Договорната лихва е уговорена от страните в
размер на 139,15 лв. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем,
заемателят се е задължил да върне кредита до 02.02.2019г. на 9 равни месечни
погасителни вноски в размер на 104,35 лв. всяка, като падежа на първата
погасителна вноска е 07.06.2018г., а падежа на последната погасителна вноска е
02.02.2019г. С подписването на договора за заем заемателят удостоверява, че
заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи на този договор, съгласява
се с тях и желае договора за бъде сключен.
На основание
сключения договор за паричен заем и Тарифа за таксите на ***, в случай, че
заемателят забави плащането на падеж на погасителна вноска, включваща главница
и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др.) за
събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събиране на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45 лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45 лв.
Съгласно чл. 4, ал.
1 от договора заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря
на следните условия : да представи на заемателя служебна бележка за размер на
трудово възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер
над 1000 лв., да работи на безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ***, да няма неплатени
осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 “редовен”, като поръчителите
подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Поради
неизпълнение на цитираните задължения от страна на заемателя, съгласно
уговореното между страните, е начислена и неустойка за неизпълнение в размер на
809,10 лв., която е разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 89,90 лв.
Така погасителна вноска, която следва да заплаща заемателя е в размер на 194,25
лв.
На основание ЗПК на
длъжника и в съответствие с разпоредбите на
сключения договор е начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 08.06.2018г. до датата на подаване на заявлението в
съда в общ размер на 89,07 лв., който е съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна паджирала неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва.
Длъжникът не е
извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството. Срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 02.02.2019г. и не е
обявяван за предсрочно изискуем.
За *** е възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. дело № 417/ 2019г. е издадена заповед за
изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство
адреси, заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 4 от ГПК, което обуславя
правния интерес от подаване на искова молба. Молят съда да признае за
установено по отношение на ответницата Н.Г.М.,
че същата дължи
на *** сума от 800 лв. – главница по договор за паричен заем,
139,15 лв. – договорна лихва от 07.06.2018г. до 02.02.2019г., 45 лв. – такса разходи за
събиране на просрочени вземания, 809,10
лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 07.06.2018г. до 02.02.2019г., 89,07 лв. – обезщетение за забава за периода от 08.06.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
молят да им бъдат присъдени направените в хода на заповедното производство
разноски. Молят да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на настоящото
производство.
В дадения от съда
срок не е депозиран отговор от ответницата Н.Г.М..
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235
от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр.
дело № 417/ 2019г. по описа на съда се установява, че по заявление на ***, гр. ***
против Н.Г.М. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 152/ 27.11.2019 г., като е разпоредено ответникът да заплати сумата 800 лв.
- главница по договор за паричен заем № 3218680/ 08.05.2018г. между длъжника и ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2019г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
изплащане на задължението, сумата 139,15 лв. – договорна лихва за периода от
07.06.2018г. до 02.02.2019г., сумата 45 лв. – такса разходи, сумата 809,10 лв.
– неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 07.06.2018г.
до 02.02.2019г., сумата 89,07 лв.– обезщетение за забава за периода от
08.06.2018г. до 31.10.2019г., както и сумата 37,65 лв. – държавна такса и
сумата 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от
21.01.2020г. съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е дал указание на заявителя в едномесечен
срок от получаване на разпореждането да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
В срока по чл.
415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника настоящия иск за установяване
на вземането му по заповедта.
Не е спорно по
делото, че на 08.05.2018 г. между *** и
ответницата М. е сключен Договор
за паричен заем № 3218680, по силата на който дружеството е предало на
заемателя сумата 800 лв., който се е задължил да върне същия. Договорен е
фиксиран годишен лихвен процент по заема 40 % и общ размер на всички плащания 939,15
лв. Заемополучателят се задължил да върне сумата по заема на 9 равни месечни вноски, всяка от 104,35 лв. при дата на първата вноска 07.06.2018г. и дата на
последната вноска : 02.02.2019г. С подписването на договора съгласно чл. 4, ал.
1 от същия ответницата се е задължила в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения
: две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните условия :
да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудово възнаграждение,
нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи
на безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с ***, да няма неплатени осигуровки за последните две
години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
– кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 “редовен”, като поръчителите подписват договор за поръчителство. Или
в същия срок да представи банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане
на задълженията по договора за заем. При неизпълнение на цитираните задължения
от страна на заемателя, съгласно уговореното между страните в чл. 4, ал. 2 от
договора е предвидено, че заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
809,10 лв. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска, като към всяка от вноските се добавя сума в размер на 89,90
лв.
На основание
сключения договор за заем в случай, че заемателя забави плащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на заемодателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения и др.) за
събиране на просрочените вземания в размер на 9 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събиране на просрочените погасителни вноски,
които следва да заплати заемателя не могат да надхвърлят 45 лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране
на вземането в размер на 45 лв.
От заключението на изслушаната по делото
съдебно – икономическа експертиза се установява, че ответницата не е правила
плащания по договора за паричен заем. Общият размер на задължението на
ответницата по процесния договор за заем е 1878,69 лв., от които 800 лв. –
главница, 139,15 лв. – договорна лихва, 809,10 лв. – неустойка, 45 лв. – такса
разходи и лихва за забава 85,44 лв.
На 16.11.2010 г. е сключен Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между *** и *** с
правоприемник ***. По силата на чл. 4.9 от
договора продавачът се е задължил от свое име да изпрати писмени уведомления до
длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на един календарен месец. Във
връзка с горното е издадено и пълномощно от 09.09.2015г., приложено по делото,
с което Изпълнителният директор на *** е упълномощил ***да уведоми от името на
упълномощителя всички длъжници по всички вземания на дружеството.
В представения препис – извлечение от
Приложение № 1/ 01.12.2018г. към договора под № 380 фигурира задължението по
договор 3218680 на ответницата, която е индивидуализирана с три имена и ЕГН. До длъжника
е изпратено уведомително писмо за станалата цесия изх. № УПЦ-П-ИАМ/ 3218680.
Видно от приложената по делото обратна разписка писмото е получено от бащата на
ответницата Гатьо Желев Даков на 26.12.2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл.
415 ГПК.
От събраните
по делото доказателства безспорно се установи, че на 08.05.2018 г. между ответницата и *** е сключен договор за паричен заем № 3218680. Заемната сума до размер
на 800 лв. е изплатена на ответницата, което същата е удостоверила с подписването на
договора, който има силата на разписка. Ответницата се е задължила да върне
заемната сума на 9 равни месечни вноски, всяка от 104,35 лв. или общо сумата 939,15
лв., включваща 40 % годишна лихва. Годишният процент на разходите е определен
на 49,02 %.
По делото безспорно се
установи, че кредиторът валидно е прехвърлил вземанията си по процесния договор
за заем на ищцовото дружество със сключването на договора за цесия от 16.11.2010г.
и подписване на гореописаното приложение № 1. Видно
от приложените към молбата писмени доказателства към Рамковия договор за
прехвърляне на задължения (цесия) от 16.11.2010 год. е приложено пълномощно от
Изпълнителния директор на ***на *** да представлява цедента при изпращане на
уведомителни съобщения до длъжника и подписването на съответните уведомителни
писма. Приложено е и адресирано до длъжника уведомително писмо изх.
№ УПЦ-П-ИАМ/ 3218680. Бащата на ответницата
е получил писмото на 26.12.2018г., видно от представената обратна разписка към
товарителница. Поради което в настоящия случай съдът приема, че ответницата е
редовно уведомена на тази дата за извършената продажба на вземането, както
правилно се твърди от ищцовото дружество.
Претенцията
на ищеца включва и начислени неустойка и такса разходи. Настоящият договор за
заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр.
18/05.03.2010г., в редакцията му след изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г.,
в сила от 25.07.2014г.), съответно нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК.
Цитираната норма в ал. 1 предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Според ал. 2 на същия текст, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
В настоящия случай с договора е предвидено и предоставяне на допълнително
обезпечение – поръчителство от две лица или банкова гаранция. Като в случай на
неизпълнение на тези задължения, заемополучателят следва да заплаща дължима неустойка в общ размер на
809,10 лв. за целия период на договора. Съдът приема, че отговорността за
разноски и неустойка по чл. 4, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от договора, представляват
по съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на
текущите задължения по кредита, а не плащане на покриване на разходи по
събиране на вземането, съответно – обезщетение за неизпълнение на задължението
за представяне на обезпечение. Изискването на обезпечение на задължението с
поемане на поръчителство от две физически лица, които да отговарят на
изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им или представяне
на банкова гаранция за изпълнение, противоречи на принципа на добросъвестността
и цели да създаде предпоставки за задължително начисляване на предвидената неустойка.
С определяне на горните плащания по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвеждат допълнителни плащания, чиято
дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Съгласно чл. 21,
ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед изложеното
съдът приема, че цитираните клаузи са нищожни и като такива не пораждат права и
задължения за страните по заемното правоотношение. Поради което следва да се
приеме, че ответницата не дължи плащането на претендираните суми за неустойка в
размер на 809,10 лв.и такса разходи – 45 лв., поради което предявените искове в
тази част следва да бъдат отхвърлени.
Както се посочи по-горе договорът за заем е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
същия е въведено ограничение, като е предвидено, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. От 01.08.2016г. основният лихвен процент е
определен от БНБ на 0 %, поради което към датата на сключване на договора
петкратния размер на законната лихва възлиза на 50 %. В процесния договор
годишният процент на разходите е определен в по-нисък от максималния размер на
49,02 %. Договорната лихва участва в изчисляването на годишния процент на
разходите, максималният размер на който е ограничен съобразно чл. 19, ал. 4 от
ЗПР. При договорена лихва в твърд размер от 40 % и годишен процент на разходите
по-нисък от максимално предвидения, съдът намира, че клаузата по чл. 2, т. 6 от
договора е действителна.
По делото не са
налице данни, че след сключване на договора ответницата е погасила някаква част
от него. В този смисъл е и заключението на вещото лице. Във връзка с посоченото
по-горе относно задължението за неустойка и такса разходи, следва да се приеме,
че към датата на прехвърляне на вземанията по договора заемателят е разполагал
с неудовлетворено парично вземане в размер на 800 лева, представляващо
непогасена главница и за сумата 139,15 лв. – договорна лихва за периода 07.06.2018г.
до 02.02.2019г. Върху главницата е следвало да бъде начислена и сумата 85,44
лв. дължимата лихва за забава за периода от 08.06.2018г. до 31.10.2019г. –
датата на подаване на заявлението в съда. За това задължение цесията е могла да
произведе прехвърлително действие. До тези размери претенцията е основателна и като
такава следва да бъде уважена, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (31.10.2019г.)
до окончателното й изплащане. За разликата до пълния предявен размер за
вземанията, претендирани като лихва за забава, такса разходи и неустойка,
исковете по изложените по-горе съображения, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
Съгласно дадените указания в
т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС в полза на ищеца следва
да се присъдят и направените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената
част от исковете възлизат общо на 47,71 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане ответника дължи на ***сторените в хода на
настоящото производство разноски за заплатена държавна такса, възнаграждение за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, като общият размер на същите
съразмерно на уважената част от исковете възлиза на 156,67 лева. Юрисконсултското възнаграждение е
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба
за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 100
лв.
Воден от горното и на основание чл. 422 от ГПК съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове от ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. ***, бул. ***, ***, представлявани от пълномощника юрисконсулт М.С.,
че Н.Г.М., ЕГН **********,*** дължи по Договор за заем № 3218680, сключен на 08.05.2018 г.
между последната и ***, СУМАТА 800 лв. (осемстотин лв.) – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 31.10.2019г. до окончателното изплащане на дължимата сума, СУМАТА 139,15 лв.
(сто тридесет и девет лева и петнадесет ст.) – договорна лихва за периода от
07.06.2018г. до 02.02.2019г.,, както и СУМАТА 85,44 лв. (осемдесет и пет лева и
четиридесет и четири ст.) – лихва за забава за периода от 08.06.2018г. до 31.10.2019г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 417/ 2019г. по
описа на Районен съд Дряново. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ предявените установителни искове
за договорна лихва за разликата от 85,44 лв. до пълния претендиран размер от
89,07 лв. (осемдесет и девет лв. и седем ст.), за неустойка в размер на 809,10 лв.
(осемстотин и девет лв. и десет ст.), дължима за периода от 07.06.2018г. до 02.02.2019г.
и за такса разходи от 45 (четиридесет и пет) лв., ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, бул. ***, ***, представлявани от пълномощника юрисконсулт М.С.
СУМАТА 47,71 лв. (четиридесет и седем лв. и седемдесет и една ст.) – разноски в
заповедното производство и СУМАТА 156,57 лв. (сто петдесет и шест лв. и петдесет
и седем ст.) – разноски в исковото производство съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - гр. Габрово.
След влизане на решението в сила
препис да се приложи по ч. гр. дело № 417/ 2019г. по описа на Районен съд
Дряново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :