Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........град Шумен, 16.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на осми септември две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева
и
с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП,
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №146 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.63 ал.1 изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна
жалба от „Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********,
чрез пълномощник адвокат А. М. при АК град Търговище, срещу Решение №212/18.06.2020 г. на Районен съд град Шумен, постановено
по ВАНД №403/2020 г. по описа на същия съд.
Касаторът изразява становище за
незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение
на материалния и процесуалния закон. Сочи, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
не са отчетени като такива от решаващия съд. Излага доводи, че са налице
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН, противно на приетото от въззивната инстанция, поради което касаторът
отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново
решение по съществото на спора, с което да бъде отменено Наказателно
постановление №64/22.11.2019 г. на Директора на РИОСВ град Шумен.
Ответната страна РИОСВ град Шумен, редовно призована, за нея се явява
гл. юрисконсулт Н. Г., редовно упълномощена, която изразява становище за
неоснователност на касационното оспорване.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и отправя
искане съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява неоснователна, поради
следните съображения:
С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно
постановление №64/22.11.2019 г. на Директора на
РИОСВ град Шумен, с което на основание
чл.166 т.3 във вр. с чл.165 ал.2 и чл.155 ал.2
от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, във вр.
с чл.83 ал.1 от ЗАНН, на касатора е наложено имуществена
санкция в размер на 2 000 лв., за нарушение на чл.166 т.3 във вр. с чл.155 ал.2 от ЗООС.
За да постанови съдебния си акт съдът е
установил следната фактическа обстановка: Касаторът е
стопанисвал животновъден обект в с.Камбурово, област Търговище. На 07.08.2019
г., по подадено писмо от Басейнова дирекция Дунавски
район, експерти на РИОСВ град Шумен извършили проверка в обекта, при която констатирали,
че не са налице документи за налични, експлоатирани съоръжения за битово-отпадъчни
води. С оглед на тези констатации в КП №АН-37/07.08.2019 г. контролните органи
дали четири броя предписания на дружеството, като с процесното
предписание под №2 на дружеството било указано „Да представи информация относно
събирателни съоръжения за формираните битово-фекални
отпадъчни води“. В КП е бил указано срок за изпълнение на предписанията - до 15.08.2019
г.
Доколкото в определения срок не е изпълнено
посоченото по-горе предписание, на 05.09.2019 г. бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение №АН-08, за това, че дружеството не е
изпълнило в срок дадено на основание чл.155 ал.2 от ЗООС предписание №2 с КП
№АН-37/07.08.2019 г. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание
чл.40 ал.2 от ЗАНН. Въз основа на така съставения Акт за установяване на
административно нарушение и събраните материали по преписката, Директорът на
РИОСВ град Шумен издал процесното НП, с което за
нарушение на чл.166 т.3 във вр. с чл.155 ал.2 от
ЗООС, наложил имуществена санкция на дружеството в размер на 2 000.00 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът приел, че в хода на административнонаказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Атакуваното наказателно
постановление съдът счел за издадено от компетентен орган, както и е налице
състав на административно нарушение по чл.166 т.3 от ЗООС и правилно е
ангажирана отговорността на касатора по чл.165 ал.2
от ЗООС, тъй като санкционираното лице не е изпълнило в срок дадените му
предписания по спазване на ЗООС, поради което правилно е бил привлечен към
отговорност, без да са налице доказателства, сочещи „маловажност“ на
поведението му по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Решаващият съд е изложил и подробни
мотиви по отношение размера на наложената санкция, която е в минимума,
предвиден в закона, както и е изложил и подробни мотиви по наведените
възражения във въззивната жалба, които приел за
неоснователни. По изложените съображения съдът е потвърдил атакуваното НП.
Касационната инстанция напълно споделя
установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на
нея правни изводи досежно наличието на предпоставките
за ангажиране отговорността на касатора в настоящото
производство. В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователни
изложените в касационната жалба отменителни
основания. Правилно решаващия съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на
санкционираното лице.
Неоснователно
е твърдението, че контролните органи били връчили КП с даденото предписание на
лице, което не е упълномощено да получава книжа от името на дружеството. В КП
изрично е посочено лицето – ветеринарен доктор, който работи при касатора. Както във възивната
жалба, така и в касационната жалба се навеждат единствено твърдения за
неспазване на правилото по чл.180 ал.5 от НПК за връчване на процесното предписание. Касаторът
на първо место не оспорва по никакъв начин факта, че лицето, на което е връчен
КП не е служител на дружеството и на второ место не сочи никакви доказателства
в тази насока.
Доказателствата
по делото установяват по безспорен начин, че на кастора
са дадени предписания, които са задължителни по реда на чл.155 ал.2 от ЗООС и
именно за тяхното неизпълнение е наложена имуществена санкция и в частност по
отношение на предписание №2. Длъжностните лица са реализирали проверка по реда
на ЗООС и именно по реда на този закон са предписали дължимото от дружеството
поведение, определяйки и срок за изпълнението му, с изтичането на който е
възникнала възможността за провеждането на административно-наказателно производство
по реда на ЗООС.
В съответствие с мотивите на районния съд и
настоящата касационна инстанция приема, че са изпълнени всички предпоставки за
ангажиране отговорността на касатора, както и липсват
основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, поради което не са налице твърдените от касатора основания за отмяната му и същото следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен
съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212/18.06.2020 г. на Районен съд град Шумен,
постановено по ВАНД №403/2020 г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
16.09.2020г.