Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 792/11.6.2020г. Година 2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На първи юни Година
две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 909 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №
03-010932/20.02.2019г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда"-гр.Варна, с което на «Р.Х.
ООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000
лева, на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 3000 на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на
управител на санкционираното дружество против НП №03-010932/20.02.2019г. на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на
основание чл.416 от КТ.
С жалбата
се формулира искане за отмяна на наказателното постановление. Изразява се позиция за незаконосъобразност и необоснованост
на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление. Счита се, че АУАН не е предявен и връчен на нарушителя. В НП
липсва конкретно фактическо описание на нарушението. Видно от разчетно- платежна ведомост , на лицето е било заплатено
възнаграждение, съобразно положения труд – за 4 часов работен ден. Неизпълнението на задължението на
работодателя да изплати възнаграждение не представлява административно
нарушение, а трудов спор относно изпълнението на трудово правоотношение, решим
по гражданско- правен ред. Изразява се и позиция за неправилно определен размер
на наказанието, както и алтернативно- за наличието на маловажен случай на
административно нарушение.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуален представител.
По същество се поддържа, че АУАН не е надлежно
предявен и връчен, както и се претендира приложението на чл.415в ал.1 от КТ.
Процесуален представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата.
По същество счита, че наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните доказателства по делото,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м. 02.2019г. служители на ДИТ – Варна, св. Д.
и св. Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Р.Х.“
ООД. Повод за проверката бил постъпил в ДИТ сигнал от работник М.К., в който
лицето сочело на намалено без негово знание работно време.
На проверяващите били представени документи-
отчетна форма; разчетно платежна ведомост и други,
въз основа на които установили, че лицето М. Й.К. е изпълнявал длъжността
„готвач“ в обект – ресторант «Ди вайн», находящ се в
гр. Варна, ул.“Херман Шкорпил“, стопанисван от „Р.Х.“
ООД, като през месец декември е положил труд, но за положения труд не му било
начислено и изплатено полагащото се трудово възнаграждение в пълен размер в
срок до 31.01.2019г.
На 13.02.2019г. св. Д. съставила акт за
установяване на административно нарушение срещу дружеството „Р.Х.“ ООД в
обстоятелствената част на който подробно описала установените при проверката
факти. Вписан бил периода на полагане на труд от лицето, съответно- трите му
имена и заеманата длъжност, както и липсата на изплатено трудово възнаграждение
в пълен размер в срок. Посочени били и доказателствата , които потвърждават
извършеното нарушение. Била посочена и правна квалификация на деянието. Акта за
установяване на административно нарушение бил надлежно предявен на
представляващ дружеството, който отказал да получи екземпляр от АУАН и този
отказ бил надлежно удостоверен. В графата за възражения не били вписани такива. Възражения не
постъпили и впоследствие по АНП.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение административно наказващият орган е издал НП
№03-010932/20.02.2019г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ
фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по
чл.128 т.2 вр. чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ. На дружеството е било наложено
административно наказание на основание чл.414 ал.1 от КТ – имуществена санкция
над минималния предвиден размер.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства -
приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства-
отчетна форма ; ведомост за заплати; протокол от проверка; сведения и др. ,
както и гласните такива-показанията на св. Д. и св. Д. .
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по
установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния
закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и
при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.
Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са
отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства –
собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на
трудово правоотношение , полагане на труд в рамките на месец декември 2018г. и
неизплатеното в пълен размер, в срок дължимо трудово възнаграждение за
извършената работа. В акта за установяване на административно нарушение е била
посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение.
Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е
направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от
категорията на нарушенията по чл.128 т.2 вр. чл. 270
ал.2 и ал.3 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на
административното наказание имуществена санкция, административно наказващият
орган правилно е определил санкционната норма и вида на административното
наказание, но неправилно е бил преценен размера на наказанието. Факта на
извършване на нарушение за първи път и последващото му отстраняване занижават
степента на обществена опасност на нарушението и сочат на адекватност на размер
на административното наказание в предвидения в закона минимален размер. В този
смисъл и съдът намери, че следва да измени наказателното постановление, като
намали размера на административното наказание.
Що се отнася до наведените с възражения с искане за
отмяна на наказателното постановление, съдът констатира тяхната
неоснователност, предвид на следното:
С жалбата и в съдебно заседание се счита се, че
АУАН не е предявен и връчен на нарушителя.
Съдът, изхождайки от събраните по делото гласни и
писмени доказателства – показанията на св. Д. и св. Д. и надлежно отбелязаното
в съдържанието на АУАН, намери, че по делото безспорно е установено, че АУАН е
бил предявен на представляващ дружеството, който обаче отказал да получи
екземпляр от него. В този смисъл и съдът не констатира да е допуснато нарушение
по предявяване и връчване на АУАН.
Счита се, че в НП липсва конкретно фактическо
описание на нарушението. Видно от разчетно- платежна ведомост,
на лицето е било заплатено възнаграждение, съобразно положения труд – за 4 часов
работен ден. Неизпълнението на
задължението на работодателя да изплати възнаграждение не представлява
административно нарушение, а трудов спор относно изпълнението на трудово правоотношение,
решим по гражданско- правен ред.
Съдът не споделя подобна позиция, доколкото
задължението на работодателя да изплати трудово възнаграждение в пълен размер
на работника произтича от сключения между страните трудов договор, в който е
предвиден 8- часов работен ден.
Съобразно чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като по
силата на чл. 270 ал.2 и ал.3 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща
авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено
друго, лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по
писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По писмено искане
на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в
посочената от него банка.
С чл.414 ал.1 от КТ е предвидено санкциониране
на работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание.
Предвид съдържанието на горепосочените разпоредби
на КТ, безспорно , в настоящия казус са установени факти, относими към състава
на административното нарушение, вменено на санкционираното дружество.
Алтернативно се изразява позиция за наличието на
маловажен случай на административно нарушение и се претендира приложението на
чл.415в ал.1 от КТ.
Съдът констатира, че се касае за нарушение, което
не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи
от този вид и в този смисъл разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е неприложима.
Разпоредбата на чл.415В от КТ се явява неприложима,
доколкото не са установени предпоставките за квалифициране на нарушението като
маловажно по смисъла на този текст от КТ – липсват доказателства нарушението да
е било отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс. Безспорно е и , че за работника са произтекли вредни последици,
доколкото същия е бил лишен от възможността да ползва средствата от дължимото
му се трудово възнаграждение в сроковете, в които това е следвало да се случи,
съобразно уговореното с трудовия договор.
След като взе предвид изложеното по- горе, съдът
намери, че следва да измени наказателното постановление като намали размера на
наложеното административно наказание до минимално предвидения в КТ.
Произнасяйки се с изменителен
диспозитив, съдът не възложи разноски на страните.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: