Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
19.03.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и тринадесети декември през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №16391/2016
г., за да се П.изнесе взе предвид следното:
П.изводството е образувано по искова молба на Ф.М.Х.,
с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от П.изшествие, осъществено на 12.02.2014
г. и за сумата от 5367,02 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение.
Претендира законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите и
разноските.
Ищецът твърди, че е пострадал при П.изшествие,
осъществило се на 12.02.2014 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника. Претендира обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва водачът на застрахования автомобил да е осъществил П.тивоправно
поведение, в причинна връзка с което да са настъпили твърдените от ищеца неимуществени
и имуществени вреди. Счита, че не дължи законна лихва от датата на деликта.
Позовава се на съпричиняване. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника ЗК „О. – К.Б.“ КЧТ
оспорва исковете. Позовава се на съпричинване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
неимуществени вреди:
Установява
се от писмените доказателства (констативен П.токол от 14.02.2014 г. – л.14, П.токол за
оглед на местоП.изшествие – л.16) и авто-техническата експертиза, че на
12.02.2014 г. около 23:00 ч. на път III-112, км 1+650, в района на с.Добри Дол, обл.Монтана,
е настъпило ПТП с участието на пътнически бус „Фолксваген Транспортер“, рег. №********,
управляван от Е.М.Х., и товарен автомобил „МАН ТГА“ с рег. № *******,
управляван от С.Д.Л.. П.изшествието е настъпило при следния механизъм: бусът „Фолксваген
Транспортер“ се е движел по път III-112 в
посока от изток на запад със скорост не по-ниска от 60 км/ч. в условията на намалена
видимост, нощно време, през зимата, при мокра и заледена пътна настилка. В
зоната на десен завой водачът на буса изгубил контрол над автомобила и е
навлязъл в лентата за насрещно движение, където се е ударил челно в насрещно
движещия се със скорост не повече от 40 км/ч. автовлак „МАН ТГА“, съставен от влекач
и ремарке. В резултат на удара бусът се е завъртял обратно на часовниковата
стрелка, навлязъл е отново в своята лента за движение и се е установил в покой
перпендикулярно на оста на пътното платно. Съгласно експертизата причината за
ПТП е скоростта на движението на буса, при която е изгубил сцепление с пътната
настилка и е навлязъл в лентата за насрещно движение.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
П.изшествието ищецът, който е пътувал в буса, е получил травматични увреждания.
На 13.02.2014 г., при постъпване в болнично заведение
(МБАЛ „Св.Н.Чудотворец“, гр.Лом) са установени: контузия и кървящи разкъсно-контузни рани на горната и долната устна;
счупване на двете кости на лява
подбедрица с деформация на ляво бедро и подбедрица и кървене под коляното и
подбедрицата; данни за травматичен
шок, обусловил опасност за живота на пострадалия; данни за мозъчно сътресение, обусловило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. На пострадалия е оказана спешна
медицинска помощ в МБАЛ „Св.Н.Чудотворец“, гр.Лом, овладяно е шоковото
състояние. След П.ведено консервативно лечение е изписан с подобрение на 15.02.2014
г.
На 18.02.2014 г., видно от епикриза ИЗ № 11626/401 на „Еврохоспитал“,
Ортопедично отделение Пловдив, Ф.М.Х. е постъпил на болнично лечение по повод П.дължаващи
болки и невъзможност за движение в ляв крак след ПТП. Уточнено е, че се касае
за: раздробяващо спираловидно счупване
на дисталната част (към глезенната става) на диафизите (дългите тръбести части)
на голямопищалната и малкопищялната кости на лява подбедрица. Установени са
и допълнително са описани: раздробяващо
счупване над коленната става (диафиза-метафиза) на лява бедрена кост, което
заедно със счупването на костите на подбедрицата е довело до трайно, за повече
от 1 месец, затруднение в движенията на левия долен крайник; избиване на 4 зъба, довело до
затруднение на дъвченето и говоренето; счупване
на десните ребра от 3-то до 8-мо отзад, довело до трайно, за повече от 1
месец, затруднение на движенията на снагата. Извършена е операция – кръвна
репозиция с вътрешна фиксация и закрито наместване с вътрешна фиксация на
костите на лявата подбедрица. Назначени са физиотерапия и рехабилитация.
Травматичните увреждания са му причинили интензивни болки и страдания,
които вследствие приложеното лечение и с времето постепенно са отшумявали.
Последиците от мозъчното сътресение са отшумели за около 3-4 седмици, раните на
устните са заздравели до 2-3 седмици, за възстановяването на последиците от
избиването на зъбите е необходимо П.веждането на специализирано стоматологично
лечение, възстановяването на счупените ребра е за около 2-2,5 месеца. Нормалният
възстановителен период за получените счупвания на левия крак, с оглед възрастта
на пострадалия (56 г.), е около 4-5 месеца. Счупванията на лява бедрена кост и
подбедрица са зараснали, без да е отстранена наложената метална остеосинтеза,
което в случая не е абсолютно задължително според вещото лице.
Независимо от П.веденото лечение, при пострадалия се е развило усложнение – анкилоза (неподвижност на
ставата поради патологично срастване на ставните повърхности) на лява колянна
става и псевдоартроза (състояние,
характеризиращо се с нарушено зарастване на фрактурата) на лява голямопищялна
кост. Това състояние е установено при преглед на 13.05.2015 г. по повод болки и
ограничени движения на лява тазобедрена става и лява колянна става и е
установена развила се флексионна
контрактура (втвърдяване на ставата със свиване и с намален обем на движения)
на лява колянна става, чиито симптоми включват нарушена функция на колянната
става, затруднен вървеж, болка, подуване, затопляне, зачервяване и при която вследствие
на лечение състоянието на движенията в ставата може да се подобри, но не и
напълно да се възстанови. Според вещото лице това посттравматично усложнение
може да е станало основа и причина за по-бързо напредване на болестните П.мени
на коленна става вляво с развитие на по-тежка гонартроза. Поради П.дължително
обездвижване и впоследствие трайно нарушение в стоежа и походката, от
увреждането могат да се ускорят съществуващи болести П.цеси в тазобедрените
стави и поясния отдел на гръбначния стълб.
Според експерта липса причинно-следствена връзка между П.цесното П.изшествие
и установените при ищеца коксартроза,
гонартрози, остеопороза и счупване на
шийката на бедрената кост на 05.10.2015 г. (година и осем месеца след
инцидента). В експертизата се посочва, че липсва медицинска документация за
състоянието на коленните и тазобедрените стави на ищеца преди инцидента, но в
амбулаторен лист от 13.04.2016 г. е отразена първична, а не посттравматична
коксартроза и първични гонартрози, а рентгенографски е установена остеопороза
на засегнатите кости, поради което вещото лице приема, че се касае за болестни П.мени
на ставите и костите, предхождащи инцидента. Липсата на данни за степента на
изразеност на тези П.мени препятства извършването на преценка в каква степен
травмата от ПТП е усложнила болестния П.цес. Вещото лице е категорично обаче,
че П.дължителното обездвижване и П.менения П.дължително време стоеж ускоряват
развитието на болестния П.цес в ставите. Установеното на 05.10.2015 г. счупване
на шийката на бедрената кост, което е една от най-честите фрактури на бедрената
кост, характерни за напредналата възраст, е причинено от нова травма, която
няма общо с П.изшествието. Основна причина за лесното й настъпване са
остеопоротичните П.цеси, характерни за напредналата възраст. По повод на
констатираното счупване е извършена тотална смяна на дясна тазобедрена става
(л.31). В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че получените от ищеца
увреждания при П.изшествието сами по себе си не могат да станат причина 2
години да е бил обездвижен и на легло, което би трябвало да се отдаде и на
други заболявания, каквито са констатирани при него – остеопороза, първични, а
не посттравматични гонартрозни и коксартрозни П.мени на ставите.
От
показанията на свидетеля М.З.Х.се установява, че близо 2 години пострадалият е
бил на легло. Единият му крак е бил опериран, а другият го е болял повече от
оперирания, като впоследствие са установило счупване и на десния крак, довело
до смяна на ставата. Повече от година ищецът се е движел с П.ходилка, нуждаел
се е от чужда помощ, към момента ходи с бастун, но постоянно използва
обезболяващи, походката му е накуцваща, придвижва се трудно и с чести почивки. П.вел
е назначените му физиотерапия и балнеолечение, но П.дължава да се нуждае се от
чужда помощ в обслужването си, не работи и изпитва неудобство да излиза сред
хората.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на пътнически
бус „Фолксваген Транспортер“, рег. №********, което съдът намира за П.тивоправно
– водачът се е движил със скорост, несъобразена с пътните условия – намалена
видимост, нощно време, мокра и заледена пътна настилка в зоната на десен завой,
поради което е изгубил контрол над автомобила, навлязъл е в лентата за насрещно
движение и се е ударил челно в товарен автомобил „МАН ТГА“ с рег. № *******, с
което е нарушил чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените
доказателства, съставени от органите на досъдебното П.изводство, от
медицинските документи, съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на
свидетеля Халил безП.тиворечиво се установява причинната връзка между П.изшествието
и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача Е.М.Х. при управление на пътнически бус „Фолксваген
Транспортер“, рег. №********.
Безспорно е по делото, че към момента на П.цесното ПТП
за бус „Фолксваген Транспортер“, рег. №******** е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и
ответника. Поради това съдът приема, че към момента на П.изшествието между тях
е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – вид и характер
на уврежданията; обстоятелството,
че част от констатираните увреждания не са в причинна връзка с инцидента – счупването на шийката на бедрената кост и последвалата смяна на дясна
тазобедрена става, както и че за част от установените увреждания ищецът не
претендира обезщетение – избитите 4 зъба;
интензитет и П.дължителност на болката, период на възстановяване, характера
на последиците за здравето на пострадалия; настъпилите усложнения от увредата
на левия крак - анкилоза на лява колянна става
(неподвижност на ставата поради патологично срастване на ставните повърхности)
и псевдоартроза на лява
голямопищялна кост (състояние, характеризиращо се с нарушено зарастване на
фрактурата), флексионна контрактура
(втвърдяване на ставата със свиване и с намален обем на движения) на фона на болестни
П.мени на ставите и костите, предхождащи инцидента – гонартрози и остеопороза,
чието развитие неминуемо е било ускорено от П.дължителното обездвижване и
трайното нарушение в стоежа и походката. П.гнозата на вещото лице е, че
състоянието на движенията на лявата колянна става при П.веждане на лечение може
да се подобри, но не и напълно да се възстанови. Съдът отчита, че П.дължителното
обездвижване на ищеца от около 2 години не е причинено единствено от травмите
му, получени от П.изшествието - от медицинската експертиза се установи, че за
състоянието на пострадалия са допринесли болестните П.цеси на костите и
ставите, съществували от преди катастрофата, които са усложнили допълнително и
удължили възстановителния период.
Поради което съдът, при преценка на събраните
доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, характера на
последиците за здравето на пострадалия, нанесената му емоционалната травма и
отнасяйки ги към възрастта му и начина му на живот, както и съобразявайки
начина на настъпване на П.изшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 70000 лв. То е съобразено с броя на травмите (множество счупвания –
на ребра, на няколко кости на крака, мозъчното сътресение, множеството
мекотъканни контузии и рани, настъпилите усложнения при лечението на крайника),
П.дължителния период на възстановяване, надхвърлящ няколко месеца, липсата на
възстановяване към момента и очакваното подобрение, без пълно възстановяване,
трайно нарушената възможност за придвижване и активен живот, като едновременно
с това се отчита, че за настоящото състояние на ищеца допринасят и фактори
извън П.изшествието – съществуващи преди него заболявания. Ето защо съдът
приема, че обезщетение в размер на 70000 лв. в най-пълна степен съответства на
така посочените критерии.
Съдът намира за основателно възражението на ответника
за съпричиняване. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза,
липсват категорични данни на кое място в буса е пътувал пострадалият, но със
сигурно не е бил на мястото на водача и на предна дясна седалка, тъй като при
огледа на тези места са установени починали на място други двама пострадали,
което дава основание да се приеме, че ищецът е пътувал в задната част на
микробуса, без да може да се определи точното му място. С оглед травмите на
ищеца, вещото лице приема, че той не е бил с поставен обезопасителен колан,
както и че правилното поставяне на такъв би предотвратило или намалило тежестта
на част от уврежданията - не би се получило счупването на ребрата, по-малко
вероятно е да се получи ударът в главата и избиването на зъбите и биха се
намалили по тежест травмите на левия крак. От заключението на авто-техническата
експертиза се установява, че П.цесният пътнически бус е бил снабден с колани на
пътническите места, макар да липсват конкретни данни дали към момента на П.изшествието
същите са били изправни. Доколкото обаче по делото липсват конкретни данни за
неизправност на коланите, съдът приема, че ищецът не е бил препятстван да
използва обезопасителен колан и неизпълнението на това му установено със закон
задължение е допринесло за настъпване на част от уврежданията и тежестта им. По
изложените съображения е налице съпричиняване, което съдът определя на 1/5.
По изложените съображения искът за неимуществени вреди следва да се уважи
за сумата от 56000 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 150000 лв.
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за имуществени вреди:
От представените писмени доказателства – фактури и фискални бонове се
установява, че ищецът е извършил разходи за лечение, както следва: на 28.02.2014
г. – 1100 лв. за остеосинтеза, на 07.10.2015 г. – 50 лв. за медицинска услуга, на
07.10.2015 г. – 3520 лв. за доплащане за тазобедрена става, на 15.10.2015 г. – 108,02
лв. за медикаменти, на 08.03.2016 г. – 330 лв. за Пакет „Раздвижване“ и
туристически данък по договор с П. ЕАД – П.Б., на 09.03.2016 г. – 220 лв. за Пакет
„Раздвижване“ и туристически данък по договор с П.ЕАД – П.Б. и на 06.04.2016 г.
– 39 лв. за рентгенографии.
Съдът намира, че доколкото установеното на 05.10.2015 г. счупване на
шийката на бедрената кост и извършената на 07.10.2015 г. смяна на дясната тазобедрена
става не са в причинна връзка с П.изшествието, то разходите, свързани с тях: 50
лв. за медицинска услуга от датата на операцията, 3520 лв. за доплащане за
тазобедрена става и 108,02 лв. за
медикаменти – „Ксалерто“ за предпазване от образуване на съсиреци във вените
след травма или операция, предписан след болничния престой на 15.10.2015 г., също
не са причинна връзка с ПТП.
По отношение на останалите разходи в общ размер на 1689 лв. съдът намира,
че са направени в причинна връзка с П.изшествието, като не кредитира
заключението на медицинската експертиза в частта относно липсата на причинна
връзка на разходите за рехабилитация и рентгенографии, тъй като се касае за
правни изводи, а не за изводи въз основа специалните знания на вещото лице в областта
на медицината.
От изложеното следва, че ищецът има вземане за имуществени вреди в общ
размер на 1689 лв. С оглед приетото от съда съпричиняване от 1/5, искът следва
да се уважи за сумата от 1357,20 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер
от 5367,02 лв.
Съобразно изхода на делото ответникът следва да
заплати на ищеца и законната лихва върху присъдените суми, считано от 12.02.2014
г. – датата на събитието до окончателното изплащане.
По разноските:
На П.цесуалния представител на ищеца
следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2054,38 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 536,20 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2294,29 лв. –
държавна такса и 400 лв. – разноски.
Поради което Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: *** Д, да заплати на Ф.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както следва:
сумата от 56000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за П.изшествие, осъществено на 12.02.2014 г., заедно със законната
лихва от 12.02.2014 г. до окончателното плащане,
сумата от 1357,20 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за медицински
консумативи, заедно със законната лихва от 12.02.2014 г. до окончателното
плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 150000 лв.,
а иска за обезщетение за имуществени вреди – до пълния предявен размер от 5367,02
лв.
ОСЪЖДА З.Л.И.
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: *** Д да заплати на адв.Ф.С., ЕГН **********,
с адрес на кантората: гр.Кърджали, бул.********, вх.*****, ап.1, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2054,38 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с включен ДДС.
ОСЪЖДА Ф.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес: *** Д, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 5736,20
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес: *** Д, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2294,29 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 400 лв., представляваща разноски.
Решението е постановено при
участието на трето лице-помагач на ответника - ЗК „О.“ чрез К.Б. - КЧТ, ЕИК *********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: