Р Е Ш Е Н И Е № 260435
ПЛОВДИВ 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при
секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 456 по
описа за 2019 година и констатира следното:
Предявен е иск от
„НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес:*** 2 – адв.Д.Т. против Д.Д.С.,
ЕГН **********,*** с правна квалификация чл.422 ГПК във връзка с чл.22 ЗКНИП.
Твърди се, че по
силата на Договор за заем №79-ПВ-21.07.2017 г. и Договор за заем
№80-ПВ-24.07.2017 г. „НОВО ФИНАНС“ ООД е предоставило на Д.С. заеми в размер на
съответно 2000 лв и 66 000 лв. Съгласно погасителните планове длъжникът е
следвало до 24-то число на месеца да заплаща дължимата вноска, като първата
погасителна вноска е определена на 24.08.2017 г. При забава в погасяването на
дължимата вноска с повече от 30 дни, вземането става предсрочно изискуемо. С
Договор, сключен с нот. акт вх.рег. № 22838/24.07.2017 г., акт № 163, т.7, д.№
12217/2017 г. на АВп – Пловдив, Д.С. и Д.С. са учредили в полза на „НОВО
ФИНАНС“ ООД за обезпечение на предоставените заеми с Договор за заем
№80-ПВ-24.07.2017 г. и Договор за заем №79-ПВ-24.07.2017 г. ипотека върху свой
недвижим имот.
С Нотариална покана
10091/30.08.2018 г. ответникът С. е уведомена, че договорите за кредит са
обявени за предсрочно изискуеми поради неплащане на задължението.
Със Заповед за
изпълнение от 16.01.2019 г., издадена по ч.гр.д. 474/2019 г. на Районен съд –
Пловдив, е разпоредено Д.С. да заплати на „НОВО ФИНАНС“ ЕООД следните суми:
-сумата от 2000
лева - неплатена главница, представляваща предоставена заемна сума по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 363,33
лева, представляваща изравнителна лихва в размер на 25% на годишна база по т.
1 от нотариален акт вх. №
22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 800 лева,
представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа,
считано от датата на настъпване на забавата до датата на извършеното плащане и
съответно до датата на прекратяване на договора по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата от 1200
лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60% по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив, ведно със законната лихва върху
главницата от 2000 лева, считано от датата на постъпване на заявлението –
11.01.2019 г. до окончателното и погасяване, както и разноските по делото
2922,65 лева – ДТ и 4000 лева – адвокатско възнаграждение;
-сумата 66 000
лева, представляваща неизплатена главница по предоставен заем по т. 2 от
нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ –
Пловдив;
-сумата 12 250
лева, представляваща лихва в размер на 25% на годишна база за периода
24.07.2017 г. – 17.09.2018 г. по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017
г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 21 780
лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна
основа, считано от датата на настъпване на забавата до датата на извършеното
плащане и съответно до датата на прекратяване на договора по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 39600 лева,
представляваща договорена неустойка в размер на 60% по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив, ведно със законната лихва върху
главницата от 66000 лева, считано от датата на постъпване на заявлението –
11.01.2019 г. до окончателното и погасяване.
Относно вземането, произтичащо от Договор за заем
№79-ПВ-21.07.2017 г.:
Страните са се
уговорили „НОВО ФИНАНС“ ООД да предостави на Д.С. заем в размер на 2000 лв,
която сума е изплатена при сключването на договора, със срок за връщане на
заетата сума 60 месеца и плащане на първа вноска на 24.08.2017 г.
Страните са се
споразумели за заплащане на годишен лихвен процент 25 %, като дължимата лихва
се разпределя и се дължи до 24-то число на месеца. Заемополучателят е следвало
да заплаща само 1% от дължимата лихва, изчислена на годишна база върху пълния
размер на главницата, а остатъкът от договорената годишна лихва в размер на 13%
се дължи в края на всеки дванадесети месец като изравнителна лихва за изминалия
дванадесет месечен период, ведно с дължимата лихва за съответния месец.
Размерът на
вноската , изчислен на база дължима лихва, е 20 лв, а размерът на ежегодните
вноски по смисъла на чл.2.2, б.Ж, т.1 от договора, изчислен на база дължим
остатък от лихвата, е 280 лв по смисъла на чл.2.2,б.Ж, т.2 от договора, платим
ежегодно до 24-то число на всеки дванадесети месец, считано от датата на
сключването на договора като изравнителна лихва за изминалия дванадесет месечен
период.
Длъжникът е
заплащал дължимите лихви със закъснение, а към датата на плащане на
изравнителните лихви и след това не е погасявал задължението.
Според чл.2.7 от
договора при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от тридесет дни
цялото вземане става предсрочно изискуемо. Срокът за заплащане на задължението
е 24.07.2018 г. и считано от 17.09.2018 г. ищецът е приел кредита за предсрочно
изискуем, като с нотариална покана, връчена на длъжника на 17.09.2018 г.,
кредиторът е обявил прекратяването на договора и поради това претендира
установяването на вземането в размер на 2000 лв, представляващи предоставен
заем с Договор от 21.07.2017 г.
При предсрочно
прекратяване на договора уговорената лихва се дължи, като се изчислява
пропорционално върху пълния размер на главницата до датата на прекратяването на
договора за всеки месец и съобразно договорените в чл.2.2, б. Ж от договора 25%
годишна лихва. До прекратяването на договора длъжникът е изплатил 220 лв от
дължимата лихва, като остава да дължи 363.33 лв за периода 24.07.2017 г. -
17.09.2018 г.
В чл.2.6 и чл.2.8
от договора страните са уговорили, че при забава в погасяването на задължението
заемополучателят дължи наказателна лихва в размер на 5% върху заетата сума. За
дължимите вноски за периода м.09.2017 г. – м.07.2018 г. до прекратяването на
договора - 17.09.2018 г. ответникът
дължи 800 лв наказателна лихва.
Съобразно чл.2.7 от
договора при забава в погасяването на задължението с повече от тридесет дни след
изтичането на срока за плащане, вземането става предсрочно изискуемо и
заемодателят има право да прекрати договора и да иска предсрочно погасяване на
заеманата сума, както и заплащане на неустойка в размер на 60% от заетата сума.
Твърди се, че
законната лихва върху сумата от 2000 лв за периода от прекратяването на
договора – 17.09.2018 г. до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и 62.78 лв.
Относно вземането, произтичащо от Договор за заем
№80-ПВ-24.07.2017 г.:
Страните са се уговорили
„НОВО ФИНАНС“ ООД да предостави на Д.С. заем в размер на 66 000 лв, която сума
е изплатена при сключването на договора, със срок за връщане на заетата сума 60
месеца и плащане на първа вноска на 24.07.2017 г.
Страните са се
споразумели за заплащане на годишен лихвен процент 25 %, като дължимата лихва
се разпределя и се дължи до 24-то число на месеца. Заемополучателят е следвало
да заплаща само 1% от дължимата лихва, изчислена на годишна база върху пълния
размер на главницата, а остатъкът от договорената годишна лихва в размер на 13%
се дължи в края на всеки дванадесети месец като изравнителна лихва за изминалия
дванадесет месечен период, ведно с дължимата лихва за съответния месец.
Размерът на
вноската , изчислен на база дължима лихва, е 660 лв, а размерът на ежегодните
вноски по смисъла на чл.2.2, б.Ж, т.1 от договора,изчислен на база дължим
остатък от лихвата, е 924 лв по смисъла на чл.2.2,б.Ж, т.2 от договора, платим
ежегодно до 24-то число на всеки дванадесети месец, считано от датата на
сключването на договора като изравнителна лихва за изминалия дванадесет месечен
период.
Длъжникът е
заплащал дължимите лихви със закъснение, а към датата на плащане на
изравнителните лихви и след това не е погасявал задължението.
Според чл.2.7 от
договора при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от тридесет дни
цялото вземане става предсрочно изискуемо. Срокът за заплащане на задължението
е 24.07.2018 г. и считано от 17.09.2018 г. ищецът е приел кредита за предсрочно
изискуем, като с нотариална покана, връчена на длъжника на 17.09.2018 г.,
кредиторът е обявил прекратяването на договора и поради това претендира
установяването на вземането в размер на 66 000 лв, представляващи предоставен
заем с Договор от 24.07.2017 г.
При предсрочно
прекратяване на договора уговорената лихва се дължи, като се изчислява
пропорционално върху пълния размер на главницата до датата на прекратяването на
договора за всеки месец и съобразно договорените в чл.2.2, б. Ж от договора 25%
годишна лихва. До прекратяването на договора длъжникът е изплатил 7000 лв от
дължимата лихва, като остава да дължи 12 250 лв за периода 24.07.2017 г. -
17.09.2018 г.
В чл.2.6 и чл.2.8
от договора страните са уговорили, че при забава в погасяването на задължението
заемополучателят дължи наказателна лихва в размер на 5% върху заетата сума. За
дължимите вноски за периода м.09.2017 г. – м.07.2018 г. до прекратяването на
договора - 17.09.2018 г. ответникът
дължи 21 780 лв наказателна лихва
Съобразно чл.2.7 от
договора при забава в погасяването на задължението с повече от тридесет дни
след изтичането на срока за плащане, вземането става предсрочно изискуемо и
заемодателят има право да прекрати договора и да иска предсрочно погасяване на
заеманата сума, както и заплащане на неустойка в размер на 60% от заетата сума
в размер на 39 600 лв.
Твърди се, че
законната лихва върху сумата от 66 000 лв за периода от прекратяването на
договора – 17.09.2018 г. до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и 2071.67 лв.
Иска се да се
постанови решение, с което да се признае за установено вземането на „НОВО
ФИНАНС“ ООД, ЕИК ********* по отношение на Д.Д.С., ЕГН **********, произтичащо
от Договор за заем №79-ПВ-21.07.2017 г. и Договор за заем №80-ПВ-24.07.2017 г.,
за което е издадена Заповед за изпълнение на основание документ по чл.417 ГПК
по ч.гр.д. 474/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, а именно:
-сумата от 2000
лева - неплатена главница, представляваща предоставена заемна сума по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 363,33
лева, представляваща изравнителна лихва в размер на 25% на годишна база по т.
1 от нотариален акт вх. №
22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 800 лева,
представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа,
считано от датата на настъпване на забавата до датата на извършеното плащане и
съответно до датата на прекратяване на договора по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата от 1200
лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60% по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив,
-сумата 62.78 лв, представляваща
законна лихва върху главницата от 2000 лв за периода 17.08.2018 г. – до момента
на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение;
-сумата 66 000
лева, представляваща неизплатена главница по предоставен заем по т. 2 от нотариален
акт вх. № 22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 12 250
лева, представляваща лихва в размер на 25% на годишна база за периода
24.07.2017 г. – 17.09.2018 г. по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017
г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 21 780
лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна
основа, считано от датата на настъпване на забавата до датата на извършеното
плащане и съответно до датата на прекратяване на договора по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 39 600
лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60% по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив, ведно със законната лихва върху
главницата от 66000 лева, считано от датата на постъпване на заявлението –
11.01.2019 г. до окончателното и погасяване;
-сумата
2 071.67 лв, представляваща законната лихва върху сумата от 66 000 лв
от 17.09.2018 г. до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение;
-законната лихва
върху сумите от 2000 лв и от 66 000 лв за периода от момента на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
Претендира
направените в заповедното производство разноски, както и тези, направени в
настоящето производство.
В срока по чл.367 ГПК от ответника С. не е постъпил писмен отговор; писмен отговор е постъпил
след изтичането на срока по чл.367 ГПК, в който са направени възражения за
неравноправност на клаузи от договорите за заем в следния смисъл:
-чл.2.6 и от двата
договора за заем е нищожна като противоречива на Закона – чл.43, ал.1 и ал.2
ЗКНИП;
-чл.2.7 и от двата
договора е неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 ЗЗП и е нищожна като противоречива на Закона – чл.43,
ал.1 и ал.2 ЗКНИП и добрите нрави;
-нищожност на
клаузата за заплащане на 25% възнаградителна лихва като противоречива на
добрите нрави. Претендира се от адв.К. определяне на адвокатско възнаграждение
при условията на чл.38 ЗА.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
По допустимостта на иска:
От приложеното ч.гр.д. 474/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив може да се направи извод, че исковата молба е
подадена в указания на ищеца едномесечен срок по чл.
415 ГПК - съобщението по чл.
415 ГПК е връчено на кредитора на 14.03.2019 г. /л. 86 от ч.гр.д.
474/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив/, а исковата молба е подадена на
15.04.2019 г. /дата на пощенското клеймо/, доколкото 13.04.2019 г. – денят, в
който изтича месечният срок по чл.415 ГПК, е неприсъствен ден и доколкото е налице идентичност в предмета на
заповедното и настоящето производство, искът е допустим и следва да се
разгледа.
По съществото на спора:
С Договор за заем
№79-ПВ-21.07.2017 г. страните са се уговорили за следното: „НОВО ФИНАНС“ ООД да
предостави на Д.С. заем в размер на 2000 лв /чл.2.2,б.Б/, която сума е
изплатена при сключването на договора, със срок за връщане на заетата сума 60
месеца /чл.2.2.б.В/ и плащане на първа вноска на 24.08.2017 г. /чл.2.2,б.Г/;
уговорено е заплащане на годишен лихвен процент 25 % /чл.2.2,б.Ж/, като
дължимата лихва се разпределя и се дължи до 24-то число на месеца, като по 1%
от дължимата лихва, изчислена на годишна база върху пълния размер на главницата
се дължи месечно /чл.2.2,б.Ж/, а остатъкът от договорената годишна лихва в
размер на 14% се дължи в края на всеки дванадесети месец като изравнителна
лихва за изминалия дванадесет месечен период, ведно с дължимата лихва за
съответния месец /чл.2.2,б.Ж/. Размерът на вноската , изчислен на база дължима
лихва, е 20 лв /чл.2.2,б.З/, а размерът на ежегодните вноски от дължимия остатък от лихвата е 280 лв /чл.2.2,б.И/. Страните са уговорили в
чл.2.4, че през периода на действие на договора заемополучателят връща
ежемесечно дължимата лихва, а главницата връща в края на периода. В чл.2.7 от
договора се предвижда при забава в погасяването на дължимата вноска с повече от
тридесет дни цялото вземане става предсрочно изискуемо. При предсрочно
прекратяване на договора уговорената лихва се дължи, като се изчислява
пропорционално върху пълния размер на главницата до датата на прекратяването на
договора за всеки месец и съобразно договорените в чл.2.2, б. Ж от договора 25%
годишна лихва. В чл.2.6 и чл.2.8 от договора страните са уговорили, че при
забава в погасяването на задължението заемополучателят дължи наказателна лихва
в размер на 5% върху дължимата главница. Съобразно чл.2.7 от договора при
забава в погасяването на задължението с повече от тридесет дни след изтичането
на срока за плащане, вземането става предсрочно изискуемо и заемодателят има
право да прекрати договора и да иска предсрочно погасяване на заеманата сума,
както и заплащане на неустойка в размер на 60% от остатъчната заемна сума.
С Договор за заем
№80-ПВ-24.07.2017 г. страните са се уговорили за следното: „НОВО ФИНАНС“ ООД да
предостави на Д.С. заем в размер на 66 000 лв /чл.2.2,б.Б/, която сума е
изплатена при сключването на договора, със срок за връщане на заетата сума 60
месеца /чл.2.2.б.В/ и плащане на първа вноска на 24.08.2017 г. /чл.2.2,б.Г/;
уговорено е заплащане на годишен лихвен процент 25% /чл.2.2,б.Ж/, като
дължимата лихва се разпределя и се дължи до 24-то число на месеца, като по 1%
от дължимата лихва, изчислена на годишна база върху пълния размер на главницата
се дължи месечно /чл.2.2,б.Ж/, а остатъкът от договорената годишна лихва в
размер на 14% се дължи в края на всеки дванадесети месец като изравнителна
лихва за изминалия дванадесет месечен период, ведно с дължимата лихва за
съответния месец /чл.2.2,б.Ж/. Размерът на вноската , изчислен на база дължима
лихва, е 660 лв /чл.2.2,б.З/, а размерът на ежегодните вноски от дължимия остатък от лихвата е 9 240 лв /чл.2.2,б.И/. Страните са
уговорили в чл.2.4, че през периода на действие на договора заемополучателят
връща ежемесечно дължимата лихва, а главницата връща в края на периода. В
чл.2.7 от договора се предвижда при забава в погасяването на дължимата вноска с
повече от тридесет дни цялото вземане става предсрочно изискуемо. При
предсрочно прекратяване на договора уговорената лихва се дължи, като се
изчислява пропорционално върху пълния размер на главницата до датата на
прекратяването на договора за всеки месец и съобразно договорените в чл.2.2,б.Ж
от договора 25% годишна лихва. В чл.2.6 и чл.2.8 от договора страните са
уговорили, че при забава в погасяването на задължението заемополучателят дължи
наказателна лихва в размер на 5% върху дължимата главница. Съобразно чл.2.7 от
договора при забава в погасяването на задължението с повече от тридесет дни
след изтичането на срока за плащане, вземането става предсрочно изискуемо и
заемодателят има право да прекрати договора и да иска предсрочно погасяване на
заеманата сума, както и заплащане на неустойка в размер на 60% от остатъчната
заемна сума.
С Договор, сключен
с нот. акт вх.рег. № 22838/24.07.2017 г., акт № 163, т.7, д.№ 12217/2017 г. на
АВп – Пловдив, Д.С. и Д.С. са учредили в полза на „НОВО ФИНАНС“ ООД за
обезпечение на предоставените заеми с Договор за заем №80-ПВ-24.07.2017 г. и
Договор за заем №79-ПВ-24.07.2017 г. ипотека върху свой недвижим имот.
С Нотариална
покана, получена на 17.09.2018 г. от ответника С., последната е уведомена, че
договорите за кредит са обявени за предсрочно изискуеми поради неплащане на
задължението.
Със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 16.01.2019 г., издадена по
ч.гр.д. 474/2019 г. на Районен съд – Пловдив, е разпоредено Д.С. да заплати на
„НОВО ФИНАНС“ ООД следните суми:
-сумата от 2000
лева - неплатена главница, представляваща предоставена заемна сума по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 363,33
лева, представляваща изравнителна лихва в размер на 25% на годишна база по т.
1 от нотариален акт вх. №
22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 800 лева,
представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа,
считано от датата на настъпване на забавата до датата на извършеното плащане и
съответно до датата на прекратяване на договора по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата от 1200
лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60% по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив, ведно със законната лихва върху
главницата от 2000 лева, считано от датата на постъпване на заявлението –
11.01.2019 г. до окончателното и погасяване, както и разноските по делото
2922,65 лева – ДТ и 4000 лева – адвокатско възнаграждение;
-сумата 66 000
лева, представляваща неизплатена главница по предоставен заем по т. 2 от
нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ –
Пловдив;
-сумата 12 250
лева, представляваща лихва в размер на 25% на годишна база за периода
24.07.2017 г. – 17.09.2018 г. по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017
г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 21 780
лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна
основа, считано от датата на настъпване на забавата до датата на извършеното
плащане и съответно до датата на прекратяване на договора по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-сумата 39600 лева,
представляваща договорена неустойка в размер на 60% по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив, ведно със законната лихва върху
главницата от 66000 лева, считано от датата на постъпване на заявлението –
11.01.2019 г. до окончателното и погасяване.
При тези доказателства Съдът приема, че между страните са сключени Договор за заем
№80-ПВ-24.07.2017 г. и Договор за заем №79-ПВ-21.07.2017 г., за които с Договор, сключен с нот. акт вх.рег. №
22838/24.07.2017 г., акт № 163, т.7, д.№ 12217/2017 г. на АВп – Пловдив, Д.С. и
Д.С. са учредили в полза на „НОВО ФИНАНС“ ООД за обезпечение на предоставените
заеми ипотека върху свой недвижим имот и
с оглед предметите на договорите за заем е приложим Законът
за кредитите за недвижимите имоти на потребителите /ДВ 59/29.07.2016 г., в сила
от 01.01.2017 г./; съобразно разпоредбата на чл.40 ЗКНИП за договора за кредит
се прилагат разпоредбите на чл.143 – 148а ЗЗП.
С оглед направените от ответника възражения за
нищожност на клаузите по чл.2.6, чл.2.7 и чл.2.8 от договорите и доколкото Съдът
служебно следи за наличието на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза в договорите за кредит и предвид характера
на спора, Съдът следва да разгледа валидността на договорните клаузи и след
това да преценява съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение.
По уговорката за заплащане на
годишен лихвен процент 25% /чл.2.2,б.Ж/ по Договор за заем №80-ПВ-24.07.2017 г.
и Договор за заем №79-ПВ-21.07.2017 г.:
С разглежданите
договори за заем страните са уговорили заплащане на годишен лихвен процент 25%
/чл.2.2,б.Ж/, като дължимата лихва се разпределя и се дължи до 24-то число на
месеца, като по 1% от дължимата лихва, изчислена на годишна база върху пълния
размер на главницата се дължи месечно /чл.2.2,б.Ж/, а остатъкът от договорената
годишна лихва в размер на 14% се дължи в края на всеки дванадесети месец като
изравнителна лихва за изминалия дванадесет месечен период, ведно с дължимата
лихва за съответния месец /чл.2.2,б.Ж/. Страните са уговорили в чл.2.4, че през
периода на действие на договора заемополучателят връща ежемесечно дължимата
лихва, а главницата връща в края на периода.
Съдът приема
посочените клаузи чл.2.2,б.Ж и чл.2.4 от посочените договори за нищожни поради
противоречието им с добрите нрави. Добрите нрави
са неписани правила, на които Законодателят е придал значение на задължителни
принципи като добросъвестност, справедливост, предотвратяване на неоснователно обогатяване
и автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени, а
страните могат да определят свободно съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на Закона и добрите нрави. В случая страните са се споразумели в
рамките на срока на договора 59 вноски кредитополучателят да заплаща единствено
възнаградителна лихва от 25 % годишно и с последната – 60-та вноска да се
погасява главницата, т.е. кредитодателят би получил 125 % лихва за срока на
договора. Съдът намира, че този начин на издължаване на лихвата осигурява
възнаграждение на кредитора значително по-високо от обичайното за този тип
договори в сравнение, ако главницата се погасява с месечните вноски, което уговаряне е в
противоречие с добрите нрави.
Вън от горното Съдът счита, че клаузите по договорите по чл.2.2,б.Ж и чл.2.4
са неравноправни при условията на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като не
позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора, като в случая липсват предпоставките на чл.144 ЗЗП, обосноваващи
неприложимостта на потребителската защита. Разпоредбата
на чл. 143, ал.1 ЗЗП дефинира като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и която поради пораждане на последиците по
чл.143, ал.2, т. 1-т. 19 ЗЗП води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално.
С постигнатите между страните уговорки в чл.2.2,б.Ж и чл.2.4 от обсъжданите
договори се получава необосновано увеличаване на възнаградителната
лихва чрез заплащането в продължение на 59 месечни вноски единствено на
възнаградителна лихва върху цялата главница, а главницата се погасява с
последната, шестдесета, вноска. В случая не се постига облекчаване изпълнението
на задълженията на кредитополучателя, а се утежнява неговото състояние,
доколкото би заплатил по-висок общ размер на възнаградителната лихва и
същевременно с последната вноска му се въвежда задължение за погасяване на
значителен размер главница по договора. Ищецът не ангажира доказателства, че е
разяснил на кредитополучателя ясно
и разбираемо произтичащите за него икономически последици. Ищецът като лице, което има предоставя
кредити, следва да осигури необходимата информация за спецификата на погасяването на
кредита, като по този начин даде
възможност на осведомения в разумни граници потребител да прецени значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.
Ето
защо и предвид посочените рискове и възможните неблагоприятни последици за
потребителя от начина на погасяване на кредита и доколкото не се
установява обстоятелството, че клаузите са индивидуално уговорени, Съдът намира, че разглежданите клаузи
са уговорени във вреда на потребителя и създават значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което
са и нищожни.
Нищожността на клаузите за заплащане на възнаградителна лихва
означава, че те не биха могли да произведат действие в отношенията между
страните и следва да се приеме, че лихва не се дължи, поради което искът за
установяване дължимостта на сумата 12 250 лева, представляваща лихва в размер на
25% на годишна база за периода 24.07.2017 г. – 17.09.2018 г. по т. 2 от
нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ –
Пловдив, дължима по Договор ПВ – 79 – 21.07.2017 г. и сумата 363,33 лева,
представляваща изравнителна лихва в размер на 25% на годишна база по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив, дължима по ПВ – 80 – 21.07.2017
г. е неоснователен и следва да се
отхвърли.
По уговорките в чл.2.6 и чл.2.7 от
Договор за заем №80-ПВ-24.07.2017 г. и Договор за заем №79-ПВ-24.07.2017 г. за
заплащане на наказателна лихва от 5% месечно върху дължимата главница при
забава:
С оглед задължението на Съда служебно да следи за
наличието на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза в договорите за кредит се установява следното:
Разпоредбата на чл. 143, ал.1 ЗЗП дефинира като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и която
поради пораждане на последиците по чл.143, ал.2, т. 1-т. 19 ЗЗП води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Неравноправният характер на процесните клаузи произтича от
несъответствието им с изискването за добросъвестност, присъщо на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността между търговеца и потребителя и
води до значителното неравновесие между правата и задълженията на страните по
него, което е в ущърб на потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В
настоящия случай се касае за договор за заем, по който кредитодателят е технически и
експертно обезпечен, а потребителят е страна, значително
по-неинформирана за спецификите на клаузите, предвиждащи санкции при
неизпълнение на договорно задължение за погасяване в срок на задължението. С
обсъжданите договори се предвижда заплащане на обезщетение в размер на 5%
месечно при забава в погасяването на задължението /чл.2.6/ и заплащане на
неустойка от 60% от дължимата главница при предсрочно прекратяване на договора/чл.2.7/,
т.е. предвидените санкции са непропорционално високи в сравнение с размера на
дадената в заем сума, поставят търговеца- заемодател в привилегировано
положение, като по този начин водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните.
Предвид изложеното Съдът приема, че клаузите по
чл.2.6 и чл.2.7 от договорите за кредит имат неравноправен характер
съобразно чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП и поради това са нищожни при условията на чл.
40 ЗКНИП.
От страна на ответника е направено възражение за
нищожност на клаузите за заплащане на наказателна лихва от 5% месечно по
смисъла на чл.2.6 от договорите и заплащане на неустойка от 60% по смисъла на
чл.2.7 от договорите като нищожни поради противоречие с добрите нрави, които
Съдът следва да разгледа. Като основание за присъждане на наказателна лихва
ищецът се позовава на клаузите на чл. 2.6, идентични и по двата договора.
Съгласно текста на чл. 2.6 при забава в погасяването на дължима вноска дори с
един просрочен ден или при частично погасяване на дължима вноска в размер
по-малък от определения в погасителния план, заемодателят начислява наказателна
лихва в размер на 5 % месечно върху остатъчната заемна сума. От текста на
чл.2.6 от договорите се налага изводът, че наказателна лихва в размер на 5 %,
която следва да се начислява не върху просрочената месечна вноска, която
съставлява възнаградителна лихва, а върху главницата, изискуема от своя страна с
последната вноска по договора, има характер на неустойка.
Заплащане на неустойка от 60% върху дължимата
главница се предвижда и по смисъла на чл.2.7 от двата договора при предсрочно
прекратяване на договора
Неустойката е акцесорно задължение, което става
изискуемо в случай на неизпълнение на главното задължение. Тя има
обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция. С т. 4 от ТР № 1/15.06.2010
г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС е прието, че нищожността е налице във всички
случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случай факти и обстоятелства.
В конкретния случай е предвидено заплащане на
неустойка, определяема като 5 % месечно от размера на главницата, или 60 %
годишно, като начинът на уговаряне – задължение като лихва води до нарастването
и за кратък срок в размер, който надвишава в значителна степен обичайното
обезщетение за забава. Ето защо уговорената неустойка не отговаря на присъщите и
цели – да обезпечи изпълнението на поетото от заемателя задължение и да
обезщети земополучателя за вредите от виновното неизпълнение на длъжника, нито
на придадената и от страните санкционна функция, целяща да накаже неизправната
страна по договора, а води до създадена още при сключване на процесния договор
възможност за несправедливо обогатяване на кредитора. Това обосновава извод, че
неустойката по чл.2.6 от посочените договори не съответства на основния принцип
за добросъвестност и справедливост в облигационните правоотношения и като
накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Съобразно чл. 2.7 от договорите при предсрочното
им прекратяване поради забава в погасяване на дължима вноска повече от 30 дни,
заемателят дължи и неустойка в размер на 60 % върху главницата.
Така уговорената неустойка не отговаря на
присъщите и цели – да обезпечи изпълнението на поетото от заемателя задължение
и да обезщети земополучателя за вредите от виновното неизпълнение на длъжника,
нито на придадената и от страните санкционна функция, целяща да накаже
неизправната страна по договора, а води до създадена още при сключване на процесния
договор възможност за несправедливо обогатяване на кредитора. С клаузите по
чл.2.6 и чл.2.7 от договорите се постига двукратно обезщетяване на кредитора за
вреди при неизпълнение на договора, което съществено нарушава баланса между
правата и задълженията на страните по договора, води до несправедливо
облагодетелстване на кредитора по договора. Това обосновава извод, че
неустойката по чл.2.7 от посочените договори не съответства на основния принцип
за добросъвестност и справедливост в облигационните правоотношения и като
накърняваща добрите нрави е нищожна, съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
При така
установеното Съдът приема, че поради нищожност като неравноправни и нищожни като
противоречащи на добрите нрави клаузите по чл.2.6 и чл.2.7 от обсъжданите
договори за кредит не възниква за ищеца като кредитодател вземане за
наказателна лихва в размер на 5% месечно от главницата и заплащане на 60%
неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите поради неизпълнение,
поради което иска за установяване вземането по отношение сумата 800 лева,
представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа,
считано от датата на настъпване на забавата до датата на извършеното плащане и
съответно до датата на прекратяване на договора по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив, за сумата от 1200 лева,
представляваща договорена неустойка в размер на 60% по т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив, за сумата 21 780 лева,
представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна основа,
считано от датата на настъпване на забавата до датата на извършеното плащане и
съответно до датата на прекратяване на договора по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив и за сумата 39 600 лева,
представляваща договорена неустойка в размер на 60% по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г.,
№ 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Не се спори по
делото, че ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 2000 лв по
Договор 79-ПВ-21.07.2017 г. и 66 000 лв по Договор ПВ-80-24.07.2017 г.
От заключението на
ССЕ с в.л. С., което Съдът кредитира като компетентно изготвено, се установява,
че ответникът е направил следните плащания по договорите:
-по Договор
79-ПВ-21.07.2017 г.: 220 лв, представляващи заплатени единадесет месечни вноски
от по 20 лв за периода 24.08.2017 г. – 24.06.2018 г.;
-по Договор
80-ПВ-24.07.2017 г.: 7000 лв , представляващи заплатени вноски за периода
24.08.2017 г. – 24.06.2018 г.
Така направените
вноски са за погасяване на дължимата възнаградителна лихва по смисъла на
чл.2.2, б.Ж от посочените договори. Доколкото Съдът приема, че клаузата по
чл.2.2,б.Ж от двата договора е нищожна и не поражда права и задължения за
страните по договорите, такава не се дължи и поради това заплатеното следва да
се отнесе като погасяване на главниците по договорите. С оглед на това по
Договор 79-ПВ-21.07.2017 г. ответникът следва да дължи 1780 лв /след приспадане
на сумата 220 лв от дължимата главница от 2000 лв/ и по Договор
80-ПВ-24.07.2017 г. – 59 000 лв /след приспадане на сумата от 7000 лв от
дължимата главница от 66 000 лв/. Ето защо искът за установяване на
вземането от 2000 лв, представляващи неплатена главница, съставляваща
предоставена заемна сума по т. 1 от
нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ –
Пловдив следва да се уважи в размера от 1780 лв, като за разликата до пълния
предявен размер искът следва да се отхвърли, като се присъди и законната лихва
от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане, а искът за установяване на
вземането от 66 000 лв, представляващи неизплатена главница по предоставен
заем по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело
12217/17 г. на АВ – Пловдив, следва да се уважи в размер от 59 000 лв,
като за разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли, като
се присъди и законната лихва от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане. Върху
сумата от 1780 лв следва да се присъди законна лихва за периода от момента на
прекратяване на договора за заем /получаване на съобщението, с което кредиторът
прави изявление за изискуемост на цялото вземане/ до момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2019 г. – 57 лв, като
за разликата до пълния предявен размер от 62.78 лв искът следва да се отхвърли,
както и да се присъди обезщетение за забава от момента на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане; върху сумата
от 59 000 лв следва да се присъди законна лихва за периода от момента на
прекратяване на договора за заем /получаване на съобщението, с което кредиторът
прави изявление за изискуемост на цялото вземане/ до момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2019 г. – 1917 лв,
като за разликата до пълния предявен размер от 2071.67 лв искът следва да се
отхвърли, както и да се присъди обезщетение за забава от момента на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.
По разноските:
В хода на
заповедното производство заявителят е направил разноски в размер на 6922.65 лв,
които са предмет и на издадената заповед за изпълнение. Съобразно т. 12 от ТР №
4 / 2014 год. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ето защо
разноските на заявителя в заповедното производство следва да се присъдят с
решението по исковото производство. Предвид уважаването на иска частично в
полза на ищеца следва да се присъдят направените в заповедното производство
разноски съобразно уважената част от иска, а именно в размер от 2976.74 лв.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и
направените в хода на настоящето производство разноски, които са в размер на
3423.83 лв с оглед уважената част от иска.
При условията на
чл.38 ЗА на адв.С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
3031 лв, определено по правилата на чл.7, ал.2,т.4 Наредба № 1/09.07.2004 г.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Признава за
установено по отношение на Д.Д.С., ЕГН ********** съществуването на вземането
на „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, произтичащо от Договор за заем
№80-ПВ-24.07.2017 г. и Договор за заем №79-ПВ-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт вх.рег. № 22838/24.07.2017 г., акт №
163, т.7, д.№ 12217/2017 г. на АВп – Пловдив, за което е издадена по ч.гр.д.
474/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, както следва:
- за сумата 1780 лв
/хиляда седемстотин и осемдесет лева/, представляваща неизплатена главница по
предоставен заем по Договор 79-ПВ-21.07.2017 г., обективиран в т. 1 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017
г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив, ведно с обезщетение за
забава от 11.01.2019 г. до окончателното изплащане
-за сумата
59 000 лв /петдесет и девет хиляди лева/, представляваща неизплатена
главница по предоставен заем по Договор 80-ПВ-24.07.2017 г., обективиран в т. 2
от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на
АВ – Пловдив, ведно с обезщетение за забава от 11.01.2019 г. до окончателното
изплащане
-за сумата 57 лв
/петдесет и седем лева/, представляваща законна лихва върху главницата от 1780
лв за периода 17.08.2018 г. – до момента на подаването на заявлението за
издаването на заповед за изпълнение 10.01.2019 г., като за разликата до пълния
предявен размер от 62.78 лв Отхвърля иска като неоснователен
-за сумата 1917.50
лв /хиляда деветстотин и седемнадесет лева и 50 ст/, представляваща законна
лихва върху главницата от 59 000 лв за периода 17.08.2018 г. – до момента на
подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение 10.01.2019 г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 2071.67 лв Отхвърля иска като
неоснователен
Отхвърля предявения
от „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК ********* против Д.Д.С., ЕГН ********** иск за
установяване на вземането, произтичащо от Договор за заем № 80-ПВ-24.07.2017 г.
и Договор за заем №79-ПВ-21.07.2017 г., обективирани в нот. акт вх.рег. № 22838/24.07.2017 г., акт №
163, т.7, д.№ 12217/2017 г. на АВп – Пловдив, за което е издадена по ч.гр.д.
474/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив Заповед за незабавно изпълнение,
както следва:
-за сумата 363.33
лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база за
периода до прекратяването на договора, дължима по чл.2.2, б.Ж от Договор за
заем №79-ПВ-21.07.2017 г., обективирана
т. 1 от нотариален акт вх. №
22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-за сумата 800
лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна
основа, дължима за неизпълнение на своевременното плащане на месечна вноска до
прекратяването на договора по смисъла на чл.2.6 от Договор за заем №79-ПВ-21.07.2017
г., обективирана в т. 1 от нотариален
акт вх. № 22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-за сумата 1200
лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60%, дължима по т.2.7 от Договор
за заем №79-ПВ-21.07.2017 г. при предсрочно прекратяване на договора за заем,
обективирана в т. 1 от нотариален акт
вх. № 22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив,
-за сумата 12 250
лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база за
периода до прекратяването на Договор за заем №80-ПВ-24.07.2017 г., дължима по
чл.2.2,б.Ж, обективирана по т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г., №
163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-за сумата 21 780
лева, представляваща наказателна лихва за забава в размер на 5% на месечна
основа, дължима за неизпълнение на своевременното плащане на месечна вноска до
прекратяването на договора по смисъла на чл.2.6 от Договор за заем №80-ПВ-24.07.2017
г., обективирана в т. 2 от нотариален
акт вх. № 22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7, дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив;
-за сумата 39 600
лева, представляваща договорена неустойка в размер на 60%, дължима по т.2.7 от Договор
за заем №80-ПВ-24.07.2017 г. при предсрочно прекратяване на договора за заем,
обективирана в т. 2 от нотариален акт вх. № 22838/24.07.2017 г., № 163, т. 7,
дело 12217/17 г. на АВ – Пловдив
Осъжда Д.Д.С., ЕГН **********
да заплати на „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК ********* сумата 2976.74 лв /две хиляди
деветстотин седемдесет и шест лева и 74 ст/, представляваща направени разноски
в хода на заповедното производство и сумата 3423.83 лв /три хиляди четиристотин
двадесет и три лева и 83 ст/, представляваща направени в настоящето
производство разноски с оглед уважената част от иска
Осъжда „НОВО
ФИНАНС“ ООД, ЕИК ********* да заплати на адв.П.Г.С. сумата 3031 лв /три хиляди тридесет и един
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗА
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните
СЪДИЯ: