№ 1622
гр. Русе, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520102323 по описа за 2022 година
Н. А. Б. твърди, че с решение от 26.10.2020г. на РРС, влязло в сила на 25.01.2022г. е
била отменена заповед на кмета на Община Ветово от 22.01.2020г, с която е бил прекратен
трудовият й договор с Община Ветово и е била възстановена на длъжността заемана преди
уволнението. На 28.02.2022г. ищцата получила чрез упълномощен адвокат съобщение, че
решението е влязло в сила и че има право в двуседмичен срок от получаване на
съобщението да се яви на работа и да заеме длъжността. Ищцата се явила на работа в
общината ответник в посочения срок- на 11.03.2022г. в 8 часа. Подала заявление в
деловодството и влязла в помещението, където било работното й място преди уволнението.
Началника на отдела й казала да отиде при кмета и да чака пред кабинета му. След 11 часа
била поканена да влезе в кабинета на кмета, където имало и други общински служители.
Заместник кмета и заявил, че вече е на работа и поискал трудовата й книжка и й казал да
изчака в коридора докато оформят документите й. В 16:55 на ищцата връчили заповед №ЧР-
01/11.03.2022г. на кмета на Община Ветово, с която било прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.2 от КТ, тъй като не се е явила да заеме
длъжността на която е възстановена в срока по чл. 345, ал.1 от КТ. Работодателят приел, че
този срок е изтекъл най-късно на 01.03.2022г, тъй като на 14.02.2022г. адвокатът на ищцата
се е снабдил с изпълнителен лист от където следвало, че към тази дата ищцата е знаела, че
решението е влязло в сила.
Ищцата счита уволнението за незаконно, тъй като заповедта е издадена в
противоречие със чл. 345, ал.1 от КТ и с разясненията дадени с Тълкувателно решение №
3/2019 от 02.12.2021г. на ОСГК. Сочи, че срока за явяване на работа тече от датата на
получаване на съобщението за възстановяване на работа и друг начин на научаване, че
1
решението е влязло в сила е ирелевантен. Такава е изричната разпоредба на чл. 345, ал.1 от
КТ, както и разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/2019 от 02.12.2021г. на
ОСГК. Счита, че към 11.03.2022г. срокът й за явяване за възстановяване на работа не е бил
изтекъл, поради което заповедта за уволнение е незаконна. Излага и други доводи за
незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Иска заповедта за уволнение да бъде
отменена и да бъде възстановена на работа на длъжността преди уволнението. Претендира и
обезщетение за оставане без работа в периода 11.03.2022г. до 11.09.2022г. размер на 4470
лева.
Ответникът оспорва исковете. Навежда бланкетно твърдение за недобросyвестност на
ищцата. Преповтаря доводите, че адвокатът на ищцата е получил препис от влязъл в сила
съдебен акт на 14.02.2022г. и от този момент тече срока по чл. 345, ал.1 от КТ.
Исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на длъжността заемана преди
уволнението са с правно основание по чл. 344 ал.1 т.1 и т.2,
Искът за обезщетение е по 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
С решение № 260320 от 26.10.2020г. постановено по гражданско дело № 1481/2020г.
на РРС (л.28-33) е била отменена заповед на кмета на Община Ветово №ЧР2/22.01.2020г, с
която е бил прекратен трудовият договор между Община Ветово и Н. А. Б. и последната е
била възстановена на длъжността заемана преди уволнението. Решението влязло в сила на
25.01.2022г. На 28.02.2022г. Н. А. Б. получила, чрез упълномощен адвокат съобщение (л.26),
че решението е влязло в сила и че има право в двуседмичен срок от получаване на
съобщението да се яви на работа и да заеме длъжността. От разпита на св. Й. и от
приложено заявление (л.26) се установява, че ищцата се явила на работа в Общината Ветово
на 11.03.2022г. Същият ден на ищцата била връчена заповед №ЧР-П-01/11.03.2022г. на
кмета на Община Ветово, с която било прекратено трудовото й правоотношение на
основание чл. 325, ал.1, т.2 от КТ, тъй като не се е явила да заеме длъжността на която е
възстановена в срока по чл. 345, ал.1 от КТ. Работодателят приел, че този срок е изтекъл
най-късно на 01.03.2022г, тъй като на 14.02.2022г. адвокатът на ищцата се е снабдил с
изпълнителен лист от където следвало, че към тази дата ищцата е знаела, че решението е
влязло в сила
Предявените искове за отмяна на уволнението и възстановяване на работа на
длъжността преди уволнението са основателни. Съгласно чл. 345 ал.1 от Кодекса на труда:
При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от
работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по
уважителни причини.
Срокът за явяване на работа след възстановяване от съда тече от получаване на
съобщението за възстановяване на работа, съгласно изричната законова разпоредба в този
смисъл. В същия смисъл е и Тълкувателно решение № 3/2019 от 02.12.2021г. на ОСГК, в
2
което се приема, че:
Извеждането на друг начален момент на срока не съответства на съдържанието
и смисъла на разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ и е резултат от разширително тълкуване на
правната норма, което може да доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по
трудовото правоотношение
Ищцата е получила съобщението за явяване на работа на 28.02.2022г и се е явила на
работа в срока по чл. 345 от КТ- на 11.03.2022г.- т.е. не са били налице предпоставките за
прекратяване на трудовото правоотношение със заповед №ЧР-П-01/11.03.2022г. на кмета на
Община Ветово, поради което същата следва да бъде отменена, а Н. А. Б. да бъде
възстановена на работа на длъжността, заемана преди уволнението.
Искът за обезщетение за оставане без работа също е основателен. Установи се по
делото, че ищцата е останала без работа в периода 11.03.2022г. до 11.09.2022г, последното
изплатено трудово възнаграждение е в размер на 745 лева и обезщетението за оставане без
работа в посочения срок е 4470 лева, поради което и този иск следва да се уважи изцяло.
Ответникът следва да заплати и направените от ищцата разноски в размер на 1378 лева.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК Община Ветово следва да заплати държавна такса
в размер на 80 лева по иска за отмяна на уволнението, както и 178,80 лева държавна такса
по иска за обезщетение за оставане без работа. Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Н. А. Б. от *************, ЕГН
********** извършено със заповед №ЧР-П-01/11.03.2022г. на кмета на Община Ветово.
ВЪЗСТАНОВЯВА Н. А. Б., ЕГН **********, на длъжността *********** в
Специализираната администрация в Община Ветово, която е заемала преди уволнението.
ОСЪЖДА Община Ветово, БУЛСТАТ *********, гр. Ветово, ул. “Трети март” №2, да
заплати на Н. А. Б. от ******, ЕГН **********, сумата 4470 лева обезщетение в брутен
размер по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа в периода от 11.03.2022г. до 11.09.2022г,
заедно със законната лихва от 29.03.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и
1378 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Ветово да заплати по сметка на Русенски районен съд 258,80 лева
държавна такса по производството, както.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3