Р Е Ш Е Н И Е
Номер:
161 17.12.2019г. град Хасково
Хасковски окръжен съд наказателен
състав
На трети декември година: 2019г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове:
Красимир Димитров
Милуш Цветанов
Секретар: Веселена Караславова
Прокурор: Павел Жеков
Като разгледа докладваното от съдия
Кр.Димитров В.н.о.х.д. № 576 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 41/05.09.2019 г., постановена по
НОХД № 609/2019 г., Районен съд – Свиленград е признал подсъдимия Р.А., ******** гражданин за виновен в това, че на 31.08.2019 г. в района на *** и *** гранична пирамида, землището
на с. М., община С., област Х., влязъл през границата на страната от
Република Гърция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта, поради което и на основание чл. 279, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл.
54 от НК му наложил наказания: „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от 3
години и „глоба“ в размер на 150 лв.
Недоволен
от присъдата останал служебния защитник на подсъдимия, който я обжалва в срок,
с оплаквания за явна несправедливост на наказанията. В жалбата се твърди, че
наложената глоба не е съобразена с имущественото състояние на подсъдимия, а
наказанието „лишаване от свобода“, било завишено, с оглед проведеното по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК производство, като се иска изменение на присъдата в
наказателната й част, чрез и намаляване размерите на наказанията.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково намира жалбата за неоснователна, а наложените
наказания справедливи, като пледира присъдата да бъде потвърдена.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваната
присъда, по посочените оплаквания, изтъкнатите доводи, служебно и прецени събраните пред
първата и пред настоящата инстанция доказателства, приема за установено
следното:
Производството
пред районният съд, е протекло по реда на глава ХХVІІ при условията на чл. 371,
т. 2 от НПК. Съдът разяснил на подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и
последния направил самопризнание, като признал фактите в обстоятелствената част
на обвинителният акт и се е съгласил, да не се събират доказателства за тях. След
като отчел съгласието и на защитника, съдът намерил, че самопризнанието се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение
по чл. 372, ал. 4 от НПК обявил, че при постановяване на присъдата ще го
ползва, без да събира доказателства за фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт. От събраните при проведеното съкратено съдебно следствие
доказателства е установено, че през пролетта на 2019г. подсъдимият се придвижил от ******, през Иран до Истанбул – Турция за да отиде до
Франция нелегално. В Истанбул се запознал и свързал с каналджии от **** произход, които срещу сумата от 3 000
евро обещали да го отведат до Сърбия, а след това срещу сума от 3 100 Евро
и до Франция, понеже нямал необходимите документи за легално придвижване. От Истанбул,
подсъдимият заедно с още двадесет и девет лица бил транспортирани до границата
между Турция и Гърция. Групата била придружавана от трима каналджии, с ******** произход. След като преодолели река, разбрали
че са в Гърция, чиято територия преодолели за ден и половина. На 31.08.2019г.
пресекли границата между Гърция и България в района на *** и *** гр. пирамида, в землището на с. М. След като вървели известно време пеш,
мигрантите се отзовали в близост до асфалтов път С. – с. С. р. Там били оставени от каналджиите, с
предупреждението да чакат автомобили за извозването им във вътрешността на
страната. Непосредствено след тръгването на каналджиите в близост до храстите,
които групата ползвала за укритие, спрял микробус, а шофьорът му слязъл от
колата, без да гаси двигателя. Деветнадесет от групата се качили в автомобила,
други трима останали навън до момента, в който дошъл патрул на Гранична полиция
и заловил нелегално преминалите през границата лица.
Видно от справката за съдимост подсъдимия не е
осъждан, в личната си декларация е посочил, че *** ****** и ******. При така установените
и признати от подсъдимия факти, е постановена присъдата предмет на настоящата
проверка.
Районният съд е постановил обжалваната присъда при напълно изяснена фактическа обстановка и след анализ на събраните на досъдебното
производство доказателства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. Правилно
е прието, че той е осъществил от обективна и субективна страна, при условията
на пряк умисъл като форма на вината установен от действията му, престъплението
по чл. 279, ал. 1 НК, за което е признат за виновен. Тези изводи са правилни и
се споделят от въззивния съд , а и по фактите и правото спор, между страните в
производството няма.
Спорът е единствено относно размерите на определените
наказания, доколкото за престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК е предвидено
наказание „лишаване от свобода“ до 5 години, без долен минимум и кумулативно
„глоба“ от 100 до 300 лв.
При определяне на наказанието,
първоинстанционния съд отчел степента на обществена опасност на деянието и
дееца и намерил, че отегчаващи вината обстоятелства се явяват престъпната
упоритост и незачитане на държавните граници, а смекчаващи са - оказаното
съдействие и чисто съдебно минало на подсъдимия и наказанията са определени при
условията на чл. 54 от НК, в размер на 9 месеца
„лишаване от свобода“ , редуцирано по чл. 58а, ал. 1 от НК с една трета,
като е наложено наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години и „глоба“ в
размер на 150 лв. Настоящият състав на ОС намира, че твърденията в жалбата, за
наличието на предпоставки, налагащи определяне на наказанията в по-ниски
размери са несъстоятелни и определените от РС санкции - „лишаване от свобода“ и
глоба от 150 лева са справедливи, защото съответстват на обществената опасност
на деянието и дееца. Последният, макар да няма данни да е осъждан в страната
ни, е осъществил престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, което е с висока степен
на обществена опасност. Това е така защото с него се засягат в значителна
степен, обществените отношения и законов ред, изискващи преминаване през
границата на страната ни, единствено на определените за целта места и от лица,
притежаващи необходимото разрешение. Не са налице основания за приложението на
чл. 55 от НК, съответно, липсва възможност за замяна на наказанието „лишаване
от свобода“ с „пробация“, респ. отпадане на по-леката санкция „глоба“ на
основание чл. 55, ал. 3 от НК. В тази насока, предвид изложеното до тук жалбата
е неоснователна, защото съдът се е съобразил и с разпоредбата на чл. 58а от НК
приложима в случая, предвид преминалото при условията на чл. 371, т. 2 от НПК
съдебно следствие. Размерът на наложеното наказание „глоба“ е законосъобразно
определен. На практика съдът в мотивите си е приел, че е налице превес на смекчаващи
вината обстоятелства, при което е определил глобата към минималния размер,
предвиден за престъплението, а именно 150 лева. В резюме ОС Хасково прие, че
присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна, следва да се потвърди.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 41 от 05.09.2019г.,
постановена по НОХД № 609/2019г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: