Р Е Ш
Е Н И Е
№1747
гр. Пловдив, 30.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3268/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №17-0438-000007/10.03.2017 г., издадено от Началник сектор
към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив с което на А.С.Т. с ЕГН: ********** е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 400 лева за извършено
от него нарушение по чл. 638, ал. 3 Кодекса на застраховането.
Жалбоподателят
А.Т. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че
същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че бил спрян за проверка на 02.02.2017 г., към който момент
управляваният от него автомобил имал сключена застраховка гражданска
отговорност, но поради нейното продължаване на 03.02.2017 г. вече нямал такава.
Твърди, че на 03.02.2017 г. вече процесният автомобил имал сключена
застраховка.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание не изпрати
представител.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 03.02.2017
г. около 00:15 часа в гр. Пловдив, на ул. ,,Васил Левски‘‘ до № 246 като водач
на лек автомобил ,,Шевролет Авео‘‘ с рег. № ***управлява това МПС, собственост
на друго лице, като автомобилът няма сключена задължителна застраховка
,,гражданска отговорност‘‘ ма автомобилистите към съответната дата част, като
по този начин бил извършил нарушение по чл. 638, ал. 3 Кодекса на
застраховането.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г.Д., който
потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че след като в АУАН било посочено,
че жалбоподателят е спрян в 00,15 часа, то значи именно в този час това е било
направено. Била извършена справка в ,,Гаранционен фонд‘‘, вследствие от която
се установило, че автомобилът е без сключена застраховка ,,гражданска
отговорност‘‘.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, тъй като същите са
ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал.
От изисканите от въззиваемата страна писмени доказателства, а именно
Заповед № 317з-3807/24.10.2016 г., Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. и Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. и акт за встъпване се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
Представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач, като до настоящия момент същият е бил 8 пъти за извършени
от него нарушения по ЗДвП.
От служебно изготвената справка от ,,Гаранционен фонд‘‘, която е
общодостъпна се установи, че процесният лек автомобил с рег. № ***е имал
сключена застраховка ,,гражданска отговорност‘‘ с начален час на покритие 00:00
часа на 02.02.2016 г. и краен час на покритие 23:59 часа на 01.02.2017 г.,
тоест се достигна до извод, че още от 00:00 часа на 02.02.2017 г. този лек
автомобил е бил без сключена застраховка гражданска отговорност. Поради което
неоснователно се явява наведеното възражение от страна на жалбоподателя, че на
02.02.2017 г. е имал сключена застраховка ,,гражданска отговорност‘‘ и същата е
била изтекла на 03.02.2017 г.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбоподателят А.С.Т. е извършил вмененото му нарушение по
чл. 638, ал. 3 КЗ.
Тази разпоредба предвижда, че лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
По делото безспорно се установи, че към момента на извършване на проверката
– 03.02.2017 г., управляваното от жалбоподателя МПС с рег. № ***, няма полица
за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘. За така установеното
нарушение е бил съставен АУАН, който е бил връчен на А.Т., който е подписал
същия без възражения.
В конкретния случай, жалбоподателят не е собственик на процесния автомобил,
поради което неговата административна-наказателна отговорност може да бъде
ангажирана единствено на основание чл. 638, ал. 3 КЗ, която е в насока, че лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.
Процесният случай не е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Това е така,
защото същият не се откроява от останалите подобни случаи и неговата обществена
опасност не е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от този вид, дори напротив.
Обстоятелството, че лекият автомобил не е собственост на водача който го
управлява не оневинява същия, доколкото в Кодекса на застраховането са
предвидени самостоятелни санкции за лице което управлява автомобил без сключена
застраховка ,,гражданска отговорност‘‘ и отделна санкция за лице, което
притежава лек автмобил без сключена такава. От друга страна, жалбоподателят Т.
при вземането на лекия автомобил от неговия собственик е бил длъжен да провери
дали същият е годен да бъде управляван по пътищата и по този начин е бил в
състояние да узнае, че той няма сключена застраховка ,,гражданска
отговорност‘‘. Също така от изготвената служебна справка се установи, че
процесният автомобил още на 02.02.2017 г. не е имал сключена застраховка
,,гражданска отговорност‘‘ и в случая не става въпрос за времеви порядък от 15
минути през които не е имало такава.
Правилно на жалбоподателя е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 400 лева.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно
чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление против
жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното
постановление се явява неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди изцяло.
Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно
постановление №17-0438-000007/10.03.2017 г., издадено от Началник сектор към
ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив с което на А.С.Т. с ЕГН: ********** е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 400 лева за извършено
от него нарушение по чл. 638, ал. 3 Кодекса на застраховането.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.