№ 103173
гр. София, 21.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110142474 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по заявление на **** за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. Ц. за вземания по сключен
между страните договор за паричен заем № **** от 28.09.2022 г., като се претендират и
следните вземания: 409,95 лева – договорна неустойка за периода от 28.09.2022 г. до
12.11.2022 г. за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, 125 лева –
договорна неустойка за забава, начислена еднократно на 11.01.2023 г. и 135 лева – разходи
за събиране на вземането поради забава в плащането.
Съдът, като извърши проверка на заявлението, намира, че същото подлежи на отхвърляне по
отношение на посочените вземания по следните съображения:
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. Съдът намира клаузите,
на които почиват тези вземания, за нищожни.
Първото претендирано вземане за неустойка почива на клауза (чл. 33, чл. 37, ал. 3 и 4 от
ОУ), в която е предвидено задължението на заемателя в срок до три дни от сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или
банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка. Сключеният
между заемодателя и заемателя договор за заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между
страните приложение намират нормите на ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството
на потребител. Съдът приема, че клаузите, в които е уговорена неустойка за непредоставяне
на обезпечение изпълват характеристиките на неравноправни такива по смисъла на чл. 143
ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за
1
добросъвестност и водят до значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Същите попадат под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължават
потребителя при неизпълнение да заплати необосновано висока неустойка. Съдът намира, че
въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за
предоставянето му – 3-дневен от сключване на договора, създават значителни затруднения
за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в
противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга
да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено задължение за
предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената
неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на
погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната
лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съобразно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
На следващо място съдът приема, че претендираното вземане за неустойка за забава в
размер на 125 лв., начислена еднократно на 11.01.2023 г., се основава на неравноправна
клауза, тъй като при забавено изпълнение кредиторът има право само на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, съгласно чл. 33 ЗПК.
Относно разходите за събиране на вземането поради забава в плащането съдът намира, че
уговорената допълнителна такса в общите условия към договора е свързана изцяло със
забавата на длъжника. Отговорността му за разноски така, както е предвидена, по
съществото си представлява неустойка за забава. Тя не покрива реални разходи по събиране
на вземането, като за направата на такива не се сочи и в заявлението. Предвид размера на
кредита съдът намира, че претендираните разходи са в противоречие с чл. 33 ЗПК. Съгласно
цитираната разпоредба, когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Също така,
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая, уговореното
заплащане на обезщетение за забава под формата на такса цели именно неправомерния
резултат, поради което съдът намира клаузата за нищожна на това основание. Уговорката
дава възможност на заемодателя да претендира наред с обезщетението за забава върху
главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата на длъжника. Това от своя
2
страна води до неоснователно обогатяване на кредитора, като се наблюдава значително
неравновесие в правата на страните.
Поради изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираните вземания: за сумата от 409,95 лева – договорна неустойка за периода от
28.09.2022 г. до 12.11.2022 г. за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, за сумата от 125 лева – договорна неустойка за забава, начислена еднократно
на 11.01.2023 г. и за сумата от 135 лева – разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението, подадено от **** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Г. Ц. за сумата от 409,95 лева –
договорна неустойка за периода от 28.09.2022 г. до 12.11.2022 г. за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, за сумата от 125 лева – договорна неустойка
за забава, начислена еднократно на 11.01.2023 г. и за сумата от 135 лева – разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането, претендирани по сключен между
страните договор за паричен заем № **** от 28.09.2022 г.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен
иск за вземанията, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от
връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3