Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ,
09.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на десети
септември, две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева и в
присъствието на прокурора АНЕТА ПАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №506 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази :
Обективно
съединени искове с правно основание чл.4 във връзка с чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ, чл.52 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от М.С. ***, действащ чрез пълномощника
си адв.Л.П. *** срещу Прокуратура на Република България, представлявана от Главния
прокурор на Република България, в която навежда твърдения, че до
Заявява, че в периода 2000 год.- 2012 год., ищецът М.С.С. е работил
като полицай на длъжност „Надзирател-старши надзирател" в Затвора-гр.Ловеч към ГД „Изпълнение на
наказанията" при МП, като през
Сред съседите, близките и познатите, М.С. се ползвал с уважение и добро име. Като личност той бил весел, приветлив,
добронамерен, услужлив, контактен, енергичен и инициативен, грижовен към
семейството си. С чисто
съдебно минало е и няма
противообществени прояви.
Изтъква, че в началото на 2011 год. в ОД-МВР Ловеч било образувано дознание
№77/2011 год., като М.С. е привлечен в качеството
на обвиняем по същото за престъпление по чл.313, ал.1, пр.2 във вр.с чл.26,
ал.1 от НК за това, че в периода 28.02.2008 год. - 01.03.2010 год. в 3 бр. декларации, които
се подават пред орган на власт ГДИН е затаил истина за притежавани от него
недвижими имоти, като деянието е извършено в условията на продължавано
престъпление.
С Решение №278 от 14.08.2014 год. по НАХД №195/2014 год. на РС-гр.Ловеч, ищецът М.С. бил признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатото от прокуратурата незаконно обвинение по чл.313, ал.1,
пр.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Решението е влязло в законна сила на 23.09.2014 год.
На 20.11.2014 год. му било повдигнато ново незаконно
обвинение, което е основание за предявяване на настоящата искова претенция.
І. Факти, на които се основава иска.
На 20.11.2014 год. ищецът М.С. бил привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебно производство №25/2014 год. на ОД-МВР Ловеч, като по
отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка". Обвинението е за
престъпление по чл.209, ал.1 от НК за това, че в периода 13.08.2013 год. - 17.09.2013 год. с цел да набави за себе
си имотна облага е възбудил заблуждение у Г. Л. Г., че ще съдейства за условно
предсрочно освобождаване на двама лишени от свобода, изтърпяващи присъда в
Затвора-гр.Ловеч,
а именно В. С. К. и И. Г.
Ш., и с това причинил имотна
вреда на В. Г. Ш. в размер на 2 000 лв. и на В. П. В. в размер на 6000 лв. Незаконното обвинение било повдигнато два месеца след
оправдаването на С. по друго незаконно обвинение с Решение №278 от 14.08.2014 год. по НАХД №195/2014 год. на РС-гр.Ловеч.
В хода на производството на М.С. били връчени две призовки от
униформени служители, като връчването на едната е станало чрез съпругата му, а
втората е връчена на публично място пред детската градина на детето му ОДЗ
„Слънце" и в присъствието на съпругата и синът му. Във връзка с обвинението ищецът е участвал в множество
процесуални действия по ДП №25/2014 год.
на ОД-МВР Ловеч.
След привличането му в качеството на
обвиняем, в личността на М.С.
настъпили
изменения. Той се затворил
в себе си, станал
подтиснат, апатичен, безрадостен, умислен, изпитвал срам и унижение, страх и
несигурност. Поради това, че обвинението станало известно на съпругата и на детето му, в семейната среда С. също
не се чувствал
комфортно, изпитвайки
угризения, срамувайки
се от близките си. След повдигане на новото обвинение почти спрял да се храни и да пие вода,
страдал от
безсъние, изпитвал
силно главоболие. Към момента на повдигане на обвинението ищецът бил безработен, като за него било невъзможно да търси работа
в друго населено място поради това, че е с мярка за неотклонение „Подписка" по висящо
производство.
С Постановление изх.№363/14 от
26.06.2015 год. на РП-гр.Ловеч било прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №25/2014 год. на ОДМВР-Ловеч образувано
срещу М.С.С. за престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.
2. Приложимо право и задължителна
съдебна практика, на които се основава иска :
2.1.В периода 2014 год. - 2015 год. по отношение на М.С. било водено наказателно
производство за престъпление от общ характер, като с Постановление изх.№363/14
от 26.06.2015 год. на РП-гр.Ловеч, въпросното
наказателно производство било
прекратено. Тези обстоятелства налагали
извода, че воденото срешу С. наказателно производство е незаконно.
2.2.Незаконното наказателно преследване
по обвинение в престъпление, обосновава ангажиране отговорността на държавата
по реда на специалния деликт,
уреден в ЗОДОВ за вреди причинени от дейността на правозащитни органи. /чл.2 от ЗОДОВ/.
2.3.Исковата претенция при този
специален деликт в конкретния случай е основателна, когато са реализирани
всички елементи от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 /обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление/ без да е необходимо ищеца да доказва всяко едно от
негативните си психически преживявания и социален дискомфорт във връзка с
незаконната наказателна репресия. Последните се приемат от задължителната
съдебна практика за „нормално присъщи" за всеки невинен подложен на
наказателно преследване./ Решение 186/2018 год. на ВКС по гр.д.№794/2018 год., Решение 138/201З год. на ВКС по гр.д.№637/2012 год./.
2.4.0тговорността на държавата е
обективна, безвиновна т.с. вината на длъжностното лице пряк причинител на
вредата е неотносима, към задължението на държавата да репарира причинените на
ищеца вреди от незаконното наказателно преследване. /чл.4 от ЗОДОВ/.
2.5.Пасивно легитимна да участва в
производството по ЗОДОВ, като процесуален субституент на държавата е
Прокуратурата на Република България. /ТР
№5/2013 на ВКС/.
2.6.0т незаконното обвинение в
престъпление, което не е извършил М.С.
е търпял неимуществени вреди. С причиняването им са накърнени правата му по чл.8, пр.1 от ЕКЗПЧОС
/право на личен живот/, в смисъла в който това право се тълкува от ЕСПЧОС, като
гарантиращо телесната и психическата неприкосновеност на личността от
неправомерни посегателства. /вж. Бевакуа и С. срещу България, №71127/01, § 65,
12 юни
2.7.Обезщетяват се всички вреди
/имуществени и неимуществени/, които пострадалият търпи и които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. /чл.4 от ЗОДОВ/. Непосредствени вреди са
тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези,
които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на
деликвента и вредите. /Решение
№81/27.1.2006 год. по
гр.д.№23/2005 год. на 4
гражданско отделение на ВКС, Решение №129/25.07.2005 год. по гр.д.№2439/2003 год. на същото отделение на
ВКС.
2.8.Размерът на обезщетението за вреди
причинени от дейността на правозащитни органи се определя по
„справедливост" съгласно правилото на чл.52 от ЗЗД /арг. от чл.52 ЗЗД; TP
3/22.04.2005 по т.гр.д.№3/2004 на ОСГК/
- понятието "справедливост" по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към
характера и степента на увреждането, в т.ч. обстоятелствата, при които то е
осъществено, последиците, включително
продължителност и интензитет на търпените болки и страдания, възрастта на
увредения, общественото и социалното му положение, общественото възприемане на
справедливостта при конкретен етап от развитие на обществото, икономическите
условия в страната. /ППВС
№4/23.12.1968 год./
- конкретните обстоятелства релевантни
към определяне размера на обезщетението при реализиране отговорността на
държавата по чл.2, ал.1, т.3, пр.2
от ЗОДОВ са трайно установени в
съдебната практика постановена по реда на чл.290 от ГПК и обективирана в Решение №29 от 27.03.2017 год. по гр.дело №2788/2016 год. на III г.о., Решение №39 от 22.02.2016 год. по гр.дело №4374/2015 год. на ІІІ г.о., Решение №180 от 19.10.2015 год. по гр. дело №860/2015 год. на III г.о., Решение №223 от 12.01.2017 год. по гр. дело №5599/2015 год. на IV г. о., Решение №219 от 02.12.2014 год. по гр.дело №1325/2014 год. на III г.о., Решение № 302 от 04.10.2011
год. по гр.дело №78/2011 год. на III г.о., Решение №186 от 14.12.2018 год. по гр. дело №794/2018 год. на IV г.о. и др.такива са :
- характера и степента на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение,
продължителността на наказателното производство, вида на наложената мярка за
неотклонение,
- характера на обвинението/тежестта на
престъплението, в което е обвинен ищеца и брой на деянията,
- данните за личността на подсъдимия с
оглед това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило,
се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите, на
семейния и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч.
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
- брой и вид на процесуалните действия с
участие на обвиняемия,
- всички обстоятелства, имащи отношение
към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
3.Специфични обстоятелства обуславящи
претърпени от ищеца неимуществени вреди над обичайните :
Предвид приложимото право и относимата
към него задължителна съдебна практика, при преценка на паричния еквивалент на
претърпените от ищеца М.С.
неимуществени вреди /болки и страдания/ с оглед конкретиката на случая
релевантни са следните конкретно проявили се обстоятелства :
3.1.Досежно неимуществени вреди
обективирани в страдания :
Страданията
са негативни психически и емоционални преживявания, които в настоящия случай са
пряка и непосредствена последица от :
- срам и унижение от незаконното
обвинение пред сина и съпругата, на които това обвинение е станало известно
- подтиснатост и обида от това, че е
преследван за нещо, което не е извършил
- страх от осъждане без вина и то за
тежко престъпление
- несигурност и чувство на обреченост,
от това, че за втори път е обект на незаконно обвинение от прокуратурата.
3.1.1.Характера, степента и
интензитета на търпените от ищеца страдания се определя от следните обективно
съществуващи обстоятелства :
- тежест на повдигнатото обвинение : Обвинението по чл.209, ал.1
от НК е за тежко престъпление по смисъла на чл.93 от НК и в обикновените случаи
на незаконни обвинения за престъпления от този вид това обстоятелство
обосновава по-висока степен на засягане на неимуществените блага на обвиняемия. В случая незаконното
обвинение в тежко умишлено престъпление е причинило на С. засягане на негови
неимуществени блага в степен,
надвишаваща обикновените случаи на обвинения за престъпление, които не са
„тежки" по смисъла на чл.93 от НК, тъй като вероятността неоснователно да
получи наказание лишаване от свобода за повече от пет години, е предизвикала
значителни страхове и притиснения в ищеца,
превишаващи обичайните, защото предполага за една значителна част от живота си С.
да бъде принудително изолиран от обществото и от семейството си в място за
лишаване от свобода.
- вид на наложената мярка за неотклонение : В производството по
отношение на ищеца М.С. е взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка". В съдебната
практика се прилага разбирането, че тази мярка в най-ниска степен засяга
правата на обвиняемия и не го ограничава съществено, поради което тя не е от
естество да засегне повече от обичайното неимуществената сфера на незаконно
обвиненото лице и респективно не е основание за определяне на по-висок размер
на обезщетението. В
конкретният случай,
обаче С. е безработен и търси работа, чрез Бюрото по труда, а с ограниченията
които налага по чл.60 от НПК, мярката не му позволява да търси и да се
реализира на пазара на труда извън местоживеенето си в гр.Ловеч. Предвид визираните
специфики на конкретния случай, мярката за неотклонение „Подписка" дори и да е
най-леката е довела до неимуществени вреди за ищеца значително по-съществени по
своята степен в сравнение с обикновенните случаи на вреди при вземането на тази
мярка, когато тя не се отразява на възможността на обвиняемия да си търси
работа извън местоживеенето си.
- изменения в личността и поведението на ищеца М.С. : Преди повдигане на
обвинението С. е бил жизнерадостен, весел, добронамерен и усмихнат човек. След като е привлечен в
качеството на обвиняем по неосноватено обвинение и в резултат на характерните
при такова обвинение негативни психически и емоционални преживявания, стрес и
нервно напрежение, той е
изпаднал в депресия, затворил се е в себе си, станал е безрадостен, унил и
подтиснат, изнервен, спрял е да се храни, започнал е да страда от безсъние и е
загубил от теглото си.
- семеен живот и социални контакти : Незаконното обвинение е
станало известно на сина и съпругата на С., като той е започнал да се срамува
пред тях, ограничил е общуването с най-близките си хора, което е довело до
тягостна семейна среда за целия период на незаконното обвинение. Тези обстоятелства
обосновават и по-висока степен на интензитет на търпените от С. негативни
психически преживявания, в сравнение със случаите, при които семейната среда не
се засяга от незаконното обвинение. В резултат на обвинението ищецът ограничава и социалните си
контакти.
- възраст на ищеца М.С. : Към момента на привличане в
качеството на обвиняем С. е бил на 44 /четиридесет и четири/ години, семеен с
малко дете. Активната
трудова възраст и наличието на семейство с малко дете предполагат ангажименти
на С., както за издръжката на семейството, така и за отглеждане и възпитание на
детето. При
тези обстоятелства, повдигането и поддържането на незаконно обвинение за тежко
престъпление, е засегнало неимуществената сфера на ищеца над обичайното, тъй
като е предизвикало в него сериозен тормоз и опасения, че за един дълъг период
от време повече от пет години ще е неспособен да издържа семейството си, а
детето му ще израсне без присъствието на бащата, като във възпитанието му ще
възникне дефицит.
- чисто съдебно минало и наличие на друго
предшестващо незаконно обвинение : Ищецът М.С. е привлечен, като обвиняем само няколко месеца след като
с Решение №278 от 14.08.2014 год. по НАХД №195/2014 год. на РС-гр.Ловеч е признат за
невиновен и е оправдан по друго незаконно обвинение на прокуратурата срещу
него. При
липса на други противообществени прояви и наличие на предходно незаконно
обвинение, по което е оправдан, новото незаконно обвинение е създало в ищеца
усещане за обреченост, безпомощност, страх от реваншизъм от страна на
прокуратурата, което обосновава и по-високи от обичайните степен и интензитет
на негативните психически преживявания на С. във връзка с обвинението.
3.3.Предвид горните обстоятелства и
тяхното значение за продължителността, степента и интензитета на търпяните от М.С.
неимуществени вреди, при съобразяване на икономическите условия и стандарта на
живот в страната към момента на причиняване на увреждането - периода 2014 год. - 2015 год. счита, че справедливо тези
вреди могат да бъдат репарирани със сумата от 2,500 /две хиляди и петстотин/
лева.
Моли да бъдат призовани на съд и
след като се
докажат основателността и размера на исковата претенция, да постанови съдебно
решение, с което : 1.Да осъди Прокуратурата на
Република България да заплати на М.С.С. обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от повдигане и поддържане на незаконно обвинение по
досъдебно производство №25/2014 год. на ОД-МВР Ловеч в размер
на 2,500 /две хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва от момента на
влизане в сила на Постановление изх.№363/14 от 26.06.2015 год. на РП-гр.Ловеч за прекратяване
наказателното производство по досъдебно производство №25/2014 год. на ОДМВР-Ловеч образувано
срещу М.С.С. за престъпление по чл.209, ал. 1 от НК , до момента на окончателното
изплащане на сумата; 2.
Моли съда да
осъди ответника да заплати на ищеца М.С.
направените в настоящото
производство разходи за държавна такса - 10 лв., разноските по
делото и адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева; 3.В случай на осъждане на
ответника, моли присъдените в полза на ищеца суми да бъдат преведени по банков
път на сметка :
BIC : *** ;
IBAN ***.
В законният срок по чл.131 от ГПК е представен
писмен отговор на исковата молба с вх.№5128/10.06.2020 год. от прокурор Пачкова
от Районна прокуратура-гр.Ловеч, като представител по право на Прокуратурата на
Република България, съобразно своята компетентност и в изпълнение на служебната
си функция, възложена от закона и приетото в т.5 от ТР №3/2004 год. на ОСГК при
ВКС относно някои въпроси по приложението на ЗОДОВ, че „структурните звена на
прокуратурата /респективно прокурорите при тях/ могат да я представляват по
право”, без да е необходимо изрично упълномощаване по реда на чл.32-33 от ГПК,
изразявайки становището си по допустимостта и основателността на предявения от М.С.
срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1,
т.3, пр.2 от ЗОДОВ. Счита, че в тежест на ищеца е да докаже настъпването на
твърдените от него неимуществени вреди и непосредствената им връзка с
незаконното обвинение, както и техния размер. В конкретният казус намира, че иска е
недопустим, тъй като не е налице никое от основанията на чл.2, ал.1, т.3, пр.2
от ЗОДОВ за образуване на гражданско производство и търсене на отговорност от
Прокуратурата.
Изцяло оспорва предявената претенция
за неимуществени вреди като недоказана, както по основание, така и по размер. Намира претендираният размер от
2 500 лева, ведно с лихвите за
силно завишен и несъобразен
с текста на чл.52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. При определяне вида и
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобразява
настъпилите действителни негативни последици върху личността и психиката на
лицето, срещу което се твърди, че е упражнена наказателна репресия.
Възразява и относно претенцията на
ищеца за присъждане на законната лихва върху търсеното обезщетение, от датата
на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство изх.№363/2914 год. от 26.06.2015 год. на РП-гр.Ловеч, с което е
било прекратено ДП №25/2014 год. на ОД МВР-гр.Ловеч, тъй като по аргумент от
чл.111, б.”в”, пр.2 от ЗЗД - лихви върху главниците могат да се претендират
само за период, предхождащ с до 3 години датата на завеждане на делото.
На основание чл.78, ал.5 от ГПК
оспорва и искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящото производство в размер на сумата 500 лева, тъй като заявява, че
размера е силно завишен, поради това, че делото не се отличава с голяма
фактическа и правна сложност. Ако все пак съда уважи исковата претенция, то
следва да присъди по-нисък размер за адвокатско възнаграждение, съобразен с
определените минимални размери по чл.36 от ЗА и Наредба №1 от 09.07.2004 год.
В хода на делото ищецът се явява
лично само в съдебно заседание, проведено на 10.09.2020 год., като същият се
представлява от пълномощника си адв.П., който от името на доверителя си
поддържа изцяло исковата молба и оспорва отговора на ответната страна. Счита,
че от събраните по делото доказателства по несъмнен и безпорен начин се
установява от една страна основателността на предявения иск от друга страна по
отношение на размера го намира за напълно основателен. Позовава се на
свидетелските показания на св.Б. Б., от които се установява степента и
интензивността на изменение в характера и поведението на неговия доверител,
които в пълна степен кореспондират с останалите събрани по делото писмени
доказателства. Моли съда да уважи изцяло предявения от доверителя му иск, като
осъди Прокуратурата да заплати обезщетение за незаконното привличане на ищеца
като обвиняем. Твърди, че липсата на конкретни основания за прекратавяне на
досъдебните производства е по единствена причина на водещият разследването
прокурор и това според него не може да бъде в ущърб на доверителя му. Моли да
му се присъдят и разноските по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Представителят
на РП-гр.Ловеч прокурор П. изцяло се придържа към отговора на исковата молба и
изтъква, че от показанията на изслушаната свидетелка, както и от събраните в
хода на гражданското производство доказателства, както и тези, приложени с
исковата молба и служебно събрани от съда по безпорен начин не се установи
основателността на исковата претенция. Счита, че свидетелката не е могла да
фиксира, както периодите на промяна в поведението на ищеца точно във времето
когато е първото, второто и третото последно престъпление, за което се твърди,
че са предизвикани промени в поведението му, като по тези съображения моли съда
да остави без уважение така предявения иск. Моли съда да отчете и
обстоятелството, че макар наказателното производство №25/2014 год., което е
било прекратено и същото е водено в рамките на разумен срок, приключило в
рамките на 1 год. По отношение на ищеца е било взета най-леката мярка за
неотклонение „Подписка”, която от образуването до прекратяването на
производството не е променяна. Счита, че тази мярка за неотклонение не му е
попречила да си търси и намери работа, не са представени и доказателства в тази
насока. Счита за недоказано, че именно размера на посочените вреди и на
неимуществени вреди, а именно 2 500 лева са в причинна връзка с незаконно
повдигнатото обвинение на М.С. по последното наказателно производство, тъй като
е имало още две такива производства.
Съдът
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, доводите на страните, по
вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
Видно
от приложеното като доказателство по делото досъдебно производство №25/2014
год. по описа на РП-гр.Ловеч и въз основа на Постановление от 15.05.2014 год.
на К. Й. - Прокурор при РП-гр.Ловеч е образувано досъдебно производство -
дознание срещу М.С.С., ЕГН-********** ***, затова, че
в периода 13.08.-17.09.2013 год. в гр.Ловеч с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у Г. Л. Г., че ще съдейства за условно предсрочно
освобождаване на двама лишени от свобода и с това причинил имотна вреда на
роднините на лишените от свобода В. С. К. и И. Г. Ш. в общ размер на
11 000 лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Посочено е, че
разследването следва да се извърши от разследващ полицай при ОД-МВР Ловеч, като
са дадени конкретни задачи, които следва да се извършат при разследването,
изброени подробно в 7 пункта. Посочено е, че след изтичане на едномесечния срок
от разследването дознанието трябва да се докладва на наблюдаващия прокурор.
По
предложение на гл.разследващ полицай относно продължаване срока на досъдебното
производство от 09.07.2014 год., прокурор в РП-гр.Ловеч се е произнесъл с писмо
изх.№363/11.07.2014 год., с което на основание чл.234, ал.3 от НПК, е удължил с
2 месеца, считано от 19.07.2014 год. срока за извършване на разследването по
досъдебно производство №25/2014 год. по описа на ОД на МВР-гр.Ловеч по преписка
№363/2014 год. на РП-гр.Ловеч, образувано срещу М.С.С.
за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
С
последващи писма №363/15.09.2014 год. и №2002/21.11.2014 год., срокът е удължан
с още 2 месеца, считано съответно от 19.09.2014 год. по първото писмо и считано
от 19.11.2014 год. по второто писмо.
С
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
20.11.2014 год. М.С.С. е привлечен като обвиняем в
извършване на престъпление от общ характер затова, че в периода
13.08.-17.09.2013 год. в гр.Ловеч с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у Георги Луканов Георгиев, че ще съдейства за условно
предсрочно освобождаване на двама лишени от свобода, изтърпяващи присъда в
Затвора Ловеч, а именно В. С. К. и И. Г. Ш., и с това причинил имотна вреда на
В. Г. Ш. от гр.В.Търново в размер на 2 000 лева и на В. П. В. от гр.Павликени в
размер на 6 000 лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК и не са налице
основания за прекратяване на наказателното производство. Спрямо обвиняемия е
взета мярка за неотклонение „Подписка”.
С
протокол за разпит на обвиняем от 20.11.2014 год. М.С. е разпитан от
разследващият полицай П. С., в присъствието на неговия адв.С..Г.
от АК-гр.Ловеч.
На
16.01.2015 год. е предявено разследването на обвиняемия, в присстъвието на
неговия адвокат Ст.Гецов, за което е съставен Протокол за предявяване на
разследване.
На
19.01.2015 год. разследващият полицай е постановил досъдебно производство
№25/2014 год. по описа на ОДМВР-гр.Ловеч, пр.преписка №363/2014 год. по описа
на РП-гр.Ловеч, водено срещу М.С.С. за престъпление
по чл.209, ал.1 от НК да се изпрати на РП-гр.Ловеч, с мнение за прекратяване,
на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК.
Налице
е произнасяне с Постановление изх.№363/26.02.2015 год., с което Красимир
Йоловски - Прокурор при РП-гр.Ловеч като съобразил данните по преписка
№363/2014 год. съдържаща досъдебно производство №25/2014 год. по описа на ОД
МВР-гр.Ловеч е указал на разследващия орган по досъдебно производство №24/2014
год. по описа на ОД МВР-гр.Ловеч да отстрани допуснатите нарушения, като се
извършат необходимите процесуално-следствени действия описани в
обстоятелствената част на постановлението.
Считано
от 26.02.2015 год. срокът за извършване на разследването по досъдебно
производство №25/2014 год. по описа на ОД на МВР-гр.Ловеч е удължен с два
месеца, като е потвърдена и взетата спрямо обвиняемия М.С. мярка за
неотклонение „Подписка”, видно от писмо №2002/10.03.2015 год. на прокурор при
ОП-гр.Ловеч.
В
изпълнение на указанията, дадено от представителя на РП-гр.Ловеч разследващият
полицай е извършил съответните процесуално-следствени действия, изразяващи се в
разпит на свидетели, извършване на очна ставка между обвиняемия и свидетел, за
да се стигне до протокол за предявяване на разследване с дата 27.04.2015 год.,
с който е предявено разследването на обвиняемия М. С.С.,
за извършено престъпление по чл.209, ал.1 от НК, разяснени са му правата и са
му предоставени материалите за проучване,като това е станало в присъствието и
на неговия защитник адв.С..Г. отАК-гр.Ловеч.
С
Постановление от 27.04.2015 год. разследващият полицай е изразил мнение, че
досъдебно производство №25/2014 год. по описа на ОДМВР-гр.Ловеч, пр.преписка
№363/2014 год. по описа на РП-гр.Ловеч, водено срещу М.С.С.
за престъпление по чл.20-9, ал.1 от НК следва да се изпрати на РП-гр.Ловеч, с
мнение за прекратяване на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК. Това е и
последния акт, съдържащ се в досъдебното производство.
Пред
настоящата инстанция е представено Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 26.06.2015 год. Красимир Йоловски - прокурор при РП-гр.Ловеч,
след като е съобразил данните по преписка №363/2014 год., съдържаща досъдебно
производство №25/2014 год. по описа на ОД МВР Ловеч, на основание чл.243, ал.1,
т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, е прекратил наказателното производство
по досъдебно производство №25/2014 год. по описа на ОД МВР Ловеч, образувано
срещу М.С.С., ЕГН-**********, за престъпление по
чл.209, ал.1 от НК и е отменил мярката за неотклонение „Подписка”, взета по
отношение на същия. Това постановление е следвало да се изпрати на страните,
които могат да го обжалват пред РС-гр.Ловеч в седмодневен срок от получаването
му, но доказателства кога и по какъв начин е изпратено на ищеца и дали е
обжалвано пред съда и кога точно е влязло в сила не са представени по делото.
Видно
от удостоверение за семейно положение, съпруга и деца изх.№655/12.10.2015 год.
на Община-гр.Ловеч, издадено на името на ищеца М.С.С.
е, че той има малолетен син М.М.С., ЕГН-**********.
Налице
е и удостоверение за раждане от *** *** на името на М.М.С.,
роден на *** год., в което за негови родители са посочени : майка - Б.В.Б. и
баща - М.С.С..
От
служебно изисканата за целите на настоящото исково производство от Бюро
съдимост при РС-гр.Ловеч справка за съдимост се установява, че М. С.С. има наложено адм.наказание по
НАХД №1561/2012 год., Решение №26/14.01.2013 год. на РС-гр.Ловеч, в сила от
18.03.2013 год., с което е признат за виновен в това,че през периода 29.05.2007
год. - 31.05.2007 год. в гр.Ловеч, при условията на продължавано престъпление,
съставил неистински частни документи - Искане декларация за ипотечен кредит
№88/29.05.2007 год. от името на С. С.С. от гр.Варна и
Договор за кредит, обезпечен с ипотека №1903/К/31.05.2007 год. на „Банка Пиреос
България”АД-София, клон Ловеч, в частта му на „солидарен длъжник” - Станимир С.С. от гр.Варна, и ги употребил пред „Банка Пиреос България”АД-София,
клон Ловеч, за да докаже, че съществува задължение за С. С.С.
от гр.Варна в качеството му на „солидарен длъжник” по Договор за кредит,
обезпечен с ипотека №1903/К/31.05.2007 год. на „Банка Пиреос България”АД-София,
клон Ловеч, до погасяване на всички задължения на кредитополучателя по
договора, порадеи което и на основание чл.78а във връзка с чл.309, ал.1, пр.1
във връзка с чл.26, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК, го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание - глоба в размер на 800
лева, която да заплати в полза на държавата, посметка на бюджета на съдебната
власт.
От
ангажираните от страна на ищеца и неговия пълномощник гласни доказателства –
показанията на св.Б. Б. - живуща на семейни начала с ищеца, но с когото имат
общо дете се установява, че в момента тя и ищецът не живеят заедно. Познава М.С.
от 1997 год., като тогава бил съвсем различен - усмихнат, добър човек. Имал
много приятели в службата, в която работел - Затвора-гр.Ловеч. Събирал се в
компании. Свидетелката не си спомни кога напуснал местоработата си, тъй като
било отдавна и имал заведено друго досъдебно производство и тогава му завели
това дознание, което го принудило да напусне работа. Твърди, че това нещо
съсипало М., тъйю като го търсили призовкари и от полицията на цантъра на
града, в детската градина, където било детето им, идвали итърсели съседите им,
които постоянно го коментирали. Описва, че ищецът започнал да се изнервя,
затворил се, не обръщал внимание на детето, изобщо не се грижел за тях, станал
сприхав и раздразнителен. Към момента на досъдебното производство през 2014
год. живеели заедно, но това било и причината да си вземе детето и да си
тръгне, защото се налагало да дават пари за хонорари на адвокати. Имало
всекидневни скандали между тях двамата в къщи и в отношенията му с негови
роднини и приятели, които започнали да се отдръпват от него. Дори съседите
постоянно коментирали във влода, че идва полиция да го търси, едва ли не че е
някакъв престъпник. След това производство започнал да търси работа, но в
гр.Ловеч не намерил. Според свидетелката причината ищеца да напусне работа е
това унижение, да му носят призовки в Затвора-гр.Ловеч.
По
обективно съединените искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ,
чл.52 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено следното от правна страна :
Съобразно
нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди, причинени на
гражданите, от разследващите органи, прокуратурата и съда, при обвинение, в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство е
прекратено, поради това, че извършеното деяние не е престъпление. В настоящият
случай, както бе посочено по-горе, е налице прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №25/2014 год. по описа на ОД МВР Ловеч, тъй
като не е доказано по безпорен и категоричен начин, че обвиняемият М.С.С. е извършил престъпление от общ характер. От значение е
посочването на коя дата е влязло в сила постановлението за прекратяване на
наказателното производство, тъй като именно от този момент възниква
отговорността на Държавата, респективно началният момент на забавата – ТР
№3/2005 год. на ВКС. Съобразно даденото в ТР №3/2004 год. на ВКС, т.7
разяснение, прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли
деянието престъпление, правилна ли е дадената правна квалификация, налице ли са
основания за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство.
Действията по повдигане на обвинение и привличане на лицето в качеството на
обвиняем, също са действия, които са съгласувани с прокурора, и взети след
неговото уведомяване. Поради тези съображения, съдът счита, че пасивно
легитимиран да отговаря за вреди, причинени от повдигане на обвинение, за
извършване на престъпление, за което впоследствие наказателното производство е
прекратено, поради това, че деянието не съставлява престъпление, е
Прокуратурата на РБългария, в който смисъл е Р №4/24.01.2011 год. по гр.дело
№855/2010 год., IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/, както и
правилно като пасивно легитимирана страна е посочена именно Прокуратура на
Република България. В този смисъл съдът съобрази не само цитираната по-горе
практика, но и постановеното в т.13 на ТР №3/2004 год. на ВКС, съгласно което
вредите, настъпили от повдигането на обвинение в извършване на престъпление по
чл.209, ал.1 от НК, взетата по отношение на М.С. мярка за неотклонение
„Подписка” и всички извършени процесуално-следствени действия във връзка с
повдигане и предявяване на обвинението, следва да бъдат определени в
съвкупност, като пасивно легитимиран да отговаря е само Прокуратурата на
РБългария, именно поради изложената по-горе ръководна функция на наблюдаващия
прокурор в досъдебното производство – Р №95/08.05.2011 год. по гр.дело
№849/2010 год., III г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Съдът
счита, че предявения от ищеца иск против Прокуратура на РБългария, иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ е частично основателен и доказан въз
основа на изложеното по-горе, както и от приетото от съда от правна страна. В
ТР №3/2004 год. на ВКС, което е задължително за съда, е предвидено, че вредите
следва да бъдат присъдени в съвкупност, по справедливост, по реда на чл.52 от ЗЗД, при установяване на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение
и вредите – болки и страдания, претърпени от ищеца. В случая от ангажираните
гласни доказателства се доказа по безпорен начин настъпването на негативни
промени в здравословното и емоционално състояние на ищеца, в отношениета му към
неговите близки и приятели. Съдът кредитира показанията на св.Б. Б., отчитайки
тяхната евентуална заинтересованост като живуща на семейни начала с ищеца и то
именно в периода, в който е водено разследването срещу него по досъдебно
производство №25/2014 год. по описа на ОД МВР Ловеч, но се позовава на тях в
частта, с която същата като най-близък човек на ищеца описва какво е било
неговото действително емоционално състояние във връзка с образуването на
досъдебното производство и как то се е отразило на отношенията в семейството и
на тези с неговите близки, роднини, съседи и колеги. Предвид на това, че по
делото не са представени каквито и да е медицински документи и доказателства
във връзка със здравословното и душевно състояние на ищеца в периода на
образуване на наказателното производство спрямо него, съдът изцяло дава вяра на
гласните доказателства и единствено въз основа на тях придобива представа за
реалното емоционално състоянието на М.С. в този период от време.
Следва
да се подчертае, че определянето на обезщетението по справедливост не е
абстрактно понятие, а зависи от конкретни, обективно съществуващи за всеки
конкретен случай обстоятелства – тежестта на подвигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, вида на взетата мярка за
неотклонение, и съответно по какъв начин всичко това се е отразило върху общото
състояние на ищеца, неговите конкретни преживявания и цялостното отражение на
предприетото спрямо него наказателно производство върху живота на ищеца и
отношението му спрямо близки и познати. От друга страна като база за определяне
на паричния еквивалент на вредите, следва да се вземе икономическият растеж и
стандарта на живот, без размерът на обезщетението да бъде източник за
обогатяване на пострадалия – Р №480/23.04.2013 год. по гр.дело №85/2012 год.,
IV г.о.; Р №3/13.02.2012 год. по гр.дело №637/2011 год., III г.о. на ВКС, по
реда на чл.290 от ГПК.
В
конкретният казус съдът отчита факта, че престъплението, в което ищецът е
обвинен е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за него е предвидено
наказание „лишаване от свобода” повече от 5 години, това, че разследването е
продължило по-малко от една година, както и че спрямо ищеца като обвиняем е
повдигната мярка за неотклонение „Подписка”, която в хода на разследването не е
променяна, но която му е причинила дисконфорт, изразяващ се в нарушаване на
правото му на свободно придвижване, факта, че към 2014 год. ищецът е бил мъж на
средна възраст, с малко дете и семейството, за което да се грижи, приема, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в тревога и безпокойство
от воденото срещу него наказателно производство, за които справедливо и
адекватно обезщетение приема сумата от 1 500 лева, а относно сумата
1 000 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от
2 500 лева, исковата претенция като неоснователна и недоказана се
отхвърли. Според съда тази сума ще репарира до известна степен болките и
страданията, причинени на ищеца от незаконно повдигнатото му обвинение и
изпитвания от него дискомфорт спрямо близки, роднини, колеги, а и сред
обществеността в града, в който живее, причинени му в резултат на образуваното
срещу него досъдебно производство №25/2014 год. по описа на ОД-МВР-гр.Ловеч. Следва
да бъде присъдена законната лихва върху сумата, но тъй като няма доказателства
кога е влязло в сила постановлението, с което е прекратено наказателното
производство, съдът счита, че това следва да е датата на постановяването му -
26.06.2015 год. до окончателното й изплащане. Възражението на представителя на
РП-гр.Ловеч, че лихви могат да се претендират само за период, предхождащ с до
три години датата на завеждане на делото, съдът намира за неоснователно, тъй
като в случая е неприложима хопотезата
на чл.111, б.”в” от ЗЗД, визираща периодичните вземания, каквото не е
претендираното от ищцовата страна.
Следователно
с оглед на разпределената доказателствена тежест в процеса, съдът приема, че в
хода на настоящото исково производство, ищецът при условията на пълно и главно
доказване доказа изтъкнатото от неговия пълномощник в обстоятелствената част на
исковата молба, а именно, че срещу него е било образувано наказателно
производство, по което му е било повдигнато обвинение за извършено престъпление
от общ характер; че наказателното производство против него е прекратено в
прокурорско постановление, както и доказа наличието на неимуществени вреди и
причинно-следствена връзка между незоконното обвинение и настъпилите вреди,
което в съответствие с текстовете на чл.153 и чл.154, ал.1 от ГПК, му дава
основание да уважи исковата претенция частично, тъй като в своята практика ВКС
приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива вреди да са търпени /в този смисъл Р №427/16.06.2010 год. по гр.дело
№273/2009 год., III г.о. на ВКС; Р №457/25.06.2010 год. по гр.дело №1506/2009
год., IV г.о. на ВКС/..
По
разноските.
При
този изход на процеса основателна се явява и ищцовата претенция за разноски,
като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 10 лева,
представляваща заплатената от него държавна такса по сметка на РС-гр.Ловеч, на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Претендирано
е и заплащане на адвокатски хонорар като в списъка на разноски по чл.80 от ГПК
е посочено заплатено адвокатско възнаграждение на адв.Л.П.
в размер на сумата 500 лева. Именно за тази сума бе направено възражение и от
представителя на РП-гр.Ловеч, че то е прекомерно и не отговаря на фактическата
и правна сложност на делото. Съдът като съобрази, че на стр.12 от делото е
представен Договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че М.С. е
заплатил на адв.Л.П. договорно възнаграждение в
размер на сумата 450 лева, като до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция не са представени доказателства за друго договорно
възнаграждение между ищеца и неговия пълномощник, счита, че следва да приеме,
че действителната договорена сума между тях е вписаната в цитирания по-горе
договор за правна защита и съдействие в размер на 450 лева. В този смисъл и
изхождайки от факта, че искът е частично основателен и доказан, то ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.Л.П. сумата 270 лева, представляваща възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство от ищеца, изчислена съразмерно с
уважената част на иска, а за сумата 230 лева, представляваща разликата до
пълния претендиран размер от 500 лева тази претенция се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес : гр.София, площад „Света Неделя”№1,
администрация на Главния прокурор на РБ да заплати на М.С.С., ЕГН-**********, с
адрес ***, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ във връзка с чл.52 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 1 500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди от повдигане и поддържане на незаконно
обвинение по досъдебно производство №25/2014 год. на ОД-МВР Ловеч, ведно със законната лихва
от момента на влизане в сила на Постановление изх.№363/14 от 26.06.2015 год. на РП-гр.Ловеч за прекратяване
наказателното производство по досъдебно производство №25/2014 год. на ОДМВР-Ловеч образувано
срещу М.С.С. за престъпление по чл.209, ал. 1 от НК - 26.06.2015 год. до момента на окончателното изплащане
на сумата, а за сумата в размер на 1 000 лева, представляваща разликата до
пълния претендиран размер от 2 500 лева ОТХВЪРЛЯ иска на М.С.С., ЕГН-**********, с адрес *** срещу ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
с адрес : гр.София, площад „Света Неделя”№1, администрация на Главния прокурор
на РБ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес : гр.София, площад „Света Неделя”№1,
администрация на Главния прокурор на РБ да заплати на М.С.С., ЕГН-**********, с
адрес *** сумата 10 /десет/ лева, представляваща заплатена от него държавна
такса по сметка на РС-гр.Ловеч, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с
адрес : гр.София, площад „Света Неделя”№1, администрация на Главния прокурор на
РБ да заплати на адв.Л.Н.П. *** сумата 270 /двеста
и седемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство от ищеца, изчислена съразмерно с уважената част на иска, а за
сумата 230 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер от 500
лева ОТХВЪРЛЯ тази претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Присъдените
в полза на
ищеца суми могат да бъдат
преведени по банков път на сметка : BIC : *** ; IBAN ***.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :