СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
03.11.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 07.10.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 3839/17г. и констатира следното:
Предявени са
искове от З Х. против П. на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумите: 36 140
лева /обезщетение за неимуществени вреди/ и общо 16 380 лева /имуществени
вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законна лихва върху посочените
главници за периода – след завеждане на делото.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищеца е било
водено наказателно производство /за престъпление по чл. 354а от НК/ и същото е
приключило с оправдателна присъда /постановена на 10.02.15г. от СГС - 10 с-в по
н.о.х.д. № 5346/13г./.
Искът за
неимуществени вреди е основателен /до размера на сумата 10 000 лева/:
Принципно – във
всички случаи /винаги/ когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ
пострадалото лице /обвиняемият, подсъдимият/ има право на обезщетение /във
всички хипотези на цитираният законов текст - наличието на претърпени
неимуществени вреди следва да се презумира/. В тази връзка:
Наказателно
преследване по естеството си /по дефиниция, принципно/ е дейност, която
оказва /презумира се, че оказва/
негативно въздействие върху психиката – психическото, емоционално състояние /евентуално
и физиката – физическото, здравословно състояние/ на обвиняемия, рефлектира
негативно и върху отношенията на последния с неговото семейство, близки,
приятели, колеги и т.н. С оглед това – председателят на настоящия съдебен
състав намира, че събираните в процес като този доказателства /досежно
търпените от пострадалия неимуществени вреди/ могат да бъдат преценявани
единствено в контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в
контекста на това - дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и
събрани доказателства /гласни/ досежно същото /процесното; релевантното/
обстоятелство.
Процесното
обезщетение се определя по размер при условията на чл. 52 от ЗЗД при
съобразяване на: горните принципни съображения /от една страна/ и на /от друга
страна/ конкретните /събрани по делото доказателства – свидетелски показания/.
Съдът отчита също продължителността /като цяло/ на наказателното производство
във времето, както и наличието на доказателства, че в рамките на процеса срещу
подсъдимия е била приведена в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под
стража“ /а този конкретно вид мярка - принципно засяга съществено, презумира
се, че засяга сериозно в негативен аспект психическото и физическо здраве на
обвиняемия/. Председателят на състава съобразява и конкретния период на
действие на посочената ограничителна мярка.
Искът за
имуществени вреди /заявен за сумата от 560 лева – разходи за адвокатска защита
по наказателното дело/ е основателен изцяло:
Посочената сума
/разход/ се явява за ищеца – имуществена вреда /претърпяна загуба/ пряка
последица от съществуването и провеждането на наказателното производство, който
разход също /на общо основание/ подлежи на обезщетяване в хипотезата на чл. 2
от ЗОДОВ. От друга страна /в същата връзка – досежно тази претенция/: липсва
процесуална възможност посочената сума /вреда/ да бъде заявена в рамките на
самото наказателно производство /и именно поради тази причина – настоящото
производство се явява единствената възможност за репариране на претърпяната
имуществена загуба/.
За останалата част
/в размер на сумата общо 15 820 лева – имуществена вреда, пропусната
полза/ претенцията е неоснователна:
Тази /горната/
вреда /която е и удостоверена конкретно по размер – с констатациите на приетите
по делото експертизи/ принципно /от една страна/ се явява следствие от
съществуването и провеждането на наказателното производство /което именно е
обосновало фактическото и юридическо отстраняването на ищеца от работа за
определен период от време/, но за репарирането й е предвиден друг законов
/процесуален/ ред /по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 254 от ЗМВР отм./. Това /само/
обстоятелство в случая налага – отхвърляне на процесната част от иска /за
имуществени вреди – пропуснати ползи/.
Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно /заявеният от ищеца
адвокатски хонорар не се явява прекомерен, преценен в контекста на: правилата
на Наредба № 1, фактическата и правна сложност на процесния правен спор, вида,
естеството и обема на извършените по делото процесуални действия,
продължителността на производството във времето/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да
плати на З.Н.Х. ЕГН ********** сумите 10 000 лева и 560 лева /обезщетения
за неимуществени вреди и за имуществени вреди/ на основание чл. 2 от ЗОДОВ;
законната лихва върху тези суми от 28.03.17г. до цялостното им изплащане и 462
лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове – на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ/.
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да
плати на СГС 350 лева - съдебни разноски /на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ/.
ОТХВЪРЛЯ исковете
за сумите /над присъдените по-горе/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: