Р Е Ш Е Н И Е
Номер
57 от 19.01.2022г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав, на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Д. Ганева
при секретаря К.Л., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1888 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на М. М. Т., с ЕГН **********, действащ и в качеството на ЕТ „Тоневитранс – М. Т.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Изгрев“ бл.3а,
ет.1, против Ревизионен акт (РА) № Р-02000219007829-091-001/16.06.2020г.,
издаден от Р.К. Т.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Бургас, възложил
ревизията и В. В.А.на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас–
ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 179/19.08.2020г., произнесено
от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ДОДОП) Бургас
при ЦУ на НАП. Иска се от съда да отмени като необоснован и незаконосъобразен
постановения РА по всички видове задължения и за всички периоди, включително се
оспорват фактическите констатации и правни изводи, съдържащи се в РА и в ревизионния доклад.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.П., която поддържа
жалбата. Уточнява, че обжалва ревизионния акт в цялост, включително и тези
лихви, които са в резултат на декларирани, но невнесени ЗОВ. В нарочна молба от
21.12.2020г. (л.3452 -3453), с оглед
възражението на юрисконсулт Ж., направено в първото по делото съдебно
заседание, уточнява следното: „поддържам
изцяло нашата жалба вх.№ Т-00-5125/29.06.2020г. (л.30) до Директора на дирекция
„ОДОП“ Бургас, в която сме обжалвали изцяло издадения на М. Т. с регистрация
като ЕТ „Тоневитранс – М. Т. РА. Моля да приемете, че липсата на произнасяне на
решаващият орган представлява мълчаливо потвърждение на ревизионния акт, поради
което жалбата в тази част е допустима и
да се произнесете със съдебно решение и в тази част на спора ни“. Ангажира
писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза. Пледира за отмяна на
Ревизионен акт (РА) № Р-02000219007829-091-001/16.06.2020г., потвърден с Решение № 179/19.08.2020г., както
и в частта, с която са определени лихви за закъснение за
внасяне на декларирани дължими осигурителни вноски за самоосигуряващи се за
2014г., 2015г. и 2016г., както следва: ДОО в размер на 451,54 лв., ДЗПО в
размер на 139,25 лв. и ЗО в размер на 222,80 лв., които решаващият орган е
приел, че не са предмет на обжалване по административен ред. Пледира за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна
– директорът на ДОДОП Бургас, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Тонка
Ж., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и настоява за отхвърлянето
й. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза. В първото по делото съдебно
заседание, с оглед твърдението на адв.П., че обжалва РА в цялост, потвърден с
решение, включително и тези лихви, които са в резултат на декларирани, но
невнесени ЗОВ, сочи, че жалбата е недопустима в тази и част, тъй като в
решението ответникът е приел, че с РА са определени и лихви за закъснение за внасяне на декларирани
дължими осигурителни вноски за самоосигуряващи се за 2014г., 2015г. и 2016г.,
както следва: ДОО в размер на 451,54 лв., ДЗПО в размер на 139,25 лв. и в размер
на 222,80 лв. за ЗО, за които решаващият орган е приел, че не са предмет на
обжалване по административен ред. Претендира да бъдат присъдени сторените по
делото разноски –юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещото лице.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас счита жалбата за неоснователна, поради което
пледира за отхвърлянето и.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна
страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено
оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на
съдебното производство. Поради това същата е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При извършената служебна проверка за законосъобразност
и обоснованост на обжалвания акт, настоящият съдебен състав констатира
следното:
В изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът следва да извърши проверка дали ревизионният акт е издаден от
компетентен орган и в съответната форма; дали са спазени процесуалноправните
норми при издаването му, както и правилно ли е приложен материалния закон.
Обжалваният РА №
Р-02000219007829-091-001/16.06.2020г., е издаден от компетентните съгласно чл. 119,
ал. 2 от ДОПК органи – началник сектор "Ревизии" в качеството на
орган възложил ревизията и главен инспектор по приходите ръководител на
ревизията. Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените
в чл. 120, ал. 1 от ДОПК задължителни реквизити – имената и длъжностите на
органите, които го издават; номер и дата; данни за ревизираното лице; обхвата
на ревизията; извършените действия в ревизионното производство; мотиви за
издаването му; разпоредителна част, в която са определени задълженията на
ревизираното лице; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва; подписи на
органите по приходите, които го издават. Към ревизионния акт е приложен
ревизионен доклад, като неразделна негова част съобразно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил
процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило
в указаните срокове. За извършените от приходния орган процесуални действия са
представени съответните документи. Не се установиха съществени нарушения на
административнопроизводствените правила във връзка с издаването на РА.
Предмет на
оспорване в настоящото производство са определените с
обжалвания РА задължения в общ размер 188 829,99 лв., както следва:
-годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 201 3г.,
2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., общо в размер на 15 644,53 лв., ведно
с лихви за просрочие в размер на 5 402,02 лв,;
-данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2013г. и 2014г. общо в размер на 1 779,60 лв., ведно с лихви за просрочие в
размер на 994,32 лв.;
-данък върху добавената стойност за данъчни периоди от
м.05.2014г. до м.07.2019г., общо в размер на 91 936,52 лв., ведно с лихви за
просрочие в размер на 33 527,48 лв.;
-вноски за ДОО за самоосигуряващи се за 2014г., 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018г., общо в размер на 15 929,10 лв., ведно с лихви за
просрочие в размер на 5 071,30 лв.;
-вноски за ЗО за самоосигуряващи се за 2014г., 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018г., общо в размер на 8 187,95 лв., ведно с лихви за
просрочие в размер на 2 693,96 лв.;
- вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващи се за 2014г.,
2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., общо в размер на 5 131,92 лв., ведно с лихви
за просрочие в размер на 1 717,70 лв.
С РА са определени и лихви за закъснение за внасяне на
декларирани дължими осигурителни вноски за самоосигуряващи се за 2014г., 2015г.
и 2016г., както следва:
- в размер на 451,54 лв. за ДОО, в размер на 139,25 лв.
за ДЗПО и в размер на 222,80 лв. за ЗО, които решаващият орган е приел, че не
са предмет на обжалване по административен ред.
Директорът на
Дирекция „ОДОП” – Бургас при ЦУ на НАП не се е произнесъл в законоустановения
срок по оспорването на РА, в частта, с която са определени лихви за закъснение за внасяне на декларирани дължими осигурителни вноски за
самоосигуряващи се за 2014г., 2015г. и 2016г., както следва: ДОО в размер на
451,54 лв., ДЗПО в размер на 139,25 лв. и ЗО в размер на 222,80 лв., въпреки, че в жалбата до
Директора на Дирекция „ОДОП“ (л.30) жалбоподателят изрично сочи, че обжалва
ревизионния акт в цялост, поради което и
на основание чл.156, ал.4 от ДОПК, съдът приема, че в тази част РА е потвърден
мълчаливо от решаващия орган и също е предмет на оспорване в настоящото
производство.
На 28.03.2011г. в
Търговския регистър на Агенцията по вписванията е регистриран едноличния
търговец „Тоневитранс –М. Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, к-с „Изгрев“ бл.3А, ет.1, представляван от М. Т..
М. Т. е бил
управител и едноличен собственик и на следните дружества: „Транс Експрес 08“
ЕООД в периода от 19.07.2008г. до 25.07.2016г., „Тоневи груп“ ЕООД в периода от
04.07.2016г. до 12.08.2019г. и „Тоневи рент“ ЕООД в периода от 10.01.2019г. до
30.07.2019г. , като няма доказателства в рамките на тези периоди да са
изплатени дивиденти от тези дружества в полза на лицето М. Т..
Обхватът на ревизията по видове задължения и по периоди е
както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2013г.
до 31.12.2018г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
2013г. и 2014г., ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2018г., ДДС за периода от 29.03.2014г. до 30.11.2019г., универсален
пенсионен фонд за самоосигуряващи се за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г. и здравно осигуряване за
самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2018г.
По делото не се спори, че за ревизираните години М. М. Т.
не е подавал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ, с които да декларира
получени доходи, подлежащи на облагане. Няма подадени данни от платци на доходи
със справка по чл.73 от ЗДДФЛ за изплатени суми на лицето по извън трудови
правоотношения.
М. Т. е извършвал стопанска дейност като едноличен
търговец през 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г., като органите по
приходите са констатирали, че са реализирани доходи, които не са декларирани, както и не е водена
счетоводна отчетност. Установено е, че в качеството на представител на „Ейвън
Козметикс България“ ЕООД жалбоподателят е продавал артикули и е получавал
печалба във вид на отстъпки, които му е правило дружеството. Съгласно условията
за продажба на козметични продукти на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД
отношенията между представителя и дружеството са отношения между търговец и
краен клиент. Представителят се задължава да не се представя за служител на
„Ейвън Козметикс България“ ЕООД, нито за лице, което има властта да обвързва
договорно „Ейвън Козметикс България“ ЕООД или да поема каквито и да е
задължения от името на дружеството. Представителят не може да прехвърля правата
и задълженията си, възникнали в отношенията му с „Ейвън Козметикс България“
ЕООД на трети лица.
По делото не се спори, че съгласно условията за продажба
на козметични продукти на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД, представителят има
право да се ползва от кредитната система на дружеството, като плащането на
дължимите суми следва да се извършва според посочения във фактурата срок и по
посочената банкова сметка. *** „Ейвън Козметикс България“ ЕООД прикачва и
вносна бележка за дължимата сума, която е препоръчително представителят да
използва.
Съгласно данните от фактурите е установена общата
стойност на извършените продажби от лицето по години и ползваните от него
отстъпки, както следва: за 2013г. продажни цени
с включени отстъпки 44416,93 лв. и размер на ползвани отстъпки 11741,98
лв., за 2014г. продажни цени с включени
отстъпки 65820,39 лв. и размер на ползвани отстъпки 17011,48 лв., за 2015г.
продажни цени с включени отстъпки 130690,56 лв. и размер на ползвани отстъпки
32614.82 лв., за 2016 г. продажни цени с включени отстъпки 157098,59 лв. и
размер на ползвани отстъпки 35917,90 лв., за 2017г. продажни цени с включени
отстъпки 107406,20лв. и размер на ползвани отстъпки 27274,31 лв., за 2018 г.
продажни цени с включени отстъпки 75783,83 лв. и размер на ползваните отстъпки
19269,71 лв. Органите по приходите са установили несъответствие между получени
доходи и извършени разходи за 2013г. и 2014г., както и недостиг на парични
средства в размер на 6 650,00 лв. за 2013г. и в размер на 11 146,00 лв. за
2014г. Предвид факта, че лицето не е посочило източника на тези средства е
прието, че са налице обстоятелствата, визирани в чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК -
декларираните приходи/доходи не съответстват на имущественото и финансово
състояние на лицето.
По делото не се спори, че на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на Тонев е връчено уведомление № Р-02000219007829-113-001/10.02.2020г., че
основата за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода
01.01.2013г.-31.12.2018г., данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. и 2014г., ДДС за период 29.03.2014г.-31.12.2018г. и
осигурителният доход за установяване на задълженията за ЗОВ - ДОО, ЗО и УПФ за
самоосигуряващи се за период 01.01.2014г.-31.12.2018г., ще бъде определена по
реда на чл.122-124а от ДОПК, както и Уведомление №
Р-02000219007829-113-002/04.05.2020г., че основата за облагане с ДДС за период
01.01.2019г.-30.11.2019г., ще бъде определена също по реда на чл.122- 124а от ДОПК.
Не е спорно и че основата за облагане с данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ за 2013г. и 2014г. е определена съобразно установения недостиг на
средства за всяка от двете години след извършена съпоставка на получените и
декларирани от М. Т. доходи за всяка от тези две години, извършените от него
разходи и нарастване на имущественото му и финансовото му състояние. Същата е отразено
в таблици от РД (л.74 гръб до л.76 гръб).
За 2013г. е
установено, че М. Т. е разполагал с 5 000,00 лв. в брой към 01.01.2013г. и е
имал постъпления общо в размер на 37 009,00 лв., в т.ч. от доходи от стопанска
дейност като ЕТ в размер на 11 742,00 лв., от получено обезщетение по
застрахователно събитие в размер на 6 552,00 лв. /3 400 евро/, от върната част от предоставен през
2011г. заем на лицето А. А. Ш.в размер на 2 500,00 лв. и от получени парични
заеми общо в размер на 16 215,00 лв. /в т.ч. 1 215,00 лв. от лицето Т. Ч. и 15
000,00 лв. от Ц. Б., с която М. Т. е във фактическо съжителство.
Констатирано
е, че разходите на лицето през 2013г. възлизат общо на 47 622,00 лв., в т.ч.
разходи за издръжка и живот в размер на 5 000,00 лв., платени суми към трети
лица общо в размер на 26 145,00 лв. /в т.ч. 19 255,00 лв. окончателно изплащане
на автомобил, закупен по договор за финансов лизинг и 6 890,00 лв. предоставени
средства от лицето в качеството му на едноличен собственик на „Транс експрес
08“ЕООД/, заплатени осигурителни вноски за ДОО, НЗОК и ДЗПО-УПФ на
самоосигуряващо се лице общо в размер на 1 477,00 лв. и платени суми в размер
на 15 000,00 лв. за разходи за гориво за пътувания до Италия във връзка с дейността
на „Транс експрес 08“ ЕООД.
Съобразно
наличните парични средства в брой и по банкови сметки към 01.01.2013г. /5
000,00 лв./ и към 31.12.2013г. /1 037,00 лв./, получените постъпления общо в
размер на 37 009,00 лв. и извършените разходи общо в размер на 47 622,00 лв.
органите по приходите са установили, че през 2013г. М. Т. е разполагал със
средства с недоказан произход в размер на 6 650,00 лв., с които е покривал
разходите си.
За
2014г. е установено, че М. Т. е разполагал с 1 000,00 лв. в брой и 37,00 лв. по
банкови сметки към 01.01.2014г. и е имал постъпления общо в размер на 20 361,00
лв., в т.ч. от доходи от стопанска дейност като ЕТ в размер на 17 011,00 лв. и
от върнати суми в общ размер 3 350,00 лв. от
предоставени заеми през 2011г. и 2012г. на лицата А. А. Ш.и Б. Р. Б..
Разходите на лицето през 2014г. възлизат общо
на 22 086,00 лв., в т.ч. разходи за издръжка и живот в размер на 5 000,00 лв.,
заплатени осигурителни вноски за ДОО, НЗОК и ДЗПО-УПФ на самоосигуряващо се
лице общо в размер на 1 507,00 лв. и платени суми в размер на 15 579,00 лв. за
разходи за гориво за пътувания до Италия във връзка с дейността на „Транс
експрес 08“ ЕООД.
Съобразно
наличните парични средства в брой и по банкови сметки към 01.01.2014г. /1
037,00 лв./ и към 31.12.2014г. /10 458,00 лв./, получените постъпления общо в
размер на 20 361,00 лв. и извършените разходи общо в размер на 22 086,00 лв. е
прието, че през 2014г. М. Т. е разполагал със средства с недоказан произход в размер
на 11 146,00 лв., с които е покривал разходите си.
Върху определената основа за облагане с данък по чл.48,
ал.1 от ЗДДФЛ - за 2013г. в размер на 6 650,00 лв. и за 2014г. в размер на 11
146,00 лв., е определен допълнително дължим данък от М. Т. в размер на 665,00
лв. за 2013г. и в размер на 1 114,60 лв., както и съответните лихви за
просрочие на основание чл.175 от ДОПК.
По делото не е спорно и че основата за облагане с данък
по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ от дейността на М. Т. като едноличен търговец за
2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. е определена съобразно данните
от издадените фактури от „Ейвън Козметикс България“ ЕООД. Същата е определена
като разлика между реализираните приходи и извършените разходи от лицето във
връзка с дейността му като търговец, който е продавал продуктите на „Ейвън
Козметикс България“ ЕООД на трети лица.
Размерът на данъчната основа за облагане с данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ се равнява на общия размер на ползваните отстъпки от
лицето за всяка от ревизираните години, както следва: за
2013г. в размер на 11 741,98 лв., за 2014г. в размер на 17 011,48 лв., за
2015г. в размер на 32 614,82 лв., за 2016г. в размер на 35 917,90 лв., за
2017г. в размер на 27 274,31 лв. и за 2018г. в размер на 19 269,71 лв.
Определената данъчна основа за облагане е данък по чл.48,
ал.2 от ЗДДФЛ е намалена с дължимите от лицето задължителни осигурителни вноски
/ЗОВ/ като самоосигуряващо се лице /СОЛ/ и върху разликата е определен дължимия
данък от стопанската дейност като ЕТ с данъчна ставка 15 на сто. На основание
чл.175 от ДОПК са определени и дължимите лихви за просрочие.
Относно дължимите ЗОВ от М. Т. като самоосигуряващо се
лице за ревизираните години – 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. са
определени съобразно дължимите авансови вноски и окончателни такива за ДОО, ЗО
и ДЗПО – УПФ.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя, че
отношенията между жалбоподателят като представител на „Ейвън Козметикс“ ООД и
дружеството не са отношения между търговец и краен клиент и че жалбоподателят
не е действал като търговец, като и че не са налице предпоставките за
провеждане на ревизията по чл.122-124а от ДОПК, по делото са ангажирани писмени
доказателства, както и съдебно-счетоводна експертиза.
Според органите по приходите през ревизирания период М.
Т. е извършвал стопанска дейност като търговец по смисъла на чл.1, т.1 от
Търговския закон - лице, което по занятие извършва покупка на стоки с цел да ги
препродаде на други лица. Според тях, „Ейвън Козметикс България“ ЕООД прехвърля
собствеността върху козметичните си продукти на М. Т., който ги продава на
трети лица и получава печалба във вид на отстъпките, които „Ейвън Козметикс
България“ ЕООД му прави.
Във връзка с извършените продажби на козметични продукти
на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД от ревизираното лице и от дружеството са
представени фактури, издадени от „Ейвън Козметикс България“ ЕООД на М. Т., в
които подробно са описани артикулите, които са предмет на покупко-продажба.
Съгласно тези фактури, „Ейвън Козметикс България“ ЕООД продава продуктите си на
М. Т., а не на т.нар. крайни потребители. Самият жалбоподател е посочил, че
„Ейвън Козметикс България“ ЕООД не събират данни за клиента, който поръчва
продукта, т.е. няма информация кои са крайните получатели на продуктите им.
В писмените си обяснения от 07.06.2019г. М. Т. е заявил,
че е представител на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД от края на 2010г. въз
основа на договор за независим представител, като няма формално подписан
договор за това. На 10.11.2010г. е подписал регистрационна карта и е получил
одобрение от „Ейвън Козметикс България“ ЕООД.
Видно от копието от регистрационната карта (л.3461) М. Т.
е с регистрационен номер на представител № 1939239, като в картата е вписано и
следното „като с подписа си върху
регистрационната карта декларира, че е запознат и приема условията на продажба
на Ейвън, описани на гърба на картата“. Съгласно същите, отношенията между представителя
/М. Т./ и „Ейвън Козметикс България“ ЕООД са отношения между търговец и краен клиент,
като представителя се задължава да не се представя за служител на „Ейвън
Козметикс България“, нито за лице, което има властта да обвързва договорно
Ейвън или да поема каквито и да било задължения от името на дружеството.
Съдът не споделя
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че през ревизирания
период жалбоподателят не е имал качеството на търговец, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.1,
ал.1, т.1 от Търговския закон, търговец е всяко физическо или юридическо лице,
което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги
препродаде в първоначален, преработен или обработен вид.
Разпоредбата на
чл.32, ал.1 от ТЗ предвижда, че търговски представител е лице, което
самостоятелно или по занятие сътрудничи
на друг търговец при извършване на търговската му дейност като е овластен от
търговеца да извършва сделки от негово име или от свое име, но за негова
сметка.
По делото не се
спори, че няма сключен договор за търговско
представителство между М. Т. и „Ейвън Козметикс България“ ЕООД, в който да е
налице уговорено възнаграждение за извършените сделки, което се потвърждава и
от „Ейвън Козметикс България“. Според условията за продажба на „Ейвън Козметикс
България“ ЕООД, които М. Т. е приел при регистрацията си като представител на
дружеството, отношенията им са такива между търговец и краен клиент, което
кореспондира и с факта, че са налице само издадени фактури за продадени
продукти от „Ейвън Козметикс България“ ЕООД на М. Т.. Няма фактури за полагащо
се възнаграждение за търговско представителство. В писмените си обяснения от
07.06.2019г. Тонев е заявил, че е представител на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД
от края на 2010г. въз основана на договор за независим представител, но няма
подписан договор. Видно от регистрационната карта (л.3461) Тонев с
регистрационен номер 1939239, като с подписа си е декларирал, че е „запознат и
приема условията на продажба на Ейвън, описани на гърба на картата“. Както бе
посочено и по-горе, съгласно условията за продажба на козметични продукти (л.3460 т.10)
„представителят се задължава да не се представя за служител на Ейвън,
нито за лице, което има властта да обвърза договорно Ейвън или да поема каквито
и да било задължения от името на дружеството.“ По делото са приложени фактури,
издадени от „Ейвън Козметикс България“ ЕООД на М. Т., в които подробно са
описани артикулите, които са предмет на покупко-продажба. Съгласно тези
фактури, „Ейвън Козметикс България“ ЕООД продава продуктите си на М. Т., като
по делото няма представени фактури за полагащо се възнаграждение за търговско
представителство.
Като съобрази представите по делото фактури, общите
условия на договора и регистрационната карта,
съдът счита, че М. Т. е реализирал печалба от продажбата на продуктите
на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД на
трети лица посредством получените отстъпки от продажните цени по каталог, които
дружеството му е предоставило. Действително, а и това не е спорно между
страните, че М. Т. е получил кредитна карта от „Райфайзен България“ ЕАД-Ейвън
Мастеркард с кредитен лимит от 3 000 лв., който може да ползва и за
собствени нужди. Независимо обаче, че плащането е ставало чрез кредитната
система на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД, то се е извършвало от лична сметка
на М. Т., която лицето е ползвало и за други свои нужди извън взаимоотношенията
му с „Ейвън Козметикс България“ ЕООД. В този смисъл не може да се приеме и, че М.
Т. е действал от свое име, но за сметка
на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД или както твърди жалбоподателят - от името и
за сметка на крайните потребители на продуктите.
С оглед
изложеното, съдът намира, че за правилни изводите на ответника, че М. Т. е действал като търговец, който придобива собствеността върху
продукти на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД, които впоследствие продава на
трети лица от свое име и за своя сметка. В този смисъл е и практиката на
ВАС-Решение №7881/29.06.2015г. по адм.дело №2561/2014г.
Съдът не споделя и
възражението, че в случая не е налице хипотезата на чл.122, ал.1,т.7 от ДОПК.
Съображенията за това са следните:
Особеният
ред за облагане, предвиден в чл. 122 от ДОПК, е
приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена
по реда на материалния данъчен закон. В правомощията на органа по приходите е
да прецени, въз основа на обоснован анализ на събраните доказателства, че
прилагането на специалния ред за извършване на ревизията би бил по ефективен,
какъвто именно е настоящия случай. Преминаването към ревизия по особения ред е
свързано с разписана в закона процедура по уведомяване, която в случая е
спазена от ревизиращите органи, като по този начин са гарантирани правата на
лицето. Настоящият съдебен състав намира, че предвид обстоятелството, че е
установено несъответствие между получените доходи и извършените разходи, както
и че лицето не е посочило източника на тези средства, правилно е прието,че са
налице обстоятелствата, визирани в чл.122, ал.1,т.7 от ДОПК –декларираните
приходи/доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на
лицето.
В случая облагаемият доход от
стопанска дейност като едноличен търговец на М. Т. е формиран като разлика
между приходите от продажби на продукти на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД и
покупната им цена, което на практика се явява годишната сума на отстъпките от
продажните цени на продуктите, които са предоставени от „Ейвън Козметикс
България“ ЕООД на М. Т. съгласно издадените фактури, отразени в справките,
приложени към РД (л.107-116).
Данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е определена
като от така определения облагаем доход са приспаднати дължимите ЗОВ на СОЛ за
всяка от ревизираните години. Същите са определени съобразно установения размер
на месечния осигурителен доход и окончателните осигурителни вноски за ДОО, 30 и
ДЗПО-УПФ на М. Т..
Съгласно дадените писмени обяснения от М. Т., през 2013г. е получил
обезщетение по застрахователна щета в размер на 3 400 евро /6 552,03 лв./,
върната сума от лицето А. А. Ш.в размер на 2 500,00 лв. по предоставен заем
през 2011г., получен заем от лицето Т.С. Ч. в размер на 1 215,00 лв. и 15 000
лв. от Ц. Б.- жената, с която е във фактическо съжителство, във връзка с
окончателно изплащане на закупен на лизинг лек автомобил Фиат Дукато. Тези
източници на постъпления за 2013 г. са приети от ревизиращите органи, тъй като
кореспондират с представените документи и са отразени в РД, като в таблицата на
ред 4 „Доходи от стопанска дейност като ЕТ“ (РД л.74, гръб) е отразена и сумата на получените отстъпки от
продажните цени на продадените продукти на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД за
2013г. в размер на 11 742,00 лв., с което общата сума на постъпленията на
лицето за тази година е определена на 37 009,00 лв.
За разполагаеми парични средства в брой към 01.01.2013г. органите по
приходите са приели само сумата от 5 000,00 лв., а не 30 000,00 лв., които е
заявило лицето. В дадените писмени обяснения М. Т. пояснява, че в началото на
2013г. е притежавал 30 000 лв. от подялба с бившата му съпруга на общото им
имущество след развода, но не е представил никакви документи, удостоверяващи
наличието на такава сума към 01.01.2013г. За 2013г., съобразявайки налични
парични средства в брой в размер на 5 000,00 лв., получените постъпления общо в
размер на 37 009,00 лв., извършените разходи общо в размер на 47 622,00 лв. и
заявените налични парични средства в брой в размер на 1 000,00 лв. и 37,00 лв.
по банкови сметки към 31.12.2013г., органът по приходите правилно е установил,
че е налице превишение на извършените разходи над получените постъпления и
разполагаемите средства в размер на 6 650,00 лв. за 2013г.
За 2014г. също са приети заявените от лицето в дадените писмени обяснения
постъпления от средства, които възлизат общо на 20 361,00 лв. Същите включват
доходи от стопанска дейност като ЕТ в размер на 17 011,00 лв. и върнати суми с
общ размер 3 350,00 лв. от предоставени заеми през 2011г. и 2012г. на лицата А.
А. Ш.и Б.Р.Б..
Съобразявайки наличните парични средства в брой в размер на 1 000,00 лв. и
по банкови сметки в размер на 37,00 лв. към 01.01.2014г., получените
постъпления общо в размер на 20 361,00 лв., извършените разходи общо в размер
на 22 086,00 лв. и заявените налични парични средства в брой в размер на 10
000,00 лв. и 458,00 лв. по банкови сметки към 31.12.2014г., органът по приходите
правилно е установил, че е налице превишение на извършените разходи над
получените постъпления и разполагаемите средства в размер на 11 146,00 лв. за
2014г.
С оглед на установеното органът по приходите е направил обоснован извод, че
М. Т. е разполагал със средства с недоказан произход, с които е покривал
разходите си, както следва: през 2013г. в размер на 6 650,00 лв. и през 2014г.
в размер на 11 146,00 лв. Върху тези средства е определен допълнително дължим
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, ведно е дължимите лихви за просрочие съгласно
чл.175 от ДОПК.
Налице са
обстоятелства за наличието на основание по чл.122, ал. 1, т. 7 от ДОПК,
подкрепени с надлежни доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че
обосновано органите по приходите са извършили съпоставка на реализираните
приходи и разходите през процесните години за всеки един отделен данъчен
период, като са установили, че декларираните приходи/доходи не съответстват на
имущественото и финансово състояние на лицето.
Във връзка с доказване на
твърденията, изложени в жалбата, жалбоподателят ангажира съдебно – счетоводна
експертиза. На въпрос на адв.П. какво
представляват в таблиците за 2013г./2014г. включените ,доходи от стопанска
дейност като ЕТ“ стойност в размер на 11742, 00 лв. за 2013г. и стойност в
размер на 17 011, 00 за 2014г./ стр.12 от заключението/ , правилно вещото
лице е изразило становище, че това са реално получените суми, представляващи
отстъпката която „Ейвън Козметикс България“ ЕООД предоставя на жалбоподателя
във връзка с извършените продажби на козметични продукти на дружеството. При
зададен въпрос от страна на адв.П. дали два пъти участват тези суми веднъж в
изготвената съпоставка на жалбоподателя като ФЛ и втори път втори път като
данъчна основа за облагане на дейността на ФЛ като ЕТ , отговорът е положителен
- тези суми участват, но от това не следва извод, че тези приходи при ЕТ,
респективно доходи при ФЛ са два пъти обложени. Както самото вещо лице е
посочило в изготвеното заключение стр.13 от същото, данъчната основа за
облагане, когато се определят задължения като ЕТ реално представлява размера на
ползваната отстъпка, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски и
върху така определената данъчна основа по чл.122 е установен данък в размер на
15% по чл.48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Когато органите по приходите са определили данъка
по чл.48,ал.1 от ЗДДФЛ на ФЛ във връзка с констатирания недостиг на парични
средства след извършена съпоставка на имущественото и финансово състояние въз
основа на събраната информация за постъпления на средства и извършени разходи
от лицето, както и налични парични средства в брой и по банкови сметки на
стр.22/23 за 2013г. и стр.24/25 за 2014г. от РД са включили тези суми - доходи
от стопанска дейност от ЕТ-ред 4 в колона 3, Постъпления, но не за да бъдат
обложени втори път, а въз основа тях е установен именно в по-малък размер
недостиг на парични средства - за 2013г. – 6650 лв. и за 2014- 11146 лв., т.е.
това което подлежи на облагане е само разликата. По същия начин и е при
варианта за 2014г.
Съдът кредитира допълнителното заключение на вещото лице, от което става
ясно, че не е налице два пъти облагане на едни и същи суми, получени от
жалбоподателя, представляващи отстъпката, която „Ейвън Козметикс България“
ЕООД предоставя във връзка с извършените
продажби на козметични продукти на дружеството. Съдът споделя тезата,че тези приходи са обложени само
при едноличния търговец във връзка с покупката на козметични продукти от „Ейвън
Козметикс България“ и продажбата на тези продукти на трети лица и не е налице
два пъти облагане на същи суми. Съдът не кредитира основното заключение на
вещото лице, тъй като така поставените задачи към вещото лице не кореспондират
с обясненията на самия жалбоподател, както и с доказателствата, събрани в хода
на ревизията.
Във връзка с опровергаване констатациите на органите по приходите, по
искане на адв.П. и по реда на чл.192 от ГПК, от „Ейвън Козметик България“ ЕООД
бяха изискани доказателства, включително и договора между „Ейвън Козметикс България“ ЕООД и
Райфайзенбанк (България) ЕАД, подписан през 2008г. Настоящият съдебен състав
намира, че този договор не може да бъде ценен, тъй като не е представен в
цялост, а само отделни негови части, като избирателно е извършен превод само на
отделни части от този договор.
Освен това, видно от постъпилото писмено потвърждение от „Ейвън Козметикс
България“ ЕООД в съответствие с констатациите и мотивите на приходната
администрация в обжалвания РА е посочено, че „ търговските представители не са
служители на Ейвън или негови контрагенти по граждански договори за услуга, а
крайни клиенти, които закупуват продуктите на Ейвън....“, като на тези
представители не се формира и не се изплаща възнаграждение от Ейвън и съответно
не се издават документи, които да удостоверят дохода им, а само се издава
фактура за цената на продуктите закупени от тях“. Третото лице е посочило и
каква е структурата на Ейвън, като жалбоподателят не е лидер или зонален
мениджър, поради което не е формирано и изплащано /съответно документирано
/възнаграждение или друг вид доход.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата в частта и по ЗДДФЛ при
определяне, както на данъка по чл.48, ал.1, така и по чл.48, ал. 2 от ЗДДФЛ, е
неоснователна.
Относно дължимите от М. Т. ЗОВ като самоосигуряващо се лице за ревизираните
периоди 2014г. – 2018 г., съдът съобрази следното:
Съдът възприема
за правилно тълкуването на решаващия орган относно дължимите от М. Т.
ЗОВ като самоосигуряващо се лице за ревизираните периоди 2014г. – 2018г., като
същите са определени съобразно дължимите авансови вноски и окончателни такива
за ДОО, ЗО и ДЗПО –УПФ. Във връзка с определяне на
дължимите авансови вноски от лицето е определен минималния месечен размер на
осигурителния доход на СОЛ съобразно установения облагаем доход на М. Т. за
годината преди предходната на всяка от ревизираните години от 2014г. до 2018г.
По този повод е установено, че М. Т. в качеството си на едноличен собственик на
„Транс експрес 08“ЕООД за периода от 01.01.2014г. до 16.06.2015г. и периода от
07.03.2016г. до 06.07.2016г. и едноличен собственик на „Тоневи груп“ ЕООД за
периода 07.07.2016г.-31.12.2018г.
следва да се осигурява като СОЛ върху минимален осигурителен доход съгласно
чл.6, ал.8 /предишна ал.7-ДВ бр.61/2015г./ от КСО в размер на 16,3 % за периода
01.01.2014г.-31.12.2016г., в размер на 17,3 % за 2017г. и в размер на 18,3 % за
2018г. Тъй като за целия ревизиран период 01.01.2014г.-31.12.2018г. задълженото
лице е развивало дейност като едноличен търговец, съответно и за периода
17.06.2015г.-06.03.2016г. М. Т. е следвало да се осигурява като СОЛ върху
минимален осигурителен доход съгласно чл.6, ал.8 от КСО в размер на 16,3 %.
Установено е, че дължимите авансови осигурителни вноски
за 2015г., 2016г. и 2017г. са внесени в по-малък размер. Размерът на внесените
осигурителни вноски, установеното задължение на неначислените и невнесени
осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващото се лице и внесените и начислени
лихви са описани подробно в РД (л.81-84), за ДЗПО (л.88-89) и за ЗО (л.93-95).
Съдът споделя изводите на ответника, че средномесечния
доход на лицето е по-голям от осигурителния доход, върху който месечно са
начислявани и внасяни авансово осигурителни вноски за периода
01.01.2014г.-31.12.2018г., поради което следват и окончателни осигурителни
вноски съгласно изискванията на чл.6, ал.9 /предишна ал.8, изм. ДВ
бр.61/2015г./ от КСО, във връзка с чл.2, ал.4 от НООСЛБГРЧМЛ. Освен това М. Т.
не е подавал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г, 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г.,
поради което не са довнасяни осигурителни вноски. Общият годишен размер на
осигурителния доход, върху който се дължат окончателни осигурителни вноски за
ДО, ДЗПО и ЗО, както и начислените лихви по реда на чл.113 от КСО, са правилно
изчислени и отразени в РД –за ДОО (л.85 гръб –л.87), за ДЗПО (л.91-92) и за ЗО
(л. 96-97).
Съдът счита, че
правилно с РА са възложени дължимите осигурителни вноски за
ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ на СОЛ, определени на основание чл.124а от ДОПК, въз основа
на осигурителния доход на ревизираното лице от упражняване на трудова дейност
като ЕТ. Последният се равнява на установения облагаем доход на лицето от
извършваната търговска дейност, ограничен до максималния осигурителен доход за
съответната година.
С оглед по-големия размер на установения доход на лицето,
съгласно чл.8, ал.1, т.2 от ЗБДОО за 2014г. и 2015г., респ. чл.9, ал.1, т.2 от
ЗБДОО за 2016г. и 2017г. е преизчислен и минималния месечен размер на
осигурителния доход за определяне на дължимите авансови вноски от М. Т. за ДОО,
ЗО и ДЗПО-УПФ на СОЛ за 2015г., 2016г. и 2017г. съобразно установения доход за
годината преди предходната, съответно за 2013г., 2014г. и 2015г. Вследствие
по-големия размер на определения минимален месечен размер на осигурителния
доход за определяне на дължимите авансови вноски за 2015г., 2016г. и 2017г. е
определен и по-голям размер на дължимите авансови вноски за тези
години, както и лихви за просрочие на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО.
Относно задълженията на М. Т. по ЗДДС е установено, че в
резултат на извършените продажби на козметични продукти на „Ейвън Козметикс
България“ ЕООД на трети лица ревизираният е формирал облагаем оборот за
регистрация по ЗДДС съгласно чл.96, ал.2 от ЗДДС от същия в размер на 51 542,06
лв. за периода от 01.04.2013г. до 31.03.2014г. Ревизираното лице е следвало да
проследи размера на облагаемия оборот и съгласно разпоредбите на чл.96, ал.1 от ЗДДС да подаде заявление за регистрация в 14- дневен срок от изтичане на
данъчния период, през който е достигнало оборот от 50 000 лв.,т.е. до
14.04.2014г.
С оглед на установеното, е приложена разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, като върху определената по реда на чл.122, ал. 2 от ДОПК
данъчна основа за периода от 29.04.2014г. до 30.11.2019г. е начислен ДДС общо в
размер на 91 936,52 лв., като е спазено и изискването на нормата на
чл.67, ал.2 от ЗДДС, че данъкът се смята за включен в договорената цена, когато
при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи
отделно.
С РА са определени и лихви за закъснение за внасяне на
декларирани дължими осигурителни вноски за самоосигуряващи се за 2014г., 2015г.
и 2016г., както следва: в размер на 451,54 лв. за ДОО, в размер на 139,25 лв. за
ДЗПО и в размер на 222,80 лв. за ЗО, които са дължими и правилно определени с оглед
установяване дължимостта за ДОО, ДЗПО и ЗО.
В заключение,
следва да се посочи, че РА като правилен и законосъобразен следва да се
потвърди, а жалбата като неоснователна и недоказана – да се отхвърли. В случая не се доказаха възраженията на жалбоподателя и законосъобразно са
установени вменените с обжалвания РА задължения, както и в частта, в която с РА са определени и лихви за
закъснение за внасяне на декларирани дължими осигурителни вноски за
самоосигуряващи се за 2014г., 2015г. и 2016г., както следва: в размер на 451,54
лв. за ДОО, в размер на 139,25 лв. за ДЗПО и в размер на 222,80 лв. за ЗО , като в тази част РА е
мълчаливо потвърден от решаващия орган.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски от двете страни. След като съобрази разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 1
от ДОПК и изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че в полза
на ответника следва да се присъди сума в размер на 4668,30лв., от които 4418,30лева юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и 250 лв. –депозит за вещо лице.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. Т., с ЕГН **********, действащ и в качеството на ЕТ „Тоневитранс – М. Т.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Изгрев“ бл.3а,
ет.1, против Ревизионен акт (РА) №
Р-02000219007829-091-001/16.06.2020г., издаден от Р.К. Т.на длъжност Началник
сектор при ТД на НАП Бургас, възложил ревизията и В. В.А.на длъжност главен
инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас– ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 179/19.08.2020г., произнесено от директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” (ДОДОП) Бургас при ЦУ на НАП, както и в частта,
в която с РА
са определени и лихви за закъснение за внасяне на декларирани дължими
осигурителни вноски за самоосигуряващи се за 2014г., 2015г. и 2016г., както
следва: в размер на 451,54 лв. за ДОО, в размер на 139,25 лв. за ДЗПО и в
размер на 222,80 лв. за ЗО , като в тази част РА е мълчаливо потвърден от решаващия
орган
ОСЪЖДА М. М. Т., с ЕГН **********, действащ и в качеството на ЕТ „Тоневитранс – М. Т.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, к-с „Изгрев“ бл.3а,
ет.1 да заплати в полза на ЦУ на НАП сумата 4668,30 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: