Р Е Ш Е Н И Е    

№ 63

 

гр.Разград, 23 октомври 2023 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА    

                                                                ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

 

при секретаря РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА дело № 72 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК  във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Билла България“ ЕООД, гр. София против Решение № 118/17.07.2023 г., постановено по АНД № 248/ 2023 г. по описа на Разградски районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № В- 002069/ 22.03.2023 г. на директора на Регионална дирекция при Комисията за защита на потребителите (КЗП)- Варна, с което на дружеството на основание чл. 209 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) за нарушение на чл. 66, ал. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Недоволно от така постановения съдебен акт е останало наказаното лице. В жалбата си твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, поради което следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспореното НП. Претендира и за присъждане на разноски по производството.

Ответникът по касационната жалба не се представлява в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по нея.

Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила атакуваното съдебно решение.

Разградският административен съд, след като прецени направените оплаквания, които съобрази с доводите  и становището на страните и анализира събраните в хода на производството доказателства, констатира следното:  

Жалбата е допустима, като подадена в срок от лице, което има право на жалба срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни съображения:

В хода на съдебното производство са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които установяват фактите от значение за спора. Те са правилно преценени от районния съд и въз основа на тях той е достигнал до обосновани фактически изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Същите сочат, че на 20.02.2023 г. служители към КЗП са извършили проверка в търговски обект в гр. Разград, стопанисван от  "Билла България“ ЕООД, гр.София. При нея е установено, че в магазина се предлагат за продажба следните стоки с отразено намаление: образователен пъзел със стара цена 14,99 лв. и нова цена 7,49 лв.; козметични комплекти Derma X Pro със стара цена 35,99 лв. и нова цена 17,99 лв.; мъжки комплект (самобръсначка Fuson 5, ножче и гел за бръснене) със стара цена 24,99 лв. и нова цена 12,49 лв.; уеб камера C2N – със стара цена 54,99 лв. и нова цена 41,24 лв. За всички тях началната дата на обявяване на намалението била 26.10.2021 г. и към датата на проверката нормативно определеният максимален срок от един месец вече е бил изтекъл, но въпреки това продуктите се предлагали с намалената цена. При тези данни контролните органи са приели, че с противоправното си поведение търговецът е извършил нарушение на  чл. 66, ал. 1 от ЗЗП и  срещу него е съставен АУАН № 002069/ 01.03.2023 г. Отразените в акта констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с атакуваното наказателно постановление за вмененото административно нарушение на основание чл. 209 от ЗЗП е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв. С решението си Разградски районен съд  е потвърдил това НП като законосъобразно. Развитите от него доводи се споделят напълно и от настоящата инстанция.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Описанието на вмененото  административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички необходими индивидуализиращи белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. С оглед на това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приложени са и съответните законови разпоредби.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение. С разпоредбите на чл. 63 – чл. 66 от ЗЗП законодателят е регламентирал условията и реда, при които следва да се извършва предлагането на услуги и продажбата на стоки с намалена цена. Те са императивни по своя характер и задължителни за всеки търговец. Според чл. 66, ал. 1 от ЗЗП съобщението за намаление на цените не може да бъде прилагано за период, по-дълъг от един месец и по-кратък от един работен ден. В случая тази забрана е нарушена, тъй като съобщеното намаление на процесните стоки е прилагано за срок по-дълъг от един месец. С нормата на чл. 66, ал. 2 от ЗЗП е предвидено изключение от това правило, но само при изчерпателно изброените там хипотези. Жалбоподателят не твърди и не ангажира доказателства, които да установяват, че в конкретния случай са били налице някои от предпоставките, предвидени в чл. 66, ал. 2 от ЗЗП. С оглед на това правилно и обосновано е ангажирана административната отговорност на търговеца на основание чл. 209 от ЗЗП. Наложеното наказание е в минималния размер, предвиден от закона, поради което липсва възможност и основание то да бъде намалено предвид императивната забрана на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователно и недоказано твърдението на жалбоподателя, че извършеното нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28, ал. 1 от ЗАНН. Легално определение за „маловажен случай” се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР ЗАНН. Според нея „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Преценката „маловажност“ на конкретното деяние следва да се прави въз основа на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението, начина на извършване, вредните последици, продължителността на противоправното поведение и други, които от своя страна обуславят по-ниската степен на обществена опасност на това нарушение, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. В казуса не са ангажирани доказателства и не се изтъкват такива обстоятелства, които да обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от жалбоподателя нарушение в сравнение с типичните, обичайни случаи. Ето защо съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за да бъде освободен от отговорност нарушителя.

 Тъй като настоящата инстанция не стигна до по-различни изводи от въззивния съд, то постановеното от него решение като валидно, правилно и обосновано следва да се остави в сила.

Мотивиран така Разградски административен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118/ 17.07.2023 г., постановено по АНД № 248/ 2023 г. по описа на Разградски районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                                     2./п/