Решение по дело №3754/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263680
Дата: 4 юни 2021 г.
Съдия: Елена Тодорова Иванова
Дело: 20211100503754
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

                                                     РЕШЕНИЕ

                                     

                                                гр.София, 04.06.2021 г.

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закритото заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева

                                                                                                      мл.с.  Иван Киримов

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.№ 3 754 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

              Същото е образувано по жалба с вх.№ 454/16.02.2021 г. на „Б.Д.“ АД, *** – действаща чрез пълномощника й юрисконсулт М., срещу действията на частен съде-бен изпълнител /ЧСИ/ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ по изп.дело № 20217850400049, обективирани в постановление от 11.02.2021 г., с които е отказал да намали приетите разнос-ки за адвокатското възнаграждение на взискателя по подадено от банката възражение.

              В жалбата се излагат доводи, че според „Б.Д.“ АД няма валидно извършено уведомяване на банката за осъществена цесия между адв.В.В.Т.и „Е.С.П.“ ЕООД, поради което последното не е надлежен взискател по делото; че нито адв.В.В.Т., нито „Е.С.П.“ ЕООД са подавали искане до банката за заплащане на сумата, което банката да е отказала да изпълни, а тъкмо напротив – при получаване на поканата за доброволно изпълнение то изпълнителното дело „Б.Д.“ АД е изразила веднага желание да заплати доброволно сумата, посочена в изпълнителния лист. Релевирани са твърдения и че в конкретния случай определените разноски за адвокатски хонорар за водене на изпълнителното дело са в прекомерен размер, тъй като има само искане за образуване на изпълнително дело и връчване на покана за доброволно изпълнение, не е налице никаква правна и фактическа сложност на делото и не следва да се прилага предви-деният увеличен размер на адвокатско възнаграждение в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отразено е и че следва да се отчете и фактът, че „Б.Д.“ АД с действията си не е дала повод за образуване на изпълнителното дело, а напровит – веднага е изразила готовност да заплати присъдените суми, както и че сумата е заплатена в срока за доброволно изпълнение. Предвид последното и липсата на необходимост от проце-суално представителство по образуваното изпълнително дело се поддържа, че неправилно на взискателя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева и че „Б.Д.“ АД не следва да понесе заплащането им, както и че по делото не са предста-вени доказателства за реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което същото е неправилно присъдено. На последно място, намира, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело следва да бъде съобразен и с размера на сумата, която следва да бъде заплатена по него, която в случая е на стойност 60,00 лева, като от ПДИ е видно, че с така присъдените разноски дългът е станал над 10 пъти по-голям – 669,18 лева.

              Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ по изп.дело № 20217850400049 по отношение на разноските за адвокатс-ки хонорар до размер, който да съответства на присъдената сума от 60,00 лева, която се претендира по изпълнителното дело и на правната и фактическа сложност на делото.

              Ответникът по жалбата – взискателят „Е.С.П.“ ЕООД в определения от закона срок по чл.436, ал.3 ГПК е депозирал възражение по жалбата, в което са релевирани доводи за неоснователност на същата и и за дължимост на целия претендиран по изпълни-телното дело хонорар. Във възражението са изложени доводи във връзка с таксите по изпъл-нителното дело, които не са предмет на настоящото производство. Претендира присъж-дането на разноски по делото.

              В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 785 на КЧСИ  – Л.М.по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, заплатено от взискателя по изпълнителното дело е в съответствие със законовата уред-ба.     

              Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изисква-нията на закона, намира за установено следното:

              Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

              Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното дело имат право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,  във връзка със същото.

              Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минимал-ните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължи

адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, а по силата на чл.10, т.2 от същия акт за

процесуално представителство, защита и съдействие  на страните по изпълнителното произ-водство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1 000,00 лева – 200,00 лева и вземания над 1 000,00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2-7 от този акт. В дадения казус от процесуалния представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което и предвид обстоятелствата, че вземането е заплатено в срока за доброволно изпълнение и че изпълнителното дело не се отличава с никаква правна и/или фактическа сложност, на взискателя се дължат само предвидените в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в посочения размер от 200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълно-мощникът на взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на същия възнаграждение.

              Част от задължителното съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК е посоч-ването на изпълнителен способ, предвид което последното не представлява действие по сми-съла на чл.10, т.2 от взираната Наредбата и за него не се дължи отделно възнаграждение. С молбата на взискателя с вх.№ 171/26.01.2021 г. – подадена преди пристъпване към изпъл-нителни действия, е извършено уточнение на молбата по чл.426, ал.2 ГПК относно един от задължителните й реквизити.   

              Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по определяне на разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на взиска-теля с атакуваното постановление от 11.02.2021 г. следва да бъдат отменени, а претендира-ното адвокатско възнаграждение от „Е.С.П.“ ЕООД във връзка с изпълнителното дело – да се намали до размера на сумата от 200,00 лева по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

             Неоснователни са наведените в жалбата доводи във връзка със заплащане с адвокатс-кото възнаграждение, тъй като по изпълнителното дело са представени банкови документи, установяващи неговото престиране. От друга страна, размерът на адвокатското възнаграж-дение в изпълнителното производство не попада в приложното поле на нормата на чл.73а ГПК. Ирелевантни към предмета на настоящото производство са съображенията на жалбоподателя във връзка с цесията.

              Неотносими към делото са и изложените във възражението на „Е.С.П.“ ЕООД съображения, касаещи таксите, тъй като последните не са наведени като предмет на жалбата.                   

             При приетия изход на спора на ответника по жалбата не се дължат разноски по про-изводството.

 

 

              Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

 

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

             ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ по изп.дело № 20217850400049, обективирани в постановление за разноски с изх.№ 463 от 11.02.2021 г., с които е оставено без уважение възражението на длъжника „Б.Д.” АД с вх.№ 231/01.02. 2021 г., да се намали размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя по изп.дело № 20217850400049 – „Е.С.П.“ ЕООД, от 400,00 лева на 200,00 лева като незаконосъоб-разни, и вместо което постановява:

 

              НАМАЛЯВА размера на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощ-ника на взискателя „Е.С.П.“ ЕООД, ЕИК ******** по изп.дело № 20217850400049 по описа на ЧСИ Л.М.с рег.№ 785 на КЧСИ, от 400,00 лева до размера на сума-та от 200,00 лева.

          

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.