Решение по дело №3464/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1038
Дата: 7 юни 2019 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20171100903464
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 07.06.2019 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                  

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря Антоанета С., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3464 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са евентуално съединени установителни искове по реда на чл. 694, ал. 2 ТЗ.

Ищецът К.Б.К. твърди в исковата си молба, че с решение от 12.07.2017 г. по т.д. № 1666/2017 г. на VІ-14 състав било открито производство по несъстоятелност за ответника „Т.А.“ ООД (в ликвидация), което решение било вписано в търговския регистър на 14.07.2017 г. Ищецът предявил вземанията си към ответника с молба вх. № 107490/14.08.2017 г., които били на обща стойност 882 138.72 лева. Вземането било включено в списъка на приетите вземания за частта от 343 125.54 лева и списъкът бил одобрен с определение на съда от 08.12.2017 г. Депозирал възражение срещу неприетата част, като същото било оставено без уважение от съда с определение от 08.12.2017 г., вписано в търговския регистър на 11.12.2017 г., като в същото била допусната очевидна фактическа грешка при посочване размера на вземането.

Ищецът сочи, че неприетото вземане произтича от това, че със свои лични средства в периода 2007 г. – 2017 г. правел разходи от името на ответното дружество, в което бил съдружник и управител. Този начин на финансиране от съдружниците на дейността на дружеството – строителство, обзавеждане и продаването на самостоятелни обекти в сграда – „Шале Кукуряк“, гр. Банско, бил обичаен. Предоставял разходнооправдателните документи в дружеството и същите дълго време били неправилно отчитани задбалансово, като едва през 2014 г. били отразени в баланса от новия счетоводител на дружеството. Ищецът поддържа, че синдикът и съдът по несъстоятелността неправилно приели изявлението на вещото лице по ССЕ, че сумите били неосчетоводявани разходи, в смисъл, че са неосчетоводени разходи. Всъщност сумите, дадени преди 2014 г., били коректно отразени в баланса едва през 2014 г. Вземанията на ищеца фигурирали в балансите за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., както и в следващите междинни отчети. В част от съставените за плащанията платежни нареждания, фактури, касови и фискални бонове ищецът бил посочен като наредител/получател по фактура, а в друга част като задължено лице било обозначено „Т.А.“ ООД.

Моли съдът да постанови решение, с което да установи съществуването на вземане в размер на 539 013.81 лева – дадена в заем сума, а евентуално – дадена без основание сума в периода 2007 – 2017 г. или евентуално – като сума, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.

Ответното дружество „Т.А.“ ООД (н) е депозирало отговор на исковата молба, в която изразява становище за допустимост на предявения иск. Намира обаче същият за частично неоснователен. Признава, че в счетоводството му има значителни по размер задължения към ищеца и че дейността на дружеството е била кредитирана от ищеца в качеството му на съдружник в дружеството.

Постъпил е отговор на исковата молба и от синдика на „Т.А.“ ООД (н) – Венцислава С., в която тя изразява становище за допустимост на предявения иск. Сочи, че не е приела вземането, предмет на иска, тъй като същото не е осчетоводено и заведено в баланса на дружеството. При разглеждане на възражението на ищеца също не могло да бъде установено съществуването на вземането поради ограничения кръг доказателствени средства, допустими в производството по чл. 692 ТЗ.

Ищецът е предявил допълнителна искова молба във връзка с отговора на ответното дружество, в която поддържа изложеното в исковата молба. Уточнява, че предмет на делото са разходите, които е извършвал от името на „Т.А.“ ООД за своя сметка в периода 2007 г. – 2017 г.

Ищецът е предявил допълнителна искова молба във връзка с отговора на синдика, като е допълнил, че разходите, които е направил вместо ответното дружество, са свързани със строежа на Шале Кукуряк в гр. Шабла и са за строителни материали – камък, каменни плочи, каменни молени, мебели, , гориво, строителни инструменти, услуги свързани със строежа – проекти за електрозахранване, геодезични услуги, архитектурни услуги, строително-монтажни работи, ковашки услуги, изработване на скулптури, услуги с багер, изработка на раку, вътрешен дизайн, нотариални и куриерски услуги, изработка на джакузи, кадастрални услуги и др. Тези разходи първоначално били водени задбалансово, но в последствие друг счетоводител ги отразил в баланса, както следвало.

Ответникът и синдикът са депозирали допълнителни отговори на допълнителната искова молба, в които поддържат първоначалните си становища.

С уточнителна молба от 02.07.2018 г. ищецът е изложил фактически твърдения по всеки един от трите евентуално съединени искове. По иска с основание договор за заем ищецът е посочил, че понякога внасял пари в касата, а по-често директно заплащал задължения на дружеството за покупка на стоки или за услуги, като в последните случаи предавал разходнооправдателните документи в дружеството. Тези пари били дадени на дружеството срещу негово задължение да ги върне. Преобладаващата част от заемите не били фактически предавани на дружеството, а директно с тях били плащани негови задължения. Налице били 405 заема, по които задължението за връщане не било скрепено със срок и ставало изискуемо след покана. Ищецът не бил оправял такава покана, защото на първо място желаел дружеството да се разработи а на второ място поставял връщането на средствата.

В случай че съдът приеме липса на заемно правоотношение между ищеца и ответното дружество, ищецът твърди, че дал процесните суми без основание.

В условия на евентуалност ищецът претендира процесната сума на основание неоснователно обогатяване, като поддържа, че ответното дружество се обогатило за сметка на ищеца, а той се обеднил със стойността на платеното и между обогатяването и обедняването стоял факта на плащането на задължения на дружеството с лични средства на ищеца.

Ищецът е посочил, че при предявяване на вземането си в производството по несъстоятелност не го е квалифицирал правно, но очакванията му били то да бъде включено в списъка на приетите вземания като заем от съдружник.

В таблична форма ищецът е посочил всички разходи на ответното дружество, за които претендира да е платил с лични средства, като за всеки разход е цитиран някой от представените с исковата молба документи (РКО, фактура, разписка, касов бон и др.)

По делото е конституирано трето лице помагач на страната на ответника „Т.А.“ ООД (н) – „С.3“ ЕООД. То е изразило становище по предявения иск с молба от 27.06.2018 г.  Намира, че искът за връщане на заемна сума е недоказан, тъй като не е представен писмен договор за заем, което било форма за действителност. Процесните суми не били предадени реално на ответното дружество. Нямало осчетоводен заем в размер на процесната сума от ответното дружество.

 Намира за неоснователен и евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, тъй като нямало доказателства за даване на процесната сума без основание на ответното дружество. Не се установявало изобщо ищецът да е дал нещо на ответното дружество. Видно било от представените документи, че всички РКО и фактури носят името на „Т.А.“ ООД. Липсвало и редовно осчетоводяване на задължение към управителя в счетоводството на ответното дружество.

Неоснователен бил и евентуалният иск по чл. 59 ЗЗД, тъй като нямало доказателства ответното дружество да се е обогатило за сметка на ищеца.

„С.3“ ООД прави възражение за погасяване по давност всички претендирани вземания, които са възникнали след 22.12.2012 г.

Ищецът е депозирал становище, в което оспорва твърденията на третото лице помагач. Сочи, че в процесния период е разполагал със значителни средства – продал два имота в Лондон през 2005 г. и 2007 г. на обща стойност над 900 000 лева, отдавал под наем други имоти в Лондон, като в периода 06.04.2008 г. до 05.04.2009 г. получил наем в размер на около 50 000 лева; през 2013 г. и 2014 г. продавал дялове в търговските дружества „4Рент“ ЕООД и „Т.Б.“ ЕООД на стойност 70 000 лева.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Представена е Справка за задълженията на „Т.А.“ ООД (в ликвидация) към К.К., съдружник с участие 47%., съставена от ответното дружество „Т.А.“ ООД на 14.07.2017 г. Видно от същата дружеството дължи на ищеца 2 139 054.13 лева по договори за заем  от 2004 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г., 2010 г., 2012 г. и 2013 г. Отделно са включени платени разходи от К.К. от името на „Т.А.“ ООД (неосчетоводявани) в размер на 539 013.81 лева.

Представен е и списък на разходите, направени от К.К. в полза на „Т.А.“ ООД и осчетоводени през 2014 г., от които 13 870 лева за 2007 г., 55 773.31 лева за 2008 г.,  187 434.68 лева за 2009 г., 202 140.63 лева за 2010 г. 173 271.90 лева за 2011 г., 1279 лева за 2012 г., 2082.99 лева за 2013 г., 2031.84 лева, 5451.43 лева за 2015 г. Списъкът е изготвен от В.И..

Представен е и Списък на разходите, направени от К.К. в полза на „Т.А.“ ООД и осчетоводени през 2017 г., от които 43 823.90 лева за 2006 г., 2 200 лева за 2007 г., 2341.04 лева за 2008 г., 1071.78 рева за 2010 г., 1 783 лева за 2013 и 66 лева за 2014 г. Списъкът е изготвен от В.И..

Представено е решение № 1402/12.07.2017 г. по т.д. № 1666/2017 г. на СГС, VІ-14 състав, с което на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност за „Т.А.“ ООД (в ликвидация“).

С молба вх. № 107490/14.08.2017 г. по описа на СГС са предявени вземания на К. Б.К. срещу „Т.А.“ ООД. С нея са предявени вземания по три договори за заем от 2006 г., 2008 г. и 2013 г. Предявени са присъдени на ищеца суми. Предявено е под т. 5 и вземане, произтичащо от платени от ищеца разходи за и от името на „Т.А.“ ООД, свързани с инвестиционната дейност на дружеството. Ищецът финансирал дейността със свои лични средства винаги, когато дружеството нямало необходимите оборотни средства, като заплащал за материали, услуги, свързани със строежа на Шале Кукуряк. Разходнооправдателните документи ищецът представял в счетоводството, като общият размер на платеното от него било в размер на 539 013.81 лева.

В Списък на неприетите вземания на кредиторите на „Т.А.“ ООД, обявен в търговския регистър на 05.10.2017 г., е включено вземане на К.К. в размер на 539 013.81 лева – платени от кредитора разходи от името на „Т.А.“ ООД, с които е финансирал дейността на дружеството със свои лични средства, тъй като същите не били осчетоводени и заведени в баланса на дружеството.

Съдът служебно е изискал от т.д. № 1666/2017 г. на СГС препис от  възражение вх. № 127490/06.10.2017 г., депозирано от К.Б.К. против неприемането на част от неговите вземания от синдика на  „Т.А.“ ООД. От него става ясно, че се касае до вземане за платени от него разходи от името на „Т.А.“ ООД. Става ясно, че това е вземане в размер на 539 013.81 лева. Поискал е включеното в списъка на неприетите вземания вземане да бъде включено в одобрения от съда списък на приетите вземания.

С определение от 08.12.2017 г. по т. д. № 1666/2017 г. е разгледано възражение вх. № 127490/06.10.2017 г. на К.Б.К. срещу списъка на приетите вземания, обявен в ТР под № 20171005164749, в частта, в която вземането му в размер на разликата над 343 125.54 лева до пълния предявен размер от 539 013.81 лева са неприети, като същото възражение е отхвърлено. Определението на съда е обявено в ТР на 11.12.2017 г.

По делото са представени множество – над 400 разходни касови ордери, фактури, разписки, вносни бележки и касови бонове. Всички РКО са с платец „Т.А.“ ООД, а почти всички фактури са издадени с получател „Т.А.“ ООД. Повечето от разписките за получено плащане са издадени на К.К., като в тях се сочи плащане на сума, дължима от „Т.А.“ ООД по съответен договор.

Представените 13 разписки от март 2009 г. са от представляващия „В.М.А.“ ЕООД и с тях е удостоверено, че са получени в брой от К.К. авансови суми по договор за изработка и монтаж между „В.М.А.“ ЕООД и „Т.А.“ ООД. Последният договор е представен и видно от същия, той е сключен на 02.03.2009 г. и по него „Т.А.“ ООД е възложител.

По делото е събрано Уведомление, изготвено от В.И., счетоводител на „Т.А.“ ООД, което да послужи пред органите на съдебната власт, съгласно което в счетоводството на „Т.А.“ ООД липсват данни лицето М.З.да е била в трудово или друго правоотношение с дружеството з периода 2013 г. – 2015 г. Липсват и данни тя да е представлявала лице, с което „Т.А.“ ООД да е било в някакво правоотношение.

Представена е справка относно всички трудови договори, по които е страна „Т.А.“ ООД към 27.06.2018 г., получена чрез използване на електронна услуга от НАП. Видно от нея към посочения момент дружеството е в трудово правоотношение със С.К., Н.Т., И.Г., М.Б., М.М., Б.К., А.К., Д.Е., М.Б. – Д. и А.И..

Представен е договор за счетоводно обслужване от 15.08.2014 г. между „Т.А.“ ООД – в ликвидация и М.Р.З.. Договорът е сключен със срок до приключване производството по ликвидация на дружеството.

Представен е чек, изплатен от С. в полза на г-н К. на 11.11.2005 г. за сумата 153 290.97 британски паунда. Видно от извлечение от сметка на К.К. в С., същата е заверена с посочената сума на 16.11.2005 г.

Представена е оферта от 26.05.2007 г., с която на г-н К. се съобщава, че е получена оферта за продаван от него имот в Лондон на стойност 209 950 британски паунда.

Представен е и меморандум за продажба, видно от който за продажбата на имот в Лондон К. К. е получил 209 950 британски паунда.

Видно от Договор за продажба на дружествени дялове от 07.11.2013 г., сключен между К.Б.К. и „Л.П.“ АД, с него К.К. е продал на дружеството собствените си дялове в „Т.Б.“ ООД за 65 000 лева. Представено е и платежно нареждане, с което сумата е изплатена.

Видно от Договор за продажба на дружествени дялове от 30.01.2014 г., сключен между К.Б.К. и Л.Н.Т., К.К. е продал собствените си дялове от дружеството „4Р.“ ЕООД за 5000 лева.

Представено е платежно нареждане от 19.12.2007 г., с което на К.К. са платени 105 000 лева от С.И.С.АД по договор за доверително управление № 23095.

Видно от извлечение от Разплащателна сметка на К.К. при С., на 31.03.2011 г. той е получил 119 542.80 британски паунда.

Видно от извлечение от Разплащателна сметка на К.К. при С., на 13.03.2013 г. той е получил 198 117.37 британски паунда.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 30.06.2005 г. до 30.04.2006 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 6 290.51 британски паунда.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2006 г. до 05.04.2007 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 6 869.94 британски паунда за имот в Аскалоун Хаус.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2006 г. до 05.04.2007 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 9562.50 британски паунда за имот на Ганли корт.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2007 г. до 05.03.2008 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 6 799.03 британски паунда за имот в Аскалон Хаус.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2007 г. до 05.03.2008 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 9789.86 британски паунда за имот на Дрейкот корт.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2007 г. до 05.03.2008 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 3577.14 британски паунда за имот на Ганли корт.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2008 г. до 05.04.2009 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 6764.95 британски паунда за имот в Аскалон Хаус.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2008 г. до 05.04.2009 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 15739.37 британски паунда за имот на Дрейкот корт.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2009 г. до 05.04.2010 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 5361.44 британски паунда за имот в Аскалон Хаус.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2009 г. до 05.04.2010 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 15641.20 британски паунда за имот на Дрейкот корт.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2010 г. до 05.04.2011 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 15636.09 британски паунда за имот на Дрейкот корт.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2010 г. до 05.04.2011 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 7452.04 британски паунда за имот в Аскалон Хаус.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2011 г. до 05.04.2012 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 15982.86 британски паунда за имот на Дрейкот корт.

Представено е обобщено извлечение от сметка, водена от Л.С.Л.до К.К. като наемодател за сделки в периода 06.04.2012 г. до 20.03.2013 г., видно от което К.К. е получил в посочения период доход от наем в размер на 15124.68 британски паунда за имот на Дрейкот корт.

Представен е Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 01.11.2017 г. между „Т.А.“ ЕООД и „С.Ф.К.“ ЕООД.

Представена е и декларация от 01.11.2017 г. на В.С.И.в качеството й на управител на „С.Ф.К.“ ЕООД, с която същата е декларирала, че преди посочената дата е водила счетоводството на дружеството и съхранява цялата негова счетоводна документация. Към декларацията е приложен опис на съхраняваната документация.

Видно от Споразумение от 25.06.2008 г., сключено между К.Б.К. и „Т.А.“ ООД, със същото страните са установили какви парични заеми К.К. е предоставял на дружеството. Като такива са посочени  242 500 лева, предоставени на 09.11.2004 г., 19.11.2004 г. и 06.12.2004 г. за закупуване на земя за строеж; заем, предоставен на 04.01.2007 г. в размер на 58 000 лева и заем, предоставен на 19.12.2007 г. в размер на 19.12.2007 г. , съгласно Протоколно решение от 18.12.2006 г. Посочено е още, че К.К. е предоставил на дружеството заеми от свои лични средства в размер на 53 936 лева, за които са приложени отчети за извършени разходи до датата на споразумението, подписани от заемодател и заемател.

Със споразумение от 27.06.2010 г. сключено между К.Б.К. и „Т.А.“ ООД, със същото страните са установили какви парични заеми К.К. е предоставял на дружеството, като същите възлизат на 1 106 817.03 лева, включая заемите по предходното споразумение и включая  сумата 356 722.03 лева, плащани в брой в полза на „Т.А.“ ООД за погасяване задължения на дружеството. Приложени към споразумението са отчети за извършени разходи, подписани от заемодател и заемател..

Със споразумение от 02.07.2012 г. сключено между К.Б.К. и „Т.А.“ ООД, със същото страните са установили какви парични заеми К.К. е предоставял на дружеството, като същите възлизат на 1 477 343.21 лева, включая заемите по предходните споразумения и включая  сумата 642 248.21 лева, плащани в брой в полза на „Т.А.“ ООД за погасяване задължения на дружеството. Приложени към споразумението са отчети за извършени разходи, подписани от заемодател и заемател.

Със споразумение от 02.06.2014 г. сключено между К.Б.К. и „Т.А.“ ООД, със същото страните са установили какви парични заеми К.К. е предоставял на дружеството, като същите възлизат на 1 082 003.20 лева след частични погасявания, включая заемите по предходното споразумение и включая  сумата 645 929.20 лева, плащани в брой в полза на „Т.А.“ ООД за погасяване задължения на дружеството. Приложени към споразумението са отчети за извършени разходи, подписани от заемодател и заемател.

Със споразумение от 10.06.2016 г. сключено между К.Б.К. и „Т.А.“ ООД, със същото страните са установили какви парични заеми К.К. е продоставял на дружеството, като същите възлизат на 1 333 346.52 лева след частични погасявания, включая заемите по предходното споразумение и включая  сумата 697 272.52 лева, плащани в брой в полза на „Т.А.“ ООД за погасяване задължения на дружеството. Приложени към споразумението са отчети за извършени разходи, подписани от заемодател и заемател.

Представен е Договор за предоставяне на счетоводни услуги от 30.05.2016 т. между „Т.А.“ ООД и „С.Ф.К.“ ЕООД, представлявано от В.И..Договорът е сключен за срок до приключване ликвидацията на дружеството. С допълнително споразумение от 01.09.2016 г. срокът е продължен до 15.03.2017 г., а със споразумение от 14.03.2017 г. срокът на договора е продължен до 15.03.2018 г.

С решение от 09.03.2017 г. по т.д. № 6418/2016 г. на СГС, VІ-23 състав са отменени решения на ОС на „Т.А.“ ООД от 30.06.2016 г. – за приемане ГФО за 2015 г. и за упълномощаване на Д.М.за публикуването му в ТР.

С решение от 29.03.2016 г. по т.д. № 5399/2015 г. на СГС, VІ-8 състав е отменено решение на ОС на „Т.А.“ ООД, проведено на 30.06.2015 г. за приемане ГФО за 2014 г. и за упълномощаване на лице за публикуването му в ТР.

По делото са приети ГФО на „Т.А.“ ООД за периода от 2007 г. до 2017 г.

Представен е Протокол от проверка на НАП от 11.04.2017 г., извършена във връзка с подадени коригиращи декларации за 2014 г. и 2015 г. на дружеството „Т.А.“ ООД и е направено предложение да се приемат коригиращите декларации.

Представена е Заповед № 0010/08.10.2013 г. на управителя Д.Д.К.М., с която е забранил в дружеството да се осчетоводяват каквито и да е документи без негово съгласие и одобрение и да не се приемат документи, които не са представени в оригинал. Заповедта е връчена на 09.10.2013 г. на З.Л. – счетоводител на дружеството.

Представено е извлечение от сметка 493 – Разчети със собственици на дружеството „Т.А.“ ООД, където е осчетоводен кредит в размер на 640 349.90 лева – разходи, платени от К.К. за и от името на „Т.А.“ ООД, осчетоводени през 2014 г. и 28 229.27 лева – такива разходи, осчетоводени през предходни години.

По делото са разпитани двама свидетели: А.Т.К. и В.С.И.– В..

Свидетелят К. е заявил, че работил на обект „Кукуряк“ в Банско от 2007 г. до 2012 г. В началото бил подизпълнител, после поддръжка и организатор. Обектът бил на „Т.А.“. Познава ищеца. Той бил един от възложителите на „Т.А.“, които строили в Банско. Не бил възложител, а собственик на „Т.А.“. Виждал как плаща пари в кеш на работници, на снабдители, на мен лично. Плащал за някои неща, които да пазаруват за материали, свързани с обекта. Знае, че тези пари са били от фирмата, но когато фирмата е била в затруднение, К. ги теглил от неговата лична сметка и от сметката на жена му. Бил свидетел, когато К. теглил пари, свидетелят бил съм с него. В банката  бил с него, когато е трябвало да му дава пари и виждал, че тегли от сметката си. Били в достатъчно близки отношения и достатъчно време работили заедно, за да знае, че фирмата била в затруднение и той взимал от неговата сметка. Виждал и в банката, когато бил заедно с него, че и от жена му взимал пари. Виждал и другия съдружник Д.М.да прави същото. В началото свидетелят бил като подизпълнител, а после останах на длъжност поддръжка, шофьор и организатор на работата. Заплатата му се плащала в кеш в повечето случаи. Счетоводството било в София. Заплатите ги давали Д.и К..

Свидетелката В.И. е посочила, че е счетоводител съм на „Т.А.“. Имала подписан договор за счетоводно обслужване със синдик С.. Този договор е от 01 ноември 2017 г. посочила е, че доста отдавна води счетоводството на фирмата, още от 2014 г., когато била назначена от Г.Д., но нямали писмена форма, договорът бил устен. На 30.05.2016 г. вече подписали писмен договор за счетоводно обслужване, който бил с нейната фирма. Тя е едноличен собственик на фирмата „С.Ф.К.“. Счетоводните документи на дружеството й ги предавал Г.Д. с протоколи. Също така доста документи получила и от предишния счетоводител З.Л.. Доста се наложило да комуникира с нея за изясняване на много неща. Изготвила ГФО и декларации. Всички отчети, които са в НАП и в НСИ  ги изготвила тя, защото си си сложила подписа. Преди нея ги изготвяла предишната счетоводителка З.Л. до 2013 г. Срещала била ищеца. Налагало се е да му задава въпроси във връзка с изясняването на счетоводни проблеми и въпроси към счетоводството. Знае че делото е за плащания, които К. е платил лично, но за сметка и в интерес на дружеството „Т.А.“. Част от разходите, които направил К.К. от счетоводна гледна точка били документално необосновани, т.е. не били фактури, а РКО и т.н., където фигурирал подписа на К.К. и подписа на получателя. Затова от счетоводна гледна точка тях ги осчетоводила като разходи от една страна, а от друга страна като задължение на „Т.А.“ към К.К., т.е. че тези пари той ги е дал, но фирмата му ги дължи. Тя лично  осчетоводила много документи за 2014 г. от г-н К.. Преди това не бяха осчетоводени. Тя се ръководела от счетоводните стандарти. Когато имало един документ в една фирма, аз трябвало да го осчетоводи. Ако нямало всички необходими реквизити този документ, той бил документално необоснован и тя трябвало да го включи в счетоводните регистри. Тези документи, които осчетоводила през 2014 г. ги получила от Г.Д..

По делото са изслушани основно и допълнително заключения на ССЕ, изготвени от вещото лице В.П., неоспорени от страните. След проверка в счетоводството на ответното дружество, вещото лице е установила, че описаните от ищеца първични счетоводни документи в приложение към уточнителната му молба от 02.07.2019 г. са осчетоводени при „Т.А.“ ООД през м. януари 2014 г., а са съставени в периода 2006 г. – 2012 г. Същите са заведени като кредит по сметка 493 Разчети със собственици – разходи платени от К.К. за и от името на „Т.А.“ ООД. Във връзка с тях са осчетоводени задължения на ответното дружество към ищеца, които към 31.12.2014 г. възлизат на 666 508.24 лева. Те са осчетоводени с две аналитичности – аналитичност 493/1 „Разходи платени от К.К. за и от името на „Т.А.“ ООД, осчетоводени през 2014 г.“ в размер на 638 278.97 лева и аналитичност 493/2 „Разходи платени от К.К. за и от името на „Т.А.“ ООД, осчетоводени преди 2014 г.“ – 28 229.27 лева. В календарната 2014 г. са взети общо 477 счетоводни операции, като осчетоводяванията са правени на 01.01.2014 г., 12.06.2014 г. и на 28.07.2014 г. По посочените задължения не са начислявани лихви. В счетоводството са осчетоводявани задължения по получени краткосрочни заеми по сметка 151 на стойност 5000 лева – главница и 2623.60 лева лихва към 31.12.2018 г. и задължения по получени дългосрочни заеми – по сметка 1512 в общ размер на 1 218 082.85 лева главница и 1 105 372.14 лева лихви към 31.12.2018 г.

Вещото лице е установила още, че процесните разходи са осчетоводени от „Т.А.“ ООД като разходи, извършени с лични средства на К.Б.К., но за и от името на дружеството-ответник. При проверка на част от документите, приложени по делото, вещото лице е установила, че част от процесните разходи са извършени лично от К.Б.К., като на съответния разходнооправдателен документ не фигурира името на ответника „Т.А.“ ООД и те са на обща стойност 26 951.89 лева. Вещото лице е посочила, че платените от К.К. разходи са за стоки или услуги, които обаче не са заприходени като материални запаси по счетоводна сметка „Суровини и материали“ и/или счетоводна сметка „Стоки“. При разговор с счетоводителя на дружеството вещото лице е установила, че в обект „Шале Кукуряк“ в гр. Банско има налични материали, които не са били заприходени в счетоводството на дружеството. Част от тях са отчитани през годините в сметка 613 Разходи за придобиване на дълготрайни активи. Счетоводителят пояснил, че след констатацията на липса на заприхождаване на стоките и материалите, фактурите за тези материали и стоки не са преосчетоводявани, поради сложния и труден процес на работа.

Вещото лице е установила, че само едно от извършените от К.К. плащания е по банков път – това на л. 472 с наредител „Т.Б.“ ЕООД в полза на Агенция по кадастъра. Всички останали разходи, направени от ищеца за и от името на „Т.А.“ ООД, са плащани в брой директно на касата на съответния доставчик или чрез касова операция в банка – директно внасяне на пари в брой по сметка на съответния доставчик. Тези разходи не са предоставяни първоначално на дружеството „Т.А.“ ООД като заем. Предварително заприхождаване в касата на дружеството не е извършвана, а плащанията са извършвани директно от К.К..

За първи път процесните разходи са представени в счетоводния баланс на „Т.А.“ ООД към 31.12.2014 г.. Разходите не са осчетоводени към момента на тяхното възникване, а са осчетоводени към по-късен момент през 2014 г. Счетоводителят, който е извършил счетоводните операции според счетоводната програма, е В.И.. Като основание на взетите счетоводни операции са вписани съответни първични счетоводни документи – РКО, фактура, квитанция, вносна бележка. Периодът на осчетоводените през 2014 г. разходи е от 03.07.2005 г. до 03.10.2013 г. Само два разхода са възникнали на 01.01.2014 г. и тогава са осчетоводени с поредни номера 295 и 296.

Вещото лице е посочила, че счетоводната отчетност на ответното дружество да 01.01.2014 г. не е водена редовно, като не са спазвани законовите изисквания за текущо начисляване и съпоставимост между приходите и разходите. След 01.01.2014 г. счетоводството е водено редовно.

В допълнителното си заключение вещото лице В.П. е пояснила, че извършената от НАП проверка по повод подадени коригиращи декларации за 2014 г. и 2015 г. от НАП са избрали да проверят сметки 304, 702, 709, 7091, 751, 602 и 609. Установяването на задължения на дружеството ответник към трети лица не е било предмет на проверката, поради което от НАП не са се интересували от други сметки. В същото време обаче разходите, отразени по кредита на сметка 493 Разчети със собственици са намерили отражение в дебита на сметка 609 Други разходи. Процесните разходи са осчетоводени от счетоводителя на дружеството през 2016 г., но с актуалност към 01.01.2014 г. и именно затова се е наложило подаване на коригираща ГДД. Коригиращите декларации се отнасят за предходен период и затова са коригиращи. Корекциите се прилагат, когато нещо е пропуснато или е било погрешно осчетоводено в миналото. Корекциите в случая са направени физически през 2016 г., н ос актуалност към 01.01.2014 г. След подаването на коригиращите декларации процесните разходи фигурират в баланса към 31.12.2014 г.

Вещото лице не е установила ответното дружество да има касова книга. Не е налична такава и за предходни периоди.

Вещото лице е посочила още, че не за всички процесни разходи по делото се намират съответни разходнооправдателни документи.

Вещото лице не е установила в ответното дружество да е наличен „Начален счетоводен баланс при ликвидация“.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете.

Съгласно чл. 694, ал. 2 ТЗ кредитор с неприето вземане може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но съдът е оставил възражението му без уважение или предявеното от кредитор вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражение от длъжника или друг кредитор. Този иск се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692, ал. 4 ТЗ – чл. 694, ал. 6 ТЗ. 

Въз основа на цитираната норма в съдебната практика съществува единно и непротиворечиво становище относно предпоставките за допустимост на установителния иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ, а именно: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл. 685, ал. 1, респ. чл. 688, ал. 1 ТЗ, или след възникване на вземането, ако същото е възникнало по време на производството по несъстоятелност и не е пратено на падежа; да е налице произнасяне на синдика - приемане или неприемане на вземането; в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ да е направено възражение срещу приемането или отказа да бъде прието предявеното вземане; да е налице произнасяне на съда по несъстоятелността по повод възражението и да е спазен 14-дневният срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ за предявяване на иска.

От доказателствата по делото и вписванията и обявените актове по несъстоятелността в търговския регистър (ТР) по партидата на „Т.А.“ ООД се установи, че ищецът е предявил свои вземания в производството по несъстоятелност в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ (решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ е обявено в ТР на 14.07.2017 г., а вземанията са предявени на 14.08.2017 г.);, синдикът се е произнесъл по тях, като някои са включени в списъка на приетите вземания, а вземане за разноски, сторени от ищеца от името на „Т.А.“ ООД но за негова сметка, в размер на 539 013.81 лева, е включено в списъка на неприетите вземания, обявен в ТР на 05.10.2017 г.; ищецът своевременно е  депозирал възражение срещу включването на посоченото вземане в списъка на неприетите вземания на 06.10.2017 г. Съдът по несъстоятелността е разгледал възражението само за част от предявеното и неприето вземане (за сума над 343 125.54 лева до пълния предявен размер от 539 013.81 лева), но въпреки това за ищеца е възникнал правен интерес да предяви положителен установителен иск за цялото си включено в списъка на неприетите вземания вземане, тъй като е направил възражение за цялото вземане и след определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ никаква част от него не е включена в списъка на приетите вземания. Ищецът е предявил установителния си иск в законоустановения 14-дневен срок от обявяване на посоченото определение в ТР (определението е обявено на 11.12.2017 г., а искът е предявен на 22.12.2017 г.)

Друга предпоставка за допустимост на иска е пълната идентичност на предявеното в производството по несъстоятелност вземане и вземането, чието установяване или установяване на чието несъществуване се иска. Трайно установено в съдебната практика е разбирането, че предмет на установяване с иска по чл. 694, ал. 2 ТЗ е вземането на кредитора, което е предявено по реда и в сроковете по чл. 685 ТЗ и 688 ТЗ в производството по несъстоятелност на длъжника, неприето от синдика или с определението на съда по чл. 692, ал. 4 ТЗ. Допустимостта на иска предпоставя пълна идентичност между предявеното вземане и вземането, чието установяване цели иска по чл. 694 ТЗ, което съвпадение предпоставя пълно съвпадение между индивидуализиращите вземането белези – юридическите факти, определящи основанието на същото, размера, респ. периода на вземането – за периодичните по характер задължения. Дадената от страната правна квалификация, вкл. произхода на вземането, некореспондираща с действителната, изводима от изложените обстоятелства, не обвързва съда, както и не е налице недопустимост на иска, в случай на дадена с исковата молба по чл. 694 ТЗ правна квалификация на произхода на вземането, различна от дадената с молбата за предявяване на вземането, при наличие на идентичност в обстоятелствата, въз основа на които се обосновава. Иманентно присъща на вземането е и неговата правна квалификация, но тя се дава от съда чрез подвеждане на посочените от кредитора правопораждащи юридически факти под съответната правна норма. За да има пълна идентичност на вземанията по молбата за предявяване на вземане и исковата молба по чл. 694 ТЗ е достатъчно и в двете молби вземането да е индивидуализирано чрез едни и същи правопораждащи факти, размер и период. (така  определение № 706/23.07.2012 г. по ч.т.д. № 453/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. и определение № 728/30.07.2012 г. по ч.т.д. № 474/2012 г. на ІІ т.о.)

По отношение идентичността на вземането, предявено от ищеца и включено в списъка на неприетите вземания и вземането, чието установяване се търси в настоящото производство, при съобразяване на посоченото по-горе, съдът намира следното: В случая при предявяване на вземането си за 539 013.81 лева в производството по нессътоятелност на „Т.А.“ ООД ищецът е твърдял, че същото произтича от обстоятелството, че той правил разходи за и от името на „Т.А.“ ООД, като плащал със свои лични средства задължения на „Т.А.“ ООД за материали и услуги, свързани със строежа на Шале Кукуряк в гр. Банко, като предавал разходнооправдателните документи в счетоводството. Практиката била, когато дружеството нямало оборотни средства ищецът, който бил и управител на „Т.А.“ ООД, да го финансира по посочения начин. Настоящият състав намира, че доколкото се твърди плащане на чужди задължения без да се твърди това да е ставало на някакво правно основание (напр. договор за заем, при който получилият да е поел задължение да върне даденото), както и без да се твърди ищецът да е имал интерес да заплаща чуждото задължение (т.е., липсва твърдене относно елемент от фактическия състав на иск по чл. 74 ЗЗД), то правното основание на предявеното вземане според твърденията на ищеца е по чл. 59 ЗЗД. Платилият чуждо задължение без правно основание, при което неговото имущество е намаляло, а имуществото на другото лице се е увеличило със спестения разход, има вземане срещу това друго лице за това, с което то се е обогатило до размера на обедняването.

Макар ищецът да е заявил в уточнителната си молба от 02.07.2018 г., че при предявяване на вземането си, макар да не е посочил правно основание, е очаквал то да бъде прието като даден от съдружник заем, не може да се приеме, че вземането е предявено на основание договор за заем, тъй като не се твърдят елементите на това правоотношение. В трайната съдебна практика се приема, че за да е налице заем следва ясна да се твърди даване на пари в заем, както и наличие на съгласие на другата страна да ги приеме в заем, т.е. със задължение да ги върне. Така в Решение № 283/03.10.2013 г. по гр.д. № 2202/2013 г. на ВКС, ІV г.о се сочи, че: „Заемът е реален договор, при който едната страна предоставя на другата заместими вещи, а последната като получател се задължава да ги върне. …… Доказването му става чрез възпроизвеждането му пред съда на изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне. Когато е доказано условно изявлението на получателя, не се презумира заем“. Съответно, за да се приеме, че е налице твърдение за наличие на заем следва това твърдение или изрично да съдържа думата „заем“ или равнозначна дума като „кредит“, или да се твърдят елементите на заемното правоотношение. В настоящия случай такива твърдения липсват, липсват и твърдения за наличие на друго основание, поради което и съдът приема, че искът е предявен на основание неоснователно обогатяване.

В същото време в исковата молба и уточнението й от 02.07.2018 г. ищецът е твърдял при условия на евентуалност три групи обстоятелства, от които произтича вземането му – а) договори за заем, въз основана които е възникнало вземане за връщане на заемната сума (иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД); б) даване ни лични средства на „Т.А.“ ООД без основание (иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД) и в) на трето място са изложени обстоятелства, до голяма степен идентични с обстоятелствата по молбата за предявяване на вземането пред съда по несъстоятелността, с твърдения, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Предвид изложеното по-горе за необходимостта от пълно съвпадение между предявеното вземане и вземането, предмет на установителния иск, то допустим в настоящото производство се явява само евентуалният иск по чл. 59 ЗЗД, а исковете по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД са недопустими, тъй като вземане на тези основания не е предявявано в производството по несъстоятелност и производството по тях следва да бъде прекратено.

 По основателността на иска по чл. 59 ЗЗД настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Обогатяване е налице и когато едно лице си е спестило разход за сметка на друго лице. Необходимо е да има връзка между обогатяването и обедняването, която да произтича от един или повече общи факти.

В случая според твърденията на ищеца общият факт, от който произтичат обедняването и обогатяването е плащането от ищеца с лични средства на задължения на ответника за закупени материали и услуги, свързани с изграждане на Шале Кукуряк,

За да бъде основателен този иск ищецът следва да докаже, че е заплащал с лични средства разноски за материали и услуги, задължено за които разноски е било дружеството „Т.А.“ ООД; размера на сумите, с които се е обеднил, както и че ответното дружество се е обогатило с така направените от ищеца разноски с негови лични средства без основание.

Основното доказателство, ангажирано от ищеца за установяване твърденията му за извършваните плащания с лични средства на чуждото задължение са писмени доказателства – фактури, касови бонове, РКО, разписки, както и счетоводните записвания на ответното дружество във връзка с тях.

Съгласно чл. 182 ГПК вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат да служат като доказателство на лицето или организацията, които са водили книгите. В практиката на ВКС – напр. Решение № 169/21.01.2013 г. по т.д. № 664/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 187/24.01.2013 г. по т.д. № 436/2012 г. на ІІ т.о. и Решение № 185/20.10.2013 г. по т.д. № 813/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., се застъпва становището, че счетоводните книги не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи относно съдържанието им и последното следва да се преценява с оглед всички доказателства по делото.

По делото се установи посредством заключение на ССЕ, че всички представени от ищеца първични счетоводни документи – фактури, касови бонове, разписки и РКО, на които ищецът е основал вземането си, са осчетоводени от ответното дружество „Т.А.“ ООД в сметка 493„Разчети със собственици“, като е отразено задължение към К.К., произтичащо от платени от него разходи от името на „Т.А.“ ООД в общ размер на 640 349.90 лева, осчетоводени през 2014 г. и 28 229.27 лева, осчетоводени до 2014 г. Установи се още, че тези записвания са направени не към момента на съставяне на съответните първични документи в годините между 2005 г. и 2013 г., а едва през 2016 г. с актуалност 01.01.2014 г. Не се установиха твърденията на ищеца, че вземанията му са били осчетоводени по-рано, но задбалансово. Т.е., счетоводството на ответното дружество е нередовно водено, тъй като не съответства на изискванията на ЗСч за текущо начисляване и за съпоставимост между приходите и разходите. Ответното дружество не може да се позовава на счетоводните си записвания, поради тяхната нередовност, но ищецът може да се ползва от тях, доколкото те отразяват неизгодни за ответника факти – задължения към ищеца. От друга страна обаче, при съпоставка на тези счетоводни записвания с документите, въз основа на които са направени, не се установява от тези документи да може да се направи извод, че всички разходи, които отразяват, са направени в полза на „Т.А.“ ООД на първо място и че всички направени в полза на „Т.А.“ ООД разходи са с лични средства на К.К. на следващо място, поради счетоводните записвания в голяма част са и неверни.

Така например, находящите се на л. 63-64а документи са фактури със задължено лице  ЕТ „ С.К.– Л.“; сметка и касова бележка на л. 215а са за храна и напитки за неизвестно кое лице; касови бележки на л. 291 са за такси и кафе неясно за кого; на л. 320 има РКО за членски внос към камарата на архитектите в Б.; на л. 324 има вноска по сметка на ОД на МВР; на л. 464 се намират фискални бонове за плащане на ел. енергия с клиент Д.П.; на л. 472 се намира платежно нареждане от дружеството „Т.Б.“ ООД в полза на Агенция по кадастъра. На л. 220 и 221 има касови бонове за плащания в Лондон неясно от кого. Налице е разписка на л. 145 за 10 000 лева, платени в полза на М.Б., без да се сочи някаква връзка с „Т.А.“ ООД. Посочените първични документи установяват задължения или плащания на задължения на трети лица без доказателства за каквато и да е връзка с „Т.А.“ ООД.

В част от  представените доказателства изобщо няма данни кой е извършил плащането – т. напр. касови бележки за плащания в полза на „ОМВ Б.“ АД на л. 199, касови бонове на л. 210, 214, 215, и др.

Има документи, видно от които именно ищецът е извършвал плащания, но от тях не се установява, че тези плащания са в полза на „Т.А.“ ООД – напр. плащането на л. 324 е  в полза на ОД на МВР без да се сочи като задължено лице „Т.А.“ ООД; разписката за плащането на л. 369 също не сочи като задължено лице „Т.А.“ ООД, нито в придружаващата я експедиционна бележка е посочено получател да е това дружество; разписките на л. 370 и 379, с които се удостоверява получаването на суми от К.К. също не сочат връзка с „Т.А.“ ООД. Плащането на л. 472 е очевидно от името на трето дружество – „Т.Б.“ ООД. Плащането по квитанция на л. 473 е направено от К.К. в полза на Общинска служба земеделие и гори, гр. Банско, но отново няма доказателства, които да го свържат с „Т.А.“ ООД. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищецът е бил управител и на други дружества в процесния период като „Т.Б.“ ООД и „4рент“ ЕООД, което обстоятелство е достатъчно да внесе съмнение в относимостта на представените писмени доказателства, в които не е посочено изобщо името на Т.А.“ ООД, към това именно дружество.

В други документи пък фактическият получател на стоката или услугата по фактура на името на „Т.А.“ ООД не е К.К., съответно, логично е именно фактическият получател да е извършил плащане по приложения към нея  касов бон, а не К.К.. (напр. фактури на л. 298, 314, 315, 330, 405 и др.) За обратното няма доказателства.

По-голямата част от представените с исковата молба документи са фактури, РКО и разписки са със задължено лице „Т.А.“ ООД. По отношение на тях съдът намира следното:

Представените РКО, издадени от „Т.А.“ ООД не установяват плащане с лични средства на К.К.. Както и вещото лице В.П. е обяснила в открито съдебно заседание на 09.05.2019 г., РКО като счетоводен документ се издава, когато се прави плащане от каса. Ето защо издаването на РКО за платени от името на „Т.А.“ ООД суми сериозно разколебава твърдението на ищеца, че е плащал с лични средства. Логично е РКО да са издавани за плащане от касата на дружеството, а липсват доказателства, които да сочат, че въпреки така издадените РКО паричните средства по тях са плащани с лични средства на К.К.. Освен това, дори да може да се приеме, че плащанията по РКО са правени с лични средства на К.К., към РКО липсват договори или двустранни фактури, от които да личи, че дружеството е поело конкретно задължение за плащане, което е погасено от К.К. и по този начин на дружеството са спестени пари и то се е обогатило за сметка на ищеца. В тази връзка следва да се посочи и казаното от свидетелката В.И. – счетоводител на ответното дружество, че голяма част от разходите по РКО са документално необосновани, както и че стоки и услуги по осчетоводените от нея документи не са заприходени, т.е., самата тя не е установила тези документи реално да отразяват закупени стоки и услуги в полза на „Т.А.“ ООД.

Съдът намира обаче, че част от представените фактури, които са с получател „Т.А.“ ООД и съдържат като „получил“ името на К.К., и към които е приложен касов бон за плащане в брой, установяват, че с тях дружеството, на което ищецът е управител, се е задължило по договор, обективиран в самата двустранно подписана фактура и че цената, която се съдържа във фактурата е платена именно от получателя на доставката К.К.. Това е така, защото от една страна се установява да е възниквало определено парично задължение за „Т.А.“ ООД по фактурата, която обективира чрез съдържанието си (предмет, цена и страни) определена сделка, и че същото е платено от получателя на доставката К.К., а от друга страна ответното дружество нито е твърдяло, нито е ангажирало доказателства да е предоставило авансово на К.К. платените от него средства по съответната фактура или в последствие да му ги е изплатило. Ето защо следва да се приеме, че по тези фактури К.К. е платил с лични средства. Такива са фактурите и касовите бонове към тях, находящи се на следните листове от делото: 58, 61А, 62, 66, 72, 77, 89, 90, 91, 92, 93, 94, 95, 96, 97, 114, 115, 119, 120,121, 123, 127, 128, 132, 137, 144, 157, 159, 173, 174, 180, 181, 182, 183, 184, 188, 189, 190, 198, 199, 202, 206, 207, 222, 223, 224, 225, 229, 234, 235, 238, 241, 242, 256, 260, 280, 285, 286, 296, 297, 299, 308, 321, 340, 357, 368, 373, 380, 393, 394, 404, 406, 407, 408, 409, 410, 411, 413, 425, 426, 427, 428, 429, 430, 441, 446, 462, 463, 476, 483, 485, 487, 488, 489, 519 и 521 и разписки на л. 85 до 97 по договор за изработка от 02.03.2009 г. на л. 81. Тези фактури и разписки са на стойност общо 111 898.23 лева. До тази стойност ищецът е доказал, че е правил плащане от името на „Т.А.“ ООД със свои средства.

Събраните по делото доказателства за продадени от К.К. недвижими имоти в Лондон и получавани наеми от имоти в Лондон в периода 2008 – 2012 г., установяват и наличие на значителни финансови средства у К.К., поради което той е имал възможност да направи плащанията. Плащания с лични средства на К.К. във връзка с обект „Шале Кукуряк“, гр. Банско се установяват и от свидетелските показания на свидетеля А.К.. Той е заявил, че е виждал как К.К. тегли пари от банка  и после му е плащал заплата или е давал пари за материали, както и че знае за други такива плащания с лични средства. Макар същите да не са конкретни, обсъдени с останалите доказателства по делото, те допринасят за формиране вътрешно убеждение у настоящия съдия, че посочените по-горе средства са платени с лични средства на К.К..

Въпреки това съдът намира, че искът е изцяло неоснователен на разглежданото основание. Това е така, тъй като видно от представените от К.К. пет Споразумения между него и „Т.А.“ ООД от 25.06.2008 г., 27.06.2010 г., 02.07.2012 г., от 02.06.2014 г. и от 10.06.2016 г. (от л. 770 до л. 804), с тях се установяват между страните по споразуменията задължения на дружеството към К.К. по договори за заем, като към тях са приложени отчети, в които отчети, подписани от заемодател и заемател, са включени посочените по-горе по листове от делото първични счетоводни документи, като установяващи дадени в заем суми. Следователно, от тези споразумения, подписани и от ищеца в лично качество, се установява, че дадените от него лични средства са дадени в заем на ответното дружество и претенцията му би била основателна на договорно основание, като произтичаща от договор за заем, но не такъв иск е предмет на спора в настоящото производство.

Ищецът К.К. дължи да докаже главно и пълно всички елементи от фактическия състав на претенцията си, произтичаща от неоснователно обогатяване. От събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, се установяват принципно елементите на иска по чл. 59 ЗЗД за част от исковата претенция, но доколкото от подписаните между ищеца и дружеството споразумения се установява, че той е дал в заем исковите суми, то искът му на основание неоснователно обогатяване е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Доколкото не се установява съществуването на претендираното вземане, ирелевантно е дали то е погасено по давност. За пълнота обаче следва да бъде посочено следното: Възражение за погасяване вземанията, предмет на делото, по давност, е направило третото лице помагач „С.3“ ООД в свое становище по иска от 27.06.2018 г., наречено отговор на исковата молба. Това възражение е направено много след изтичане срока за отговор на исковата молба на ответника, а съгласно чл. 367 ГПК ответникът следва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок от получаване на исковата молба. В този отговор ответникът следва включително да направи възраженията си и да посочи обстоятелствата, на които се основават, като губи възможността да стори това по-късно. Това се отнася и за правопогасяващото възражение за погасяване на иска по давност. С решение № 68/15.07.2014 г. по гр.д. № 5958/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че съгласно чл. 221 ГПК третото лице помагач може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, които съставляват разпореждане с предмета на спора, като към последните следва да се причисли и предявяването на преклудирани за ответника възражения. Третото лице помагач не може да заявява възражение за изтекла погасителна давност за вземането, щом ответникът вече не може да го заяви. Ето защо и поради изложените съображения възражението за погасяване на ищцовото вземане по давност, направено от третото лице помагач извън срока по чл. 367 ГПК, не следва да се обсъжда.

По разноските: При този изход от спора ответникът има право на разноски, но той не е направил такива, поради което разноски не му се следват.

На третото лице помагач разноски не се следват, на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС, на основание  чл. 694, ал. 7, изречение последно ТЗ, като същата следва да се определи върху ¼ от цената на иска. В случая цената на иска е равна на 539 013.81 лева, съответно дължимата държавна такса е 5 390.14 лева. 

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по евентуално съединените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, предявени от К.Б.К., ЕГН **********,*** при условията на чл. 694, ал. 2 ТЗ против „Т.А.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, за установяване съществуването на вземане на ищеца против ответника в размер на 539 013.81 лева (петстотин тридесет и девет хиляди и тринадесет лева и осемдесет и една стотинки).

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К.Б.К., ЕГН **********,*** против „Т.А.“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, предявен при условията на чл. 694, ал. 2 ТЗ, за установяване съществуването на вземане в размер на 539 013.81 лева (петстотин тридесет и девет хиляди и тринадесет лева и осемдесет и една стотинки) – платени с лични средства на ищеца разходи от името на ответника и в негова полза във връзка със строежа на „Шале Кукуряк“, гр. Банско в периода 2007 г. – 2017 г., с правно основание чл. 59 ЗЗД.

ОСЪЖДА К.Б.К., ЕГН **********,*** да заплати в бюджета на съдебната власт по сметка на СГС държавна такса в размер на 5 390.14 лева (пет хиляди триста и деветдесет лева и четиринадесет стотинки), на осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ.

 

Решението е постановено при участието на синдика на „Т.А.“ ООД–в несъстоятелност – В.С. ***.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – „С.3“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              

 

 

СЪДИЯ: