Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……….
гр.В.
Търново, 20.03.2018год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 13.03.2018год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ
при секретар Ц. Зинева, като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 124 по описа за 2018г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от П.Г.С., с ЕГН **********,*** срещу Наказателно постановление № 1513/11.01.2017г., издадено от Началник РУ- В. Търново при ОД МВР-В.Търново. Наведени са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. направено е искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез упълномощения си защитник (адв. К. С.) поддържа подадената жалба и направените в нея искания.
Въззиваемата страна не се представлява и не заема становище.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Административнонаказателното производство е образувано с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1513 от 22.11.2016г., съставен от св. Д.С.А., мл. полицейски инспектор при РУ- В. Търново, в присъствието на свидетелите А.И.Т. и св. В.Й.Й. против П.Г.С. с ЕГН **********,***.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено контролните органи са приели, че на 12.10.2016г., в гр.Д, ул. *******, П.Г.С. подала недействителен сигнал за това, че съседката и М С М, живуща ***, стои пред входната врата на С., като и отправя закани и заплахи с физическа саморазправа. Поради отправените закани и заплахи С. не можела да се прибере в домът си. Посочено е, че при отработване на сигнала се установило, че жалбоподателката била подала невярна информация и заблуждаващи съобщения за помощ. Прието било, че по този повод използвала ЕЕН 112 не по предназначение. Извършеното деяние било квалифицирано като административно нарушение на разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. Нарушителката не е присъствала при съставянето на АУАН, като същият и бил връчен, по реда на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, на 28.12.2016г., при условията на деклариран отказ на нарушителя да получи АУАН, удостоверен по надлежния ред.
Въз
основа на съставения акт е издадено наказателно постановление №
1513/11.01.2017г., от Началник РУ- В. Търново при ОД МВР-В.Търново, с което въз основана на възприетата в
пълнота и идентичност фактическа обстановка, за извършеното нарушение по чл.
28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 и на
основание на чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, на жалбоподателката, е наложено административно
наказание - глоба в размер на 2000 лв.
По делото липсват
обективни данни за дата на връчване на обжалваното НП на П.С..
В материалите по делото е приобщено
като доказателство писмо с рег. № 173900 - 3289 от 01.03.18г., издадено от
началник на РУ - В. Търново, ведно с приложено към него копие на докладна
записка, издадена от п.и С. С.. В съдържанието и наказващият орган излага твърдения,
според които процесното НП е било връчено на нарушителктата, на 15.02.17г.,
което действие било удостоверено чрез направеното върху докладната записка
отбелязване, за приложимост на разпоредбите на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.
Разпитани в производството по делото свидетелите А. и Й. са потвърдили съдържащите се в АУАН констатации относно твърдяното за извършено нарушение. Свидетелите заявяват, че не са търсили нарушителката за съставяне на АУАН, както и не са изпратили, респективно връчили на С. покана за такова действие. Свидетелите твърдят, че при връчване на АУАН са срещнали трудности, както и че въззивничката отказала да подпише издадения, в нейно отсъствие, АУАН.
По делото са приложени и приобщени материалите съдържащи се в административно - наказателната преписка, както и тези съдържащи се в препика № 154/17г., по описа на РП - В. Търново.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :
Жалбата е допустима тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право на това. напревеният от съда извод за срочност на подаване на въззивна жалба се предпоставя от събраните по делото, според които обжалваното НП не е било връчено на нарушителката.
При това е допуснато нарушение и на правилата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, тъй като осъщественото от наказващия орган отбелязване за приложимост на посочената разпоредба, в твърдяната хипотеза на не намиране на нарушителката на посочения от нея адрес, е осъществено, не върху съдържанието на НП, както е предписано в закона, а върху депозираната докладна записка от 09.02.17г. (лист 7 от делото).
Разгледана по същество същата е и основателна.
Съдебният състав приема, че освен посоченото нарушение на процесуалните правила, допуснато при издаване на обжалваното НП, в хода на административнонаказателното производство са допуснати и др. съществени процесуални нарушения, както и такива на приложимия за извършеното деяния материален закон, които са довели до незаконосъобразност на подлежащият на съдебен контрол акт, издаден от наказващия орган.
Обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснато особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акта за нарушение.
Нарушена е разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която императивно предвижда, че съставянето на акта по чл. 36 от ЗАНН се извършва в присъствие на нарушителя. В този смисъл са и задължителните указания относно приложението на закона, дадени съобразно т. 10 на П. № 10 /73г. на Пл. на ВС.
Настоящият състав приема, както се посочи по - горе, че е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която императивно предвижда, че съставянето на акта по чл. 36 от ЗАНН се извършва в присъствие на нарушителя, респ. на неговия законен представител или упълномощено лице. Като изключение от този принцип, в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е допуснато и неприсъствено съставяне на акта. Това изключение е допустимо но само при наличието на някоя от изчерпателно посочените в текста предпоставки, а именно : нарушителят, макар и известен, да не е могъл да бъде намерен, и втората – когато същият след покана не се е явил за съставяне на акта. Ако посочените законови предпоставки не са налице, нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН задължава актосъставителя да състави акта в присъствието на нарушителя.
В случая, по несъмнен начин се установява, че АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателката или на нейн представител, за което действие липсват данни, последният да е бил уведомен по какъвто и да било начин. Няма данни, а и твърдения, жалбоподателката да е била поканена, но да не се е явила за съставяне на акта. В обратна насока са наведените от свидетелите А. и Й., твърдения, според които нарушителката не е била търсена, с изрични указания, че следва да се яви на определена дата и място за съставяне на АУАН, за процесното нарушение, както и че на нея не е била изпратена, респективно връчена, покана, за това. (за съставяне на АУАН). След като АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителката, при липсата на която и да е от предпоставките на чл.40, ал. 2 от ЗАНН, е налице нарушение по смисъла на чл.40, ал.1 от същия закон.
Предвид на изложеното се налага окончателния извод, че съставения при констатираните съществени процесуални нарушения АУАН е опорочил по-нататъшния ход на производство.
Обжалваното НП, се явява краен акт на незаконосъобразно образувано и проведено административнонаказателно производство, осъществено при съществени нарушения на процесуалните гаранции за обективност и разкриване на истината. Ето защо, предвид изначалния неотстраним порок при образуване на административнонаказателното производство, НП следва да се отмени, като незаконосъобразно.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че при издаването на обжалваното НП е допуснато и нарушение на приложимия за извършеното деяние материален закон.
Съгласно чл. 28, ал.1 от ЗНССП с ЕЕН 112, забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че от обективна и субективна страна безспорно е установено по делото, че жалбоподателката е осъществила състава на административно нарушение по чл. 28, ал.1 от ЗНССП с ЕЕН 112, като на инкриминираната дата и място е използвал ЕЕН 112 не по предназначение, като е съобщила, че съседката и М С М стои пред входната врата на С., като и отправя закани и заплахи с физическа саморазправа, както и че поради отправените закани и заплахи С. не можела да се прибере в домът си.
В случая се установява, че жалбоподателката е съобщила неверни данни за извършени административни нарушения или престъпления, но не и неверни съобщения и сигнали за помощ. Тя е имала за цел да сигнализира компетентните органи, за да извършат проверка и установят твърдените от нея деяния.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗНССП с ЕЕН 112 националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 осигурява на гражданите, намиращи се на територията на Република България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи, с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им, какъвто не е настоящият случай, тъй като се установи, че жалбоподателката С. не е искала получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото.
Административно-наказателната и отговорност обаче е ангажирана на основание чл. 38, ал.1 от ЗНССП с ЕЕН 112. Тази санкционна разпоредба предвижда, че който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
По делото обаче не се доказва, че въззивничката чрез ЕЕН 112 е подала съобщение и сигнал за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото, но с оглед на изложеното по - горо , съдът приема, за доказано, че жалбодателката е ползвала ЕЕН 112 - не по предназначение. Изложеното мотивира съда да приеме, че неправилно е ангажирана отговорността на П.С. със санкционната разпоредба на чл. 38, ал.1, тъй като тя е нарушиля виновно разпоредбата на чл. 28, ал.1, пр.1 ЗНССП с ЕЕН 112, като е ползвала ЕЕН 112 не по предназначение. При това е следвало да и се наложи наказание съобразно със санкционната разпоредба на чл. 37, визираш административна санкция - глоба от 200 до 1000 лв. за лице, което ползва не по предназначение ЕЕН 112.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че НП следва да се отмени като незаконосъобразно, поради допуснатото нарушение на приложимата за извършеното деяние санкционна разпоредба.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1513/11.01.2017г., издадено от Началник РУ- В. Търново при ОД МВР-В.Търново, с което на П.Г.С., с ЕГН **********,*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лв., на основание чл. 38, ал.1 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, за нарушение на чл. 28, ал.1 от същия закон.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението, пред Административен съд Велико Търново.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :