№ 2237
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20231110203367 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-4332-
024657/01.12.2022 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“
към СДВР, с което на основание чл. 53 ЗАНН, на С. М. А., с ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за
извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
ЗДвП.
Санкционираният субект обжалва наказателното постановление в срок. В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради неправилно прилагане на материалния закон. Иска се
отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и иска отмяна на НП, като поддържа жалбата и аргументите в нея.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание, както и не взема становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
На 05.11.2022 г. около 11:55 ч., в гр. София, в района на мавзолея-
костница на Централните софийски гробища служители на военна полиция –
свидетелите Д. и П.С. осигурявали движението на автомобилите по ул.
„Каменоделска“, тъй като било Задушница и имало интензивно движение в
посочения район. Свидетелят К. подал сигнал със стоп палка на
автомобилите, движещи се по пътното платно в двете ленти за движение на
ул. Каменоделска, с посока на движение от ул. „Първа българска армия“ към
ул. „Грънчарска“ както и на автомобила на жалбоподателя, който се движил
по трамвайното трасе и управлявал таксиметров автомобил „Фолксваген“, с
рег. № СВ **** МН.
Жалбоподателят А. възприел подадения сигнал, но не могъл да спре
безопасно веднага, защото зад него идвала мотриса на трамвай и заобиколил
военния полицай К., като спрял на разстояние от около 6-7 метра от
патрулката на военна полиция, в дясната част на пътното платно.
Служителите на военна полиция обаче приели, че е налице
неизпълнение на даденото разрешение за спиране, поради което извикали за
съдействие патрул на ОПП, като на мястото пристигнал свидетелят А., който
съставил АУАН на А. за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП. А. обаче
направил снимки с телефона си на разстоянието на което се намирал
автомобила му от този на военните полицаи, от които се вижда, че
автомобилът му е спрян много близо, почти на входа на костницата, на
минимално разстояние от служителите.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-4332-
024657/01.12.2022 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“
към СДВР, с което на основание чл. 53 ЗАНН, на С. М. А., с ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, както и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за
извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Стоянов и К.,
както и въз основа на писмените доказателства (включително фотоснимките),
приети и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Съдът намира, че доказателствената съвкупност е еднопосочна и поради
2
това я кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими според ЗАНН реквизити. Така, съдът намира, че
АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН. Тук следва да се посочи, че
„нарушението“ е описано по пълен и достатъчен начин, за да може
наказаното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено и
защо е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
Налице са също така и писмени доказателства за компетентността на
актосъставителя и издателя на НП, поради което съдът намира, че те са
съставени от компетентни органи.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП: „ При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.“
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните водачи на моторни превозни
средства. Те са уредени в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно
която „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който
откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението“.
С поведението си на пътя, жалбоподателят не е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като
неговото поведение не може да се приеме, че е осъществило състав на
нарушението по чл. 103 от ЗДвП, защото той е изпълнил нареждането да
3
спре, само че е сторил това няколко метра след като му е подаден сигнал,
защото не е могъл да спре безопасно, тъй като зад него е идвала трамвайна
мотриса, която е щяла да удари автомобила му. Съдът намира, че това е
безспорно доказано от снимковия материал по делото, на който ясно се вижда
на какво разстояние се е намирал автомобилът, както и интензивността на
трафика. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят правилно е избрал да
спре малко след полицейския служител, тъй като от първостепенно значение
е безопасността на водачите и на останалите участници в движението.
Горните съображения водят съда до крайния извод, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено.
Доколкото разноски не са претендирани, то такива не следва да се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-024657/01.12.2022 г., издадено от началник
група в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 ЗАНН,
на С. М. А., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лева, както и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от един месец, за извършено нарушение на чл. 103 ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4