МОТИВИ към
Решение № 1192 от 19.06.2019 г. по а.н.д.№ 3204
по описа на РС-Пловдив за 2019 г., ХХ н.с.
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Образувано е по предложение на РП- Пловдив за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК срещу И.М.И., живущ ***. Във
внесеното предложение се излагат съображения, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.296, ал.1 от НК, а именно за това, че на 20.11.2018 г., в гр.Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие, а именно заповед за незабавна защита издадена на 02.11.2018 г.
от Районен съд гр. Пловдив - IX граждански състав по гражданско дело
№17235/2018 по описа на Районен съд гр. Пловдив, връчена му лично на
14.11.2018г. , която заповед е издадена в полза на М.Н.Т. с ЕГН ********** -
престъпление по чл. 296 ал.1 от НК. В подкрепа на предложението се изтъква също че,
деецът не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК; че от инкриминираното деяние
не са причинени имуществени вреди.
В съдебно заседание представителят на РП-Пловдив поддържа внесеното
предложение, като изразява становище, че са налице всички предвидени в закона
предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.78а от НК.
Упълномощеният защитник на обв. И., адв. С. ***, се присъединява към
становището на РП- Пловдив, като моли съда да наложи минимално по размер
наказание при условията на чл.78а от НК.
Обвиняемият И.И., редовно призован, не се явява .
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Обвиняемият И.М. Г. е роден на ***
г. в гр.З., живущ ***,
неженен, неосъждан, със *** образование, студент в …., ЕГН **********.
Св.
М.Н.Т. също била студент в …. През месец март 2018 г. тя се запознала с
обвиняемия И.М.И. и двамата започнали да контактуват често. През мeсец септември 2018 г. св. М.Н.Т. се нанесла да живее
при И., в неговата стая в общежитието към …. гр. Пловдив. Постепенно с течение
на времето обв. И. започнал да тормози физически и психически св. Т., като тези му действия били
породени от ревност. Поради тези причини на 29.10.2018г. св. М.Н.Т. се изнесла
от стаята на обв. И. в общежитията и заживяла на квартира. М.Н.Т. подала молба
до Районен съд гр. Пловдив за издаване на Заповед за защита, на основание
Закона за защита от домашно насилие и на 02.11.2018 г. Районен съд гр. Пловдив
IX гр.с-в, по гр.д. №17235/2018 г., издал Заповед за защита, с която задължавал
обв. И.М.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.Н.Т.
и забранявал на И.М.И. да приближава М.Н.Т. и жилището й до постановяване на
решение по делото. Обв. И. бил запознат с тази заповед, връчена му по надлежния
ред - с протокол за предупреждение от 14.11.2018 от полицейски служител при 05 РУ-ОДМВР Пловдив.
На 19.11.2018 г. късно вечерта св. М.Н.Т., заедно
със св. П. Т., св. А. И. и св. Д. Я. посетили дискотека „Сикретс“ в гр.Пловдив.
Около 02.00 часа на 20.11.2018г. в дискотеката влязъл И.М.И., заедно със свидетеля В. Ц.. Обв. И.
отишъл при св. М.Н.Т., хванал я за врата, изкарал я извън заведението, дърпайки
я за ръката. Отвън обв. И.М.И. започнал да държи сметка на св. Т. с кого общува и защо обикаля по дискотеките,
като настоявал Т. да си оттегли издадената заповед за защита от домашно
насилие. Обв. И.М.И. държал св. М.Н.Т. за врата и я дърпал към себе си, което принудило св. Т. да си
тръгне от дискотеката.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи от събраните в хода на досъдебното
производство устни и писмени доказателства : показания на св. М.Н.Т., П.Й.Т., А.А.И., Д.П.Я., В. Б. Ц. /частично/, а също и от
Заповед за незабавна защита по гр.д.№ 17235 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, IX гр.състав, свидетелство за съдимост, характеристична
справка.
От показанията на св. М. Т. се установява, че заедно с обвиняемия И.И. се били запознали в Аграрния университет в
гр.Пловдив, където и двамата били студенти. Според показанията на св. Т.
двамата заживели заедно в стаята на
обвиняемия в общежитията към университета, но скоро се разделили, тъй като обвиняемият често
я ревнувал. След раздялата св. Т. се
изнесла при своя приятелка, която живеела в гр.Пловдив, ж.к. „…”. Въпреки това
държанието на И.И. спрямо св. Т. продължавало да е същото и страхът за собствения й живот и здраве я мотивирал да подаде молба за издаване на Заповед за незабавна
защита пред РС-Пловдив.
От приложената по досъдебното производство и приобщена по реда на чл.283
от НПК по делото Заповед за незабавна защита по гр.д.№ 17235 по описа за 2018
г. на РС-Пловдив, IX гр.състав, се
установява, че по молба на св. Т. била издадена Заповед за незабавна защита по
гр.д.№ 17235 по описа за 2018 г. на РС-Пловдив, IX гр.състав, чийто адресат е обвиняемият И.М.И.. От съдържанието на
издадената Заповед за незабавна защита се установява, че обвиняемият И. е бил
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Н.Т. от
с.Дъбене, общ.Карлово, обл.Пловдив. Видно от отбелязването върху самата Заповед
се установява, че същата е била връчена на обвиняемия лично на 14.11.2018 г.
От показанията на св. М.Н.Т., П.Й.Т., А.А.И., Д.П. Я. се установява, че на процесната дата
20.11.2018 г.четиримата свидетели се намирали в дискотека „Сикретс”, в град
Пловдив. На същата дата дошли и св.В. Ц. и обвиняемият и последните двама се
присъединили към компанията на
четиримата други свидетели, сред които била и св. Т.. В тази връзка са и
показанията на св. Ц. , които съдът кредитира в тази част, доколкото се подкрепят
от показанията на всички останали свидетели по делото. Посоченият свидетел не отрича, че двамата с обвиняемия
били в заведението на 20.11.2018 г.
Според показанията на св. Я. появата на обвиняемия и св. Ц. не била
посрещната радушно от момичетата и най-вече от св. Т.. Св. Я., както и св.И., също и св.Т. видели как
обвиняемият се опитвал да задържи св. Т., упражнявайки спрямо нея физическа
принуда. Според показанията на св. Т. обвиняемият се приближил към нея, хванал я
за врата и я извел отвън пред дискотеката, като продължавал да й държи сметка
къде излиза и да настоява да си оттегли Заповедта за незабавна защита. В тази насока са и показанията на св.А.И.,
която по настояване на Т., излязла отвън да придружи приятелката си, докато
разговарят с обвиняемия. В съответствие с показанията на св. Т. и И. са и
показанията на св.Т. и Я., които
посочват, че когато четиримата решили да си тръгват, обвиняемият започнал да
дърпа Т. за ръката, за да остане при
него в дискотеката.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М. Т., П. Т., А. И., Д. Я., дадени на досъдебното производство,тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от останалите
материали по делото.
Показанията на св. Ц. в частта, в която твърди, че не бил видял
обвиняемият да се държи грубо и да дърпа св. Т. за ръката, за да я накара да остане
в дискотеката, са изолирани, същите не са в съответствие с останалите
доказателства по делото, поради което съдът не дава вяра на същите и намира, че
показанията на този свидетел представляват
опит да бъде оневинен обвиняемия.
В хода на досъдебното производство обвиняемият не е дал обяснения по
случая, което според съда е упражнено от негова страна право на защита.
С оглед събраните по делото устни и писмени
доказателства съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.296, ал.1 от НК, а именно: на 20.11.2018 г., в гр.Пловдив, не е изпълнил Заповед за защита от
домашно насилие, а именно заповед за незабавна защита, издадена на 02.11.2018г.
от Районен съд гр. Пловдив - IX граждански състав по гражданско дело
№17235/2018 по описа на Районен съд гр. Пловдив, връчена му лично на
14.11.2018г., която заповед е издадена в
полза на М.Н.Т. с ЕГН ********** - престъпление по чл. 296 ал.1 от НК.
Субект на престъплението е пълнолетно лице, което не е осъждано към
датата на извършване на деянието, а също и към датата на постановяване на
решението в производството по гл. ХХVIII от НПК.
Обект на защита са обществените отношения, свързани със спазване на
установения правен ред с влязъл в сила съдебен акт. С деянието си обвиняемият е
нарушил от една страна обществените отношения, осигуряващи нормалното функциониране на правосъдието в
Република България, като не е изпълнил издадената срещу него Заповед, а от друга е демонстрирал неспазване на
правните и морални норми, регламентирани в Закона
за защита срещу домашното насилие.
От субективна страна деянието е осъществено от обвиняемия умишлено –
същият е съзнавал общественоопасния му характер
предвид знанието за издадената
срещу него Заповед за незабавна защита, която му е била връчена лично, предвиждал
е настъпването на общественоопасните последици и независимо от това е искал
тяхното настъпване, като демонстративно е нарушил издадената срещу него Заповед
за незабавна защита.
За престъплението по чл.296, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване
от свобода“ до три години или „глоба“ до пет хиляди лева.
Следователно налице е първата, предвидена в разпоредбата на чл.78а от НК
предпоставка, съгласно която, за да бъде освободен дееца от наказателна
отговорност, следва за престъплението да се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до три години или друго по-леко наказание, когато е извършено
умишлено.
Видно от справката за съдимост обвиняемият не е осъждан към датата на
извършване на деянието, както и към датата на постановяване на решението в
производството по реда на гл.ХХVIII от НПК, което
е следващата предвидена в чл.78а от НК
предпоставка.
От извършеното от обвиняемия деяние не са причинени имуществени вреди.
С оглед предвиденото наказание и императивният характер на
разпоредбата на чл.78а
от НК, чистото
съдебно минало на обвиняемия, липсата на причинени с престъплението имуществени
вреди, съдът прецени, че са налице условията, предвидени в нормата на чл.78а
от НК за
освобождаване на обв. И.И. от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” към
минималния размер, предвиден в закона, а именно 1000 лв.
При определяне размера на наказанието „ глоба” към минимума, предвиден в
закона, съдът съобрази тежестта на деянието, имотното състояние на обвиняемия,
който е студент и чистото му съдебно минало. Съдът не отчете отегчаващи вината
обстоятелства.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия :…………………………………………..
Вярно с оригинала! МК