Определение по дело №69/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Определение

Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

С определение № 273/10.12.2010г. по НЧД № 229/2010г. на Д. Р. съд е изменено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.11.2010г. на РП - Д., с което е прекратено наказателното производство по ДП № ***/2010г. по описа на РУП- Д., водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 316, във връзка с чл. 309 ал.1 от НК, за това, че през м. септември 2008г. пред РС Г. Д. по Г. дело № 91/2008г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ, а именно - споразумителен протокол от 12.07.1993г. като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по чл. 316, във връзка с чл.309 ал.1 от НК, относно правното основание за прекратяване на наказателното производство по чл.199, във вр. с чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК и чл.9, ал.2 от НК като е прекратено наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

Недоволна от това определение е останала Я. Б.,която го обжалва с оплакване за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон,като се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на разследването.Развива доводи,че св.С. С. е признал при разговор с нея по телефона,че А. Д. е отишъл при него с процесния споразумителен протокол и го е накарал да положи трите подписа в негово присъствие.

След като се като се запозна с изложените в жалбата възражения и събраните на досъдебното производство доказателства,съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 08.01.2010г., на РП- Д., на основание чл. 199 във връзка с чл. 243 ал.1 т.1 във връзка с чл. 24 ал.1 т.3 от НПК и чл. 80 ал.1 т.4 и чл. 81 ал.3 от НК е прекратено наказателното производство, образувано срещу С. Х. С. от Г. Д. за това, че през 1993г. е съставил неистински частен документ - Споразумителен протокол за имотни граници от 12.07.1993г., в който е положил подписите от името на Р. С. и К. С. и го е употребил пред Поземлена комисия Д., за да докаже, че е налице споразумение между него, Р.С. и К. С. – престъпление по чл. 309 ал.1 от НК. С Определение № 47/11.02.2010г. по ЧНД 41/2010г. на ДРС е оставена без разглеждане жалбата от Я. С. Б. от Г. Д., оБ. С. против Постановление от 08.01.2010г. на РП- Д., с което е прекратено наказателно производство по ДП № 71/2009г. по описа на РУ на МВР - Д., водено срещу С. Х.С. от Г. Д., оБ.С. за престъпление по чл.309 ал.1 от НК като процесуално недопустима, поради просрочие.

С Постановление от 02.03.2010 г. на Окръжна прокуратура - С. е отказано да се отмени служебно постановлението на РП - Д. за прекратяване на наказателното производство и е изпратил копие от жалбата за образуване на нова преписка с оглед данни за евентуално извършени престъпления от общ характер от А.Д.Д.- по чл. 316 и по чл. 310 ал.1 във връзка с чл. 308 ал.3 от НК за преценка дали да се образува ДП или да се възложи проверка по случаят, както и да се прецени състава по чл. 311 ал.1 от НК.

С Постановление от 23.07.2010г. на РП-Д. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че през м. септември 2008г. пред РС - Д. по Г. дело № 91/2008г. съзнателно се е ползвал от неистински частен документ, а именно - споразумителен протокол от 12.07.1993г. като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316, във връзка с чл. 309 ал.1 от НК.

От събраните данни по делото се установява, че Я. С. Б. е предявила граждански иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ против ответниците А.Д. Д., Д. Д.Д., Р. Д. Х., С. Д. С. /Ф. А. С./, всички от Д., за земеделски имоти, находящи се в землище на Д., по който е образувано Г. дело № 91/2008г. по описа на ДРС. В съдебно заседание на 11.09.2008г. по Г. дело № 91/2008г. по описа на РС- Д. е приет и приложен по делото ксерокопие от споразумителен протокол от 12.07.1993г., представен към отговора по чл.131 от ГПК от адв. А. К.,в качеството й на процесуален представител на ответниците. В открито съдебно заседание, проведено на 11.12.2008г. е направено искане от адв. М., като процесуален представител на ищцата, за назначаване на СГЕ, по която вещото лице да отговори дали трите подписа в споразумителен протокол от 12.07.1993г. са положени от едно и също лице. В отговор на направеното доказателствено искане адв. К. е направила възражение, че искането е несвоевременно заявено и този протокол няма отношение към повдигнатия спор. С протоколно определение съдът е оставил без уважение искането за СГЕ по отношение на споразумителен протокол за имотни граници от 12.07.1993г., като несвоевременно заявено, съгласно чл. 103 от ГПК, тъй като документа е представен с отговора и не е оспорен в съдебно заседание, след като е бил представен.

С Решение № 38/22.04.2009г., постановено по Г. дело № 91/2008г. по описа на ДРС е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ от Я. С. Б..,което решение е потвърдено с Решение № 200/07.10.2009г., постановено по ВГД № 291/2009г. по описа на СмОС. С Определение № 588/07.06.2010г., постановено по Г. дело № 105/2010г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 200/07.10.2009г. по ВГД № 291/2009г. на СмОС по жалба вх. № 4775/09.12.2009г. на Я. С. Б. от Г. Д..

Според показанията на св. Д. споразумителният протокол за имотни граници му е даден от сестра му С., която го е получила от един от наследниците на Х.С.. Той не е съставил, не е участвал по какъвто и да е начин при неговото съставяне и не може да посочи дали е истински или неистински. Този протокол – ксерокопие бил част от цялата документация, която е представена на пълномощника им адв. К.. Според показанията на свид. К. споразумителния протокол от 12.07.1993г. е предоставен от наследниците на А. Д., като протокола касаел подписи от трети лица – наследници на С., които не са участници по делото и чийто имот не е бил предмет на делото, в него имало посочени имена и подписи и не се усъмнила въобще, че той може да е неистински.

При така установеното от фактическа страна,първоинстанционият съд е приел, че Постановлението на прокурор при Районна прокуратура Г. Д. от 19.11.2010г. за прекратяване на наказателното производство е правилно, но не поради изложените мотиви и основания в частта относно приложение на чл.9, ал.2 от НК,като е прието в конкретния случай,че съставът на престъплението по чл. чл. 316, във връзка с чл. 309 ал.1 от НК не е осъществен.Този извод е правилен и се споделя от състава на настоящата въззивна инстанция.

Съгласно нормата на чл. 316 от НК наказанието, предвидено по предходните членове на настоящата глава, се налага и на онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. В случая е установено,че споразумителния протокол представлява неистински частен документ,тъй като подписите срещу имената на К.С. и Р.С.,не са положение от тях ,а от С.С..За да се осъществи обаче състава на престъплението по чл. 316 от НК е необходимо да се установи,че определено лице съзнателно се е ползвало от този неистински документ т.е. да е знаело,че подписите върху него са положени не от посочените в него лица,а от някой друг. В настоящият случай споразумителният протокол е представен в отговора на исковата молба от св.А.К.,в качеството й на процесуален представител на ответниците по гражданско дело № 91/2008 г. по описа на ДРС,като липсват данни тя да е знаела,че протокола е неистински. Този протокол е представен на св.К. от ответниците по делото,наред с всички други писмени доказателства,като няма данни по делото някой от тези лица да е знаел,че документа е неистински. Във въззивната жалба Я. Б. развива доводи,че св.А.Д. е накарал св.С.С. да положи подписите вместо К.С. и Р.С. и това е сторено в присъствието на Д.. По делото обаче е разпитан в качеството на свидетел С. С.,който установява,че е подписал К.С. и Р./Р./ С.,тъй като е бил упълномощен устно от тях да ги представлява и подписва във връзка с възстановяването на общи наследствени земеделски имоти.Последното обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаните като свидетели К.С. и Р. С. /Р. Субашиев/.И тримата свидетели твърдят,че те действително са нямали спорове за границите на имота с А.Д.,като в показанията им липсват данни някой друг,освен тях да е знаел,че споразумителния протокол е подписан, вместо К. С. и Р.С., от С.С.. След като не е налице субективния елемент от състава на престъплението по чл.316 от НК,а именно – някой от ответниците по Г.д.№ 91/2009г. на ДРС или техния процесуален представител-адв.К., да е съзнавал,че представения споразумителен протокол е неистински,то и извършеното деяние е несъставомерно.

Предвид гореизложеното обжалваното определение,с което само е изменено основанието за прекратяване на наказателното производство, е обосновано и законосъобразно постановено и като такова ще следва да се остави в сила,поради което и на осн.чл.243,ал.7 от НПК, Смолянският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 273/10.12.2010г. по НЧД № 229/2010г. на Девинския Р. съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: